С какво ви дразнят майките?

  • 36 707
  • 699
# 15
Моята по принцип е тънкообидна, (и аз съм същата, понякога се усещам как се сърдя за глупости) та повечето пъти и спестявам някои неща, основно се бърка в готвенето 😂 кажа ли, ще правя еди какво си, тя се чувства длъжна да ми го обясни стъпка- по стъпка. Когато съм тъжна, изплашена винаги ме успокоява, тя е човека, на когото мога да споделя всичко. И тати е такъв, само че доста по-търпелив от нея, но доста неща му ги спестявам, които на нея не. Страх ме е, както се спомена, че един ден няма да ми вдигне... незнам какво ще правя без тях, тати е доста болен, тя също. Дори неискам да си представям живота без тях, не съм готова да се разделим, и ги обичам със всичките им недостатъци....
Виж целия пост
# 16
С нищо....остана ми само мъката и липсата на единствения човек, който ме обича/обичал със всичките ми недостатъци и отрицателни качества....
Виж целия пост
# 17
Тя си отиде само на 39...Бих дала всичко,за да е тук и силно се съмнявам,че щеше да ме дразни с нещо.Тя бе майка-мечта.Дразнех се на някои от приятелките ми, които открито ми заявяваха,че са ми приятелки само заради готината ми майка...Тази година щеше да навърши 58...
Виж целия пост
# 18
С това, че не приема финансова помощ и че едва успяваме да я накараме да отиде на лекар. Разкошна майка имам, обичам я безкрайно.
Виж целия пост
# 19
С това, че не приема финансова помощ и че едва успяваме да я накараме да отиде на лекар. Разкошна майка имам, обичам я безкрайно.
Все едно говориш за баба ми(майката на мама)-на 80 с куп проблеми обаче се оправя сама и от никой не иска помощ(и другото ѝ дете почина през 2017-та и аз уж съм ѝ най-близка,а все последна ме търси и ако има нещо научавам последна)...
Виж целия пост
# 20
Моята майка не се спира.
Има си приятелки-всеки ден са на кафе.
Ходи по екскурзии -вече започнах да се притеснявам.Нищо не може да я спре,случва се да не е много добре,но пак отива,а аз тук се притеснявам..
Ама не може да седи на едно място..
Виж целия пост
# 21
Не знам до колко е удачно да го кажа, но до ден днешен ме вбесява в нея фактът, че не се лекува навреме и прибягваше до хомеопатия и бабини лечения ( без да казва на никой, колко сериозни проблеми има) заради които днес вече не мога и да й го кажа ..
Виж целия пост
# 22
С моята майка никога не съм била близка. Не съм се чувствала уютно с нея. Винаги съм изпитвала едно такова страхопочитание, което ме е подтиквало да се стремя да не създавам проблеми, да съм мила и до тук. Когато пораснах и се отделих и през ум не ми е минавало, че мога да се обърна към нея за помощ, съвет. Просто не ни се получи, от различни планети сме някак си. Сега поддържаме връзка има няма веднъж в месеца, но говорим за неутрални теми и най-вече - децата.
Понякога ми е било мъчно, че нещата стоят така, но с годините съм установила, че чувствала, или по-скоро липсата на такива, са двупосочни. Е, здраве да е!
Виж целия пост
# 23
Че е инфантилна, безотговорна и егоист. Очаква светът да се върти около нея и всички да се съобразяват с нейните желания, най-вече аз. Има очаквания как трябва да изглеждам, да се държа и т.н. и понеже не ги изпълнявам се заяжда, а като я поставя на мястото ѝ се сърди и тропа с краче, като малко дете. Разсърди се, че не съм си съобразила раждането с нейните планове, а като ме изписаха, първото, което ми каза, е че е време да отслабвам, на нейна приятелка дъщерята роди по същото време и е слаба.
Като цяло смята, че съм ѝ провалила живота, защото е забременяла, наложило се е да се омъжи и е родила, а на всичкото отгоре не съм каквато очаква.
Никога не съм я чувствала близка, изнесох се на 19, а с годините съвсем не я разбирам като човек. Тя настоява за по-близки отношения, аз се опитвам да поддържам по-дистанцирани, но донякъде нормални отношения, все пак ми е родител.
