Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 61

Честита да си, Шарпи! Бъди здрава, щастлива и още дълги години да правиш с кеф и лекота клекове!

Aз приключих с храненето- последната пилешка супа, консерва сардини с ранно зеле, червен лук, зехтин и горчица с хрян, по малко прошуто и кашкавал и в чашка 100 грама заквасена сметана с белен суров слънчоглед, небелен сусам, цейлонска канела и равна с л. овесени трици. Макросите са такива:


Малко по-късно ще ходим да гласуваме. После дълга разходка, спортни уреди, релакс и само хубави мисли.🙂

Да си жива и здрава, Шарпи! ❤️

Благодаря на всички Ви ♥️♥️♥️
Да сме живи и здрави ние и всички наши близки! Имам прекрасен ден, толкова хора се сетиха за мен, с някои от които не сме се виждали с години. От предиобед домът ни е пълен, идват едни, тръгват, други идват. Пълна къща. Прекрасно е! ♥️

Ох Нати, много са досадни навсякъде ако откажеш.
Носи торта колежката преди време, вика ми да си сложа, викам не искам. Защо. Ми така съм решила.
Решила, че щом тя яде по цял ден и другите трябва да ядат. Ми всеки си преценява как ще се храни.
Домашна си беше, ама то не че има някакво голямо значение. Понякога се е случвало през годините с кутията да идват при мен. Някой има рд и аз не мога да откажа. Ако е опакован бонбон го оставям, все ще го изям. Или го пробутвам към другите колежки. Понякога го ям, особено ако знам, че е хубав. Примерно някое мерси или линдче. Не винаги идват и с кутията бонбони. Просто оставят бонбоните и сладките и който иска си взима. Така е по-лесно. Като те питат почерпи ли се  - излъжеш с лекота
На следващия път изядох едно парче торта като донесе колежката. Беше от Марти, шоколадова много сладка. Едно време едва ли щях да я възприема за нещо много сладко.Нарочно я изядох, да видя как ще се чувствам. Ми не са ми ок вече такива торти. Ако я бях яла навън и после бях ходила, нямаше да ми стане тежко. Та много е важно на такива изцепки да се движи човек. После карах Зевс 30 минути. Да има малко равновесие след тия вредни калории.


И пак за запека. Хора, има огромно значение дали ще изядеш слива сушена ей така или ще е сложена нарязана във вряла вода.
Не мисля всеки ден да ям. Просто заради хемороидите реших. Днес съм на фаст. Ходих и сутринта и преди малко. Стабилно, нормално и доста хубаво.
Утре ще си пия само инулинчето следобед. То па се оказа, че то трябва да е във вряла вода за да се разтвори добре.
Та ще видим на по-вдруги ден как ще отида.
Абе време си трябва. То и психологически е важна настройката. Толкова години съм свикнала да пия, че ако не пия чай вечерно време или други добавки, почвам да си мисля лошотий как ще се мъча сутринта. Че много пъти съм опитвала и не ми се получаваше.
Зачетох се за сливите и защо разхлабват. Заради сорбитола най-вероятно. Явно е в доста голямо количество, но може би и фибрите играят значение. Иначе сорбитола го има и в други плодове, интересното е, че ги ям, ама не ми действат така като сушена слива във вряла вода.

Интересно е това за сливите, около мен са доволни и така да изядат примерно 2-3 сушени сливи вечер. Не знам и аз кое му е различното ако се накисне. Те не ядат по една де, то само една ми звучи като оня виц за стридите дето помагали на либидото...
Иначе са си странни хората, ама много. Същите мрънкаха през ден как нямали воля да си вкарат храненето в ред. Обаче когато ти кажеш че не ядеш това или онова, почва голям зор да те накарат ти да ядеш. И чак се радват ако те прилъжат Де да знам, не е нормално това. Може би аз щото си бях злояда от малка и мразя да ме натискат за храна, но за мен това е много грубо. Независимо от причината да откажеш, то е тъпо и невъзпитано да дирят и причина де.
За рожден ден и такова черпене за здраве обикновено съм "Мерси, по-късно ще хапна от това, да си жив и здрав", а това с хапването я се случи, я не - според както ми кефне в момента. То не върви като някой черпи за здраве, аз да се обяснявам че за моето здраве пък не е добре, не е целта аз да превземам вниманието.
Но тия ежедневни подхапвания и покани да си взема много време отне да ги отуча.

Просто се дразнят и изпитват злоба, че си постигнал нещо, а те не могат. По-скоро не искат.
Не всички са така.
Има хора са идвали и чистосърдечно са ме питали да обяснявам как съм го постигнала.
Но има всякакви хора. Едни ще таят злоба и ще го показват по-друг начин, а други ще почерпят от опита и ще действат.
Иначе и на тази работа и на предишната редовно има почерпки. Дали рд, дали имен ден, дали ей така, всеки носи. Масата за почерпки рядко е била празна. Даже като е празна и се гледа очудено що няма нищо.
И ми се е случвало да си чопна. Днес бонбон и солета, утре пак нещо друго. И усещам как се увличам.
Чак толкова избълван инсулин едва ли, но тук говорим за навик, за нещо вкусно. Та се спирах навреме.

