Домашното насилие в България

Жената може и да не си води най-правилно темата, ама както винаги масовката зор да й наскача и да се направи на интересна. После защо важни въпроси нямат отзвук в обществото. Възмущаваме се на жената в съседната тема, че стои при съпруга насилник, но ето какво е нашето отношение към темата за насилието.

Ама темата се оказа, че не е за насилието, а просто нещо като анкета какво мислим за закона, авторката дори пусна цитатче. Ами мисля, че е хубаво, че го има. Но самата тя не не казва какво мисли, било дълго за писане да обяснява, ами и на мен ми е дълго ¯\_(ツ)_/¯

Принципно е хубаво да се говори, да.
Но едва ли някоя ще се изплющи тук да споделя лични неща, а и не мисля, че му е мястото. Тук не сме АА или подобни сбирки. Хората си пазят личното пространство. Предвид, че всъщност форумът не е толкова анонимен, колкото изглежда.

Здравейте, ще адресирам хората, които са коментирали поста ми отново на едно място, за да мога да отговоря на повече от един коментар:

AIDA_N, не не съм юрист по образование, макар да имам диплома за параюрист от САЩ. Не претендирам да познавам българското законодателство из основи и целта ми не е да давам правни съвети, а да подема диалог на темата. Това, което ми прави впечатление обаче, е че съм обвинена в некомпетентност, без да бъде посочено къде точно съм сгрешила. За мен темата е изключително важна и близка и ще се радвам ако специалистите, твърдящи, че греша, разяснят грешките ми и обяснят как ЗЗДН и НК защитават гражданите от посегателства в условията на домашно насилие. Законите са за обикновените граждани, а за да могат обикновените граждани като мен да се възползват от защитата на закона, трябва да го познават и разбират. Моля, обяснете ми го!

 BasilA, прибрах се защото исках да намеря спокойствие след толкова години сблъсък с болка и страдание. Защо реших да се захвана с домашното насилие? Просто не мога да стоя безучастно.

rf22, не мисля че говорите "ей така" - напротив, убедена съм, че вярвате в изказаното от вас становище. И с много от нещата, които казвате аз съм съгласна. Единствено не съм съгласна с формулировката „жертвите сами се натискат при насилника“, което слага вината за случващото се върху жертвата. Истина е, че не може да се помохне на всеки. В токсичните връзки, както и вие знаете, има много зависимости, които сами по себе си са трудни за преодоляване, още повече, когато са в комбинация. Не мога да дам отговор на въпроса ви какво би трябвало да се направи в случая с това момиче, за което говорите, защото не съм в детайли запозната със случая. Но знам със съгурност, че осъзнаването на токсичните връзки изисква говорене, за да може хората да ги разпознават, което увеличава шансовете да не попадат в такава или да се измъкнат от такава. А законите, могат да помогнат като 1. наказват извършителите, 2. не виктимизират допълнително жертвите, 3. не оставят вратички за злоупотреби, 4. дават правомощия на и задължават изпълнителните органи да си вършат работата.

Елора, целта на обсъждането и диалога, според мен е да 1. да предостави знание и разбиране за съществуващото законодателство - като граждани, не можем да се ползваме от правата си, ако не ги познаваме; 2. да привлече вниманието именно на тези, които имат властта да направят промяната

Eфибуш, ако имате конкретни въпроси, които бихте искали да ми зададете, ще опитам да отговоря колкото мога по-подробно.

Аз лично познавам жени, жертви на домашно насилие. Не мисля, че са се срамували да признаят.

Едната имаше две деца от насилника, открито споделяше с приятелки, нещо шанс му даде, но той не се промени (?!?) и тя се разведе.
Другата беше пребита от гаджето си, също наш приятел. Всички разбрахме, не е имало скрито-покрито.

Не са се съдили, не са искали закрила от закона, просто се разделиха. Наказанието за насилниците в тези случаи беше разкритието пред всичките познати, че са такива. Ужасен шок е да разбереш такова нещо за твой познат или приятел - че всъщност под приятната външност се крие ето такова едно същество.

Една трета такава жена познавам, тя ни беше просто съседка, била съм дете тогава. Ами, разбра се и там, нямаше как да не се разбере при тия викове. И там просто се разведоха, тя си остана в своя си апартамент с детето им и повече никога не сме виждали този човек.

