Озан, Беркер, Сера, Бахар и др. След ЗИ и преди. Приятели и колеги / ТЕМА 11 /
- Публикувана: 26 март 2023, 20:41 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2026, 23:46 ч.
# 421
4 авг. 2026, 16:54 ч.
Да вземе вече да се върне на екран много ми липсва.
Ето и една на Бахо.
Виж целия пост
НОВО от Озан 
Ето и една на Бахо.
# 422
20 авг. 2026, 20:23 ч.
Виж целия пост
Първи тийзър от сериала „Познавам те“ (#SeniTanıyorum), в който главните роли изпълняват Елчин Сангу, Мелис Сезен и Озан Долунaй.
След раждането на детето си Фунда прекъсва работата си в сферата на изобразителното изкуство. Тя вярва, че животът ѝ ще се подреди, когато най-сетне открие надеждна детегледачка. Но появата на Назлъ — мистериозна и смущаваща млада жена — променя по драматичен начин живота на Фунда и съпруга ѝ Илкер, който е архитект.
Това, което започва като невинна история за намирането на работа, постепенно се превръща в опасна игра на желания и лоялност.
След раждането на детето си Фунда прекъсва работата си в сферата на изобразителното изкуство. Тя вярва, че животът ѝ ще се подреди, когато най-сетне открие надеждна детегледачка. Но появата на Назлъ — мистериозна и смущаваща млада жена — променя по драматичен начин живота на Фунда и съпруга ѝ Илкер, който е архитект.
Това, което започва като невинна история за намирането на работа, постепенно се превръща в опасна игра на желания и лоялност.
# 423
20 авг. 2026, 21:10 ч.
Хубава Новина за Премиерата на Сериала по Нетфликс. Успех на всички.
Виж целия пост
# 424
30 авг. 2026, 01:45 ч.
Оставям една сцена, която не просто се гледа… тя се преживява.
Една сцена, която е учебник за онази несподелена, невъзможна, но толкова истинска любов… любовта, която не получи своя щастлив край, но остави следа завинаги.
Дженк Карачай… обожавам те, невъзможен Озан.
Как се забравят такива погледи? Как се забравя онова мълчание, в което беше казано всичко? Как се забравя любов, която дори когато не може да бъде, пак успява да бъде истинска?
Озан Долунай и Беркер Гювен в „Жестокият Истанбул“ оставиха след себе си не просто образи, а емоция, която и днес боли.
Толкова време мина… а някои сцени сякаш отказват да остареят. Връщаме се към тях и отново усещаме същата болка, същата буца в гърлото, същото „Ами ако…?“
Дженк не получи любовта, която заслужаваше. Не получи своето „завинаги“ с Джемре. Но ни остави нещо много по-тъжно и красиво — спомен, който ние, феновете, отказваме да пуснем.
Понякога една любов не се измерва с това колко дълго е продължила, а с това колко дълго боли след края.
А тази любов още боли.
И може би точно затова никога няма да я забравим.
Лека нощ на всички, които още пазят в сърцето си една невъзможна любов.
Виж целия пост
Една сцена, която е учебник за онази несподелена, невъзможна, но толкова истинска любов… любовта, която не получи своя щастлив край, но остави следа завинаги.
Дженк Карачай… обожавам те, невъзможен Озан.
Как се забравят такива погледи? Как се забравя онова мълчание, в което беше казано всичко? Как се забравя любов, която дори когато не може да бъде, пак успява да бъде истинска?
Озан Долунай и Беркер Гювен в „Жестокият Истанбул“ оставиха след себе си не просто образи, а емоция, която и днес боли.
Толкова време мина… а някои сцени сякаш отказват да остареят. Връщаме се към тях и отново усещаме същата болка, същата буца в гърлото, същото „Ами ако…?“
Дженк не получи любовта, която заслужаваше. Не получи своето „завинаги“ с Джемре. Но ни остави нещо много по-тъжно и красиво — спомен, който ние, феновете, отказваме да пуснем.
Понякога една любов не се измерва с това колко дълго е продължила, а с това колко дълго боли след края.
А тази любов още боли.
И може би точно затова никога няма да я забравим.
Лека нощ на всички, които още пазят в сърцето си една невъзможна любов.
# 425
3 септ. 2026, 10:12 ч.
Първата ѝ грешка беше, че отвори вратата на дома си…
„Познавам те“ — само в Netflix от 17 септември.
Виж целия пост
Първата ѝ грешка беше, че отвори вратата на дома си…
„Познавам те“ — само в Netflix от 17 септември.
# 426
3 септ. 2026, 10:25 ч.
Благодаря за фрагмана. Хареса ми. Ози много ми липсва на екран и ще се гледа. Те ще го качат по сайтовете с руски превод. Дано има и на бг. 
Виж целия пост
# 427
3 септ. 2026, 12:22 ч.
Впрочем за първи път ще видим и Озан като баща защото Залим не го броя накрая игра с кукла заради пандемията.
Виж целия пост
Впрочем за първи път ще видим и Озан като баща защото Залим не го броя накрая игра с кукла заради пандемията.
# 428
8 септ. 2026, 10:14 ч.
Виж целия пост
Вчера пропуснахме рожденият ден на Беркер да е жив и здрав и успешен.
За сега само постановката си прави и не се е чува друго около него.
За сега само постановката си прави и не се е чува друго около него.
# 429
15 септ. 2026, 18:20 ч.
Остават броени дни до премиерата по Нетфликс - Турция. Колегите и екипът са били на празнична вечеря по случая.
Виж целия пост
Остават броени дни до премиерата по Нетфликс - Турция. Колегите и екипът са били на празнична вечеря по случая.
# 430
15 септ. 2026, 20:37 ч.
Виж целия пост
https://x.com/gazetepaparazzi/status/2098447471428899137?s=20
Озан Долунай беше забелязан в Galataport Istanbul. Възползвайки се от топлото време, актьорът се разходи край Босфора, обиколи магазините и отговори набързо на въпросите на журналистите.
Говорейки за любовния си живот, Долунай каза:
„В момента това не е част от дневния ми ред. Любовта е нещо прекрасно. Ако съществува магия, то състоянието, в което човек е влюбен, е вълшебно… Засега съм се съсредоточил върху работата си. Никога не съм затварял сърцето си, така че човек никога не знае кога ще дойде.“
Озан Долунай беше забелязан в Galataport Istanbul. Възползвайки се от топлото време, актьорът се разходи край Босфора, обиколи магазините и отговори набързо на въпросите на журналистите.
Говорейки за любовния си живот, Долунай каза:
„В момента това не е част от дневния ми ред. Любовта е нещо прекрасно. Ако съществува магия, то състоянието, в което човек е влюбен, е вълшебно… Засега съм се съсредоточил върху работата си. Никога не съм затварял сърцето си, така че човек никога не знае кога ще дойде.“
# 431
18 септ. 2026, 00:35 ч.
Мелис Сезен и Озан Долунай...
БИСМИЛЯЯЯ
https://x.com/alienxstar/status/2100664234593931448?s=20
Озан при Аслъ Шафак : Част 1
Тази огромна сграда… В нея са Show TV, Habertürk, Bloomberg. В момента всички жени са припаднали. Чакам да видя какво ще кажете.
– Май вече славата ми се носи навсякъде. Току-що излязох от друг снимачен площад и всички жени питаха: „Видяхте ли Озан Долунай? Видяхте ли го?“ Но той е толкова красив, че си казах: ако той изгаря ретините ми, аз ще изгоря неговите. Като дискотека.
– Изглеждате много стилно.
– Добре дошли.
– Благодаря.
– Как върви животът?
– Добре. Лятото, което вече искаме да свърши, постепенно остава зад нас. Предстоят нови хубави неща, нови проекти и в момента съм много развълнуван. Всичко върви добре.
– Като казвате „лятото, което искаме да свърши“, това заради любовта ви към зеленината и природата ли е, защото не сте човек, който може да живее без море, или защото искате работата отново да започне?
– И двете. Искам и работата да започне. Не съм човек, който не може да живее без море. Обичам морето, но в един момент човек се засища. Разбира се, зависи от човека и от това колко обича лятото, но аз го обичам. Нямам проблем и с жегата. Просто тази година мога да кажа, че ми стигна. Затова съм готов за зимата.
– Утре започва новият сериал. Искам веднага да го кажа. Той също е тук с нас. Познавам те.
– И аз искам да те опозная.
– Наистина направихме много интересен проект. Получи се много хубаво. Режисьор е Мерт Байкал. Мелис Сезен, Елчин Сангу, аз… Имаме и много други ценни колеги. Работихме с истински професионалисти както пред, така и зад камерата.
– За мен това е нещо, което досега не съм виждала в турските продукции. Има малко интрига, малко психологически трилър. Имах възможност да го гледам предварително и съм много развълнувана. Изглежда много добре.
– Хареса ли ви?
– Много ми хареса.
– Защо ми се струва, че вие двамата сте съвсем различни от това, което изглеждате пред хората? Разбрах го, когато започнах да работя с вас.
– Наистина ли?
– Да. Според мен правите голяма несправедливост спрямо себе си.
– Защо мислите така?
– Защото сякаш не ви познаваме. Възможно е да не искате да се показвате пред камера, да не предпочитате да давате интервюта и да сте постоянно пред камерите. Това е напълно разбираемо. Но не съм сигурна доколко хората виждат колко много има зад тази ваша сдържаност.
– Благодаря ви. Доста ме разглезихте с тези думи. Да видим докъде ще стигне всичко това.
Докато работех, имаше моменти, в които самият аз много се изненадвах. Не го казвам от някаква висока позиция. Просто имаше моменти, в които си казвах: „Аха…“
– Няма нищо.
– Не съм сигурен дали това е нещо, което съм избрал съзнателно. По професия сме постоянно пред камерите, както сега. И може би именно това поражда у мен желанието, когато не работя, малко да се отдръпна, да отделя време за себе си, да бъда сам и в собствената си среда. Не знам как го преживяват другите хора, но…
– Не е като да не обичате да се показвате. Просто когато не работите…
– Да. Ако постоянно работим за телевизия и сме на екран всяка седмица, или работим за дигитални платформи, или в театъра, непрекъснато правим нещо пред очите на хората. В един момент това поражда желание да се прибера малко в черупката си, да остана повече в своя свят.
– Може би е свързано именно с това.
– Ако пет дни сте постоянно сред хора и сте много зает, не ви ли се иска три дни да се оттеглите?
– Това прави осем дни.
– Но аз не говорех за седмицата.
– Осем дни седмично?
– И това може да се уреди.
Шегата настрана, наистина съм такъв. Всички се изморяват от работата си. И ние се изморяваме. Няма да изпадам в романтика по темата, но при нас психологическата умора е малко по-силна. Постоянно си пред очите на хората и постоянно трябва да получаваш одобрението им, да им харесва това, което правиш. Във всички професии има нещо подобно, но там трябва да се харесаш на трима или петима души. Тук, да кажем, те гледат 17 милиона души. Всеки има мнение, всеки казва нещо различно. Това постоянно да си изложен на вниманието на другите поражда у мен желание да се изолирам малко. Така бих го казал.
– Но дори когато се изолирате, четете, гледате неща, наблюдавате хората…
– Да. Заради работата си трябва и да четем, и да гледаме, и да наблюдаваме хората. Затова не бива напълно да се откъсваме от обществото. В крайна сметка работата ни е изцяло свързана с хората. Трябва да обръщаме внимание и на това. Има много неща, за които трябва да внимаваме. Аз се старая да го правя по свой начин. Ако трябва да се оттегля и да си почина, гледам да го направя. Ако трябва да съм по-активен и повече навън, старая се и това да правя. Балансът е много важен в живота ми. Опитвам се да го поддържам.
– Аз също съм от Бешикташ.
– О, супер!
– Аз съм голям фен на Бешикташ. А аз съм от Анкара.
– В Анкара ли сте живели до университета?
– Всъщност родителите ми бяха държавни служители и много се местеха. Роден съм в Анкара и живях там до около седемгодишна възраст. След това се преместихме в Анталия. Междувременно прекарахме и една година в Адана. В средното училище учих в Анталия, а гимназията завърших в Сакария. За университета дойдох в Истанбул.
Доста съм обикалял през живота си.
– А родителите ви сега къде живеят?
– В момента са в Сакария. Имат малко място в Акяка и предпочитат да прекарват лятото там. И аз понякога ходя при тях, когато намеря време.
– Защото там е невероятно. В началото човек малко се затруднява да свикне с темпото, защото там сякаш нищо не се случва. Когато идваш от място, където постоянно нещо се случва, и отидеш там, липсата на събития може да те накара да се почувстваш неспокоен. Постоянно очакваш нещо да се случи, както в Истанбул. Но там е по-спокойно и по-приятно. Те прекарват лятото там, а зимата са в Адапазаръ. Аз ги посещавам, когато имам възможност.
– Това е живот далеч от бляскавия начин на живот. Как бихте го описали?
– Не знам как да отговоря на този въпрос. Винаги съм мислил много за него. Това означава ли да живееш просто?
– Да живееш просто… Както казах, за мен това означава да можеш да живееш, без да се откъсваш от нещо или някого. Всички сме хора и живеем заедно в обществото. Когато се отдалечиш от него, става по-трудно да създаваш връзки.
Аз всъщност започнах да се занимавам с актьорство именно за да разбирам хората. Тръгнах от себе си. След това започнах да се опитвам да ги разбирам чрез различни герои и така развих това още повече.
И всеки път, когато ще играя нещо или получа предложение за роля, обръщам внимание на това. По-интересно ми е да играя герои, които хората лесно биха критикували и за които биха казали: „Какъв човек е този?“ Защото за мен най-важното е да разбирам.
– Когато имате такъв стремеж, не е много логично да водите прекалено изолиран и откъснат от хората живот. Защото тогава всъщност се отдалечавате от материала си, от другите хора, от емоциите, от взаимодействието.
– Аз не искам да живея по този начин. Защото тогава мисля, че няма да мога достатъчно да подхранвам професионалната си страна. Мога да кажа, че стоя далеч от прекалено бляскавия живот.
– Като казвате „бляскав живот“, имате предвид например да носите маркови дрехи, да карате невероятни автомобили, да живеете в огромни къщи?
– Май донякъде е така. Така звучи, когато го казвате.
За мен балансът е много важен. Важен е и балансът между човека и природата. Да не вземаш повече, отколкото ти е необходимо. Да можеш да си позволиш само толкова, колкото егото ти позволява. Това са важни неща в живота ми.
Затова не съм човек, който държи да има много неща. Майка ми много ми се кара за това. Казва ми: „Бъди малко по-амбициозен.“
– Но всъщност сте амбициозен.
– Да, амбициозен съм. Но това е и нещо типично за дете на държавни служители, нали?
– Точно така. Дете на държавни служители, родено в Анкара през 90-те години.
– Да, точно това. Има такава страна в мен. Но в крайна сметка сме хора. И ние имаме страсти, имаме амбиции. Всички ги имаме.
Опитвам се да живея така, че да мога да балансирам всичко това.
Не обичам много показността. Нормално е нещо да се вижда. Ако притежаваш нещо, естествено е то да се вижда. Но съм категорично против идеята да притежаваш нещо само за да го показваш. Така мисля и така се старая да живея.
– Все още ли купувате дрехи втора употреба?
– Разбира се. Всъщност не бих казал само втора употреба — може и трета употреба. Харесвам такива неща, защото носят история. Разбира се, не бих облякъл нещо, което е в ужасно състояние, но обичам дрехи втора употреба. Обичам и книги втора употреба. Харесвам дрехи, харесвам и винилови плочи. Като цяло харесвам неща втора употреба.
Преди живеех в Кадъкьой. Там атмосферата беше много подходяща за това.
– А сега къде живеете?
– Сега живея в Чекмекьой, в квартал Уранюс.
– Защо така се получи?
– Просто ми стана любопитно за космоса. Така да го кажем. Част от снимачния ми площад беше в тази посока.
– Хм…
– Няма да направя толкова лоша шега отново. Снимачният ми площад беше натам. Един мой приятел също живееше в този район. Исках да ми е малко по-лесно да ходя до работа и да се прибирам, затова избрах това място. Всъщност съм доволен.
Живях дълго време в Кадъкьой и бях много потопен в неговата динамика. Сега ми се отразява добре да съм малко по-далеч от тази суматоха, да мога да стоя извън нея. Не знам докога ще продължи така, но засега съм щастлив там.
– Живеете ли сам?
– Да, живея сам.
– На мен например такива места ми се струват много самотни, когато човек живее сам. Има нещо в тях… Сякаш такъв живот е по-подходящ за семейство — деца, родители, семейство като цяло.
– Всъщност говорите за хубави неща. И двете имат своята обогатяваща страна. След определен момент вероятно животът със семейство може да бъде малко по-здравословен.
– При мен в момента нещата не се развиват така.
– Не, не, нямах това предвид.
– О, не, не. Сигурно си помислихте, че трябва да ме съжалявате.
– Не, не, честно. Нямаше никакъв скрит подтекст или нещо от този род. Просто го помислих в този момент. Замислих се за себе си и изведнъж почувствах тази самота. Затова попитах.
– Разбира се, има известна самота. Между другото, имам две котки. Те малко споделят тази самота с мен. Има такава страна на нещата. Донякъде зависи и от това доколко човек е в хармония със самия себе си.
Виж целия пост
БИСМИЛЯЯЯ
https://x.com/alienxstar/status/2100664234593931448?s=20
Озан при Аслъ Шафак : Част 1
Тази огромна сграда… В нея са Show TV, Habertürk, Bloomberg. В момента всички жени са припаднали. Чакам да видя какво ще кажете.
– Май вече славата ми се носи навсякъде. Току-що излязох от друг снимачен площад и всички жени питаха: „Видяхте ли Озан Долунай? Видяхте ли го?“ Но той е толкова красив, че си казах: ако той изгаря ретините ми, аз ще изгоря неговите. Като дискотека.
– Изглеждате много стилно.
– Добре дошли.
– Благодаря.
– Как върви животът?
– Добре. Лятото, което вече искаме да свърши, постепенно остава зад нас. Предстоят нови хубави неща, нови проекти и в момента съм много развълнуван. Всичко върви добре.
– Като казвате „лятото, което искаме да свърши“, това заради любовта ви към зеленината и природата ли е, защото не сте човек, който може да живее без море, или защото искате работата отново да започне?
– И двете. Искам и работата да започне. Не съм човек, който не може да живее без море. Обичам морето, но в един момент човек се засища. Разбира се, зависи от човека и от това колко обича лятото, но аз го обичам. Нямам проблем и с жегата. Просто тази година мога да кажа, че ми стигна. Затова съм готов за зимата.
– Утре започва новият сериал. Искам веднага да го кажа. Той също е тук с нас. Познавам те.
– И аз искам да те опозная.
– Наистина направихме много интересен проект. Получи се много хубаво. Режисьор е Мерт Байкал. Мелис Сезен, Елчин Сангу, аз… Имаме и много други ценни колеги. Работихме с истински професионалисти както пред, така и зад камерата.
– За мен това е нещо, което досега не съм виждала в турските продукции. Има малко интрига, малко психологически трилър. Имах възможност да го гледам предварително и съм много развълнувана. Изглежда много добре.
– Хареса ли ви?
– Много ми хареса.
– Защо ми се струва, че вие двамата сте съвсем различни от това, което изглеждате пред хората? Разбрах го, когато започнах да работя с вас.
– Наистина ли?
– Да. Според мен правите голяма несправедливост спрямо себе си.
– Защо мислите така?
– Защото сякаш не ви познаваме. Възможно е да не искате да се показвате пред камера, да не предпочитате да давате интервюта и да сте постоянно пред камерите. Това е напълно разбираемо. Но не съм сигурна доколко хората виждат колко много има зад тази ваша сдържаност.
– Благодаря ви. Доста ме разглезихте с тези думи. Да видим докъде ще стигне всичко това.
Докато работех, имаше моменти, в които самият аз много се изненадвах. Не го казвам от някаква висока позиция. Просто имаше моменти, в които си казвах: „Аха…“
– Няма нищо.
– Не съм сигурен дали това е нещо, което съм избрал съзнателно. По професия сме постоянно пред камерите, както сега. И може би именно това поражда у мен желанието, когато не работя, малко да се отдръпна, да отделя време за себе си, да бъда сам и в собствената си среда. Не знам как го преживяват другите хора, но…
– Не е като да не обичате да се показвате. Просто когато не работите…
– Да. Ако постоянно работим за телевизия и сме на екран всяка седмица, или работим за дигитални платформи, или в театъра, непрекъснато правим нещо пред очите на хората. В един момент това поражда желание да се прибера малко в черупката си, да остана повече в своя свят.
– Може би е свързано именно с това.
– Ако пет дни сте постоянно сред хора и сте много зает, не ви ли се иска три дни да се оттеглите?
– Това прави осем дни.
– Но аз не говорех за седмицата.
– Осем дни седмично?
– И това може да се уреди.
Шегата настрана, наистина съм такъв. Всички се изморяват от работата си. И ние се изморяваме. Няма да изпадам в романтика по темата, но при нас психологическата умора е малко по-силна. Постоянно си пред очите на хората и постоянно трябва да получаваш одобрението им, да им харесва това, което правиш. Във всички професии има нещо подобно, но там трябва да се харесаш на трима или петима души. Тук, да кажем, те гледат 17 милиона души. Всеки има мнение, всеки казва нещо различно. Това постоянно да си изложен на вниманието на другите поражда у мен желание да се изолирам малко. Така бих го казал.
– Но дори когато се изолирате, четете, гледате неща, наблюдавате хората…
– Да. Заради работата си трябва и да четем, и да гледаме, и да наблюдаваме хората. Затова не бива напълно да се откъсваме от обществото. В крайна сметка работата ни е изцяло свързана с хората. Трябва да обръщаме внимание и на това. Има много неща, за които трябва да внимаваме. Аз се старая да го правя по свой начин. Ако трябва да се оттегля и да си почина, гледам да го направя. Ако трябва да съм по-активен и повече навън, старая се и това да правя. Балансът е много важен в живота ми. Опитвам се да го поддържам.
– Аз също съм от Бешикташ.
– О, супер!
– Аз съм голям фен на Бешикташ. А аз съм от Анкара.
– В Анкара ли сте живели до университета?
– Всъщност родителите ми бяха държавни служители и много се местеха. Роден съм в Анкара и живях там до около седемгодишна възраст. След това се преместихме в Анталия. Междувременно прекарахме и една година в Адана. В средното училище учих в Анталия, а гимназията завърших в Сакария. За университета дойдох в Истанбул.
Доста съм обикалял през живота си.
– А родителите ви сега къде живеят?
– В момента са в Сакария. Имат малко място в Акяка и предпочитат да прекарват лятото там. И аз понякога ходя при тях, когато намеря време.
– Защото там е невероятно. В началото човек малко се затруднява да свикне с темпото, защото там сякаш нищо не се случва. Когато идваш от място, където постоянно нещо се случва, и отидеш там, липсата на събития може да те накара да се почувстваш неспокоен. Постоянно очакваш нещо да се случи, както в Истанбул. Но там е по-спокойно и по-приятно. Те прекарват лятото там, а зимата са в Адапазаръ. Аз ги посещавам, когато имам възможност.
– Това е живот далеч от бляскавия начин на живот. Как бихте го описали?
– Не знам как да отговоря на този въпрос. Винаги съм мислил много за него. Това означава ли да живееш просто?
– Да живееш просто… Както казах, за мен това означава да можеш да живееш, без да се откъсваш от нещо или някого. Всички сме хора и живеем заедно в обществото. Когато се отдалечиш от него, става по-трудно да създаваш връзки.
Аз всъщност започнах да се занимавам с актьорство именно за да разбирам хората. Тръгнах от себе си. След това започнах да се опитвам да ги разбирам чрез различни герои и така развих това още повече.
И всеки път, когато ще играя нещо или получа предложение за роля, обръщам внимание на това. По-интересно ми е да играя герои, които хората лесно биха критикували и за които биха казали: „Какъв човек е този?“ Защото за мен най-важното е да разбирам.
– Когато имате такъв стремеж, не е много логично да водите прекалено изолиран и откъснат от хората живот. Защото тогава всъщност се отдалечавате от материала си, от другите хора, от емоциите, от взаимодействието.
– Аз не искам да живея по този начин. Защото тогава мисля, че няма да мога достатъчно да подхранвам професионалната си страна. Мога да кажа, че стоя далеч от прекалено бляскавия живот.
– Като казвате „бляскав живот“, имате предвид например да носите маркови дрехи, да карате невероятни автомобили, да живеете в огромни къщи?
– Май донякъде е така. Така звучи, когато го казвате.
За мен балансът е много важен. Важен е и балансът между човека и природата. Да не вземаш повече, отколкото ти е необходимо. Да можеш да си позволиш само толкова, колкото егото ти позволява. Това са важни неща в живота ми.
Затова не съм човек, който държи да има много неща. Майка ми много ми се кара за това. Казва ми: „Бъди малко по-амбициозен.“
– Но всъщност сте амбициозен.
– Да, амбициозен съм. Но това е и нещо типично за дете на държавни служители, нали?
– Точно така. Дете на държавни служители, родено в Анкара през 90-те години.
– Да, точно това. Има такава страна в мен. Но в крайна сметка сме хора. И ние имаме страсти, имаме амбиции. Всички ги имаме.
Опитвам се да живея така, че да мога да балансирам всичко това.
Не обичам много показността. Нормално е нещо да се вижда. Ако притежаваш нещо, естествено е то да се вижда. Но съм категорично против идеята да притежаваш нещо само за да го показваш. Така мисля и така се старая да живея.
– Все още ли купувате дрехи втора употреба?
– Разбира се. Всъщност не бих казал само втора употреба — може и трета употреба. Харесвам такива неща, защото носят история. Разбира се, не бих облякъл нещо, което е в ужасно състояние, но обичам дрехи втора употреба. Обичам и книги втора употреба. Харесвам дрехи, харесвам и винилови плочи. Като цяло харесвам неща втора употреба.
Преди живеех в Кадъкьой. Там атмосферата беше много подходяща за това.
– А сега къде живеете?
– Сега живея в Чекмекьой, в квартал Уранюс.
– Защо така се получи?
– Просто ми стана любопитно за космоса. Така да го кажем. Част от снимачния ми площад беше в тази посока.
– Хм…
– Няма да направя толкова лоша шега отново. Снимачният ми площад беше натам. Един мой приятел също живееше в този район. Исках да ми е малко по-лесно да ходя до работа и да се прибирам, затова избрах това място. Всъщност съм доволен.
Живях дълго време в Кадъкьой и бях много потопен в неговата динамика. Сега ми се отразява добре да съм малко по-далеч от тази суматоха, да мога да стоя извън нея. Не знам докога ще продължи така, но засега съм щастлив там.
– Живеете ли сам?
– Да, живея сам.
– На мен например такива места ми се струват много самотни, когато човек живее сам. Има нещо в тях… Сякаш такъв живот е по-подходящ за семейство — деца, родители, семейство като цяло.
– Всъщност говорите за хубави неща. И двете имат своята обогатяваща страна. След определен момент вероятно животът със семейство може да бъде малко по-здравословен.
– При мен в момента нещата не се развиват така.
– Не, не, нямах това предвид.
– О, не, не. Сигурно си помислихте, че трябва да ме съжалявате.
– Не, не, честно. Нямаше никакъв скрит подтекст или нещо от този род. Просто го помислих в този момент. Замислих се за себе си и изведнъж почувствах тази самота. Затова попитах.
– Разбира се, има известна самота. Между другото, имам две котки. Те малко споделят тази самота с мен. Има такава страна на нещата. Донякъде зависи и от това доколко човек е в хармония със самия себе си.
# 433
18 септ. 2026, 20:23 ч.
Виж целия пост
2 част:
Това ти дава време. Ако имаш други интереси, други неща, които те вълнуват, ти дава пространство да се занимаваш и с тях.
– Аз обичам и да прекарвам време с хора. Не съм човек, който се затваря в черупката си и не излиза навън. Постоянно усещам нужда от социален живот. Срещам се с приятелите си.
– Например обаждат ли ви се: „Озан, хайде, ела“ — и вие веднага тръгвате?
– Да, тръгвам. Наистина. Макар че напоследък заради трафика е доста трудно, пак отивам. Защото и това е потребност за мен. Липсват ми хората. Искам да споделям. Имам неща, които преживявам, те също имат свои истории. Не искам да се отдалечавам от никого. Но ако в даден ден нямам нищо за вършене, мога и да предпочета да си остана вкъщи. Понякога си казвам: „Нека просто постоя малко в собственото си уединение и да видя какво ще стане.“
– Но това уединение всъщност е много продуктивно.
– Да.
– Когато казахте, че искате да разбирате хората, у мен се появи едно усещане. Ако седна срещу вас и ви разкажа нещо, ако ви разкажа за себе си, сякаш бихте ме изслушали.
– Ще ви изслушам.
– Наистина ли сте такъв човек?
– Разбира се, че ще ви изслушам.
Обичам да слушам хората, да се опитвам да ги опознавам. Аз съм любопитен човек. Интересувам се от хората. Интересува ме човешката психология.
Как хората преживяват нещата? Как ги възприемат? Как се справят с тях? Защото психиката ни се изгражда още от най-ранна възраст. Разбира се, има неща, които носим по рождение, но след това преминаваме през процес на изграждане чрез всичко, което ни се случва.
Двама души могат да си приличат, но никога няма да бъдат напълно еднакви. Именно тези различия обичам да забелязвам. Те ме интересуват. Затова обичам да изслушвам всеки.
Разбира се, не е като да кажа: „Хайде, ела сега и ми разкажи всичко.“
– Не, никога. Веднага бих избягал.
– Наистина ли?
– Да.
– Ние сме много близки приятели. Постоянно идвам при вас.
– Е, тогава пак ще се разделим. Ще кажете ли: „Стига вече, остави ме на мира“?
– Директно ще го кажа. Изобщо няма да се замисля. В такива неща съм доста директен и ясен.
В крайна сметка желанието ми е да разбирам хората. Ако вече съм разбрал някого, добре — можем да преминем към следващия.
– Но това прозвуча малко като „използвай и изхвърли“.
– Не, недейте така. Като го казах на глас, и на мен ми прозвуча малко грозно.
– Имахте едно доста обсъждано изказване за парите. След това хората сякаш направиха цял анализ на думите ви. Беше нещо от рода на: „Човек без пари е натрапник“, нали?
– Да, точно така.
– Задават ви тези въпроси като готови шаблони, а вие сте принуден да отговаряте в рамките на този шаблон.
– Точно така. Защото всъщност аз не съм човек, който би казал подобно нещо. Не мисля така. Не знам дали просто не се поддадох на момента. Не знам. Такава реплика просто излезе от устата ми.
За мен това беше доста злополучно интервю. Разбира се, не мисля така. Парите са сложна тема. Но там, където има човек, парите също имат определена стойност. По принцип самите пари не са нещо ценно. Те са просто парче хартия.
Това с „човекът е натрапник“... Какво изобщо означава „натрапник“? Всъщност има много въпроси, които трябваше да ми бъдат зададени тогава, но за три-пет секунди хората си вършат работата и правят интервюто. Не успях да попитам какво точно имахте предвид с този въпрос.
Разбира се, не мисля по този начин, но човек не може да пренебрегне и реалността. В живота има определени реалности. Човек трябва сам да може да покрива някои от нуждите си. Има хора, които получават подкрепа от семействата си, има и такива, които получават подкрепа от приятелите си.
Ако продължа да говоря, сигурно ще кажа още нещо, което ще бъде разбрано погрешно.
– Тогава по-добре недейте.
– Но материалната страна на живота също е важна — да изградиш бъдещето си, да създадеш финансова стабилност. Особено във вашата професия.
– Да.
– Защото днес работиш, а утре може да не работиш. Може да няма работа три месеца, шест месеца. Такава е реалността.
– Разбира се. Това всъщност важи за всички. Просто при нас животът е малко като този на сезонните работници — днес работим, после пет месеца не работим; може да работим една година, а след това три години да няма нищо. Както казват старите хора — трябва да пълниш хамбара, докато реката тече. Това е много важно.
Защото трябва да си изградиш живот. Трябва да определиш определен стандарт, по който да живееш. Ако мечтаеш да създадеш семейство, трябва да направиш сериозна инвестиция в това. Това са неща, които са необходими. Всъщност и това присъстваше в онзи въпрос.
– Да.
– Така е устроен днешният свят. Понякога ми се иска всичко да можеше да се урежда чрез бартер.