Има хора се радват за теб наистина и го считат за постижение. Бившият ми и до ден днешен ми се удивлява и възхищава заради режима... сякаш нещо кой знае какво съм постигнала. Хем и той колко време покрай мен се храни също така и сам установи че то никак не е зле, нито пък е трудно. И пак казва колко се възхищава на това.
Той не ме е познавал преди да мина на режим, само съм му разправяла на какъв хал бях се докарала. Но вижда резултата и колко по-добре се чувствам. Казва че много се радва че съм решила да го предприема това, щом ми се е отразило толкова добре. И винаги се е старал да не ме саботира, по едно време чак си криеше някакви сладки неща пакетирани дето си беше купил, вместо да ми предлага и на мен. Така де - той се правеше че ги е скрил, аз се правех че не знам че са там, ама важен е жестът нали
Приятелите ми също уважават избора ми и виждат колко по-добре ми е сега, макар че единият не може да живее без сладко, другият не си представя как тъй без едно основно хранене и е убеден че много се мъча, третият не вярва че е възможно без хляб да се живее...
А тия в тая ми работа докато бях, всеки път питат Е какво толкова? Ами нищо, просто това съм решила да не го ям. Ама защо? Ами защото ей тоя рафт зад мене (точно пред диабетните лекарства бях застанала - метформини, Диапрел, Ароба и прочие) ще му стана абонат ако ям като вас, та предпочитам да си ручам кифтетата без хляб

Ох, всякакви хора.
Има и такива, обичат вниманието, обичат сякаш да са болни.
И на някои разбиранията са много закостенели, не могат и не искат да научат нещо ново, да си променят живота.
Принципно не ми пука за такива хора. Смисъл имаше момент им съчувствах, опитвала съм се да дам акъл, било е и непоискан, разбрах, че не е хубаво.
Мъчно ми е само за близки хора, на които държа.
Да, и на работат все викат как без хляб, не можел да се наяде.
То не наяжда. Това е тесто, което пълни временно стомаха, ама после следва секретиране на инсулин. После дай вафла, дай това, дай онова. И това е, не могат без хляб, бил им много важен.

Откакто съм на режима съм яла точно една бисквита почерпка в офиса. Слагат почерпки, или ми дават бонбони и аз ги давам на брат ми. Въпросните бисквити бяха и домашни и понеже съм си карък, точно в моята имаше косъм 🤮направо щях да повърна😱

Е той въпросният бивш що сладко изяде точно от такива почерпки... Което е опаковано и можех да го взема и да го оставя настрани, това ми е бивало най-безконфликтният вариант. И мятам в чантата там да не се вижда и да мирясат. Редовно съм отивала на работа за втора смяна и заварвам пред монитора си чинно поставено и подравнено нещо че пак минал някой и черпил а пък аз не съм била там да си го получа лично. Вкъщи имаше една купа в кухнята пълна с индивидуално опаковани бонбони, курабийки и незнамсикакво там, някоя фафла (на тях пък как им се радваше, където той живее не са разпространени както тук), шоколадче, лукче... абе две еднакви нямаше ама пък все имаше нещо там за него. И той отначало не можеше да прочете нищо на български и бърка в купата като ония в Хари Потър дето ядяха някакви бонбони ама без да знаят кой какъв е
Хем пак казвам че се е случвало и да не откажа, ако така ми е скимнало, ама то няма насмогване за човек дето не яде често сладко, те прекаляваха.

Това с косъма ми напомни как отказах бисквити орео или фаворит.
Тамън бях разбрала за ир, почнах да мисля, да намалям туй и онуй. Все пак се почерпвах нещо и един ден си купих от тия бисквити с кремчето.
Хапвам една, мвкусно, хапвам втора и нещо ми се мърда в устата, но не обърнах внимание, викам си бисквитка паднала някъде. На третата бисквита реших да разделя и да си оближа кремчето. Разделих и познай - бяло червейче.
Изплюх, изхвърлих, плакнах, ужасно беше. После си викам, че е знак божи да не пипвам такива работа. И още по-усърдна станах
Сякаш Бог ли, Вселената ли нарочно са ми пробутали такъв пакет.

Оле, направо съм върнала поръчката 🤮
Като те чета, няма да ги хапна повече и аз.
Аз като разбрах за ИР рязко ми се отяде всичко, то и бях започнала режима 2 седмици преди това, та вече бях свикнала.

Тази случка ми промени също мнението за всякакви пакетирани храни.

Исках да ви покажа какво мъфинче си спретнах на микровълновата тази сутрин. Много ми хареса и утре ще повторя - този път с козе сиренце.
И то за 5 минути работа. Във формичка за печене разтопих масалце половин кибритена кутийка. Вътре чукнах и разбих едно яйце от пасищна кока. Като стана течно, сложих една равна чаена лъжичка хуск и 2-3 чаени лъжички кокосово брашно - на око, да не стане прекакено гъсто. Оп още няколко минути на микровълновата. Не запомних колко точно, че проверявах какво е положението, но цялото упражнение ми отне 5 минути!
Снощи понеже дояждах бульон и пилешка пържола без друго, пак исках такова "хлебче", но сложих много кокосово брашно и стана хрупкаво и сухо. Но пък си го хапнах като курабийка 😊
За днес напазарих гъби, селъри, лук да направя пак по-питателно пилешко на бавен огън.
Взех си агар агар и мисля да оптимизирам боровинковия пудинг, като изям този бач.
Междувременно съм навъртяла 15000 крачки днес, че в болницата едно яко размотаване.
И не на последно място - познайте кой си поръча за Великден от местната пекарна домашен козунак от бадемово брашно 😎