Съпругът ми сложи край на живота си когато бях бременна

  • 7 380
  • 55
Здравейте, не знам дали някой от вас е преживял такова нещо..Не мога лесно да опиша ужасьт на това да си влюбен в някого,да споделяш целия си живот с него,да носиш детето му ,а на следващия ден да го реанимираш неуспешно..... Бяхме женени само 3 месеца,имахме много скандали за дребни неща и именно заради тези скандали се чувствам безкрайно виновна . Говорила сьм с психолог,той твърди ,че не мога толкова да повлияя на нечий живот,че склонността към самоубийство се заражда още в детството,че се дьлжи на психическа болест. Въпреки това в нощта ,в която това стана (13! Август) ние отново се скарахме и той излезе,след което никога повече не се върна.... Отглеждам сама нашето общо дете...Бих искала да попитам тук знаете ли за групи за взаимопомощ в София на хора,преживели подобни събития...имате ли личен опит сьс загубата на близьк от самоубийство..как се справяте с чувството за вина и тъга, които следват такова събитие...По-късно ровейки в неговия телефон се натъкнах на съобщения кьм собствения си профил,в които той месеци преди сьбитието планува своя край. Споменава,че е извършил неща , които не би признал никога .. Вьпреки това не зная дали е реалност или плод на неговия ум..
Виж целия пост
# 1
Разбира се, че не си виновна, не си го помисляй дори! Това е етап на преминаване през жестоката травма. Хвани се за детето си и превъзмогни ужаса, сигурна съм, че ще дойде момент, в който отново ще бъдеш щастлива! ❤️❤️❤️
Виж целия пост
# 2
Съболезнования!
Дано успеете да се успокоите някой ден. Детето ви има само вас, трябва да сте силна.
Мислите за самоубийство са нещо ужасяващо и не мисля, че битови скандали биха били тригер.
Страдал ли е от депресия съпруга ви, лекувал ли се е?
Във всеки случай е добре да поработите със психолог, за да изплувате от блатото на самообвиненията.
Ако това е някакво успокоение ще ви дам пример с Честър Бенингтън, който много е обичал съпругата си и децата си, имаше кариера но е страдал от депресия и се е самоубил.
Искам да кажа, че има и други случаи, с жертви на депресия.
Бъдете здрави!
Виж целия пост
# 3
Ами диагностицирана не,но имаше ужасни изблици на гняв...което при мьжете може да бъде белег на депресия...извьн тези моменти на чупене на вещи и крясъци, всьщност беше доста льчезарен и общителен човек...дори за секунда не ми е минавала мисьлта,че планува самоубийство
Съболезнования!
Дано успеете да се успокоите някой ден. Детето ви има само вас, трябва да сте силна.
Мислите за самоубийство са нещо ужасяващо и не мисля, че битови скандали биха били тригер.
Страдал ли е от депресия съпруга ви, лекувал ли се е?
Във всеки случай е добре да поработите със психолог, за да изплувате от блатото на самообвиненията.
Ако това е някакво успокоение ще ви дам пример с Честър Бенингтън, който много е обичал съпругата си и децата си, имаше кариера но е страдал от депресия и се е самоубил.
Искам да кажа, че има и други случаи, с жертви на депресия.
Бъдете здрави!
Виж целия пост
# 4
Може би е добре да тръгнете на психолог. Хубаво е да споделите с някой външен и все пак доклкото е възможно да ви даде някакви насоки.
Виж целия пост
# 5
Аз говорех с психолог,той доста ми помогна....но ми се ще да се свържа с хора с подобна сьдба...мисля че това може да отговори на някои вътрешни въпроси
Може би е добре да тръгнете на психолог. Хубаво е да споделите с някой външен и все пак доклкото е възможно да ви даде някакви насоки.
Виж целия пост
# 6
Има групови психотерапии...иначе хора точно с подобна съдба, сигурно има, но не знам как ще ги намерите. Късмет.
Виж целия пост
# 7
Вие нямате вина, съпругът Ви е бил болен от депресия. Мислите са самоубийство не се появяват по вина на някого, той ги е имал отдавна. Голяма роля за отключването на депресия играят гените, а не Вие. Трябвало е да сподели и да се лекува, но не го е направил...Това също не е ваша вина. Депресията е лечимо заболяване, но за съжаление не винаги. Има пациенти, които въпреки многобройните терапии и престои в болница, просто искат да си отидат от този свят. И аз не мога да Ви кажа къде да намерите хора със сходна съдба, но продължавайте посещенията при психолог, докато не преодолеете мъката. Мога само да Ви прегърна виртуално и да Ви пожелая да гледате напред, а не да се тормозите. Това не става от днес за утре, дайте си време да минете през всичките фази на скръбта. Ако Ви се плаче, плачете, не отказвайте подкрепа от близките Ви, говорете, това е важно. Но не търсете вината в себе си.
Виж целия пост
# 8
И аз мисля, че е генетично заложено.
Баща ми е имал такива мисли, въпреки привидно нелошият живот, който имаше.
Брат ми се самоуби.
И за мен тази мисъл не е чужда.
Да не говорим, че след брат ми имам и подобни терзания. Защо не успях да го спра, защо не усетих какво се случва.
Но точно, защото имам представа как може тази мисъл да те завладее, с разума си разбирам, че не околните са толкова виновни. Всеки се спасява от живота както може, някои са агресивни с околните и ги мачкат, други успяват да намерят баланс, а трети напускат.
Виж целия пост
# 9
Генетичният фактор е научно доказан. При депресията специално  ако имаш депресивно болен роднина от първи ранг (майка, баща), вероятността да се разболееш и ти от депресия е 15%. Няколко изследвания показват, че при наличието на болни роднини рискът да се разболееш е 3 до 5 пъти по-висок, отколкото при хора, които нямат депресивни роднини.
МоарейнД, прегръщам те и теб и съжалявам, за това, което си преживяла.
Виж целия пост
# 10
Аз говорех с психолог,той доста ми помогна....но ми се ще да се свържа с хора с подобна сьдба...мисля че това може да отговори на някои вътрешни въпроси

Какви въпроси?
И  какъв е смисъла да се свързваш с такива хора и да си говорите за самоубийства и разни причини?
Виж целия пост
# 11
Приеми го така: това е негово лично решение. Каквото и да си казала, направила или ненаправила, химията в организма му е била нарушена. Изглежда, не се е лекувал - не пишеш да е взимал лекарства.
Неговият живот, неговият избор...
Съжалявам за стреса и мъката, и за загубата.
За група, потърси във фейсбук, там има какви ли не групи.
Успех и късмет!
Виж целия пост
# 12
Не знам какво ще помогне подобна група.Може да се задърбочи травмата.Поработете с психолог и се съсредоточете върху детето си.
Виж целия пост
# 13
Групите за взаимопомощ в България не са популярни и са по-скоро изключение.
Ако знаете език бихте могла да търсите онлайн но това за мен е нож с две остриета, защото може да попаднете в измама.
Времето лекува, а най - добре лекува новата любов.
Сега ви се струва невъзможно, но животът продължава и сте длъжна да го приемете.
Виж целия пост
# 14
Съжалявам за загубата ви. Истината е, че дори тази вечер да бяхте гледали филм или правили любов, изхода щеше да е същия. Няма нещо, което сте правили или не правили, за да стигне до това. Всички имаме проблеми в ежедневието си, както и понякога се караме с близките, но това не може да се разглежда като причина за такова решение. Дали е имал депресия или друго психично заболяване, което не е диагностицирано и лекувано, няма как да се гадае.
Нормално е да имате много въпроси в главата си, с времето някои ще намерят своя отговор, други не. Трябва да продължите напред, това едно изключително тежко изпитание, но не бива да зацикляте на него и да се връщате назад.
Дори и да намерите конкретната причина защо го е направил няма да ви стане по-леко. Концентрирайте се над хубавите спомени, които имате с него и го помнете с тях.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия