Пубертетът при момчетата - тема 13

  • 35 354
  • 742
# 60
Много ми стана тъжно като го прочетох това- винаги съм се страхувала точно от тези неща. Сина ми е малко срамежлив,но слава богу успява да си намери сродни души във всеки един от споменатите от теб моменти.
Защо не започне да спортува- някакъв отборен спорт...може да намери деца със сходни интереси....
Виж целия пост
# 61
Моят сам го бръсне и нерядко е порязан.Неговото е повече мъж, но го дразнеше.Освен в интимната област, която случайно видях, няма много изразени косми по тялото.Но е светъл също.
Виж целия пост
# 62
То лошото в България е, че точно за тази възраст като че ли няма много варианти за отборен спорт. Или са отбори, изградени с години, които вече са почти професионалисти, или са с по-възрастни членове (бивши спортисти). Тук масов спорт няма, или си отдаден спортист, или не тренираш.
Вече тенис, фитнес, плуване може по всяко време да започнеш, но едва ли ще намериш група и приятели така.
Виж целия пост
# 63
Ходи на волейбол към училището' но е веднъж в седмицата
Явно всеки си има друга компания' не излизат заедно
На рождения ден обмислям да идем на екскурзия някъде защото трябва да празнува сам
Не е срамежлив'но не иска да излиза с всеки
Съжалявам' че не го записах на активин спорт от малък' но ходеше по уроци за да го приемат в хубаво училище' пък накрая каква стана
Много грешки си виждам и във възпитанието' и в насоките' но все мислех че е за добро
Виж целия пост
# 64
Светла, мислила ли си да поговориш с психолог? Може да има нещо, което му е задръжка, а ти, а дори и той, да не знаете какво.
Малкият, за когото разказвам повече
тук, също е интроверт, срамежлив, но успява да се прикрепи.Повечето деца са му от спорта- играе футбол в двора на училището, където се събират децата от квартала.Има вече близки деца от школата по футбол.Търсят го, но няма тайфа определена.За рождения му ден бяхме у дома, също не успя да заформи деца за празнуване.Не виждам да страда.Засега това, че ходи всеки ден на футбол,явно му дава усещането за социален контакт.
Виж целия пост
# 65
Моят също е саможивец. В момента има едно приятелче от класа. Ходи на психолог. Понякога излизаме с една приятелка и сина й.
Виж целия пост
# 66
И той иска да ходи на футбол' но няма да го вземат
На тази възраст вече трябва да има умения
Мислела съм за психолог' но не знам дали ще го убедя да дойде
Последно време много го мързи и не учи' та се разправяме и за това' и  сигурно съвсем му идва в повече
Но като знам колко усилия положи досега' и колко е умен' и не мога да го оставя да си пилее времето
За възрастта си е много зрял' казва да не се притеснявам' че ще се адаптира и даже е добре че излизал от зоната си на комфорт
Общо взето той ме успокоява' но знам че му тежи
Виж целия пост
# 67
Ходи на волейбол към училището' но е веднъж в седмицата
Явно всеки си има друга компания' не излизат заедно
На рождения ден обмислям да идем на екскурзия някъде защото трябва да празнува сам
Не е срамежлив'но не иска да излиза с всеки
Съжалявам' че не го записах на активин спорт от малък' но ходеше по уроци за да го приемат в хубаво училище' пък накрая каква стана
Много грешки си виждам и във възпитанието' и в насоките' но все мислех че е за добро

Искам да Ви кажа, че това е едно много хубаво качество. Не му отнемайте правото да си подбира приятелите, с които да дружи. Синът ми беше, като Вашия до 14 г, после рязко обърна палачинката и става свръх контактен и социален. Повярвайте ми, това е по-лошо, отколкото във Вашия случай. Защото сина ми е много доверчив и му беше достатъчно да си каже 2 изречения с някой, за да го обяви за приятел, да започне да излиза с него и да му има доверие. Какви ли не му се лепяха, а той от зор да има приятели, беше готов да прави всякакви глупости - сакън да не спрат да излизат с него. Сериозни нерви хвърлих, за да го накарам да проумее, че така не става и че трябва да има някакви установени критерии и подбор на приятелите, и компаниите.
Виж целия пост
# 68
Има ли вариант за боен спорт? То зависи и момчето дали ще иска. Но моят малкият ходи на карате и ги гледам - хем си е индивидуален спорт, хем са всякакви възрасти заедно в група. Лошото отново е, че е много вероятно, като начинаещ, да е в група с десетгодишни например, но може пък и да намери среда. Или поне да се попита, има ли трниращи тийнове и тогава да реши.
Виж целия пост
# 69
Децата са различни - едни екстроверти, общителни, шумни, бърборковци. Други интроверти, самовглъбени, мълчаливи, необщителни. Разбирам Светла в притесненията за липсата на приятели, и аз бих се притеснявала.  Стандартните съвети са ясни - спорт, хоби, нова среда, нови интереси. Но ако детето се дърпа от нови познанства и нов опит, никой не може да ги създаде вместо него. Може да е период и да отмине, може да е признак за задълбочаващ се проблем. Ако детето съдейства, бих го завела на психолог. Но насила - не, ще има обратен ефект.
Виж целия пост
# 70
Дайте малко повече информация. Иска футбол, но за него вече е късно - факт! Ходи на волейбол веднъж седмично. Друго? Фитнес, стрийт фитнес, гимнастик (лостове), плуване, курсове по нещо..... Говоря дали би имал интерес от подобно нещо? От София ли сте?
Виж целия пост
# 71
А до 5-6 клас беше свъх контактен' много говорещ' досаждащ
Дали защото му правих забележки стана такъв'или от възрастта-не знам
Трябва да намеря и читав психолог
Отворен е към всичко' но сам едва ли ще иде
Ходеше с друго дете на плуване' но другият вече не иска и спряха
Виж целия пост
# 72
Питам, защото сина ми се запали по лостове преди повече от година. Мислех, че за 1 - 2 месеца ще му мине, както с всичко останало, обаче не. Започна със стрийт фитнес - ходеше сам в парка от време на време, понеже никой от приятелите му не искаше, но там се запозна с още няколко момчета и сега са си групичка. Ходят заедно по зали, тренират, скоро ще ходят и на състезание. Същата тази групичка веднъж, минавайки покрай едно волейболно игрище се запознаха с други момчета, които играят редовно там и компанията се разрастна. Цялото минало лято или ходеха на лостове да тренират, или с часове играеха волейбол на игрището. А след това си оставаха там да си слушат музика на колонката и да си говорят. Иначе от класа има само 2-ма приятели, но реално не излизат извън училище. Всеки си отива при неговата компания.
Виж целия пост
# 73
Моето е на 12 години, не можем да се оплачем от липсата на приятели.
За яденето - винаги е бил капризен. Мляко и млячени спря сам когато беше на 2. Но пък и ние с баща му не използваме мляко. Сега от сирената яде само твърдите италиански серена, но пък яде много плодове и зеленчуци, като условиято е да не са нарязани. Ако нарежа морков, не го хапва.Но пък изяжда цяла връзка магданоз или копър например. яде си нормални пици, спагети, не би хапнал пълнозернес. Бургерите за наго са като религия и в чудо се видяхме в България, докато намерим истински бургер или сосове.
Виж целия пост
# 74
Не всички хора са много социални, ако момчето не се оплаква и не страда, може да му е ок да си общува онлайн. Не мисля, че всеки интроверт е за психолог. Това си е до темперамент.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия