Набор 2003

  • 78 413
  • 772
# 390
Ели, засили го да кандидатства в друг университет. Аз наистина съм силно разочарована от ФМИ, като чета тук как действат. Защо се е заинатил точно за това ФМИ?
Не искам да звуча като "гроздето ми е кисело". Браво на децата, които успяват и се справят там. Но нека не е на всяка цена.
Виж целия пост
# 391
Всички варианти съм му предложила, дори да не се явява на поправките. Не знае какво иска и затова си пусна една година мислене. А, относно ФМИ - аз го натиснах за там, за да се отдели от нас и да му дойде някакъв самостоятелен акъл, да порасне, получи просветление.... Не ми се получи и си го прибрах. Ама той като не знае какво иска, накъде да го натискам? Поне да работи.
Виж целия пост
# 392
Ели, съчуствам ти! Дано момчето ти намери верният път в живота си!
Виж целия пост
# 393
Ели, искрено ти съчувствам и аз, въпреки атрактивното и забавно описание на ситуацията, което си направила.
Честно казано, нямам никаква идея как би могла да го сръчкаш.Но си представям какви чудеса би могла да направи с него подходяща девойка.
Но това за съжаление зависи само от тях.
Виж целия пост
# 394
Ели, съчувствам ти, иначе и в къщи е ол инклузив. Да се чудиш как една година се е грижил за себе си сам.
Моят младеж не е търсил стаж това лято.
След края на сесията, започна да води уроци по математика, подготовка за поправителна матура.
Виж целия пост
# 395
Ели, щом не знае какво иска, може и да е по-добре една година да поработи, да се огледа и обмисли. Колкото и да се ядосваш, продължаваш без да отстъпваш, в крайна сметка ще сме се справили, ако децата си стъпят на краката и се оправят самостоятелно. Ядосваш се, изпускаш парата, даваш почивка на него и на себе си, и после отново - докато се получи. Не знам какъв му е темперамента, но ако е кротко и разсъдливо дете вероятно и него го тормози ситуацията.  Може да пробваш и друг подход. Като котетата, когато видят нещо ново - тупват с лапичка отляво, после отдясно и така, докато разберат какво е нещото  - та и ти,  погледни нещата от друг ъгъл. Ще се справите, успокой се, ти си големия човек и човека с опит в ситуацията. Макар и на осемнайсет, той няма толкова житейски опит. Има деца, които от седемгодишни знаят какви ще станат, но това са единици и те си имат своите терзания от друг характер.
Знам, че отстрани лесно се говори, на практика е друго, но ще се справите!
Виж целия пост
# 396
Има хора, които и на 50 не знаят какво да правят с живота си. Нормално е един 20 годишен да не знае. Да ходи да работи и засега го дръж под око вкъщи. Разпредели му домакински задължения и следи да си ги върши неотменно. Успокойте се и си говорете. Комуникацията е важна. Така ще може да си споделя тревогите и да го напътствате. Само не се карайте. Той дефакто е възрастен. Дръж се с него като с такъв.
Моят набор се шматка насам натам с девойката - срещат се посредата между двата града. Чете книги - Престъпление и наказание на Достоевски (само дето не припаднах), сега е Ад на Данте. Тия дни ще помага на строежа на къщата на приятел - 2-3 дни по 5ч на ден.
Като се върне в Нидерландия ще си търси почасова работа, че бюджетът вече взе да издъхва.
Иначе и той е на ОИ, но ми е жал. Десет месеца се оправяше сам и сега го хващам само за дреболии. На 3 септември заминава и после може би чак за Коледа.
Виж целия пост
# 397
Тинна, обади се на комисията и питай. Имаше нещо за подаване, но нали напуснахме и не се постарах да помня.

Да разкажа за моето говедо, че е на път да го гръмна, вече съвсем на истина. След като го прибрахме с багажа му от София, човекът го удари на ОИ у нас. Все пак си намери един местен доцент и започна уроци по някоя от Математиките с цел да взема изпитите си, два по два. Много хубаво. Обаче по цял ден на компа, само яде, а в стаята му абсолютна свинщина. А, и гледа листите със задачите. Гледа ги! След като го изтърпях няколко дена, спретнах един скандал и му заявих, че не сме му длъжни вече и да си намира работа. Къде да си търсел работа!?  Той не можел да учи и да работи. Моля!!!!!! Чу ме квартала. След 5 мин вече му бях намерила в едно местно предприятие като черноработник. Без стаж, опит и специалност какво друго? Веднага го взеха. (тук е невероятен глад за работници). И започна. Тъпа била работата, нищо не правил... голямо мрънкане и след първата седмица реши, че ще напуска. Пак ме чу квартала (как някой не се обади на Социалните да ме отнесат и да се отърва). Уж обеща, че ще изкара месец, защото му обещаха, че ще го повишат и вече няма да е на дъното на работната верига. Имал акъл, бързо схващал и бил съвестен (това изтече след като се обадих на свръзката за инфо Simple Smile ). Тъй.... работи си той, гледа по 2 мин някакви формули и после си цъка игричките и хич не му е. ОЛ инклузива върви с пълна сила. Всеки ден го питах дали са пуснали датите за изпитите и до предната сряда не бяха. Да де, ама аз като влязох в сайта на ФМИ и о, чудо! те ги били пуснали. Ама то е важно не само да гледаш, ами и да виждаш! Ще пътува в неделя, че вчера първият изпит. Баща му го оставя на автогарата и аз започвам с молитвите да успее да вземе двата най-лесни. Сто пъти го питах дали знае за какво отива в София. Знаел, бил подготвен. Да бе да! Той си пътува, аз си шета и по едно време ми звъни. Автобусът прави почивка на половината път и докато бил в тоалетна автобусът заминал без него. Естествено багажа му в автобуса, но моето говедце не. Какво да правил? Ами обади се на компанията, аз какво да направя от 200 км?! Та, повися там докато мине следващия автобус. Поне багажа му не се загуби и си го взе. И о, Боже, каква изненада: вчера го скъсаха на поправката. Вече нямах сили дори да крещя по него. Не очаквам друг резултат и за утрешния изпит. Трябват усилие, усърдие, а при него са пълен дефицит. Толкова безцелно човече не съм срещала, честно. Вече се уморих да го ръчкам да мръдне. Ама и как да го оставя?!

Наревах се! Hug

И друг път съм споделяла, че на нашия една девойка му размъти мозъка и си прецака изпитите. Говорихме, молихме, не става... Една вечер ми кипна, събрах един сак с дрехи и му поставих условие, или тя или ние. Дали от страх или по друга причина, подви опашка и се съгласи да се разделят. Сега ще се мъчи да си оправи това, което си над роби.
Виж целия пост
# 398
Деветнайсет/ двадесет....разликата не е голяма.
Виж целия пост
# 399
ФМИ не е лъжица за всяка уста.
Но пък и далеч не е най-хубавото нещо, което може да се случи на един 19-20-21 годишен младеж.
Познавайки моя син - аз не бих му го причинила.
Ели, ти си знаеш, но ….. за какво, по ягодите, ви е това ФМИ?!?
Чак толкова ли ви е важна тая математика до припадък? Няма ли други университети, в които да се преподава това, което иска да учи твоето момче?
Съдбата ви показва по всички начини, че ФМИ не е неговото място. Даже и с отпътувалия автобус. Simple Smile
Виж целия пост
# 400
Ели, моето мнение е малко по-различно. Всеки човек съзрява и се ориентира с различно темпо. Никаква драма не виждам, че прекъснал, че не му харесва работата и, че не намира себе си. На 20 е все пак, не на 50. Аз бих го оставали на мира и изобщо не бих се ядосвала. Ти наистина ли мислиш, че като още не се е ориентирал и край? Едва ли не, нищо не става от него и ще е все така. Давай го по-спокойно и не напрягай него, себе си и околните. Остави го сам да реши какво иска и му дай време. Честно, ако мен някой ме притиска така, ще се изнервя и обезверя безумно и ще се въртя в кръг. Не те упреквам, просто ти давам друга гледна точка.
Виж целия пост
# 401
ФМИ... ФМИ... и аз не съм одобряващите на 100% ФМИ, но в нашия случай беше негов избор. Знаете, аз съм споделяла, че обичам да го жаля "на мама детето" и не виждах смисъл да се мъчи там при условие, че може и по-леко да мине, но не опитах да го разубедя. Оставих го да си го избере и като си говорим винаги го питам и казвам, че усети ли, че нещо идва нанагорно да споделя и да търсим решения. Само казва - "знам, маме" и разчитам, че ако наистина стреса дойде в повече ще сподели.

Ели, мъчно ми е и на мен и за теб и за детето. Аз понеже не съм била много разбирана от нашите съм по-толерантна и бих продължила да опитвам да го мотивирам, да говоря с него, да му покажа, че го подкрепям. Със сигурност би ми било и на мен неприятно, със сигурност бих била и притеснена, но много по-важно би било за мен да знам то въобще какво мисли, как вижда нещата, все нещо му е интересно на това дете, просто не спирай да говориш с него. Работата... ясно е, че ще работи, въпроса е, че е хубаво да има мотивация да завърши и образование, ако ще и задочно да е, не трябва да остава без образование, така мисля аз и това би било водещо за мен ако съм в тази ситуация.
Виж целия пост
# 402
Аз да си кажа, че също ще побеснея и кварталът ще разбере, ако виждам как моя син ден след ден полира телефона. Такова нищоправене мен буквално ще ме взриви. Така че - много добре я разбирам Ели. Heart
Нейното момче ще си избере пътя - това ще се случи рано или късно. В нейните обувки се опитвам да вляза. Не ми е много комфорти там, май.
Виж целия пост
# 403
Аз се страхувам от ултиматуми, признавам си. gk77, как имахте смелостта да поставите условие? Ако беше избрал девойката как щеше да го понесеш да не го виждаш или да видиш, че ... потъва? Имам пример на позната, на която синът избрал любовта, излязъл под наем и след 4 години се върна у дома тотално затънал, прекъснал си образованието, изнемощял, защото, за да осигури всичко е работил на 2 места плюс някакви нощни смени в алкохол магазин, плюс поддръжка на сайтове и въобще като ми разказваше жената, все едно филм ми разказваше, а него го видях - имаше болнав вид, уморен, недоспиване, състарен, за миг си помислих, че взема наркотици. Той си правел сметка да изгони майка му наемателите и да се премести в тяхно жилище, тя обаче - люта жена, казала му да се изнася под наем като иска да е самостоятелен, при което той й се разсърдил и затова не се виждали 4 години. Девойката го зарязала месец след като се дипломирала с мотива, че той не й обръща достатъчно внимание, защото много работел и все го нямало. Тогава се прибрал при майка си, да си стъпи на краката, аз мислех, че е някъде по чужбина, защото той наистина не идваше при тях. Иначе знам, че беше отлично и можещо дете, тя винаги се хвалеше от него докато не се влюбил според него "истински". Обратния случай също го има разбира се.
Виж целия пост
# 404
Благодаря за гледните точки, дами Hug

Пак да кажа, че е натискан само да мърда нанякъде, но не и в коя посока. Ако ще и балерина да иска да става - зад него сме. Все е тая дали ще е ФМИ или нещо друго ( и до ден днешен смятам, че това хич не е неговото). Ама да не се мота из нас, а да се търси. Условието ини предната година беше само да не е местния университет. Свят широк - ще учи ли, ще работи ли - ние сме с него. Е, няма! Трябва постоянно да го ръчкам иначе ще откара така докато има кой да го храни. Е, чак толкова не съм му длъжна.

Знам, че го напрягам и затова им пуснах на мъжете у нас 10 дена без мен Simple Smile Починахме си взаимно Simple Smile
А, и сам си реши за поправките. Не съм го натискала за там, но ако ще ходи и ще плаща за уроци поне да се постарае и да  не си харчи парите на вятъра. Все се надявам, че дори и един изпит да вземе, ще му се промени самочувствието, ще повярва в себе си, и ще се размърда нанякъде.

Та, сега пак съм на молитви и стискане палци. След малко му е поправката.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия