Озан, Беркер, Сера, Бахар и др. След ЗИ и преди. Приятели и колеги / ТЕМА 11 /
- Публикувана: 26 март 2023, 20:41 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2026, 21:16 ч.
# 467
19 окт. 2026, 18:07 ч.
Колежката Елчин след отсъствие на екрана се завръща с Нов Дизи Проект по Канал ШОУ ТВ.
Виж целия пост
# 471
19 окт. 2026, 19:53 ч.
Дидко , не се съмнявам в това. Ще му дойде реда да го изгледам проекта.
Виж целия пост
# 473
20 окт. 2026, 16:48 ч.
Ще плакнееем и въздишамеее , особено с гифките с голото гръбче и татус 🙈😛🥵🔥🫦🫦
Виж целия пост
# 474
24 окт. 2026, 20:29 ч.
Този мъж е като виното ама с най-клас етикетите. Озанеееее.... 
https://www.instagram.com/p/De1GqpPRocQ/?hl=en
„Осъзнах, че съм превърнал личното си любопитство в професия.“
Талантливият актьор Озан Долунай е на корицата на есенния брой на списание Sonbahar…
Очаквайте скоро есенния ни брой!
Есенният брой на списание Sonbahar с актьора Озан Долунай на корицата вече е тук! 🍂
„В момента се опитвам да се освободя от перфекционизма. Уча се да приемам нещата такива, каквито са, и да продължавам напред“, споделя актьорът.
Срещнахме се с него в Таксим и, тръгвайки от образа на Илкер, в който се превъплъщава в един от най-обсъжданите сериали на сезона — „Seni Tanıyorum“, разговаряхме за живота, взаимоотношенията, актьорската професия, мечтите му и още много други теми. ❤️
Виж целия пост
https://www.instagram.com/p/De1GqpPRocQ/?hl=en
„Осъзнах, че съм превърнал личното си любопитство в професия.“
Талантливият актьор Озан Долунай е на корицата на есенния брой на списание Sonbahar…
Очаквайте скоро есенния ни брой!
Есенният брой на списание Sonbahar с актьора Озан Долунай на корицата вече е тук! 🍂
„В момента се опитвам да се освободя от перфекционизма. Уча се да приемам нещата такива, каквито са, и да продължавам напред“, споделя актьорът.
Срещнахме се с него в Таксим и, тръгвайки от образа на Илкер, в който се превъплъщава в един от най-обсъжданите сериали на сезона — „Seni Tanıyorum“, разговаряхме за живота, взаимоотношенията, актьорската професия, мечтите му и още много други теми. ❤️
# 476
24 окт. 2026, 20:45 ч.
Ако Еми беше при нас бих я помолила за мишока. Но нещата не свършват Озан беше и при Джейда Дювенджи.
Виж целия пост
Вйййй , беее ! Нека припадането да започне сегаааа 
Скрит текст:
Днес ще говорим за красиви неща. За красиви неща, свързани с таланта, с отношението и с начина, по който човек отстоява себе си.
Днес в студиото ми отново е изложена и една творба на Кадир. Направо се влюбихме в тази работа на Кадир Акйол. Макар че изложбата му беше посветена на сакурите и жените, всъщност всички ние сме част от Вселената. Всички сме едно цяло. Чрез детайли, вдъхновени от цялостта на Вселената, Кадир ни разказа невероятни неща.
Например днес Кадир ще създаде своеобразно пространство в предаването ми — пространство за света на жените, за вътрешния свят на жената, за онези понякога плашещи, понякога изненадващи състояния, които се крият зад женската красота. За всичко, което се случва в детайлите, докато на пръв поглед животът изглежда прекрасен и безоблачен.
Разбира се, това е историята на един сериал. Днес, докато разговаряме за проекта с един изключително успешен актьор, всъщност ще предприемем пътешествие във вътрешния свят на жените — погледнат през очите на един мъж.
Както винаги, ще се водим от едно изречение. Алберт Айнщайн казва: „Въображението е по-важно от знанието.“
Всъщност съм съгласна с това твърдение, но и не съвсем. Въображението е изключително ценно, разбира се, но знанието също е много важно. Защото можеш да си представиш само толкова, колкото знаеш. Можеш да достигнеш мечтите си само дотолкова, доколкото познанията ти го позволяват. Ако си невеж и не си натрупал достатъчно знания, мечтите ти остават малки и ограничени. Според мен те имат по-малко измерения и повече граници.
Затова вярвам, че въображението става още по-ценно и важно, когато е съчетано със знание.
Много ви харесва да го гледате, нали? Когато се срещнах с него преди години, си казах: „Да, това е един прекрасен млад човек. Пред него има чудесен път. Ще му ръкопляскаме много, ще го подкрепяме и ще го гледаме с огромно възхищение.“
Много се радвам, че днес посрещам в студиото човек, за когото още тогава имах такова усещане. Скъпи Озaн Долунай, заповядай! Добре дошъл, Озaн!
— Благодаря ви. Как сте?
— Добре съм. А ти как си?
— Добре съм, много благодаря. Като ви видях, се почувствах още по-добре. Както винаги.
— Нека да отдадем това на красотата, изяществото и чара ти, за да успокоим младите дами още от самото начало.
— Благодаря.
— Може би е излишно да ти казвам неща, които вече знаеш и си чувал безброй пъти, но ти имаш огромна фенска база и кариерата ти се развива прекрасно. Както обсъждахме преди предаването, това не е случайност, нито е изненада. Не е нещо шокиращо — в никакъв случай.
Дали затова с всеки следващ успех ставаш все по-спокоен и уравновесен? Все по-стъпил на земята? Все по…
— Да. Всъщност вложих професионалните си усилия именно с мисълта за тези дни.
— Затова ли е?
— Не съм сигурен дали причината е точно тази. Всъщност винаги съм бил такъв човек. Предпочитам да съм по-спокоен и уравновесен.
— Разбира се, в началото, когато човек изпитва силен глад за успех, може да бъде малко по-настоятелен. Не говоря за агресивност, а за онова желание да се вкопчиш по-здраво в нещата и да се бориш за тях. Човек може да изпитва такъв порив.
— Да.
— Това желание винаги го е имало и у мен. Дори да не го показвам външно, смятам, че този стремеж и това желание трябва винаги да присъстват в човека. Опитвам се обаче да ги балансирам.
Балансът е важен за мен в живота. Опитвам се да поддържам равновесие в много неща. В момента всичко при мен върви добре.
— Дано да продължава да върви все така добре. Всъщност съм сигурна, че ще бъде така. Нека започнем веднага, ако си съгласен.
Проектът „Seni Tanıyorum“ („Познавам те“) започна да се излъчва в дигиталната платформа на 17 септември.
— Продуцент е скъпата ми приятелка Пелин Дишташ. Изпращам ѝ много поздрави и обич оттук. Сценарият е написан от Тугба Доган. Това всъщност е история, разказана през погледа на жена — една много силна женска история.
— История за жена.
— А режисьор е скъпият Мерт Байкал, който, както съм казвала и преди в предаването си, е сред тримата режисьори, с които бих съжалявала, ако не ми се удаде възможност да работя като актриса.
Когато гледах трейлърите, останах силно впечатлена. Проектът сякаш буквално казва: „Ела и ме гледай!“
Тук има истинска история — силна женска история от онези, за които всяка актриса мечтае.
— Абсолютно.
— Искам да чуя твоето мнение като главен актьор. Разбира се, в проекта участват и Елчин Сангу, и Мелис Сезен — две изключително силни актриси.
Имаме история за жена, написана от жена, режисирана от мъж и с главен герой мъж. Как се чувстваш в този проект? Какво означава той за теб? Искам да чуя именно от теб.
— Честно казано, това е проект, който ме развълнува много още от първия прочит на сценария. Знам, че подобно изречение се повтаря често и затова може би вече звучи малко изтъркано, но за един актьор е много важно даден проект истински да го вълнува.
Когато прочетох сценария, наистина се развълнувах и ми стана много любопитно какъв ще бъде крайният резултат.
От друга страна, знаех, че сме в сигурни ръце. Предстоеше ни да работим с много добри актьори, с чудесен екип зад камерата и пред нея, както и с прекрасен продуцент. Всички бяха невероятни хора и това ми вдъхваше увереност.
Имах доверие и в самия себе си.
Резултатът се получи добре и засега проектът върви успешно. Това е история за жена — много силна женска история.
Освен това е смела творба, която разказва за неща, за които обикновено не говорим в ежедневието, за неща, които понякога се колебаем да покажем.
Много съм щастлив. Бях щастлив, докато работех по проекта, и съм щастлив и сега.
— Проектът постигна международен успех и се гледа много.
— Разбира се, доколкото разбирам, една от най-големите му особености е следната: хората, които започват първия епизод, изглежда гледат и осемте наведнъж. В нашия професионален жаргон наричаме това binge-watching — когато гледаш епизод след епизод, без прекъсване и без да чакаш следващия ден.
Ако имат време, хората изглежда изглеждат целия сериал от първия до осмия епизод на един дъх. Това означава, че са истински увлечени от него. А това е знак, че може да има и продължение.
— Дано! В момента нямам много информация за конкретните показатели, но съдейки по реакциите, които получавам, да — хората сядат и започват да гледат сериала. Гледат го бързо, завършват го и оставят толкова хубави коментари.
Да са живи и здрави!
— Това е невероятно усещане. Всъщност отчасти именно заради това упражняваме тази професия. Разбира се, за нас като актьори основните неща са да изградим образ, да направим добро изпълнение и да бъдем видими за публиката. Но е прекрасно, когато проектите ни постигат успех и хората ги оценяват.
— Да бъдеш видян и чут носи огромно удоволствие.
— Наистина е прекрасно. Страхотно!
За детството и живота в различни градове
— Сега искам да те попитам нещо, което ме интересува повече от гледна точка на живота. Израснал си в много хубаво семейство, но си живял в различни градове.
Нека погледна записките си. Седем години в Анкара и осем месеца в Адана.
— Да.
— Осем месеца.
— Да.
— На колко години беше тогава?
— Бях малък, на около шест-седем години.
— Това сигурно е било малко трудно за теб. След това осем години в Анталия, две години в Сакария, после една година в Америка по програма за обмен…
— След това се върнах в Сакария за още една година, а после дойдох в Истанбул.
— Да живееш в толкова много градове — какво остави това у теб?
— На първо място, създаде ми невероятно широк кръг от познанства. Навсякъде срещнах хора, на чиято врата мога да почукам, когато отида отново на съответното място. Това е много ценно.
Това е положителната страна. Всъщност има много положителни страни. Но от друга страна, мисля, че това създаде у мен и усещане за липса на корени.
В известен смисъл това е полезно в живота. Нямам проблем да се приспособявам към дадено място.
— Аха.
— Но от друга страна, не успяваш да изградиш и много силна връзка с него.
— Да, точно така. Макар че се опитвам да изграждам такива връзки.
— Например често ли се местиш от едно жилище в друго?
— Всъщност не се местя чак толкова често. Но понякога се появява такъв порив — усещането, че трябва да си тръгна оттук, че ми е достатъчно и е време да продължа нататък.
Като се замисля, не съм оставал на едно място повече от пет-шест години. Така че наистина сменям местата. Най-много съм се задържал някъде седем-осем години.
— Точно така. Аз например живея в Истанбул от шестнайсет години.
— Това си е много време!
— Да.
— Но в крайна сметка заради професията си и ти невинаги си в Истанбул. Случвало ли ти се е да заминеш за друг град заради снимките на някой проект?
— Да. Бях в Одрин за около три месеца, но не останах много дълго.
— Значи за кратко.
— Да, но и там беше много приятно. Проектът се казва „Kasaba“ („Градчето“). Който още не го е гледал, нека непременно го направи. Това е една от работите, с които много се гордея. Наистина много.
Така че действително сменям местата, но, както казах, това усещане за липса на корени има и положителни страни. Както всичко в живота, то има и отрицателни. Опитвам се да полагам повече усилия, за да изграждам по-трайни връзки. Но поне нямам проблем да се приспособявам към нова среда. Това е една от положителните страни за мен.
За това да започваш отначало
— А какво е усещането постоянно да се представяш отново и отново? Винаги съм се замисляла за това, когато става дума за хора, които са израснали, местейки се от град в град.
Аз например съм учила в различни училища — в Мустафа Кемал паша, Бурса и Истанбул. Смених училището си четири пъти и четири пъти трябваше да се представям пред нови хора.
Като се замисля, може би и при мен е било подобно, макар че никога не съм го възприемала точно така. Колко странно, че осъзнавам това едва сега!
— Знаеш това чувство, нали? Когато ходиш на детска градина в един град, имаш приятели, а после заедно продължавате в началното и средното училище. Израствате заедно и не е нужно непрекъснато да обясняваш кой си.
Но когато попаднеш на ново място и в нова среда, сякаш те хвърлят в празното пространство. Започваш да се питаш: „Как ще се представя сега? Коя своя черта трябва да покажа първо?“
Не изпитваш ли и ти подобни неща? Или с времето си се научил да усещаш кога и как да се покажеш пред хората?
— Да, мисля, че постепенно съм се научил. Може да се каже, че това е едно от нещата, на които те учи самото местене от място на място.
Не съм човек, който прекалено много се тревожи за това как да се представи.
— Всъщност не говоря много. Преди говорех повече, но сега предпочитам да не говоря толкова.
— Защо?
— Шеговито казвам, че не виждам особена полза от това.
Не съм и човек, който седи напълно мълчалив. Всъщност съм доста жизнен и общителен, но предпочитам повече да слушам и да наблюдавам.
Това донякъде е свързано и с професията ми. Винаги съм възприемал тази работа като пътешествие, в което човек е видян от другите.
— И като пътешествие към себеизразяването.
— Да. Винаги съм си мислел, че именно затова се занимавам с тази професия.
От друга страна обаче, силно ме вълнува въпросът как да разбираме хората, как да опознаваме човешката природа. Всъщност започнах да се интересувам от това, като се вгледах в самия себе си.
Как точно функционираме? Какъв е този механизъм?
Това е въпрос, на който никога не можеш да намериш окончателен отговор, защото човешката природа е изключително сложна. Всеки човек е уникален и има свой собствен вътрешен свят. Изгражда го през годините и затова дори когато хората преживяват едни и същи събития, реакциите им винаги са различни.
Различни са реакциите, които показват. Различни са и онези, които не показват. Различни са и чувствата и реакциите, които задържат в себе си.
Тъй като ми е интересно да разбирам хората, обичам да ги наблюдавам, да ги гледам, да ги слушам и да се опитвам да разбера какво чувстват.
Това донякъде е свързано и със семейството ми. Аз израснах като дете на държавен служител. Имам майка и баща, които са работили много усилено, за да изградят семейството ни.
— Колко хубаво! Трябва да си им благодарен.
— Да, да. За щастие.
— Наистина съм израснал в добро и щастливо семейство. Винаги съм им бил благодарен за това. Но заради усилената работа и съсредоточаването върху работата и…
Заради борбата да оцелеем в живота, в нашето семейство чувствата не бяха нещо, което се изразяваше особено много.
Затова винаги съм искал да разбирам какво чувстват хората в дадения момент. Какво се случва вътре в тях? Някои неща се казват на глас, но какво всъщност се случва в душата им? Винаги съм изпитвал нужда да разбера това. Напоследък започнах да осъзнавам, че може би именно затова съм поел по пътя на актьорството.
— Значи сега познаваш всичките си емоции и ги изразяваш?
— Изразявам ги, да. Опитвам се да не ги крия. Всъщност това е част от нещата, които наблюдавам и в себе си. Опитвам се да бъда открит и искрен. При мен така или иначе всичко си личи, нали? Обикновено чувствата ми се изписват на лицето. Не мога да ги скрия. Емоциите ми са много силни.
— Разбира се, не сме били чак толкова близки, но въз основа на наблюденията и преживяванията си мисля, че вече съм видяла достатъчно, за да те разбера. В теб винаги има една много спокойна енергия — като при нашия скъп Мехмет Гюнсюр.
Много го обичам. Всички го обичаме. Той е прекрасен актьор, но освен това е и прекрасен човек. Когато влезе в една стая, сякаш носи със себе си положителна енергия. Сякаш слънцето изгрява в помещението, защото се усмихва по този начин.
— И това кара хората да се чувстват добре.
— Прекрасно качество.
— В него има едно съчетание от нежно уважение и топлота. Не се държиш прекалено фамилиарно с него, но същевременно ти се иска да го прегърнеш сърдечно.
Не можете да си позволите да сте прекалено близки, но въпреки това прегръдката ви е искрена. Когато те срещнах за първи път, усетих същата енергия и у теб. Помислих си: „Колко меко и топло излъчване има този човек!“
Сякаш казваш: „Тук съм, върша работата си и правя всичко, което се изисква от мен. Искам да изградя необходимата близост с всички вас. Не искам да изглеждам дистанциран, а да създам отношения, изпълнени с позитивизъм и искреност, като същевременно запазя определени граници.“
Точно такава енергия излъчваш.
— Ти би могла да го определиш по-добре от мен. Аз не мога да се погледна отстрани и да видя себе си през чуждите очи. Но да, наистина се старая да бъда спокоен. Разбира се, всички сме хора. Имаме чувства, амбиции, страсти…
— Ако ги нямаш, не можеш да бъдеш актьор.
— Точно така, не бихме могли. Имаме и една дива страна в себе си. През целия си живот не съм се опитвал непременно да я потискам, но в крайна сметка цивилизацията е нещо подобно, нали? Живеем в общество и има определени правила.
Трябва да ги спазваме. Както казах още в началото, винаги се опитвам да намирам равновесие. Търся го в отношенията си, в професионалния и в личния си живот. Може би това излъчване е отражение на желанието ми да поддържам баланс.
И между другото, много ти благодаря. Каза ми толкова хубави неща.
— Дори да го правиш съзнателно, дори това да е част от начина, по който изграждаш образа си, според мен се получава много точно отражение на характера ти.
— Случва ли ти се и на теб? На мен ми се случва постоянно. Мисля, че това е професионална деформация. Понякога чувствам, че непременно трябва да се обясня по определени въпроси.
— Нашата професия предразполага към недоразумения. Ти много добре знаеш това.
Например, ако една твоя роля се хареса на публиката и си изиграл някакъв непоправим женкар или флиртаджия, години наред няма да можеш да се отървеш от този образ.
— Точно така. Хората започват да те оценяват според героя, когото играеш. Това е една от особеностите на професията ни, но аз усещам нужда да се обяснявам.
Както казах, това е професия, която лесно може да бъде разбрана погрешно. Затова ми се иска да мога да кажа какво мисля, без да нараня някого и без да бъда разбран неправилно. Искам хората да ме опознаят и да разберат правилно думите ми. След това могат да ги тълкуват както пожелаят. Това вече зависи от тях. Няма как да го променя.
Но ще се радвам, ако ме разберат правилно.
— Аз също изпитвам това. Може би затова използваш социалните мрежи толкова умело. Използвам ги именно в този смисъл — защото там мога да се изразя така, както искам, без редакция и с искреността, която чувствам.
— Аз също ги използвам.
— Но твоят подход е като ходене по острието на бръснача.
— Да, така е. Аз съм по-скоро професионално ориентиран човек и не показвам много собствените си емоции в социалните мрежи.
— Да, човек трябва да пази и тази част от себе си. Аз самият имам нужда да я защитавам. Харесва ми и това, че хората ме познават най-вече чрез героите, които играя, а собственият ми характер остава малко по-назад. Не го казвам в смисъл, че се крия зад някакъв образ. Думата „крия“ може да бъде разбрана погрешно.
Просто предпочитам героите ми да бъдат на преден план. Така хората могат по-лесно да ги разграничават и по-добре да преценяват колко добре си върша работата. Не искам да казват: „Този човек и без това е такъв. Нищо различно не прави.“ Може би затова оставям личността си малко на заден план.
— Преди социалните мрежи да станат толкова значими, колкото са днес, колкото по-затворен и уединен живот водеше един актьор, толкова по-ценен изглеждаше.
— Да, винаги е било така. Ако не присъстваш често в таблоидите, а се говори за теб заради проектите ти и след това се прибираш вкъщи и живееш по-уединено, по-тайнствено и загадъчно, се смяташе, че това се отразява положително на актьорското ти представяне.
Но сега нещата са се променили много.
— Да, промениха се. Аз предпочитам да се говори за работата ми. В крайна сметка професията ми е това, което ме прави известен.
— Разбира се, прав си. Хората може да харесват характера ми, а може и да не го харесват. Между другото, вече не се тревожа особено дали ще бъда харесван. Преди се тревожех.
— Е, вече е късно да се тревожиш за това. Ти си много обичан.
— Не се ли случва така? Сякаш си правиш списък с цели за кариерата си. А сега вече си обичан и няма нужда да се тревожиш дали ще те харесват. Остава само да запазиш тази любов също толкова топла и искрена.
— Да, да я запазиш. В крайна сметка всички сме хора и искаме да бъдем обичани. Всеки, който казва, че не го интересува особено дали е обичан, не е напълно искрен.
— Да, искаме да бъдем обичани.
— Благодаря ти, че каза, че съм обичан.
— Наистина си много обичан. Дори днес, когато всички разбраха, че ще дойдеш, започнаха да възклицават: „Ура! Тя идва, тя идва!“ Чуваш ли гласовете им?
Аз лично много обичам атмосферата в коридора и студиото. Имам екип, който прави чудесни избори и харесва прекрасни хора. Когато всички са толкова развълнувани и ентусиазирани, това означава, че гостът е обичан и успешен.
За различните платформи и трудностите в професията
— Днес имаме театър, телевизионни сериали, филми, дигитални платформи, вертикални сериали, сътрудничества с марки и театрални постановки. А покрай рекламните партньорства се следят и показателите за ангажираност в социалните мрежи.
— Има от всичко. Не бива да забравяме и независимото кино.
— Замислям се за нещо. Ако един актьор е добър — а ти си добър актьор — сякаш се очаква да има еднакъв успех във всички тези десет различни направления.
— Да.
— Но това е невъзможно.
— Защото публиката на всяка от тези платформи е различна.
— Точно така. Как се предпазваш емоционално, когато например един сериал не постигне очаквания успех? От една страна, имаш прекрасен проект като „Kasaba“, а театралните ти постановки печелят впечатляващи награди. На какво се опираш в такива моменти?
— Това, за което говориш, не е лесно. И ти си го преживявала, както и аз. Започнах тази професия преди единайсет години. Не е чак толкова дълъг период, но не е и кратък.
Когато човек се отнася сериозно към работата си, е съвсем естествено да се натъжи, да се почувства зле и известно време да преживява неуспеха, ако даден проект не получи достатъчно признание или не оправдае очакванията. Това е нормално.
Но трябва и да се научим да се предпазваме от подобни преживявания. В началото на кариерата ми ми беше по-трудно. Особено когато играех главна роля, усещах това много силно. Сигурен съм, че и ти си го изпитвала.
Когато един проект е успешен, всички — от продуцентския екип и режисьора до целия снимачен екип — приемат успеха като общо постижение. Но когато проектът се провали, погледите се насочват най-вече към нас, актьорите в главните роли.
— Разбира се: „Сериалът на Джейда не се получи.“
— Да, „Сериалът на Джейда не се получи“. А след това продуцентите започват да казват: „Когато Джейда е в главната роля, сериалът не върви.“ И подобни твърдения се разпространяват все повече и повече.
— За съжаление, и аз съм преживявал това. Имаше периоди, в които се чувствах нещастен заради подобно отношение. Дори и сега, когато нещата, които правя, не постигат достатъчно голям успех, се чувствам зле.
Но с времето научих нещо. Говорих с по-опитни хора, преминах през различни психологически етапи, опитвах се да се справя сам и потърсих помощ от специалисти. В крайна сметка човек неизбежно започва да свързва неуспеха със себе си. Постепенно обаче се научих да се предпазвам емоционално.
Театърът и независимото кино са малко по-различни. Публиката там може да бъде по-снизходителна. Гледаш един филм веднъж, може би два пъти. Посещаваш една постановка веднъж или най-много два пъти.
При телевизионните сериали обаче хората те виждат всяка седмица. Имат много възможности да те критикуват, но и да открият неща, които харесват.
Затова телевизията е много по-суров свят. При дигиталните платформи зрителят сяда, гледа проекта и го завършва. Може би ще го гледа отново, но това не е сигурно. Телевизията е много по-безмилостна. Както каза, вината често се стоварва върху актьора в главната роля и после това мнение се разпространява.
В началото и аз не умеех да се предпазвам от всичко това. Но постепенно разбрах, че невинаги става дума за мен. Има и елемент на късмет. Важен е денят, в който се излъчва сериалът, какви други предавания вървят по същото време и какво е популярно в този момент.
Има твърде много фактори, които не зависят от теб. В началото ми беше трудно да го приема, но сега го разбирам.
Фотографията, музиката и личните увлечения
— Продължаваш ли да се занимаваш с фотография?
— Да, все още се интересувам от нея. Имам почти мания по геометричните форми. Обожавам геометрията, макар че не съм обсебен от симетрията.
Не съм от хората, които вземат фотоапарата и излизат за пет часа, за да снимат. Но в ежедневието ми постоянно нещо привлича вниманието ми — например тук, в това помещение, има толкова много интересни геометрични форми.
Обичам да ги снимам. Правя го за себе си. Не са снимки, които обикновено публикувам или споделям. Когато след време ги разглеждам, ми е приятно отново да видя тези форми и предмети. Продължавам да снимам, но не го правя постоянно.
— А диджейството?
— И то продължава, но е нещо, с което се занимавам предимно сам.
— Защо всички тези неща ги правиш сам? Защо никога не чуваме за тях? Защо пускаш музика в собствената си градина?
— Малко съм такъв. Мога бързо да се запаля по различни неща.
— Това е чудесно!
— Харесва ми животът ми да има много различни посоки. Има и професионален аспект. Един ден може да ми се наложи да играя диджей, а друг ден — градинар, затова искам да знам поне малко за тези професии.
Дали се занимавам с тях постоянно? Не особено. Не им се посвещавам изцяло и не ги превръщам в изключително важна част от живота си.
— Ти си Телец.
— Точно така, Телец съм.
— А храната?
— Определено! За мен храната не е просто нещо, без което не мога да живея, нито е само средство да се заситя. Да се храниш вкусно е начин на живот.
— Готвиш ли?
— Да, готвя.
— И това не го знаехме! Не споделяш нищо от тези неща. Пускаш музика, но не ни показваш. Снимаш, но не споделяш. Готвиш, но и това пазиш за себе си.
— Понякога готвя за семейството и приятелите си.
— Ще се радваме някой ден да ни поканиш и нас.
— С удоволствие!
Представих си нещо подобно: взел си фотоапарата, качил си се в колата и обикаляш Анадола в търсене на хубава храна, като правиш снимки по пътя. А може би накрая ще създадеш и една малка, красива книга за всичко това.
