Домашното насилие в България

Името на авторката ми е познато от пресата, историята си, доколкото разбрах, е разказала в книга.
Относно закона - чак в детайли не съм влизала, но е не по-лош от други. Прилагането е проблем. Но да не се лъжем, успеваемостта в САЩ не е особено голяма, тъй че нека не се самобичуваме. Трябва да се работи в посока промяна на мисленето на потенциалните жертви.

За да влезеш в ролята на жертва, обикновено има множество "предразполагащи" фактори. Ще дам няколко примера - насилие в семейството - моделът се попива и дори търси на подсъзнателно ниво. Незаинтересовани родители, чието внимание постоянно трябва да "печелиш", често като им се "доказваш", че си "заслужил". Липса на опит - първи емоции, първи мъж, който се оказва насилник и манипулатор. Емоциите още са незрели, правилните модели на връзка не са намерени, механизмите за измъкване - ограничени.

Така се влиза в капана на насилника. А оттам насетне, самият той има множество механизми да държи жертвата "вързана" - заплахи - към нея, към роднини. Манипулации - ти си лоша, не ме обичаш, ще се самоубия, ако ме оставиш. Сриване на самочувствието - дебела си, грозна си, друг няма да те иска, тъпа си, нищо не вършиш като хората, от нищо не разбираш. Изолация от роднини и приятели - чрез бясна ревност, заплахи, настройване. Финансова зависимост - например, няма да ходиш на работа, защото ти нямам доверие, ти си к**ва, ще ми изневеряваш с колеги - остава си вкъщи и не работи - става зависима. Всичко това е редувано от фази, в които се извинява, обещава, че ще се промени, врича се в любов - пордните манипулации.

Следва затъване - все по-надълбоко. Всяка мисъл за измъкване е контрирана от горните похвати за държане на жертвата - ами ако ми посегне? Ами ако посегне на себе си? Ами ако посегне на близките? Ама нали го обичам, ще бъда лоша, ако си тръгна. Ама нали той ме обича, ще бъда лоша, ако си тръгна. Пък и съм грозна, ужасна, за нищо не ставам... кой друг ще ме търпи? Кой ще ми помогне - загубила съм връзка с роднини и приятели? Къде ще живея - нямам работа, нямам доход, нямам трудови навици. А и той не е винаги лош... обещава ми, че ще се промени. Ето такива неща са в обработения мозък на една жертва на насилие.

За мен трябва да се наблегна на иформираност и образование относно насилието, неговите механизми, похватите, които използват насилниците - много по-трудно е да се хванеш, когато си подготвен. Лошото е, че семействата генерират и жертви, и насилници - а адекватна защита за децата в риск е трудна и като цяло липсва. Така че борбата се води по-веригата, а не в извора.

Удачен пост на Лъвица.
С леко допълнение, че всеки може да попадне в капана на насилника. Не е задължително да е ниско интелигентен или с лоша семейна среда. Ключовото и водещото в подобни отношения е ЕМОЦИОНАЛНАТА зависимост. Нерядко и сексуална, чисто физическа.
Превенцията в случая е да се подаде ръка на насилените в чисто психологически аспект. За сверяване на часовника и намиране на връзка с реалността, стабилизиране на собствената психика и център. Когато човек е стабилен психически и уверен в себе си, може да преодолее всичко.

https://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-11811105/Mel-B-adm … ive-marriage.html Eто нещо актуално по темата. Д околкото си спомням, тя беше осъдена да му плаща по 10 000$ издръжка на месец.

Напълно сте права - всеки има право на избор. Ключовата дума тук е "право". Често (не винаги) в условията на домашно насилие това право се иззема от насилника. Именно така се получават зависимостите. Но те (психични, икономически) са много трудни за доказване, да не говорим, че за много податливи на манипулация и злоупотреба. И както вие много правилно обръщате внимание, ние жените не падаме по-долу когато става въпрос за манипулация като форма на насилие. Като например фактът, че напоследък делата за развод почти винаги са неминуемо свързани със защитни съдебни заповеди, които за жалост често са само форма на манипулация, за да се вземат децата.