Като цяло съм ѝ свикнала, няма с какво да ме изненада, но понякога се дразня, че трябва да полагам усилия да я държа на дистанция, без да я отрежа тотално.
Виж целия пост
# 24
Последният път като и се обадих на Скайп имаше претенции да не ям мандарина в нейно присъствие, нито да поглеждам екрана на другия си лаптоп. Не било уважително. Само да си отместя за секунда погледа от нея и почва да ме пита, какво гледам. Уморително е да контактуваш с някого, на когото всяка втора дума е забележка.
Виж целия пост
# 25
Майка ми никога не ми е била подкрепа. Тя си създаде друго семейство, в което аз винаги съм се чувствала излишна, докато избутах да завърша училище и да се махна. Съпругът ѝ директно ми заяви да не се меся в тяхното семейство. После той почина 2020 г. (не беше виждал нито веднъж сина ми на 1г. 3м тогава) и от мен се очакваше да съм част от цирка "сплотени в мъката". Малко по-късно нещата си се върнаха обратно. Ако някоя тема не изнася на майка ми, ако реша да кажа някоя истина, ми затваря телефона. Много ми преля всичко и от месец и половина вече не съм ѝ вдигала телефона. Обикновено звъни "за пред хората" да пита добре ли са децата, аз обикновено отговарям утвърдително, независимо какво ми е на главата, и толкоз. Честно казано, изобщо не ми липсва това сега, то друго от нея не съм очаквала, не съм и получавала.
Виж целия пост
# 26
Много труден отговор. Аз също никога не съм била близка с моята майка. Израстнах с постоянни забрани и смело мога да кажа, че не си изживях младостта, което сега ми прави лоши шеги. Едно и също всеки път "хорските дъщери, хорските внуци., не съм се обаждала, щяла да умре и да се вмирише..." Какво да направя като нямам желание. дърта жена съм вече, а тя само едно и също "не си възпита децата на уважение, не си това, не си онова". Така ме подтиска.
Виж целия пост
# 27
Ще допълня още към оплакването за майка ми. Майка ми не веднъж е казвала, че мога да си избърша...задните части с дипломите ми за висше, въпреки че успях да се реализирам с една от тях, изкарвам прилични пари, но за нея никога не е достатъчно. Много ме боли, защото един път не ми е казвала, че се гордее с мен или, че ме обича. Показва обичта си, но по нейн си начин. В нейните очи съм все мързелива, все на другите децата са постигнали повече и т.н. Вече съм почти на 30, но все още не мога да ги преодолея тея травми.
Сега като се наложи да се нанесем при нея за кратко, още повече ме заболя от отношението й, защото се чувствам като натрапник. Дойдохме за 4-5 месеца, за да си стегнем къщата, толкова не може да ни изтърпи, все с нещо й пречим.
Виж целия пост
# 28
Jane, моята реагира остро на всяко нещо. Щяхме да ходим на почивка в чужбина за един празник. Реших да ѝ споделя и реакцията беше "абе, ти в ред ли си??? Къде ще ходите там?" Било грозно, нямало смисъл, тя е ходила там преди 35 години и нищо не била видяла. Е, тъпо ми стана...
Виж целия пост
# 29
Jane, моята реагира остро на всяко нещо. Щяхме да ходим на почивка в чужбина за един празник. Реших да ѝ споделя и реакцията беше "абе, ти в ред ли си??? Къде ще ходите там?" Било грозно, нямало смисъл, тя е ходила там преди 35 години и нищо не била видяла. Е, тъпо ми стана...
Подобна е и реакцията на моята, но с тази разлика, че е много цинична и вулгарна, даже се гордее с поведението си. Тя е такъв тип човек, мисли си, че всичко може да постигне с крясъци, истерии и псувни. Държанието й към всички е такова, няма приятели, съседите я подминават отдавна, защото всички ги "оправи". Най-добре й е вкъщи сама, всички ги отблъсква. Откакто сме при нея, всеки ден минава в нервни изблици. Аз се чувствам ужасно, ММ е в много кофти положение, защото нищо не може да каже в чужд дом. Въпреки всичко много ме боли за нея, защото преди не беше чак така, поведението й пак беше подобно, но поне излизаше с приятелки, а сега от вкъщи на работа. И на работата й не може да се впише и си мисли все, че причината е в хората. Колко съм се мъчила да говоря с нея, никаква полза.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия