Боледуване на децата ни-тема 71

Действието се развива когато все още нямаше налични ваксини в Бг и ако искаш да си сложиш такава, трябваше да се мине един сложен процес по закупуване и транспортиране на две дози Варивакс от Гърция или друга страна и поставянето и съхранението ѝ в РЗИ. Двамата с ММ нямахме спомени дали сме карали варицела, а с две малки деца, посещаващи ДГ, беше ясно, че няма как да се разминем. Пуснахме си в лаборатория тестове за антитела, от резултатите излезе, че аз имам, т.е. карала съм я, а той - не. Поръчахме ваксина само за него - единствената причина да не ваксинираме и децата тогава беше именно този индивидуално организиран режим на пренос на ваксината от чужбина и не ни се рискуваше да им поставим евентуално неправилно съхранявана ваксина. ММ се ваксинира с двете дози. Следващата година големият ми син, тогава на почти 5 г. мисля, се заразява. Към онзи момент той беше вече с 2 фебрилни гърча и всяко разболяване беше съпроводено с повишена температура и неколкодневен ужас за нас, родителите, дали отново няма да се случи, беше му изписан диазепам за темп. над 38,5. Варицелата той я изкара средно тежко - нямаше извънредно високи темп., въпреки се че се наложи да му сложим диазепама 1-2 пъти, имаше доста обрив, но се справихме успешно с мазане и пр. Тъкмо започна да оздравява, аз вдигнах темп. и ми се показаха 2 мехурчета. Преглед в Кожния диспансер потвърди че също съм с варицела, макар че според лабораторията да имах антитела. При мен беше ужасно, имам снимки - бях обезобразена - с пъпки навсякъде, включително в слабините, едновременно ме болеше и сърбеше, спях с разкрачени като при гинеколог крака от болка, извинявам се за картинното описание. Висока темп. и всички екстри, като отидох за удължаване на болничния в Инфекциозно отделение и ме видяха, поискаха да ме хоспитализират, не се съгласих, защото нямаше как да оставя децата, изписаха ми ацикловир и може би още нещо, нямам вече ясни спомени. 2-3 дни след това малкият се зарази, като при него вече беше страшно. Още в първият ден на болестта направи фебрилен гърч, взеха ни с линейка и директно ни хоспитализираха в Инфекциозно отделение, където беше 24/7 на системи, които се оказаха безпомощни пред температурата му. Дни наред поддържаше 39 - 40 градуса, беше в полунесвяст, бълнуваше и потрепваше с цялото си тяло, никога няма да забравя тези дни, не знаех детето ми дали ще оцелее и дали ще бъде физическо и интелектуално съхранено след това. Според мен беше на ръба на менингит/енцефалит. Излишно е да казвам, че пъпките му бяха навсякъде и безбройни, още му пазя епикризата. Стигнахме до там, че лекуващите също се изплашиха и ни преместиха в Интензивния сектор, където бяхме 3 дни. Там пък така се възпали мястото, където влизаше абокатът, че няколко дни го изписаха с гнойна дупка с големината на монета от 1 лв на опакото на ръчичката. Белегът от нея още стои и вероятно няма да се изличи, както и спомените ми от този кошмар, не го пожелавам на никой родител.