Проблемът със законодателството е най-фрапиращ обаче когато става дума за физическо насилие, което както споменахте е изключително опасно за живота и оцеляването. Законът за защита от домашното насилие е граждански закон - санкциите са административни. Криминализирането се осъществява само при систематичност, а това е фатално. И за да има промяна, трябва обществеността да започне масово да говори и то осъзнато, целенасочено ии обосновано. И аз безкрайно ви благодаря за това, че говорите!

Като не един път жертва на насилие твърдя, че на никой никъде не му пука. Мога да се обосновя с много примери, но дори не ми се занимава. 🙃

Браво Мариела, успех.

Тук ми се иска да дам доколкото мога отговор на някои коментари на оригиналния ми пост. Правя го тук, защото се оказа, че форума не ми позволява да отговоря на всеки поотделно.
1.   Първият ми пост е кратък и не разяснява какво знам за домашното насилие, защото щеше да се превърне в статия, а не в покана за разговор, какъвто сега се получава.
2.   Благодаря на Издислав за милите думи. Целта на говоренето е точно популяризирането на закона на ясен и разбираем език, както и премахването чрез диалог на стереотипни и неверни нагласи от сорта на „срамно е да се говори за това“, „само жените стават жертви на домашно насилие“, „жертвите сами се натискат при насилника“, както за жалост мисли rf22, “проблемът не е в закона а в прилагането“ и последващото обвинение към полицията, която не си върши работата.
3.   Напълно съм съгласна с мнението на plysak, че е повече от назряла необходимостта да се работи „в посока промяна на мисленето на потенциалните жертви.“ Това мислене обаче има дълбоки корени в народопсихологията, както и в т.нар. „психология на жертвата“ и промяната е труден, бавен и личностен процес. Но първата крачка е информираността, която се случва чрез говоренето.
4.   Лъвица дава прекрасна идея, която аз отдавна обмислям и се опитвам да осъществя – „образование относно насилието, неговите механизми, похватите, които използват насилниците - много по-трудно е да се хванеш, когато си подготвен.“
5.   Proletno cvete, коментарът ти безкрайно ме натъжи! Била съм в омагьосания кръг на безнадеждността, когато ти се струва, че всичко и всички са ти обърнали гръб и си сам, безкрайно и убийствено сам. Но мис е иска да те убедя, че не си сама! Има хора, на които „им пука“, които са готови да протегнат ръка. Но крачките, ги извървяваме ние!
6.   За тези, които питаха за личната ми история – накратко – израснах в семйство на баща алкохолик и насилник. Насилието не ме убегна и в зрелия ми живот, когато опитах да създам семейство. Изгледах децата си сама. Това е. Подробности могат да се научат при желание от книгата ми „Лицата на неродените пеперуди“, която се подготвя за печат. И преди да се намери някой да ме обвини в меркантилност, приходите от тиража ще бъдат дарени за борба с домашното насилие.
7.   За тези, които питат за сравнение със закона в САЩ – наистина не мога в един пост да обхвана всичко.
8.   За тези, които споделиха, че не са напълно запознати със закона – ето накратко:
До 2019 година домашното насилие не е било включено в НК по никакъв начин. С промените 2019 - а именно дадената в т.31 чл.93 от НК дефиниция на домашно насилие - формите му се криминализират но само при СИСТЕМНОСТ.
Нека се замислим какво се случва тук: "в условията на домашно насилие" е категоризация на престъплението, която се използва в случая за увеличаване на наказанието. До тук чудесно. НО...
Проблемите са изключително много. Нека се спрем само на част от тях:
1. ако не попада в рамките на систематичност, както това е определено в закона от 2019, извършеното домашно насилие попада само в ЗЗДН, който е граждански закон и санкциите са административни;
2. начинът на образуване на наказателното производство при престъпления попадащи под категоризацията "при условията на домашно насилие" се задейства само при жалба от пострадалия, а не от прокуратурата. Разглеждането тези на престъпления като имащи частно-публичен характер е абсурд! Това поставяне на наказателното преследване на престъпленията в зависимост от волята на пострадалия, означава, че според закона тяхната обществена опасност е по – ниска. Стига се до абсурдите, че ако съпруг/а ти избие зъбите, наказателно преследване ще има само ако потърпевшия подаде жалба, но ако зъбите принадлежат на друг, прокуратурата ще се заеме със случая. Как двете престъпления се различават е моят въпрос? И в двата случая имаме избити зъби на човешко същество, което е страдало болка, страх и унижение. Но явно, според закона, ако въпросното човешко същество е в родствено отношения с насилника, страданието не си заслужава времето на прокуратурата освен ако пострадалия не я принуди да си размърда задника (прокуратурата де) с жалбата си...
3. Какво се случва с жертвата ако :
а) не подаде жалба от страх? Домашното насилие е много по-сложно от всяко друго, тъй като е резултат не от единична агресия, а от сложна плетеница от многобройни агресии и зависимости/
б) ако жертвата подаде жалба, но това е първи акт на такава агресия от насилника (липса на системност) или е първият път, в който жертвата се е осмелила да подаде жалба (липса на доказуема системност)
 

Криминализиране май в Б-я има само когато има вече смъртен случай. С такова впечатление съм останала.
Иначе да се говори и обсъжда лошо няма, но има едни институции, които те трябва да действат адекватно в такива ситуации. То като обсъждаме какво ще стане? Нищо. Колкото ще стане нещо ако обсъдим инфлацията. Пак едно нищо.
Също така много жени си търпят и мълчат. Не подават жалби. Ступат ги и толкоз.
Имах много близка приятелка, колежка ми беше, дойде посинена и всъщност си каза, че мъжа и друг път и посягал.
Пребил я е, защото тя установила, че и изневерява и той бил бесен, че е разбрала и му се кара и затова я пребил.
Говорихме и всички, че такова поведение не се толерира. Къщата е нейна, работа си има. Защо и е този, аз лично недоумявам. Децата и порастнали и живеят извън къщата им.
Изгони го за 2-3 седмици, после пак си го прибра. Сега казва, че уж всичко е наред.

Благодаря за разясненията за закона. Явно има много пропуски.
Иначе жертва на насилие от страна на роднина съм била като дете. Потърпях година-две и аз набих въпросната персона. Не ме закачаше повече и стана по-ниска от тревата.

Авторке, защо си мислиш, че говоря просто така и такова е масовото мнение, щото сме нация от Ганьовци?
Много ще се радвам да ми кажеш как се процедира в такива ситуация, за която писах в първия си пост- момиче в силно токсична връзка ( боят е само една от проявите, би трябвало да го знаеш от дебелите книги), при всяка криза търси подкрепа, съвети, успокоение, обещава нещо да промени и след няколко дни се връща при него с обяснението " колко много го обичам", " той ще се промени", " " той полага усилия", " ...още един шанс"... и т.н. Така си продължава с години, без реално нищо да се промени и направи. Говорено е, обяснявано е, получавала е подкрепа от мен и от семейството и, не е била зависима по никакъв друг начин, освен емоционално, бяха си просто гаджета. В крайна сметка стоя при него във връзка докато той я заряза. Сигурен съм, че както приемаше какво ли не, щеше да търпи и бой. Какво биха помогнали закони, институции и обществото като цяло, след като нейното семейство и най добрия и приятел не можаха да направят нищо ?

Авторката юрист ли е?!
Последният ѝ пост е абсолютно некомпетентен от юридическа гледна точка.

Толкова много говори и толкова малко каза Пак ли пишем нечия дисертация?

Авторке, благодаря за отговора относно мнението ми. Като написах, че на никой не му пука нямам предвид приятелската подкрепа, а тези хора и институции, които да наказват такива садисти. Държавата е абдикирала откъм много сфери на дейност.

Заповядайте, за авторката, ще ползвам твоят пост Аида.  https://telegraph.bg/obshtestvo/novini/sledovatelkata-ot-t … ira-rabota-354400
П.п. мисля , че това е по- добро представяне на авторката. Да ме извини, но хората по нашите географски ширини са недоверчиви.

Имам 2 въпроса?
Защо се прибрахте от САЩ да живеете в България отново?
Защо решихте да се захванете точно с домашното насилие тук? Предвид, че няма почти нищо общо между двете общества, начин на живот, манталитет, порядки, закони.