Човек на "нашето" ниво

Интелектуалното ниво веднага или много бързо се усеща, манталитета и възпитанието също. Ако има общи вкусове и интереси - ето го, най-общо казано, общото ниво.

Аз партньор имам и предполагам според индивидуалното мерило за ниво на някои може би ще им се види, че аз съм под неговото, на други - че той е под моето. Но мисля важното е, че на нас с него такива мисли не ни минават и си пасваме.

Темата предполагам е по-скоро отнесена към хора, които очакват много от потенциален партньор, а някак не изглежда те самите да са н това “ниво”. Аз имам няколко познати около средата на 30те, живеят в панелката при техните, майките им ги перат, много са напълнели (особено след локдауните), стоят си вкъщи и цъкат компютърни игри, мотат се с чисти, но неизгладени примерно дрехи, това бръснене, подстрижка не знаят какво е, но иначе имат ясни изисквания: слаба да е, че като роди ще надебелее (той дебела жена не искал); хубава да е (той само по хубавици си падал); поддържана (да се разбира чалга визия, съдейки по снимките, които ми се показват като пример); самостоятелна (той нямало дете да си осиновява); интелигентна (искал да си говорят за различни неща); да има книжка и кола или поне да не го ползва като такси (според мен това е разумно 😂😂😂); явно се предпочитат и руси мадами…

Ами те всички тея красиви руси поддържани манекенки баш него чакат. А тея момчета между другото не са безработни, просто не желаят да се пуснат от полата на мама или просто нямат никакво желание сами да си вършат домакинската работа, не знам. Свестни са, но дори само фактът, че на по 35 живеят с родителите си според мен ги дисквалифицира от “нивото”, което смятат, че им се полага. Но стават и чудеса, знае ли човек.

Не е никак странно, че човек търси и обикновено намира късмета си с хора от своето ниво. Съвсем до неотдавна точно така са се случвали 99.9 процента от брачните съюзи - с хора от един и същи приятелски кръг, от една социална прослойка, намират се в един и същи университет итн. Изместването на средната възраст на сключване на брак нагоре изведнъж променя и къде търсят повечето хора партньор - в доста по-хетерогенни и характеризиращи се с йерархия среди като работното място, например.
Отделно, хора от съвсем далечни ни среди изведнъж се оказват "видими" за нас, макар и не винаги може да преценим колко реално са достъпни, но се оказват фактор, който влияе на преценката ни. Социални медии, приложения всякакви, илюзията за избор и достъпност, които внушават - не улесняват никак ситуацията.

Как по-точно си определя човек нивото и това на другия? Например една жена на 35+, интелигентна, красива, с професия, собствено жилище на кредит  и без деца търси мъж, с който може да имат семейство. Търси такъв от няколко години и все не среща на нейното ниво. Какво и да означава това. Преценката й е грешна или друго не мога да разбера. Нейни приятели мъже й обясняват, че това, което търси не било възможно. Мъжете с такива качества били вече взети и да взима 45+ мъж с дете, който е съмнително дали иска друго.

Т.е. наличието на дете сваля нивото ( ама само ако е беден)!?
Обаче ако е супер богат, супер добър и с дете сигурно ще е в по- горно ниво нали?

Съвсем ясно съм си преценила нивото и това на мъжа ми. В някои аспекти той ме превъзхожда, в други аз него и така се допълваме. С мъж под моето ниво не бих се събрала, или да сме еднакви, или той да е на по-високо. Ако за себе си питаш и ти е трудно да намериш мъж, а притежаваш всичко изброено - късно си се сетила да търсиш. Просто с възрастта компромиси се правят все по-трудно.

Ми тя може да е интелигентна, красива и в същото време крива и непоносима... И да намери мъж със сходно финансово, интелектуално и т. н. ниво, има някои други невидими и необясними неща като привличане, химия, чувства...


С мъж под твоето ниво не, но мъжът да направи компромис с жена под неговото ниво... Интересно.

Ами мъж на 35 е съвсем нормално, а също и социално приемливо, да вземе дори 7-8 години по-млада жена, съвсем не е някакво правило да се оглежда предимно сред наборките си. Ако няма деца и искрено желае, не е странно да търси жени по-близо до долната граница на стандартно приемливото и то не от някакви сложни стратегии, а чисто инстинктивно да бъде привлечен от младост, фертилност итн.
Съветът да се разшири полезрението и към по-зрелите и с житейски опит мъже не е никак лош - най-малкото след една възраст много по-ярка червена лампа е, ако са заклети ергени.

Според мен не сваля, но определено е под въпрос дали би искал второ на възраст 45+, което в случая на моята приятелка не е ОК. Тя иска дете и търси от поне няколко години.
 И не, не е за мен въпросът. Дете си имам.
Мнението ми се покрива с това на Аида. Има някои необясними неща, като химия и привличане. Не всичко е социални фактори. Друг е въпросът, ако липсват сходства като интелект, външен вид, обкръжение и т.н, до колко е успешна една връзка.

За какво ниво говорим? Имотно, финансово, образователно, кариерно... или всичко заедно, че сложно ще стане.

Най-ценно е времето. Една жена на 35+ без деца вече е поизгубила част от него.
Аз имам две такива приятелки.
1. На тази възраст 35+ жилището вече го беше изплатила. Престижна професия, супер добри доходи, кола и т.н. Външен вид - леко пълничка и претенции мъжът да е по-богат и на по високо ниво от нея като доходи и външен вид. Е кой 35+ годишен красив, финансово успешен мъж ще избере за съпруга и майка на децата си леко пълничка, застаряваща своя връстничка, ако доходите му позволяват да избере млада жена с външност на манекенка?
2. Пълничка 35+ пак с апартамент на кредит и добра професия и доходи. И тук идва химията с мъж с по-малко доходи, ценз и т.н. на нейната възраст , ама химия, вече имат и дете. Майка й още не може да приеме, че дъщеря й си е слязла под нивото.

Проблемът е че голяма част от мъжете на тази възраст все още са деца в мисленето си и трудно догонват жената на 35 постигнала сама тези неща,  а на нея не й се занимава да влачи готованци из живота.

Предполагам всякакво. Ниво, достатъчно на нашето, че да го вземем кандидата/кандидатката.

Според мен разковничето е в това да се вземат млади, когато все още нямат нищо и да градят заедно. Но и да се развиват заедно, защото имам наблюдения върху няколко семейства, вече бивши, в които жените учиха и се амбицираха да се развиват и израстват, докато мъжете им си останаха на същото ниво. В един момент се оказва, че вече нямат дори общи теми за разговор.
За връзките в по-късна възраст го има и това, особено ако единият е постигнал повече, дали пък не са с него заради възможностите, парите му...
Абе всичко е на късмет... Както една съфорумка каза скоро, пускаш тото (вземаш една жена/един мъж), пък то се оказал джакпот.