— Това е прекрасна мечта.
— Нали? Представи си колко хубаво би било! Утре просто се качваш в колата и потегляш към някое тихо анатолийско селце. Спокойно, без да бързаш.
Почукай на вратата на някоя местна жена. Тя ще ти приготви вкусно ястие — може би рецепта, научена от баба ѝ или дядо ѝ. Ти ще го снимаш, ще го опиташ и ще напишеш нещо мило за преживяването. А накрая ще се появи една малка книжка с прекрасни снимки.
— Наистина си нарисувала невероятна картина. Толкова много ми хареса тази идея.
— Знаеш ли защо? Наскоро разговаряхме с партньора ми точно за това. Смятам, че е важно човек да има хоби.
Всички тези неща, които изброихме, са хобита сами по себе си. Когато говорим за творчество, обикновено си представяме, че трябва да напишем невероятна книга, великолепна пиеса или да нарисуваме прекрасна картина. Мислим за неща, които познаваме по-добре.
Но приготвянето на хубаво ястие също е израз на творчество.
— Да създадеш нещо е огромно удоволствие. Можеш да го правиш, дори ако си инженер или работиш съвсем друга професия. А можеш да го правиш и просто защото нещо те интересува.
Винаги искам да запазя това в живота си. Харесва ми да има огън в мен — нещо, което не просто ме задейства, а ме запалва и ме увлича. Затова се старая интересите ми да бъдат разнообразни.
Харесва ми да знам поне нещо за нещата, които виждам. Харесва ми и усещането, че ръцете ми могат да правят различни неща. Може би звучи малко егоцентрично…
— Не, изобщо не е егоцентрично. Да изпитваш удоволствие от живота и да развиваш уменията си те държи здраво стъпил на земята. Обогатява знанията ти и влияе положително на отношението ти към света, на представянето ти, на начина, по който гледаш на нещата, говориш и се изразяваш.
— Да, харесва ми да умея да правя различни неща. Това те кара да се чувстваш силен. Знаеш, че можеш да се справиш с определени ситуации. Ако, не дай си Боже, се случи нещо лошо, можеш да се намесиш и да помогнеш — както на себе си, така и на хората около теб.
Аз съм човек, който вярва в практическата полза за обществото.
— Това е прекрасно.
— Винаги съм вярвал, че нещата могат да се развиват и да растат заедно.
— Много харесвам тази идея: да има полза и добро за цялото общество.
— Да, смятам, че това е изключително ценно. В крайна сметка живеем заедно и няма как да съществуваме, без да си влияем един на друг. Живеем в огромни групи от хора, а всъщност може би не сме същества, създадени точно за такъв начин на живот.
Опитваме се да се приспособим към него и преминаваме през своеобразна трансформация. Затова за мен е изключително важно хората да си влияят положително и да си бъдат полезни.
За предстоящата театрална постановка
— Ти си човек, за когото се говори заради работата му, когото публиката обича и който преминава от един успех към следващия. Затова днес говорихме повече за живота, отколкото за професионалните ти проекти. Но все пак искам да попитам: ще те видим ли на театралната сцена? Къде ще могат да те гледат хората, които те обичат?
— В момента подготвяме театрална постановка заедно с Ara Sahne. Режисьор ще бъде Баръш Гьоненен, когото много обичам.
Тъй като все още не са обявили актьорския състав, ще запазя това в тайна засега.
— Но вече сте взели решение и репетирате?
— Да, всичко е решено и репетициите вече започнаха. Започнахме преди две седмици. Намерихме една много хубава пиеса — австралийски текст.
Това е прекрасна семейна история, която показва двете страни на семейството. Разказва за нещо, от което имаме нужда, но в което, ако се изгубим прекалено много, рискуваме да изгубим и част от себе си, докато растем.
— Наистина много хубава история.
— Предполагам, че ще започнем да играем през ноември в Ara Sahne, в квартал Таксим.
— Е, сега вече не можем да кажем нищо повече!
— Засега споделих малко за историята. Постановката ще бъде в Ara Sahne, в Таксим. Хората могат да следят моите профили в социалните мрежи, както и тези на Ara Sahne, за да научат повече.
За бъдещите му проекти и развитието като актьор
— Предполагам, че ще има и втори сезон на този проект. За „Seni Tanıyorum“ обаче все още не знаем какво ще се случи.
— А искаш ли да участваш в сериал за голяма телевизионна мрежа?
— Да, искам. Както вече казахме, тази професия има много различни страни и аз искам да присъствам във всички тях. Всяка от тях е отделна практика, от която мога да науча нещо.
Аз все още се развивам като актьор. Всъщност започнах да се занимавам с актьорство сравнително късно. Не започнах на 17–18 години, а на 25.
Това е професия, в която трябва непрекъснато да се развиваш. Искам да продължа да го правя и да имам възможност да работя във всички направления.
— Знаеш ли, преди малко имах чувството, че криеш някаква информация от мен, но всъщност се оказа, че обясняваш нещо важно.
— Да, не беше точно информация, но беше важно обяснение.
— Не, ще ти кажа нещо невероятно! Шок, шок, шок!
— Всъщност, благодарение на въпроса ти, осъзнах нещо за себе си. Както вече казахме, аз съм човек, който предпочита да наблюдава, да гледа отстрани и да слуша повече.
Обичам да чувам историите на хората и да научавам неща от тях. И сега осъзнах, че самият аз нямам толкова много истории, които да разказвам за себе си.
Не че не обичам да споделям. Не съм човек, който се крие. Просто чуждите истории ме интересуват повече, защото през целия си живот ще имам възможност да ги разказвам чрез героите си.
Мога да кажа, че историите на другите хора са ми по-интересни.
— Това също е много важно. Да събираш знания и истории е прекрасно качество. Има и много хора, които просто прекъсват разговора и не искат да чуят повече.
— Точно така. И такива хора има.
Финалът на разговора
— Искам да ти дам тефтера си и да те помоля да напишеш няколко реда за днешната ни среща.
Мисля, че искам да ти пожелая щастие. Успехът и изобилието вече присъстват в отношението ти към живота и в начина, по който се държиш. Ти си в професия, която наистина заслужаваш.
С всеки изминал ден ставаш с една година, с един ден по-възрастен, а ние те наблюдаваме с огромно удоволствие.
Много ти благодаря. Беше прекрасно да разговаряме днес.
— И аз съм много щастлив, че дойде. Беше ми изключително приятно да те видя.
Когато през определени периоди от живота си срещам хора, които обичам и на които се възхищавам, и виждам, че продължават по своя път със същото спокойствие и постоянство, изпитвам огромна благодарност.
Благодаря ти, че продължаваш да живееш по този начин и добавяш положителни неща към постоянството си.
— Благодаря ти много. Каза толкова красиви неща.
— Благодаря ти, че отдаваш заслуженото на тези единайсет години.
— Благодаря ти.
— Нека следват още много единайсет години, изпълнени с красота! През ноември ще гледаме постановката. Ще получим информация и ще се погрижим за всичко.
Но може би в крайна сметка най-важното е да продължаваш уверено по своя път — да надграждаш постигнатото, да правиш още една крачка напред и с всеки изминал ден да вървиш с все по-голяма увереност.
Мисля, че именно затова човек може да бъде толкова спокоен. И затова му е по-лесно да събира знания. Защото е спрял, слуша и попива.
Мисля, че всички имаме нужда от това спокойствие.
Ще се срещнем отново в други, съвсем нови разговори. Познавам те и ако все още не сте гледали работата му, от сърце ви препоръчвам да го направите.
Довиждане!
Днес в студиото ми отново е изложена и една творба на Кадир. Направо се влюбихме в тази работа на Кадир Акйол. Макар че изложбата му беше посветена на сакурите и жените, всъщност всички ние сме част от Вселената. Всички сме едно цяло. Чрез детайли, вдъхновени от цялостта на Вселената, Кадир ни разказа невероятни неща.
Например днес Кадир ще създаде своеобразно пространство в предаването ми — пространство за света на жените, за вътрешния свят на жената, за онези понякога плашещи, понякога изненадващи състояния, които се крият зад женската красота. За всичко, което се случва в детайлите, докато на пръв поглед животът изглежда прекрасен и безоблачен.
Разбира се, това е историята на един сериал. Днес, докато разговаряме за проекта с един изключително успешен актьор, всъщност ще предприемем пътешествие във вътрешния свят на жените — погледнат през очите на един мъж.
Както винаги, ще се водим от едно изречение. Алберт Айнщайн казва: „Въображението е по-важно от знанието.“
Всъщност съм съгласна с това твърдение, но и не съвсем. Въображението е изключително ценно, разбира се, но знанието също е много важно. Защото можеш да си представиш само толкова, колкото знаеш. Можеш да достигнеш мечтите си само дотолкова, доколкото познанията ти го позволяват. Ако си невеж и не си натрупал достатъчно знания, мечтите ти остават малки и ограничени. Според мен те имат по-малко измерения и повече граници.
Затова вярвам, че въображението става още по-ценно и важно, когато е съчетано със знание.
Много ви харесва да го гледате, нали? Когато се срещнах с него преди години, си казах: „Да, това е един прекрасен млад човек. Пред него има чудесен път. Ще му ръкопляскаме много, ще го подкрепяме и ще го гледаме с огромно възхищение.“
Много се радвам, че днес посрещам в студиото човек, за когото още тогава имах такова усещане. Скъпи Озaн Долунай, заповядай! Добре дошъл, Озaн!
— Благодаря ви. Как сте?
— Добре съм. А ти как си?
— Добре съм, много благодаря. Като ви видях, се почувствах още по-добре. Както винаги.
— Нека да отдадем това на красотата, изяществото и чара ти, за да успокоим младите дами още от самото начало.
— Благодаря.
— Може би е излишно да ти казвам неща, които вече знаеш и си чувал безброй пъти, но ти имаш огромна фенска база и кариерата ти се развива прекрасно. Както обсъждахме преди предаването, това не е случайност, нито е изненада. Не е нещо шокиращо — в никакъв случай.
Дали затова с всеки следващ успех ставаш все по-спокоен и уравновесен? Все по-стъпил на земята? Все по…
— Да. Всъщност вложих професионалните си усилия именно с мисълта за тези дни.
— Затова ли е?
— Не съм сигурен дали причината е точно тази. Всъщност винаги съм бил такъв човек. Предпочитам да съм по-спокоен и уравновесен.
— Разбира се, в началото, когато човек изпитва силен глад за успех, може да бъде малко по-настоятелен. Не говоря за агресивност, а за онова желание да се вкопчиш по-здраво в нещата и да се бориш за тях. Човек може да изпитва такъв порив.
— Да.
— Това желание винаги го е имало и у мен. Дори да не го показвам външно, смятам, че този стремеж и това желание трябва винаги да присъстват в човека. Опитвам се обаче да ги балансирам.
Балансът е важен за мен в живота. Опитвам се да поддържам равновесие в много неща. В момента всичко при мен върви добре.
— Дано да продължава да върви все така добре. Всъщност съм сигурна, че ще бъде така. Нека започнем веднага, ако си съгласен.
Проектът „Seni Tanıyorum“ („Познавам те“) започна да се излъчва в дигиталната платформа на 17 септември.
— Продуцент е скъпата ми приятелка Пелин Дишташ. Изпращам ѝ много поздрави и обич оттук. Сценарият е написан от Тугба Доган. Това всъщност е история, разказана през погледа на жена — една много силна женска история.
— История за жена.
— А режисьор е скъпият Мерт Байкал, който, както съм казвала и преди в предаването си, е сред тримата режисьори, с които бих съжалявала, ако не ми се удаде възможност да работя като актриса.
Когато гледах трейлърите, останах силно впечатлена. Проектът сякаш буквално казва: „Ела и ме гледай!“
Тук има истинска история — силна женска история от онези, за които всяка актриса мечтае.
— Абсолютно.
— Искам да чуя твоето мнение като главен актьор. Разбира се, в проекта участват и Елчин Сангу, и Мелис Сезен — две изключително силни актриси.
Имаме история за жена, написана от жена, режисирана от мъж и с главен герой мъж. Как се чувстваш в този проект? Какво означава той за теб? Искам да чуя именно от теб.
— Честно казано, това е проект, който ме развълнува много още от първия прочит на сценария. Знам, че подобно изречение се повтаря често и затова може би вече звучи малко изтъркано, но за един актьор е много важно даден проект истински да го вълнува.
Когато прочетох сценария, наистина се развълнувах и ми стана много любопитно какъв ще бъде крайният резултат.
От друга страна, знаех, че сме в сигурни ръце. Предстоеше ни да работим с много добри актьори, с чудесен екип зад камерата и пред нея, както и с прекрасен продуцент. Всички бяха невероятни хора и това ми вдъхваше увереност.
Имах доверие и в самия себе си.
Резултатът се получи добре и засега проектът върви успешно. Това е история за жена — много силна женска история.
Освен това е смела творба, която разказва за неща, за които обикновено не говорим в ежедневието, за неща, които понякога се колебаем да покажем.
Много съм щастлив. Бях щастлив, докато работех по проекта, и съм щастлив и сега.
— Проектът постигна международен успех и се гледа много.
— Разбира се, доколкото разбирам, една от най-големите му особености е следната: хората, които започват първия епизод, изглежда гледат и осемте наведнъж. В нашия професионален жаргон наричаме това binge-watching — когато гледаш епизод след епизод, без прекъсване и без да чакаш следващия ден.
Ако имат време, хората изглежда изглеждат целия сериал от първия до осмия епизод на един дъх. Това означава, че са истински увлечени от него. А това е знак, че може да има и продължение.
— Дано! В момента нямам много информация за конкретните показатели, но съдейки по реакциите, които получавам, да — хората сядат и започват да гледат сериала. Гледат го бързо, завършват го и оставят толкова хубави коментари.
Да са живи и здрави!
— Това е невероятно усещане. Всъщност отчасти именно заради това упражняваме тази професия. Разбира се, за нас като актьори основните неща са да изградим образ, да направим добро изпълнение и да бъдем видими за публиката. Но е прекрасно, когато проектите ни постигат успех и хората ги оценяват.
— Да бъдеш видян и чут носи огромно удоволствие.
— Наистина е прекрасно. Страхотно!
За детството и живота в различни градове
— Сега искам да те попитам нещо, което ме интересува повече от гледна точка на живота. Израснал си в много хубаво семейство, но си живял в различни градове.
Нека погледна записките си. Седем години в Анкара и осем месеца в Адана.
— Да.
— Осем месеца.
— Да.
— На колко години беше тогава?
— Бях малък, на около шест-седем години.
— Това сигурно е било малко трудно за теб. След това осем години в Анталия, две години в Сакария, после една година в Америка по програма за обмен…
— След това се върнах в Сакария за още една година, а после дойдох в Истанбул.
— Да живееш в толкова много градове — какво остави това у теб?
— На първо място, създаде ми невероятно широк кръг от познанства. Навсякъде срещнах хора, на чиято врата мога да почукам, когато отида отново на съответното място. Това е много ценно.
Това е положителната страна. Всъщност има много положителни страни. Но от друга страна, мисля, че това създаде у мен и усещане за липса на корени.
В известен смисъл това е полезно в живота. Нямам проблем да се приспособявам към дадено място.
— Аха.
— Но от друга страна, не успяваш да изградиш и много силна връзка с него.
— Да, точно така. Макар че се опитвам да изграждам такива връзки.
— Например често ли се местиш от едно жилище в друго?
— Всъщност не се местя чак толкова често. Но понякога се появява такъв порив — усещането, че трябва да си тръгна оттук, че ми е достатъчно и е време да продължа нататък.
Като се замисля, не съм оставал на едно място повече от пет-шест години. Така че наистина сменям местата. Най-много съм се задържал някъде седем-осем години.
— Точно така. Аз например живея в Истанбул от шестнайсет години.
— Това си е много време!
— Да.
— Но в крайна сметка заради професията си и ти невинаги си в Истанбул. Случвало ли ти се е да заминеш за друг град заради снимките на някой проект?
— Да. Бях в Одрин за около три месеца, но не останах много дълго.
— Значи за кратко.
— Да, но и там беше много приятно. Проектът се казва „Kasaba“ („Градчето“). Който още не го е гледал, нека непременно го направи. Това е една от работите, с които много се гордея. Наистина много.
Така че действително сменям местата, но, както казах, това усещане за липса на корени има и положителни страни. Както всичко в живота, то има и отрицателни. Опитвам се да полагам повече усилия, за да изграждам по-трайни връзки. Но поне нямам проблем да се приспособявам към нова среда. Това е една от положителните страни за мен.
За това да започваш отначало
— А какво е усещането постоянно да се представяш отново и отново? Винаги съм се замисляла за това, когато става дума за хора, които са израснали, местейки се от град в град.
Аз например съм учила в различни училища — в Мустафа Кемал паша, Бурса и Истанбул. Смених училището си четири пъти и четири пъти трябваше да се представям пред нови хора.
Като се замисля, може би и при мен е било подобно, макар че никога не съм го възприемала точно така. Колко странно, че осъзнавам това едва сега!
— Знаеш това чувство, нали? Когато ходиш на детска градина в един град, имаш приятели, а после заедно продължавате в началното и средното училище. Израствате заедно и не е нужно непрекъснато да обясняваш кой си.
Но когато попаднеш на ново място и в нова среда, сякаш те хвърлят в празното пространство. Започваш да се питаш: „Как ще се представя сега? Коя своя черта трябва да покажа първо?“
Не изпитваш ли и ти подобни неща? Или с времето си се научил да усещаш кога и как да се покажеш пред хората?
— Да, мисля, че постепенно съм се научил. Може да се каже, че това е едно от нещата, на които те учи самото местене от място на място.
Не съм човек, който прекалено много се тревожи за това как да се представи.
— Всъщност не говоря много. Преди говорех повече, но сега предпочитам да не говоря толкова.
— Защо?
— Шеговито казвам, че не виждам особена полза от това.
Не съм и човек, който седи напълно мълчалив. Всъщност съм доста жизнен и общителен, но предпочитам повече да слушам и да наблюдавам.
Това донякъде е свързано и с професията ми. Винаги съм възприемал тази работа като пътешествие, в което човек е видян от другите.
— И като пътешествие към себеизразяването.
— Да. Винаги съм си мислел, че именно затова се занимавам с тази професия.
От друга страна обаче, силно ме вълнува въпросът как да разбираме хората, как да опознаваме човешката природа. Всъщност започнах да се интересувам от това, като се вгледах в самия себе си.
Как точно функционираме? Какъв е този механизъм?
Това е въпрос, на който никога не можеш да намериш окончателен отговор, защото човешката природа е изключително сложна. Всеки човек е уникален и има свой собствен вътрешен свят. Изгражда го през годините и затова дори когато хората преживяват едни и същи събития, реакциите им винаги са различни.
Различни са реакциите, които показват. Различни са и онези, които не показват. Различни са и чувствата и реакциите, които задържат в себе си.
Тъй като ми е интересно да разбирам хората, обичам да ги наблюдавам, да ги гледам, да ги слушам и да се опитвам да разбера какво чувстват.
Това донякъде е свързано и със семейството ми. Аз израснах като дете на държавен служител. Имам майка и баща, които са работили много усилено, за да изградят семейството ни.
— Колко хубаво! Трябва да си им благодарен.
— Да, да. За щастие.
— Наистина съм израснал в добро и щастливо семейство. Винаги съм им бил благодарен за това. Но заради усилената работа и съсредоточаването върху работата и…
Заради борбата да оцелеем в живота, в нашето семейство чувствата не бяха нещо, което се изразяваше особено много.
Затова винаги съм искал да разбирам какво чувстват хората в дадения момент. Какво се случва вътре в тях? Някои неща се казват на глас, но какво всъщност се случва в душата им? Винаги съм изпитвал нужда да разбера това. Напоследък започнах да осъзнавам, че може би именно затова съм поел по пътя на актьорството.
— Значи сега познаваш всичките си емоции и ги изразяваш?
— Изразявам ги, да. Опитвам се да не ги крия. Всъщност това е част от нещата, които наблюдавам и в себе си. Опитвам се да бъда открит и искрен. При мен така или иначе всичко си личи, нали? Обикновено чувствата ми се изписват на лицето. Не мога да ги скрия. Емоциите ми са много силни.
— Разбира се, не сме били чак толкова близки, но въз основа на наблюденията и преживяванията си мисля, че вече съм видяла достатъчно, за да те разбера. В теб винаги има една много спокойна енергия — като при нашия скъп Мехмет Гюнсюр.
Много го обичам. Всички го обичаме. Той е прекрасен актьор, но освен това е и прекрасен човек. Когато влезе в една стая, сякаш носи със себе си положителна енергия. Сякаш слънцето изгрява в помещението, защото се усмихва по този начин.
— И това кара хората да се чувстват добре.
— Прекрасно качество.
— В него има едно съчетание от нежно уважение и топлота. Не се държиш прекалено фамилиарно с него, но същевременно ти се иска да го прегърнеш сърдечно.
Не можете да си позволите да сте прекалено близки, но въпреки това прегръдката ви е искрена. Когато те срещнах за първи път, усетих същата енергия и у теб. Помислих си: „Колко меко и топло излъчване има този човек!“
Сякаш казваш: „Тук съм, върша работата си и правя всичко, което се изисква от мен. Искам да изградя необходимата близост с всички вас. Не искам да изглеждам дистанциран, а да създам отношения, изпълнени с позитивизъм и искреност, като същевременно запазя определени граници.“
Точно такава енергия излъчваш.
— Ти би могла да го определиш по-добре от мен. Аз не мога да се погледна отстрани и да видя себе си през чуждите очи. Но да, наистина се старая да бъда спокоен. Разбира се, всички сме хора. Имаме чувства, амбиции, страсти…
— Ако ги нямаш, не можеш да бъдеш актьор.
— Точно така, не бихме могли. Имаме и една дива страна в себе си. През целия си живот не съм се опитвал непременно да я потискам, но в крайна сметка цивилизацията е нещо подобно, нали? Живеем в общество и има определени правила.
Трябва да ги спазваме. Както казах още в началото, винаги се опитвам да намирам равновесие. Търся го в отношенията си, в професионалния и в личния си живот. Може би това излъчване е отражение на желанието ми да поддържам баланс.
И между другото, много ти благодаря. Каза ми толкова хубави неща.
— Дори да го правиш съзнателно, дори това да е част от начина, по който изграждаш образа си, според мен се получава много точно отражение на характера ти.
— Случва ли ти се и на теб? На мен ми се случва постоянно. Мисля, че това е професионална деформация. Понякога чувствам, че непременно трябва да се обясня по определени въпроси.
— Нашата професия предразполага към недоразумения. Ти много добре знаеш това.
Например, ако една твоя роля се хареса на публиката и си изиграл някакъв непоправим женкар или флиртаджия, години наред няма да можеш да се отървеш от този образ.
— Точно така. Хората започват да те оценяват според героя, когото играеш. Това е една от особеностите на професията ни, но аз усещам нужда да се обяснявам.
Както казах, това е професия, която лесно може да бъде разбрана погрешно. Затова ми се иска да мога да кажа какво мисля, без да нараня някого и без да бъда разбран неправилно. Искам хората да ме опознаят и да разберат правилно думите ми. След това могат да ги тълкуват както пожелаят. Това вече зависи от тях. Няма как да го променя.
Но ще се радвам, ако ме разберат правилно.
— Аз също изпитвам това. Може би затова използваш социалните мрежи толкова умело. Използвам ги именно в този смисъл — защото там мога да се изразя така, както искам, без редакция и с искреността, която чувствам.
— Аз също ги използвам.
— Но твоят подход е като ходене по острието на бръснача.
— Да, така е. Аз съм по-скоро професионално ориентиран човек и не показвам много собствените си емоции в социалните мрежи.
— Да, човек трябва да пази и тази част от себе си. Аз самият имам нужда да я защитавам. Харесва ми и това, че хората ме познават най-вече чрез героите, които играя, а собственият ми характер остава малко по-назад. Не го казвам в смисъл, че се крия зад някакъв образ. Думата „крия“ може да бъде разбрана погрешно.
Просто предпочитам героите ми да бъдат на преден план. Така хората могат по-лесно да ги разграничават и по-добре да преценяват колко добре си върша работата. Не искам да казват: „Този човек и без това е такъв. Нищо различно не прави.“ Може би затова оставям личността си малко на заден план.
— Преди социалните мрежи да станат толкова значими, колкото са днес, колкото по-затворен и уединен живот водеше един актьор, толкова по-ценен изглеждаше.
— Да, винаги е било така. Ако не присъстваш често в таблоидите, а се говори за теб заради проектите ти и след това се прибираш вкъщи и живееш по-уединено, по-тайнствено и загадъчно, се смяташе, че това се отразява положително на актьорското ти представяне.
Но сега нещата са се променили много.
— Да, промениха се. Аз предпочитам да се говори за работата ми. В крайна сметка професията ми е това, което ме прави известен.
— Разбира се, прав си. Хората може да харесват характера ми, а може и да не го харесват. Между другото, вече не се тревожа особено дали ще бъда харесван. Преди се тревожех.
— Е, вече е късно да се тревожиш за това. Ти си много обичан.
— Не се ли случва така? Сякаш си правиш списък с цели за кариерата си. А сега вече си обичан и няма нужда да се тревожиш дали ще те харесват. Остава само да запазиш тази любов също толкова топла и искрена.
— Да, да я запазиш. В крайна сметка всички сме хора и искаме да бъдем обичани. Всеки, който казва, че не го интересува особено дали е обичан, не е напълно искрен.
— Да, искаме да бъдем обичани.
— Благодаря ти, че каза, че съм обичан.
— Наистина си много обичан. Дори днес, когато всички разбраха, че ще дойдеш, започнаха да възклицават: „Ура! Тя идва, тя идва!“ Чуваш ли гласовете им?
Аз лично много обичам атмосферата в коридора и студиото. Имам екип, който прави чудесни избори и харесва прекрасни хора. Когато всички са толкова развълнувани и ентусиазирани, това означава, че гостът е обичан и успешен.
За различните платформи и трудностите в професията
— Днес имаме театър, телевизионни сериали, филми, дигитални платформи, вертикални сериали, сътрудничества с марки и театрални постановки. А покрай рекламните партньорства се следят и показателите за ангажираност в социалните мрежи.
— Има от всичко. Не бива да забравяме и независимото кино.
— Замислям се за нещо. Ако един актьор е добър — а ти си добър актьор — сякаш се очаква да има еднакъв успех във всички тези десет различни направления.
— Да.
— Но това е невъзможно.
— Защото публиката на всяка от тези платформи е различна.
— Точно така. Как се предпазваш емоционално, когато например един сериал не постигне очаквания успех? От една страна, имаш прекрасен проект като „Kasaba“, а театралните ти постановки печелят впечатляващи награди. На какво се опираш в такива моменти?