За четвърта жертва вече писах, там не знам срам ли е било, или какво, но тя е приела да се омъжи за този мъж, след като е знаела какъв е. Ето това е случаят, който тотално не разбирам.

В някакви среди може жертвите да крият от срам, "какво ще кажат хората", но аз такова нещо просто не съм видяла.

Не изчетох последното, само това, което беше адресирано до мен. Няма как да участваш в диалог за нещо, което не познаваш... Това е абсурдно. Не влизам в теми за бойлери, ядрена физика и космически совалки, защото нищо не разбирам по материята.
За мен темата също е важна, защото съм и от двете страни. Била съм "жертва на насилие" и съм адвокат, който води и дела по ЗЗДН. Но нямам намерение да разказвам тук своя горчив опит като "жертва", защото вече съм го правила в този форум и съм си получила обвиненията, честно казано стигат ми. Второ, не искам да се връщам и да се ровя в миналото, нито да ми се ровят, както казах достатъчно ми е това, което получих като насрещно отношение. Трето, няма да си разкажа опита и от съдебната зала. Има практика, има интернет, има търсачки, всеки може да види как се водят такива дела и как приключват.
Честно казано от толкова дъвчене на темата само в една посока, вече на мен лично не ми е интересна. Едно разбрах за мнението на хората по темата - жертвата сама си е виновна. Ми това е, не ми е интересно да слушам едно и също като надраскана плоча.

Тези, които ги е срам, не ги разбираме, точно защото ги е срам и лъжат пред хората. А срам има, и то много - че ти се е случило, че си допуснала, че продължаваш да стоиш. И това е поредният пирон в ковчега на жертвата - защото да си тръгнеш, значи да признаеш тези неща, че си жертва, че са ти се случвали ужасни неща, да разголиш слабостта си пред хората, да си уязвима, да се изправиш пред критиката и осъдителните им коментари, както и пред надменните, на които такива неща "никога не се случват". Тази тема дава добър пример колко злостни може да са реакциите. Понякога насилието изглежда едва ли не в позицията на сигурност спрямо това - поне с него си свикнала, познато е, претръпнала си някак.

Mariela Georgieva 736238 , много тук разбираме и знаем. Но това не променя нещата.
Не мисля, че на властта им дреме какво се обсъжда в бг мама.
Аз правата за много неща си ги познавам и  като съм опирала до институции - често не са ми помагали.
Такава ни е държавата, корумпирана. Законите за едни се прилагат, за други не.
Давам пример.Имало е случаи на известни да утрепат на пътя дете или възрастен, няма значение. И тъй като са известни и с пари се отървават леко.А обикновен човек шофирал пиян и не убил никого - в затвора.
И полицейското насилие не е разрешено от закона, но се практикува.
Иначе закона явно трябва да се промени и може би точно този закон объзсърчава жертвите и те се отказват да търсят помощ.
Иначе браво, че се опитвате да направите нещо. Законът как би могъл да бъде променен не знам. Успех ви желая.

В какво се състои тази кампания? С американски методи ли се води, в смисъл неща които се правят там ли са?

Чета от началото на темата и нарочно изчаках да видя накъде ще поеме. Синтезирах си информацията и стигам до едно заключение, а именно че освен популяризиране на една книга, по никакъв начин не се случва нищо друго. Няма реално обмяна на опит и работа с нашите институции, което да доведе до дадена промяна.
Е, да, има и кампания, но какво от това. Каква е целта? Не разбирам.

Общо взето какво се случва. 90 % от жертвите много добре знаят, че са жертви. Изчакват удобен момент напускат, развеждат се и това е. Ако ще говорят е пред близките , роднините, които да са им подкрепа - морална, финансова, силова , ако щете. Институциите не работят както трябва смея да твърдя, нито неправителствените организации.На насилника обикновено нищо особено като последствия не се случва също така. По целият път. Затова хората гледат да си оплетат кошницата и тихо, тихо да се измъкнат от насилието с възможно най-малко щети. Не се говори, а се действа . Малко като игра на оцеляването. Така е в бг.
Ако разкажете за Щатите, ще се види сигурно,че говорим и сравняваме компютри с компоти.
Какъв е смисълът жертвите да говорят , дайте насилниците да говорят от затворите с по 10+ г присъди, тогава ще има смисъл жертвите да напомнят за себе си

Авторке, твоето мнение е че закона в цитираната му част се прилага адекватно от държавата,полицията си върши перфектно работата при подаден сигнал, но проблема е това, че жертвите не говорят и закона не е добър, така ли?
"Чл. 20. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
....
Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Мерките за защита от домашното насилие са:
5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване."
https://lex.bg/laws/ldoc/2135501151

Помагали сме на жертва на домашно насилие-моя приятелка,която потърси помощ от нас.Заведохме я в болницата,обадихме се на родителите и....Обаче тя каза истината пред лекарите и полицията,пусна жалба срещу насилника.Не е лъгала,не го е защитавала,не му прости...
Защото и това има значение-някои жени лъжат,че са паднали някъде,отказват да подават жалба,защитават насилника и се връщат при него.

За мен причините са няколко
1.Насилникът е смазал психиката на жертвата.
2.Страх от насилника-че ще вземе детето,ако има такова,че ще посегне на семейството на жертвата.
Чели сме тук как насилника манипулира жертвата ,заплашва я и тя му вярва и трепери от страх.
3.Зависимост-жертвата няма жилище ,няма при кого да отиде.
Няма средства да плаща квартира-жената може да работи,но пак да не е в състояние да си го позволи.
Тук е много важна подкрепата на семейството.
Финансова зависимост-ако насилника осигурява охолен живот с който тя е свикнала .Колкото и да е странно има такива жени.Наскоро в криминалните хроники пишеше за един такъв случай.


Законът също не е перфектен.
Би трябвало да има по-тежки присъди при доказано домашно насилие.И да се изпълняват бързо.

Жертвата може да няма семейство или то да няма възможност/ да не желае да я подкрепя. Все пак говорим за жертви - пълнолетни и самостоятелни хора. Работа на държавата е да ги защити и тя си е разписала, че ще плаща на един куп институции и организации да се занимават с това. Само дето резултата от всичко накрая е "български".

"Чл. 6. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция и защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица.
(2) Органите на изпълнителната власт извършват подбор и обучение на лицата, натоварени със защитата по този закон.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Органите на изпълнителната власт, доставчиците на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги, и юридическите лица, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.
(4) Лицата по ал. 3 разработват, организират изпълнението и изпълняват програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6.
(5) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Всяка година до 31 март Министерският съвет приема Национална програма за превенция и защита от домашно насилие.
(6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Средствата за финансиране изпълнението на задълженията по Националната програма по ал. 5 се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджетите на съответните министерства, определени в програмата.
(7) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерството на правосъдието се определят средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на ал. 3 и при условие, че те осъществяват дейности по този закон, за разработване и изпълнение на:
1. програми за превенция и защита от домашно насилие, които се отнасят до:
а) подготовка и одобряване на програми в учебни заведения;
б) програми за работа с органите на съдебната власт и с органите на Министерството на вътрешните работи;
в) мониторинг на прилагането на закона;
г) провеждане на семинари и конференции;
д) издания и публикации;
2. програми за предоставяне на помощ на лица, пострадали от домашно насилие, които включват:
а) социално, психологическо и правно консултиране и помощ от специалисти;
б) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) насочване към други необходими специалисти и интердисциплинарни консултации, както и към социални услуги за лица, пострадали от домашно насилие;
3. обучение на лицата, които извършват защитата по закона;
4. специализирани програми, посещавани от лица, които са извършили домашно насилие, и които включват социални и психологически консултации.
(Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)"
https://lex.bg/laws/ldoc/2135501151

Аз и друг път съм писала. Защо ме беше срам и още ме е срам(минали са години вече). Вижте всяка една тема за дом.насилие. Всяка една. Има поне 5 потребителки, но най-често са мноого повече, които веднага идат да съобщят, че на тях такова нещо не може да им се случи, защото са готини, оправни и умни:)
Това С възможно най-силните, а често и обидни думи. На кого би му било приятно това? А даже и в такъв лош момент от живота?
Общия дух в темата говори за това, че жертвите на дом.насилие са глупави, финансово зависими, не способни да се справят с нищо, смотани като цяло, някакъв уайт траш може би.
Набиването на канчето колко по-добре се оправят с живота, работата, парите, възпитанието на децата, мъжете и имотите си е по-скоро обичайно.
Аз съм благодарна на форума, той много ми помогна, казвала съм и друг път в такава тема. Вдъхнових се от няколко жени в този форум да се спрая.
Тръгнах си сама, без ничия помощ, справих се, далееч съм от там като ситуация, проблеми, емоции и психика. Но не говоря по темата, изпитвам дискомфорт и знам че повечето хора ще ме гледат с различни очи, подигравателно, обидно, ако знаят. Независимо дали във форума или в работата или приятели.

Казвам сега и за закона.
Аз се опитах да направя всичко по надлежен ред. Случи се кръгло ни-що.
Обадих се на полиция. Те дойдоха, казаха ми да напиша, че няма да се саморазправяме и да се подпиша. Не разбирах особено защо, бях наранена(физически) и доста разстроена психически. Излиза, че ние като типични уайт траш сме си се побийвали, а не аз съм жертва срещу насилник. 
Знааам, няма нужда да ми казвате, че вие със сигурност сте щели да се сетите:) Това аз го знам вече.
Попитах полицаите ама как така и сега какво се случва. Казаха ми, че могат да го затворят за 24 часа ако много искам, но трябва с все малкото бебе да ходя в районното да пиша жалба, после обаче повечето след 24 часа се озлобявали и можело да стане по-лошо, та няма смисъл. Тръгнах си по нощите с малко бебе кърмаче, на хотел, с каквото имах в раницата.

Извадих си медицинско. Пари на вятъра и до днес ме е яд, сега нямам финансови проблеми, но тогава мислех всяка стотинка. Пари имах, спестявания, за щастие, но бях с бебе и много ме беше страх.

Свързах се с адвокат. Разбрах че може да получа незабавна защита с ограничетелна заповед. Но 1. тя е с някаъв срок, не е за винаги. и 2. бащата все пак има право да вижда детето, няма кой да му го води, да не говорим, че е бебе кърмаче и трябва да е в мое присъствие. Нямаше кой да бъде с мен всеки път, така че ползата от тази защита за мен беше 0. Той за дълго време не искаше изобщо да вижда детето, така че това отпдна като проблем, но не спря да ми пише, звъни, заплашва, включително да го виждам тук там.
Аз дъъълго време се стрясках ако чуех врата да се тропва. То и сега си е така:) но сега се разсмивам облекчено. Дъълго време ме беше страх като се прибирам по мръкнало с детето.
Съвсем спокойно можеше съм да съм всяка една и Евгения в куфара и някоя друга. То не че днес е изключено.

Още с адвоката - разбрах, че нищо не мога да докажа и е съвсем възможно да загубя делото. Дори да го спечеля, ако няма тежка телесна повреда ''наказанието'' ще е някаква дребна съма, плюс разноските по делото. Нищо друг. Но дом.насилие по правило случило се у дома е мноого трудно доказуемо. Нямам свидетели разбира се...

Аз си наех квартира, работих с бебето каквото мога постоянно(с бебето в слинга съм работила всякаква работа) Тогава работата от вкъщи не беше възможна, иначе имам добра професия плюс бях в майчнство. Имах спестявания, но много се страхувах, че ако нещо се случи няма да мога да се справя с бебе сама на квартира. И до днес не съм пипала тези пари от тогавашните ми спестявания. Глупаво е, разбира се, но си седят така в банката.
После си купих жилище, преквалифицирах се, омъжих се, имам още деца:)

Бившия ми все още е сам и трърди, че ме обича и съм развалила хубавото ни семейство.
Никога не знам кога и какво може да му прещрака и да се побърка както тогава. Просто стискам палци, друго няма какво.

Какво се случи с насилника - ама абсолютно нищо! Никой от приятелите не го заклейми, той замина и за чужбина трайно(за сега). Виждам го точно 3 пъти годишно когато идва да види детето. Нямаше никакво наказание, възмездие, правосъдие, карма - нищо:)

Сега и аз също като Аида си знам какво следва. Не съм свикнала изобщо с обидите и обвиненията, не ме кефят. Като бивша жертва сигирно даже съм по-чувствителна:))) Знам, че това никога не може да ви се случи, знам трябвало е да съм гледала на време сега хак да ми е, всички тези ги знам.
Знам и защо пиша чат пат, защото форума тогава много ми помогна. Помня няколко ника на жени, които тогава пишеха(май повечето още си пишат) тук и много ме амбицираха. Супер ми харесваха и си казвах, щом те могат и аз мога, ще се оправя. Аз бях доста млада и доста неуверена. Пораснах:)