– Какво бихте разменили?
– Ето че идва още един абсурден въпрос.
– Всичко, освен котките ми. Макар че може би бих могъл да дам и едната от тях. Малко е сприхава.
– Не обича ли да я галят?
– Едната ми котка е сляпа. А другата е изключително здрава и май се смята за малко по-висша от нея. Постоянно я бие.
Аз ѝ се карам, но вече ми омръзна да ѝ се карам. От около шест години го правя и нищо не се променя. И понякога си мисля: „Ако имах човешки деца и се случваше подобно нещо, как ли щях да се справя?“
Това малко ме плаши. Затова идеята да създам семейство всъщност е нещо, което искам, но...
– А как гледате на идеята да създадете семейство? Например да станете баща, баща на дете?
– Разбира се, че гледам положително. Това е нещо, за което съм мечтал.
Но всичко зависи от това как ще се подредят нещата. Трябва да се съберат правилното време, правилното място, правилният човек и още много други неща. Защото семейството донякъде е точно това.
Към любовта и връзките гледам малко по-различно. Те са свързани с това да живееш живота си и да трупаш опит.
При семейството обаче има много по-големи отговорности и затова го възприемам по различен начин.
– Значи имате такава мечта?
– Да, имам.
– А аз си помислих, че нямате.
– Не, звучи ми много хубаво. И в смисъл на вашето поколение ми звучи хубаво.
– Да. Май в нашето поколение има малко по-малко хора, които мислят по този начин.
– Всъщност разбирам хората. Преди сякаш имаше един определен път. Не бих го нарекъл задължение, но изглеждаше като единствения възможен път. И хората можеха да бъдат щастливи в него, защото може би не бяха открили достатъчно други възможности, други начини да живеят.
Затова и предишните поколения сякаш са били по-устойчиви.
Според мен една връзка донякъде се крепи именно на устойчивост и жертвоготовност. Когато сте готови да проявявате повече търпение и устойчивост, връзката може да се превърне в нещо красиво.
Защото не мисля, че съществува двойка, която винаги се разбира прекрасно и при която единият е съгласен с абсолютно всичко, което прави другият. Някой неизбежно трябва да отстъпи в даден момент, да се откаже от нещо.
Нали има един израз: „Имаш ли желание да се разбирате?“ В крайна сметка именно хората, които имат това желание, успяват да запазят връзката си.
Затова според мен предишните поколения са били малко по-умели в това.
– Да.
– Ние не сме такива. Ние сме по-склонни да търсим и да откриваме други пътища. Вече сме открили такива.
Затова може би връзките ни продължават по-кратко, браковете също могат да бъдат по-кратки. Не го казвам, за да съдя когото и да било. Просто може би сме малко по-малко устойчиви към някои неща. И така се стига до определени резултати.
– От Чекмедьой може да излезе нещо хубаво.
– Може.
– Може да излезе една булка от Чекмедьой.
– Така ли мислите?
– На мен така ми се стори.
– Добре, сега имаме една нова рубрика. Нашите хора от социалните мрежи я поискаха. Аз всъщност не съм голям почитател на подобни рубрики, защото смятам, че прекъсват разговора. Тъкмо си се концентрирал и изведнъж те прекъсват.
Нарекохме я „Звън-звън“. Звукът на парите.
– Имам два въпроса.
– Добре.
– И изобщо не са глупави. Според мен са много добри въпроси. Много ги харесахме.
– За какво бихте похарчили пари, без изобщо да се замислите?
– За храна.
– За какво никога не бихте похарчили пари?
– За кола.
Изобщо не се замислих, наистина.
– Имате ли кола?
– Имам. Тоест бих похарчил пари, за да имам кола. Но има автомобили, които струват невероятни суми и са наистина много красиви, луксозни и изключително естетични. Аз обаче не съм особено запален по колите.
Всъщност съм учил машинно инженерство, така че логично би трябвало да имам известен интерес към автомобилите, но не съм чак толкова запален.
За храната обаче бих отишъл и на другия край на света.
– Навсякъде?
– Навсякъде.
Пътуванията ми са планирани около това. На всеки две години например правя обиколка на Адана, Газиантеп и Хатай. После Трабзон...
– Гладен съм, извинявай.
– Но аз ли започнах темата?
– Аз започнах с въпроса, аз съм виновен. Продължавайте.
Всички мои пътувания са планирани по този начин. Ако ще ходя някъде, първо разглеждам ресторантите. Казвам си: „Днес ще ям тук, в този ден и по това време ще отида там.“ Ако остане време, може да изляза да пазарувам или да посетя някой музей.
„Тук ще хапна, а ако остане време, ще видя и тази природна забележителност.“
Винаги планирам така. Много от нещата в пътуванията ми са свързани с храната.
– Досега не сте имали проблеми с теглото, така ли? Винаги ли сте били в толкова добра форма?
– Благодаря.
Всъщност метаболизмът ми е доста бърз. Май никога не съм имал сериозен проблем с теглото. През последните няколко години обаче метаболизмът ми малко се забави с възрастта и започнах да си позволявам малко повече.
– Озан, ще дойде денят, в който ще си проличи.
– Имало е моменти, в които съм си позволявал малко повече, но внимавам да се храня балансирано. Старая се и да се движа. Когато правиш тези неща, се получава.
– Тренирате, нали? Предполагам, че редовно?
– Да, тренирам. Винаги се старая да се движа. И това не означава непременно да вдигаш тежести.
Понякога ходя пеша, понякога тичам. Има и други неща. Ходя в студиа за движение и тренировки. Когато имам възможност, правя различни неща, просто гледам да се движа.
Старая се и да се храня балансирано. Когато правиш тези неща, всичко се получава.
– Вие от хората ли сте, които обичат да показват тялото си? Има една нова мода — да изглеждаш като изваян. Вие от хората ли сте, които биха казали: „Я да се покажа малко“?
– Ами...
– Има ли го това настроение: „Ако дойде някоя реклама, ще се покажа“? Все пак говорим за пари.
– Ако е заради даден проект и сцената го изисква, разбира се, бих го направил. Ако сцената го налага, няма проблем.
Ако ми платят много пари, бих се показал и в реклама.
– Сега излъгахте, нали? Казахте, че бихте платили много, но...
– Не става така. Удряме на правилата на RTÜK. Тук не може.
– Този сезон направихме нова рубрика, „Да живееш“. Ако затворите очи и си представите как изглежда щастието за вас на тази възраст, с това усещане и с този начин на мислене, какво ще видите? Не е задължително да затваряте очи.
– Да ги затворя ли? Май трябва да стоя така десет минути.
– Вече като казахте „йога“, ми дойде.