— Това, за което говориш, не е лесно. И ти си го преживявала, както и аз. Започнах тази професия преди единайсет години. Не е чак толкова дълъг период, но не е и кратък.
Когато човек се отнася сериозно към работата си, е съвсем естествено да се натъжи, да се почувства зле и известно време да преживява неуспеха, ако даден проект не получи достатъчно признание или не оправдае очакванията. Това е нормално.
Но трябва и да се научим да се предпазваме от подобни преживявания. В началото на кариерата ми ми беше по-трудно. Особено когато играех главна роля, усещах това много силно. Сигурен съм, че и ти си го изпитвала.
Когато един проект е успешен, всички — от продуцентския екип и режисьора до целия снимачен екип — приемат успеха като общо постижение. Но когато проектът се провали, погледите се насочват най-вече към нас, актьорите в главните роли.
— Разбира се: „Сериалът на Джейда не се получи.“
— Да, „Сериалът на Джейда не се получи“. А след това продуцентите започват да казват: „Когато Джейда е в главната роля, сериалът не върви.“ И подобни твърдения се разпространяват все повече и повече.
— За съжаление, и аз съм преживявал това. Имаше периоди, в които се чувствах нещастен заради подобно отношение. Дори и сега, когато нещата, които правя, не постигат достатъчно голям успех, се чувствам зле.
Но с времето научих нещо. Говорих с по-опитни хора, преминах през различни психологически етапи, опитвах се да се справя сам и потърсих помощ от специалисти. В крайна сметка човек неизбежно започва да свързва неуспеха със себе си. Постепенно обаче се научих да се предпазвам емоционално.
Театърът и независимото кино са малко по-различни. Публиката там може да бъде по-снизходителна. Гледаш един филм веднъж, може би два пъти. Посещаваш една постановка веднъж или най-много два пъти.
При телевизионните сериали обаче хората те виждат всяка седмица. Имат много възможности да те критикуват, но и да открият неща, които харесват.
Затова телевизията е много по-суров свят. При дигиталните платформи зрителят сяда, гледа проекта и го завършва. Може би ще го гледа отново, но това не е сигурно. Телевизията е много по-безмилостна. Както каза, вината често се стоварва върху актьора в главната роля и после това мнение се разпространява.
В началото и аз не умеех да се предпазвам от всичко това. Но постепенно разбрах, че невинаги става дума за мен. Има и елемент на късмет. Важен е денят, в който се излъчва сериалът, какви други предавания вървят по същото време и какво е популярно в този момент.
Има твърде много фактори, които не зависят от теб. В началото ми беше трудно да го приема, но сега го разбирам.
Фотографията, музиката и личните увлечения
— Продължаваш ли да се занимаваш с фотография?
— Да, все още се интересувам от нея. Имам почти мания по геометричните форми. Обожавам геометрията, макар че не съм обсебен от симетрията.
Не съм от хората, които вземат фотоапарата и излизат за пет часа, за да снимат. Но в ежедневието ми постоянно нещо привлича вниманието ми — например тук, в това помещение, има толкова много интересни геометрични форми.
Обичам да ги снимам. Правя го за себе си. Не са снимки, които обикновено публикувам или споделям. Когато след време ги разглеждам, ми е приятно отново да видя тези форми и предмети. Продължавам да снимам, но не го правя постоянно.
— А диджейството?
— И то продължава, но е нещо, с което се занимавам предимно сам.
— Защо всички тези неща ги правиш сам? Защо никога не чуваме за тях? Защо пускаш музика в собствената си градина?
— Малко съм такъв. Мога бързо да се запаля по различни неща.
— Това е чудесно!
— Харесва ми животът ми да има много различни посоки. Има и професионален аспект. Един ден може да ми се наложи да играя диджей, а друг ден — градинар, затова искам да знам поне малко за тези професии.
Дали се занимавам с тях постоянно? Не особено. Не им се посвещавам изцяло и не ги превръщам в изключително важна част от живота си.
— Ти си Телец.
— Точно така, Телец съм.
— А храната?
— Определено! За мен храната не е просто нещо, без което не мога да живея, нито е само средство да се заситя. Да се храниш вкусно е начин на живот.
— Готвиш ли?
— Да, готвя.
— И това не го знаехме! Не споделяш нищо от тези неща. Пускаш музика, но не ни показваш. Снимаш, но не споделяш. Готвиш, но и това пазиш за себе си.
— Понякога готвя за семейството и приятелите си.
— Ще се радваме някой ден да ни поканиш и нас.
— С удоволствие!
Представих си нещо подобно: взел си фотоапарата, качил си се в колата и обикаляш Анадола в търсене на хубава храна, като правиш снимки по пътя. А може би накрая ще създадеш и една малка, красива книга за всичко това.
— Това е прекрасна мечта.
— Нали? Представи си колко хубаво би било! Утре просто се качваш в колата и потегляш към някое тихо анатолийско селце. Спокойно, без да бързаш.
Почукай на вратата на някоя местна жена. Тя ще ти приготви вкусно ястие — може би рецепта, научена от баба ѝ или дядо ѝ. Ти ще го снимаш, ще го опиташ и ще напишеш нещо мило за преживяването. А накрая ще се появи една малка книжка с прекрасни снимки.
— Наистина си нарисувала невероятна картина. Толкова много ми хареса тази идея.
— Знаеш ли защо? Наскоро разговаряхме с партньора ми точно за това. Смятам, че е важно човек да има хоби.
Всички тези неща, които изброихме, са хобита сами по себе си. Когато говорим за творчество, обикновено си представяме, че трябва да напишем невероятна книга, великолепна пиеса или да нарисуваме прекрасна картина. Мислим за неща, които познаваме по-добре.
Но приготвянето на хубаво ястие също е израз на творчество.
— Да създадеш нещо е огромно удоволствие. Можеш да го правиш, дори ако си инженер или работиш съвсем друга професия. А можеш да го правиш и просто защото нещо те интересува.
Винаги искам да запазя това в живота си. Харесва ми да има огън в мен — нещо, което не просто ме задейства, а ме запалва и ме увлича. Затова се старая интересите ми да бъдат разнообразни.
Харесва ми да знам поне нещо за нещата, които виждам. Харесва ми и усещането, че ръцете ми могат да правят различни неща. Може би звучи малко егоцентрично…
— Не, изобщо не е егоцентрично. Да изпитваш удоволствие от живота и да развиваш уменията си те държи здраво стъпил на земята. Обогатява знанията ти и влияе положително на отношението ти към света, на представянето ти, на начина, по който гледаш на нещата, говориш и се изразяваш.
— Да, харесва ми да умея да правя различни неща. Това те кара да се чувстваш силен. Знаеш, че можеш да се справиш с определени ситуации. Ако, не дай си Боже, се случи нещо лошо, можеш да се намесиш и да помогнеш — както на себе си, така и на хората около теб.
Аз съм човек, който вярва в практическата полза за обществото.
— Това е прекрасно.
— Винаги съм вярвал, че нещата могат да се развиват и да растат заедно.
— Много харесвам тази идея: да има полза и добро за цялото общество.
— Да, смятам, че това е изключително ценно. В крайна сметка живеем заедно и няма как да съществуваме, без да си влияем един на друг. Живеем в огромни групи от хора, а всъщност може би не сме същества, създадени точно за такъв начин на живот.
Опитваме се да се приспособим към него и преминаваме през своеобразна трансформация. Затова за мен е изключително важно хората да си влияят положително и да си бъдат полезни.
За предстоящата театрална постановка
— Ти си човек, за когото се говори заради работата му, когото публиката обича и който преминава от един успех към следващия. Затова днес говорихме повече за живота, отколкото за професионалните ти проекти. Но все пак искам да попитам: ще те видим ли на театралната сцена? Къде ще могат да те гледат хората, които те обичат?
— В момента подготвяме театрална постановка заедно с Ara Sahne. Режисьор ще бъде Баръш Гьоненен, когото много обичам.
Тъй като все още не са обявили актьорския състав, ще запазя това в тайна засега.
— Но вече сте взели решение и репетирате?
— Да, всичко е решено и репетициите вече започнаха. Започнахме преди две седмици. Намерихме една много хубава пиеса — австралийски текст.
Това е прекрасна семейна история, която показва двете страни на семейството. Разказва за нещо, от което имаме нужда, но в което, ако се изгубим прекалено много, рискуваме да изгубим и част от себе си, докато растем.
— Наистина много хубава история.
— Предполагам, че ще започнем да играем през ноември в Ara Sahne, в квартал Таксим.
— Е, сега вече не можем да кажем нищо повече!
— Засега споделих малко за историята. Постановката ще бъде в Ara Sahne, в Таксим. Хората могат да следят моите профили в социалните мрежи, както и тези на Ara Sahne, за да научат повече.
За бъдещите му проекти и развитието като актьор
— Предполагам, че ще има и втори сезон на този проект. За „Seni Tanıyorum“ обаче все още не знаем какво ще се случи.
— А искаш ли да участваш в сериал за голяма телевизионна мрежа?
— Да, искам. Както вече казахме, тази професия има много различни страни и аз искам да присъствам във всички тях. Всяка от тях е отделна практика, от която мога да науча нещо.
