19 мар 2023, 20:22 ч.
Здравейте, мили момичета!
Чета форума често, напоследък редовно (темата за Ергена), но днес се престрашавам да пиша.
Проблемът ми е ясен от заглавието - без да навлизам в подробности, за да не ви отегчавам, ще кажа, че от самото начало имаме търкания с моя съпруг относно жилища и къде да живеем. Това се получи благодарение на това, че свекъра ми изразява прекалено силно желаниата си под форма на съвети, че дори и наставления, а моят съпруг не просто се вслушва, а приема всичко, което той каже за закон без да отчита моето мнение. И тук идва проблемът - че аз, за разлика от моята свекърва, не си мълча и си изразявам мнението и в крайна сметка невинаги се случва както иска мъжа ми/свикъра ми. Дажи по-скоро ще кажа, че почти не се е получило това, което той иска.
Ситуацаята, която ме провокира да имам нужда да споделя, е от вчера и днес - от месеци той се държи отвратително с мен, направо се чувствам изтормозена, критикува ме как готвя, че не съм смогвала да сложа вечерята в 6 ч. и затова не ставам за нищо. А вчера ми заяви, че още 6-7 години ще изкара с мен, докато отраснат децата и после кой откъде е. И това.... докато си искаше секс (който, разбира се не получи). Почувствах се... меко казано като пълен боклук - ще ме използва, докато изгледам децата и те станат на по 15 г., а той през това време да не бъде ангажиран с нищо, ще си оправи къщичката на село. И след това... който откъде е.
Държа тук да кажа - аз също не съм идеална, за много от нещата, за които спорихме, аз не склоних и не направих компромис, той направи компромиса. Затова си мисля, че той всъщност не е направил никакъв компромис, щом продължава 8 години по-късно да си брои компромисите, за мен той не е намерил вътрешен мир със себе си.
Иначе, тъм типичната домакиня от малък провинциален град - чистя, готвя, пера, гладя, занимавам се с децата, той много рядко се включва в тези неща. Да не кажа изобщо.. Но пък съпругът ми работи на смени, когато децата се разболеят и не са на градина, той е този, който по-често ги гледа вкъщи. Грижлив е, принципно е добра душа, но с изключително закостеняла мислене, останало в 19 век -жената трябва да слуша мъжа си и да му се подчинява. Ако навремето съм била отстъпила, той сега щял да отстъпва ва всимко друго и щял да ми помага...
Искам да изгладя неща, той си мисли, че настройвам децата, че им говоря разни неща. А това не е така - голямото ми дете е на 7 години. То вижда, че всяка свободна минута баща му е или на работа, или на село да ремонтира къщата (подарък от свекъра ми, в която няма да живем и общо взето е пилеене на средства и пари). И когато днес го каза, мъжа ми реагира така сякаш всичко е режисирано от мен, и просто да имам предвид, че моята песен вече е изпята и е въпрос на време да се разделим.
Не бяхме такива, когато се оженихме. Винаги сме ги имали търканията, не сме от двойките, при които е било идеално и изведнъж нещо става. Но ми се иска да вярвам, че все пак можем да израстнем и въпреки всички различия да намерим пътя към по-добрите отношения. Но пък също се чудя дали това изобщо е възможно и докога да чакам и да се надявам, докога мога да търпя това - има моменти, в които не го понасям, защото отказва да приеме факта, че сме двама в тази връзка и може частица от този проблем да принадлежи и на него. Все обвинява мен, че съм изисквала всичко да стане по "моя начин".
Вие как мислите? Има ли спасение или наистина трябва да приема, че това е началото на края? Какво бихте направили, ако бяхте на мое място?
P.S. изванявам се за дългия пост!
Виж целия пост
Здравейте, мили момичета!
Чета форума често, напоследък редовно (темата за Ергена), но днес се престрашавам да пиша.
Проблемът ми е ясен от заглавието - без да навлизам в подробности, за да не ви отегчавам, ще кажа, че от самото начало имаме търкания с моя съпруг относно жилища и къде да живеем. Това се получи благодарение на това, че свекъра ми изразява прекалено силно желаниата си под форма на съвети, че дори и наставления, а моят съпруг не просто се вслушва, а приема всичко, което той каже за закон без да отчита моето мнение. И тук идва проблемът - че аз, за разлика от моята свекърва, не си мълча и си изразявам мнението и в крайна сметка невинаги се случва както иска мъжа ми/свикъра ми. Дажи по-скоро ще кажа, че почти не се е получило това, което той иска.
Ситуацаята, която ме провокира да имам нужда да споделя, е от вчера и днес - от месеци той се държи отвратително с мен, направо се чувствам изтормозена, критикува ме как готвя, че не съм смогвала да сложа вечерята в 6 ч. и затова не ставам за нищо. А вчера ми заяви, че още 6-7 години ще изкара с мен, докато отраснат децата и после кой откъде е. И това.... докато си искаше секс (който, разбира се не получи). Почувствах се... меко казано като пълен боклук - ще ме използва, докато изгледам децата и те станат на по 15 г., а той през това време да не бъде ангажиран с нищо, ще си оправи къщичката на село. И след това... който откъде е.
Държа тук да кажа - аз също не съм идеална, за много от нещата, за които спорихме, аз не склоних и не направих компромис, той направи компромиса. Затова си мисля, че той всъщност не е направил никакъв компромис, щом продължава 8 години по-късно да си брои компромисите, за мен той не е намерил вътрешен мир със себе си.
Иначе, тъм типичната домакиня от малък провинциален град - чистя, готвя, пера, гладя, занимавам се с децата, той много рядко се включва в тези неща. Да не кажа изобщо.. Но пък съпругът ми работи на смени, когато децата се разболеят и не са на градина, той е този, който по-често ги гледа вкъщи. Грижлив е, принципно е добра душа, но с изключително закостеняла мислене, останало в 19 век -жената трябва да слуша мъжа си и да му се подчинява. Ако навремето съм била отстъпила, той сега щял да отстъпва ва всимко друго и щял да ми помага...
Искам да изгладя неща, той си мисли, че настройвам децата, че им говоря разни неща. А това не е така - голямото ми дете е на 7 години. То вижда, че всяка свободна минута баща му е или на работа, или на село да ремонтира къщата (подарък от свекъра ми, в която няма да живем и общо взето е пилеене на средства и пари). И когато днес го каза, мъжа ми реагира така сякаш всичко е режисирано от мен, и просто да имам предвид, че моята песен вече е изпята и е въпрос на време да се разделим.
Не бяхме такива, когато се оженихме. Винаги сме ги имали търканията, не сме от двойките, при които е било идеално и изведнъж нещо става. Но ми се иска да вярвам, че все пак можем да израстнем и въпреки всички различия да намерим пътя към по-добрите отношения. Но пък също се чудя дали това изобщо е възможно и докога да чакам и да се надявам, докога мога да търпя това - има моменти, в които не го понасям, защото отказва да приеме факта, че сме двама в тази връзка и може частица от този проблем да принадлежи и на него. Все обвинява мен, че съм изисквала всичко да стане по "моя начин".
Вие как мислите? Има ли спасение или наистина трябва да приема, че това е началото на края? Какво бихте направили, ако бяхте на мое място?
P.S. изванявам се за дългия пост!
