Български филми и сериали - На раздумка за българското кино и телевизия (тема 2)

  Днес гледах повторно „Чума“. Впечатленията си от залата и т.н. ще дам на по-късен етап, защото иначе ще стане много дълго. Но само ще кажа, че бях във ВИП зала и успях на макс да се отпусна и да гледам филма много задълбочено. Да не говорим, че залата беше пълна до капата, но не се чуваше ни звук, защото и мало, и старо (да, имаше и доста тийнейджъри) бяха като хипнотизирани.
     Гледайки повторно филма, честно, признавам си, го разбрах по съвсем друг начин от първия път. Сигурно много хора няма да се съгласят с мен, но това си е моето усещане и бих искала да го споделя, защото имам чувството, Лейди, че и ти си го усетила.
     А сега, Лейди, по въпроса, който ми зададе:
     Сценаристът и авторите на филма, са скрили много символика в на пръв поглед прости неща. По отношение на косата на Елица си абсолютно права.
     Сплитането на момата е много важна част от българските традиции, особено по време на момеенето и сватбата. Права си, че когато момата момее, обикновено сплита косата си на две плитки. По време на сватбата, един от най-важните ритуали е именно сплитането на булката, което се извършва от приятелки на момата или от майка й. Плитките в различните краища на България са различни на брой, но най-често са две или една. В случая с Елица, авторите вероятно са избрали прехода от двете й момински плитки да стане към една, тъй като съществува препратка, че тя е останала сама в този така труден момент от живота й (изоставили са я и дружки, и собствената й майка). Освен това има и чисто сексуален подтекст (плитката прилича на фалос), подготвящ ни плавно към бъдещата сцена на зачеването.
     По отношение на бялата риза, която тя разкъсва, виждайки се незащитена част от бедрата й, тук също има не просто случайна символика, а умишлено търсена такава, подготвяща ни отново за въпросната интимна сцена. Но и не само за нея, а и за нещо съвсем друго, което след малко ще разберете какво е. Но всяко нещо по реда си.
     Бялата кошуля (риза) при българките не случайно е ленена. Този плат е бял - символ на чистотата. Преди да го разкъса Елица е все още чиста и неопетнена. Разкъсването показва няколко неща - че скоро ще стане жена на Юрдан. Освен това естественият, земен плат има мощна предпазваща сила, както от уроки, така и от болести (в случая предпазването, оцеляването на Елица от църната чума)... Разкъсвайки плата, за да превърже раната на своя любим, не случайно казвам любим, защото гледайки повторно тази сцена, за мен невъзможната любов във филма всъщност не е между Йоно и Елица (може би в началото да, но не и по-късно), а между нея и Юрдан… Та, разкъсвайки плата, за да превърже своя любим, тя скъсва с всички свои и негови предразсъдъци, и тези на обществото. Оголвайки бедрата си, Елица му предава тялото си и демонстрира готовност да стане майка на неговото дете. Освен всичко друго лененият плат за българките е връзката им с майката земя, символ е на майчинството и на плодородието. Става ясно, че съвсем скоро тя ще повие с бяла пелена своя син – наследник на човека, когото обича.
  Има още една символика, която ме навежда на мисълта, че невъзможната любов е между Юрдан и Елица.
  Силно впечатление прави, че Елица не плаче, когато Йоно умира, но плаче за раните на Юрдан. Първият път като гледах филма, мислех, че причината за дългия плач на Елица, огласящ цялата планина, е защото не отдава девствеността си на когото трябва и страда, че е принудена да го направи по този начин. Но вторият път, когато го гледах, разбрах, че тя плаче, защото дълбоко в себе си знае, че тази любов е обречена – или Юрдан няма да оживее, или обичта им просто ще бъде невъзможна. Чудех се и защо Юрдан гледа Елица с такава почуда през цялото време. Мисля, че той осъзна в този миг, че също я обича. Двамата доста дълго се гледаха преди Елица да отиде над Юрдан (тълкувайте го, както искате, на мен ми се стори, че този път съзрях желание).
  В заключение: второто ми гледане ме накара да разбера, че в даден момент на филма, Елица и Юрдан се влюбиха… Друг е въпросът, че такава любов е абсолютно невъзможна и нямаше как да оцелее нито в условията на чумата, нито в устоите на обществото. Затова такъв е и краят.
     А сега, Лейди, тъй като ти си по-наблюдателна от мен, ще ми кажеш ли защо, ако Елица наистина е обичала Юрдан, го изпрати така безчувствено накрая?  

Едно гледане със сигурност не ми е достатъчно, ето че наистина забравих за разкъсаната риза..., а вероятно и други неща.
 И аз се чудех защо Елица почти не плака над и за  Йоно!?  Нито миг колебание да го посрещне и приюти, въпреки болестта; беше грижовна и успокояваща, не го остави, но не изглеждаше разтърсена  и емоционално изгубена... Освен това, в разговора при „пробата“ на невестинската премяна каза на майка си, че той може и да не се върне! И по-нататък май имаше още една подобна реплика!? От една страна тя ми се струваше доста интуитивна, от друга, мисля  че майка ѝ се беше погрижила да я осветли деликатно, но достатъчно ясно за брачните отношения...  Т.е. Елица изглежда беше по-зрялата, а Йоно сякаш още не беше стъпил здраво на земята. Прекалено импулсивен, прибързан, по момчешки сприхав. Не случайно още във въвеждащата сцена се сби... Да, той бързаше да се прибере за сватбата , но струва ми се тяхната обич беше повече продължение на детско приятелство, отколкото страст. Което е нормално за младежката им неопитност. Затова личеше, че Елица е много уплашена и загрижена, тъжна и потресена от случващото се , но не видяхме пълно , безпаметно потъване в болката и загубата.
По отношение на Юрдан - Мисля, че е важно да кажем, че той не е традиционния патриархален българин - уседнал, заземен и вкоренен в дома и земята, следващ сляпо отредената му съдба . Той е мъж със собствени , изстрадани житейски избори. Не богат и отхвърлен от любимата , вместо да се предаде на отчаяние – създава семейство и работи здраво, за да излезе от позицията на материално зависим. Рано остава вдовец, но не занемарява нито грижата за сина си , нито търговията . Очевидно е отвоювал добро име и уважение сред съселяните си. Щедър е с хора в нужда и почти сигурно дълги години живее доста сдържно, в емоционална и физическа неудовлетвореност. Единственият близък и обичан човек е синът му. Няма да е грешка да кажем , че поклонениетона  Божи гроб само формално го овенчава с титлата Хаджи; много преди това пътуване (осъзнато и търсено себеобозначаване като различен по статус и отвореност към света), той е изминал своя вътрешен път към Бог и до голяма степен стои доста по-високо в нравствено отношение над повечето си съселяни. Та в този контекст, и защото чумата ги изолира заедно с Елица, той отново е в позицията на даващ, става за нея онзи мъж от който тя има нужда в различните моменти – бащина закрила, грижовен свекър, водач към неизвестното бъдеще и накрая баща на детето ѝ. Аз вече се повтарям, но за мен той е еманация на Мъжкото във всичките му аспекти. Не го виждам точно като влюбен, нещо по-всеобхватно и различно е... по-скоро като знак за това, че хората в миналото дълбоко в себе си са усещали секса като нещо наистина свещено , като тайнство ... и преживяване от по-визш порядък. (Не всички, не обичам да обобщавам... ) Разбира се, впечатлена бях от няколко жеста на нежност, още в дома му, когато той погалваше Елица по косите, или я прегъна близо до сърцето си... за да я успокои. И по-късно, в пещерата – как едва едва държеше ръкава на ризата ѝ, сякаш не смееше да докосна самата нея... За сдържан мъж като него, това си бяха  значими прояви на емоция, но виждах в това .... идва ми на ум думата милост. Не като съжаление или снизходително приемане, а като много нежна обич... Така би могъл да обичаш някого когато си загубил всичко друго . За мен , след смъртта на Йоно и  опожаряването на дома му, Юрдан събра живите въгленчета на всички видове обич, които носеше още в обгорената си душа и ги дари на Елица. Това виждах в очите му, в „онази“ сцена – обич, преплетена с изненада, възхита,благодарност, съжаление, тъга...  
В ситуация на трагична екзистенциална криза, човек остро се нуждае от падкрепящата близост на друго човешко същество. Животът и изкуството многократно са показвали, че в подобни моменти физическата интимност може буквално да „зареди“ виталността на човека... А Юрдан беше точно в такава ситуация без изход , под тежестта на тройно страдание – смъртта на син, заразен с чума и с рана в гърдите... и лично за мен, вече отказал се от живота... Може би физическата близост с Елица, след толкова години в самота, беше за него и нещо като глътка вода или свеж полъх на чист въздух, за осъден на смърт... ; а дали не видя в нея и лицето на истинската си любима (нейната майка), която никога не е имал...
Защо Елица се раздели с него в мълчание!? Не знам! Може би тя се надяваш да останат заедно и той да оцелее!
 И се почувства излъгана. Или просто нямаше сили за нищо повече...

Радвам се, че сме видели едно и също двете с теб. Както казват хората - различните очи, различно гледат.
   Сетих се още нещо за бялата ленена риза - в българските фолклорни традиции тя има още едно съществено значение, обикновено жената пази ленената си сватбена риза и задължително се слага във вещите й по време на последния й земен път. Същото важи и за мъжа. Вярвали са, че по ризата съпругът и съпругата ще се намерят и познаят в отвъдния свят.
   Както казах от доста години се занимавам с фолклор и етнография. За нас днес ленът и памукът са си просто лен и памук, но в миналото са имали важно, съществено символно значение. Просто днес хората нито го знаят, нито ги интересува. Оставям на теб да си направиш съответните тълкувания за ризата на Елица.