Ако трябва да кажа направо, това е като поток на съзнанието ми. Виждам едно семейство например.
– Да.
– Едно семейство. Има земя, ниви, в които се произвеждат разни неща. Хубава самостоятелна къща. Има животни, има производство, неща, които се отглеждат и създават.
Място, което може само да се издържа и където децата могат да бъдат близо до всичко това.
– Колко деца?
– Май стана като поръчка.
– И аз питам като баба: „Колко деца, синко?“
– Ние бяхме две деца. Имам една сестра. Така че… вероятно две деца.
– Идеално. Представих си ви в едно съвсем обикновено, типично семейство.
– Колко хубаво.
– А какво всъщност е щастието? Наистина… Какво е в крайна сметка?
– Ами...
– Искам сега да го нарисувате тук. Ако кажете „Айде стига вече“, може и просто да го символизирате. Не е задължително да нарисувате тук две деца и всичко останало.
Това ти дава време. Ако имаш други интереси, други неща, които те вълнуват, ти дава пространство да се занимаваш и с тях.
– Аз обичам и да прекарвам време с хора. Не съм човек, който се затваря в черупката си и не излиза навън. Постоянно усещам нужда от социален живот. Срещам се с приятелите си.
– Например обаждат ли ви се: „Озан, хайде, ела“ — и вие веднага тръгвате?
– Да, тръгвам. Наистина. Макар че напоследък заради трафика е доста трудно, пак отивам. Защото и това е потребност за мен. Липсват ми хората. Искам да споделям. Имам неща, които преживявам, те също имат свои истории. Не искам да се отдалечавам от никого. Но ако в даден ден нямам нищо за вършене, мога и да предпочета да си остана вкъщи. Понякога си казвам: „Нека просто постоя малко в собственото си уединение и да видя какво ще стане.“
– Но това уединение всъщност е много продуктивно.
– Да.
– Когато казахте, че искате да разбирате хората, у мен се появи едно усещане. Ако седна срещу вас и ви разкажа нещо, ако ви разкажа за себе си, сякаш бихте ме изслушали.
– Ще ви изслушам.
– Наистина ли сте такъв човек?
– Разбира се, че ще ви изслушам.
Обичам да слушам хората, да се опитвам да ги опознавам. Аз съм любопитен човек. Интересувам се от хората. Интересува ме човешката психология.
Как хората преживяват нещата? Как ги възприемат? Как се справят с тях? Защото психиката ни се изгражда още от най-ранна възраст. Разбира се, има неща, които носим по рождение, но след това преминаваме през процес на изграждане чрез всичко, което ни се случва.
Двама души могат да си приличат, но никога няма да бъдат напълно еднакви. Именно тези различия обичам да забелязвам. Те ме интересуват. Затова обичам да изслушвам всеки.
Разбира се, не е като да кажа: „Хайде, ела сега и ми разкажи всичко.“
– Не, никога. Веднага бих избягал.
– Наистина ли?
– Да.
– Ние сме много близки приятели. Постоянно идвам при вас.
– Е, тогава пак ще се разделим. Ще кажете ли: „Стига вече, остави ме на мира“?
– Директно ще го кажа. Изобщо няма да се замисля. В такива неща съм доста директен и ясен.
В крайна сметка желанието ми е да разбирам хората. Ако вече съм разбрал някого, добре — можем да преминем към следващия.
– Но това прозвуча малко като „използвай и изхвърли“.
– Не, недейте така. Като го казах на глас, и на мен ми прозвуча малко грозно.
– Имахте едно доста обсъждано изказване за парите. След това хората сякаш направиха цял анализ на думите ви. Беше нещо от рода на: „Човек без пари е натрапник“, нали?
– Да, точно така.
– Задават ви тези въпроси като готови шаблони, а вие сте принуден да отговаряте в рамките на този шаблон.
– Точно така. Защото всъщност аз не съм човек, който би казал подобно нещо. Не мисля така. Не знам дали просто не се поддадох на момента. Не знам. Такава реплика просто излезе от устата ми.
За мен това беше доста злополучно интервю. Разбира се, не мисля така. Парите са сложна тема. Но там, където има човек, парите също имат определена стойност. По принцип самите пари не са нещо ценно. Те са просто парче хартия.
Това с „човекът е натрапник“... Какво изобщо означава „натрапник“? Всъщност има много въпроси, които трябваше да ми бъдат зададени тогава, но за три-пет секунди хората си вършат работата и правят интервюто. Не успях да попитам какво точно имахте предвид с този въпрос.
Разбира се, не мисля по този начин, но човек не може да пренебрегне и реалността. В живота има определени реалности. Човек трябва сам да може да покрива някои от нуждите си. Има хора, които получават подкрепа от семействата си, има и такива, които получават подкрепа от приятелите си.
Ако продължа да говоря, сигурно ще кажа още нещо, което ще бъде разбрано погрешно.
– Тогава по-добре недейте.
– Но материалната страна на живота също е важна — да изградиш бъдещето си, да създадеш финансова стабилност. Особено във вашата професия.
– Да.
– Защото днес работиш, а утре може да не работиш. Може да няма работа три месеца, шест месеца. Такава е реалността.
– Разбира се. Това всъщност важи за всички. Просто при нас животът е малко като този на сезонните работници — днес работим, после пет месеца не работим; може да работим една година, а след това три години да няма нищо. Както казват старите хора — трябва да пълниш хамбара, докато реката тече. Това е много важно.
Защото трябва да си изградиш живот. Трябва да определиш определен стандарт, по който да живееш. Ако мечтаеш да създадеш семейство, трябва да направиш сериозна инвестиция в това. Това са неща, които са необходими. Всъщност и това присъстваше в онзи въпрос.
– Да.
– Така е устроен днешният свят. Понякога ми се иска всичко да можеше да се урежда чрез бартер.
– Какво бихте разменили?
– Ето че идва още един абсурден въпрос.
– Всичко, освен котките ми. Макар че може би бих могъл да дам и едната от тях. Малко е сприхава.
– Не обича ли да я галят?
– Едната ми котка е сляпа. А другата е изключително здрава и май се смята за малко по-висша от нея. Постоянно я бие.
Аз ѝ се карам, но вече ми омръзна да ѝ се карам. От около шест години го правя и нищо не се променя. И понякога си мисля: „Ако имах човешки деца и се случваше подобно нещо, как ли щях да се справя?“
Това малко ме плаши. Затова идеята да създам семейство всъщност е нещо, което искам, но...
– А как гледате на идеята да създадете семейство? Например да станете баща, баща на дете?
– Разбира се, че гледам положително. Това е нещо, за което съм мечтал.
Но всичко зависи от това как ще се подредят нещата. Трябва да се съберат правилното време, правилното място, правилният човек и още много други неща. Защото семейството донякъде е точно това.
Към любовта и връзките гледам малко по-различно. Те са свързани с това да живееш живота си и да трупаш опит.
При семейството обаче има много по-големи отговорности и затова го възприемам по различен начин.
– Значи имате такава мечта?
– Да, имам.
– А аз си помислих, че нямате.
– Не, звучи ми много хубаво. И в смисъл на вашето поколение ми звучи хубаво.
– Да. Май в нашето поколение има малко по-малко хора, които мислят по този начин.
– Всъщност разбирам хората. Преди сякаш имаше един определен път. Не бих го нарекъл задължение, но изглеждаше като единствения възможен път. И хората можеха да бъдат щастливи в него, защото може би не бяха открили достатъчно други възможности, други начини да живеят.
Затова и предишните поколения сякаш са били по-устойчиви.
Според мен една връзка донякъде се крепи именно на устойчивост и жертвоготовност. Когато сте готови да проявявате повече търпение и устойчивост, връзката може да се превърне в нещо красиво.
Защото не мисля, че съществува двойка, която винаги се разбира прекрасно и при която единият е съгласен с абсолютно всичко, което прави другият. Някой неизбежно трябва да отстъпи в даден момент, да се откаже от нещо.
Нали има един израз: „Имаш ли желание да се разбирате?“ В крайна сметка именно хората, които имат това желание, успяват да запазят връзката си.
Затова според мен предишните поколения са били малко по-умели в това.
– Да.
– Ние не сме такива. Ние сме по-склонни да търсим и да откриваме други пътища. Вече сме открили такива.
Затова може би връзките ни продължават по-кратко, браковете също могат да бъдат по-кратки. Не го казвам, за да съдя когото и да било. Просто може би сме малко по-малко устойчиви към някои неща. И така се стига до определени резултати.
– От Чекмедьой може да излезе нещо хубаво.
– Може.
– Може да излезе една булка от Чекмедьой.
– Така ли мислите?
– На мен така ми се стори.
– Добре, сега имаме една нова рубрика. Нашите хора от социалните мрежи я поискаха. Аз всъщност не съм голям почитател на подобни рубрики, защото смятам, че прекъсват разговора. Тъкмо си се концентрирал и изведнъж те прекъсват.
Нарекохме я „Звън-звън“. Звукът на парите.
– Имам два въпроса.
– Добре.
– И изобщо не са глупави. Според мен са много добри въпроси. Много ги харесахме.
– За какво бихте похарчили пари, без изобщо да се замислите?
– За храна.
– За какво никога не бихте похарчили пари?
– За кола.
Изобщо не се замислих, наистина.
– Имате ли кола?
– Имам. Тоест бих похарчил пари, за да имам кола. Но има автомобили, които струват невероятни суми и са наистина много красиви, луксозни и изключително естетични. Аз обаче не съм особено запален по колите.
Всъщност съм учил машинно инженерство, така че логично би трябвало да имам известен интерес към автомобилите, но не съм чак толкова запален.
За храната обаче бих отишъл и на другия край на света.
– Навсякъде?
– Навсякъде.
Пътуванията ми са планирани около това. На всеки две години например правя обиколка на Адана, Газиантеп и Хатай. После Трабзон...
– Гладен съм, извинявай.
– Но аз ли започнах темата?
– Аз започнах с въпроса, аз съм виновен. Продължавайте.
Всички мои пътувания са планирани по този начин. Ако ще ходя някъде, първо разглеждам ресторантите. Казвам си: „Днес ще ям тук, в този ден и по това време ще отида там.“ Ако остане време, може да изляза да пазарувам или да посетя някой музей.
„Тук ще хапна, а ако остане време, ще видя и тази природна забележителност.“
Винаги планирам така. Много от нещата в пътуванията ми са свързани с храната.
– Досега не сте имали проблеми с теглото, така ли? Винаги ли сте били в толкова добра форма?
– Благодаря.
Всъщност метаболизмът ми е доста бърз. Май никога не съм имал сериозен проблем с теглото. През последните няколко години обаче метаболизмът ми малко се забави с възрастта и започнах да си позволявам малко повече.
– Озан, ще дойде денят, в който ще си проличи.
– Имало е моменти, в които съм си позволявал малко повече, но внимавам да се храня балансирано. Старая се и да се движа. Когато правиш тези неща, се получава.
– Тренирате, нали? Предполагам, че редовно?
– Да, тренирам. Винаги се старая да се движа. И това не означава непременно да вдигаш тежести.
Понякога ходя пеша, понякога тичам. Има и други неща. Ходя в студиа за движение и тренировки. Когато имам възможност, правя различни неща, просто гледам да се движа.
Старая се и да се храня балансирано. Когато правиш тези неща, всичко се получава.
– Вие от хората ли сте, които обичат да показват тялото си? Има една нова мода — да изглеждаш като изваян. Вие от хората ли сте, които биха казали: „Я да се покажа малко“?
– Ами...
– Има ли го това настроение: „Ако дойде някоя реклама, ще се покажа“? Все пак говорим за пари.
– Ако е заради даден проект и сцената го изисква, разбира се, бих го направил. Ако сцената го налага, няма проблем.
Ако ми платят много пари, бих се показал и в реклама.
– Сега излъгахте, нали? Казахте, че бихте платили много, но...
– Не става така. Удряме на правилата на RTÜK. Тук не може.
– Този сезон направихме нова рубрика, „Да живееш“. Ако затворите очи и си представите как изглежда щастието за вас на тази възраст, с това усещане и с този начин на мислене, какво ще видите? Не е задължително да затваряте очи.
– Да ги затворя ли? Май трябва да стоя така десет минути.
– Вече като казахте „йога“, ми дойде.
Ако трябва да кажа направо, това е като поток на съзнанието ми. Виждам едно семейство например.
– Да.
– Едно семейство. Има земя, ниви, в които се произвеждат разни неща. Хубава самостоятелна къща. Има животни, има производство, неща, които се отглеждат и създават.
Място, което може само да се издържа и където децата могат да бъдат близо до всичко това.
– Колко деца?
– Май стана като поръчка.
– И аз питам като баба: „Колко деца, синко?“
– Ние бяхме две деца. Имам една сестра. Така че… вероятно две деца.
– Идеално. Представих си ви в едно съвсем обикновено, типично семейство.
– Колко хубаво.
– А какво всъщност е щастието? Наистина… Какво е в крайна сметка?
– Ами...
– Искам сега да го нарисувате тук. Ако кажете „Айде стига вече“, може и просто да го символизирате. Не е задължително да нарисувате тук две деца и всичко останало.
Препоръчани теми