Аз все още се развивам като актьор. Всъщност започнах да се занимавам с актьорство сравнително късно. Не започнах на 17–18 години, а на 25.
Това е професия, в която трябва непрекъснато да се развиваш. Искам да продължа да го правя и да имам възможност да работя във всички направления.
— Знаеш ли, преди малко имах чувството, че криеш някаква информация от мен, но всъщност се оказа, че обясняваш нещо важно.
— Да, не беше точно информация, но беше важно обяснение.
— Не, ще ти кажа нещо невероятно! Шок, шок, шок!
— Всъщност, благодарение на въпроса ти, осъзнах нещо за себе си. Както вече казахме, аз съм човек, който предпочита да наблюдава, да гледа отстрани и да слуша повече.
Обичам да чувам историите на хората и да научавам неща от тях. И сега осъзнах, че самият аз нямам толкова много истории, които да разказвам за себе си.
Не че не обичам да споделям. Не съм човек, който се крие. Просто чуждите истории ме интересуват повече, защото през целия си живот ще имам възможност да ги разказвам чрез героите си.
Мога да кажа, че историите на другите хора са ми по-интересни.
— Това също е много важно. Да събираш знания и истории е прекрасно качество. Има и много хора, които просто прекъсват разговора и не искат да чуят повече.
— Точно така. И такива хора има.
Финалът на разговора
— Искам да ти дам тефтера си и да те помоля да напишеш няколко реда за днешната ни среща.
Мисля, че искам да ти пожелая щастие. Успехът и изобилието вече присъстват в отношението ти към живота и в начина, по който се държиш. Ти си в професия, която наистина заслужаваш.
С всеки изминал ден ставаш с една година, с един ден по-възрастен, а ние те наблюдаваме с огромно удоволствие.
Много ти благодаря. Беше прекрасно да разговаряме днес.
— И аз съм много щастлив, че дойде. Беше ми изключително приятно да те видя.
Когато през определени периоди от живота си срещам хора, които обичам и на които се възхищавам, и виждам, че продължават по своя път със същото спокойствие и постоянство, изпитвам огромна благодарност.
Благодаря ти, че продължаваш да живееш по този начин и добавяш положителни неща към постоянството си.
— Благодаря ти много. Каза толкова красиви неща.
— Благодаря ти, че отдаваш заслуженото на тези единайсет години.
— Благодаря ти.
— Нека следват още много единайсет години, изпълнени с красота! През ноември ще гледаме постановката. Ще получим информация и ще се погрижим за всичко.
Но може би в крайна сметка най-важното е да продължаваш уверено по своя път — да надграждаш постигнатото, да правиш още една крачка напред и с всеки изминал ден да вървиш с все по-голяма увереност.
Мисля, че именно затова човек може да бъде толкова спокоен. И затова му е по-лесно да събира знания. Защото е спрял, слуша и попива.
Мисля, че всички имаме нужда от това спокойствие.
Ще се срещнем отново в други, съвсем нови разговори. Познавам те и ако все още не сте гледали работата му, от сърце ви препоръчвам да го направите.
Довиждане!
# 478
24 окт. 2026, 21:13 ч.
Озан Долунай на корицата на есенния брой на списание İstanbul Life
Успешният актьор Озан Долунай, познат с постоянните си участия в телевизионни сериали и дигитални продукции, застана пред обектива за новия есенен брой на популярното списание за градски живот и лайфстайл İstanbullife. Според информация, публикувана на 23 октомври 2026 г., актьорът е участвал в специална фотосесия, вдъхновена от есента, и ще бъде звездата на корицата на списанието.
Озан Долунай привлече вниманието с харизматичното си присъствие пред камерата. За новия брой той даде и обширно интервю, в което откровено разказва за професионалния си път, отношението си към изкуството и страстта си към актьорската професия. Той сподели и интересни размисли за мотивацията си да стане актьор.
Докато читателите с нетърпение очакват новия брой да се появи на пазара, първите подробности от фотосесията вече привлякоха вниманието на почитателите на турската телевизионна и филмова индустрия.
Пътят от личното любопитство до професията
В специалното интервю за списание İstanbullife Озан Долунай разказва за пътя, по който е поел към актьорската професия, и за своя подход към изкуството. Той обобщава източника на своята мотивация с едно особено въздействащо изречение. Актьорът споделя, че за него актьорството не е било предварително набелязана цел, а е започнало от вътрешното му желание да изследва човешката природа и света около себе си. Той подчертава естествения ход на това пътешествие.
Осъзнах, че съм превърнал личното си любопитство в професия.
— Озан Долунай
Това признание на Долунай показва, че той възприема актьорството не просто като професия, а и като начин да опознава човешката природа и живота. Според актьора личните наблюдения заемат важно място в изграждането на образите, а любопитството винаги е било основната движеща сила в професионалното му развитие.
Постоянство и успех в кариерата на Озан Долунай
С разнообразните си роли в телевизионни продукции и проекти за дигитални платформи Озан Долунай успя да спечели широка зрителска аудитория. Той уверено изминава стъпките в професионалното си развитие. Изявите му в различни жанрове — от младежки сериали до драматични продукции с наситен емоционален заряд — го утвърждават сред търсените актьори за главни мъжки роли в индустрията.
Умението му да пресъздава психологическата дълбочина на героите си му печели доверието на продуценти и режисьори. Познат със своята дисциплина на снимачната площадка и професионалното си отношение зад кулисите, Долунай се доказва както в роли с изразена драматична дълбочина, така и в динамични истории, изискващи силно сценично присъствие.
Разнообразие от образи и избор на проекти
Една от отличителните черти в професионалния път на актьора е стремежът му да избира роли, които не се повтарят и му позволяват да се развива. Участвайки както в популярни телевизионни сериали по националните канали, така и в алтернативни продукции за дигитални платформи, Долунай демонстрира умение да управлява балансирано кариерата си и да се приспособява към различни начини на разказване на истории.
Във всеки образ актьорът се стреми да изгради искрена връзка със зрителите, а с новите си роли не се страхува да излиза извън собствените си граници. В интервюто за списанието Озан Долунай ясно показва желанието си да продължава да твори и да се развива, като остава отворен към новаторски подходи в бъдещите си проекти.
Есенният брой на İstanbullife скоро ще бъде на пазара
Списание İstanbullife, което представя културата, изкуството, дизайна и начина на живот в града, подготвя богато редакционно съдържание за есенния си брой, посветено на Озан Долунай. Фотосесията, улавяща характерната спокойна и естетична атмосфера на есента, е сред акцентите, които допълват визуалния облик на изданието.
Според съобщение на екипа на списанието новият брой с Озан Долунай на корицата скоро ще бъде достъпен за читателите във всички павилиони за вестници и списания, както и в дигиталните платформи. Почитателите на актьора и хората, които следят отблизо градската култура, вече очакват с интерес специалното издание, съдържащо пълното интервю с него.
Често задавани въпроси
На корицата на кое списание се появи Озан Долунай?
Успешният актьор Озан Долунай е звездата на корицата на новия есенен брой на списание İstanbullife.
Какво сподели Озан Долунай в интервюто за списанието?
Говорейки за пътя си в актьорската професия, Долунай разкрива, че с времето е осъзнал как е превърнал личното си любопитство в професия.
Кога излиза новият есенен брой на İstanbullife?
Есенният брой на списанието с Озан Долунай на корицата скоро ще бъде достъпен за читателите и почитателите му.
Виж целия пост
Успешният актьор Озан Долунай, познат с постоянните си участия в телевизионни сериали и дигитални продукции, застана пред обектива за новия есенен брой на популярното списание за градски живот и лайфстайл İstanbullife. Според информация, публикувана на 23 октомври 2026 г., актьорът е участвал в специална фотосесия, вдъхновена от есента, и ще бъде звездата на корицата на списанието.
Озан Долунай привлече вниманието с харизматичното си присъствие пред камерата. За новия брой той даде и обширно интервю, в което откровено разказва за професионалния си път, отношението си към изкуството и страстта си към актьорската професия. Той сподели и интересни размисли за мотивацията си да стане актьор.
Докато читателите с нетърпение очакват новия брой да се появи на пазара, първите подробности от фотосесията вече привлякоха вниманието на почитателите на турската телевизионна и филмова индустрия.
Пътят от личното любопитство до професията
В специалното интервю за списание İstanbullife Озан Долунай разказва за пътя, по който е поел към актьорската професия, и за своя подход към изкуството. Той обобщава източника на своята мотивация с едно особено въздействащо изречение. Актьорът споделя, че за него актьорството не е било предварително набелязана цел, а е започнало от вътрешното му желание да изследва човешката природа и света около себе си. Той подчертава естествения ход на това пътешествие.
Осъзнах, че съм превърнал личното си любопитство в професия.
— Озан Долунай
Това признание на Долунай показва, че той възприема актьорството не просто като професия, а и като начин да опознава човешката природа и живота. Според актьора личните наблюдения заемат важно място в изграждането на образите, а любопитството винаги е било основната движеща сила в професионалното му развитие.
Постоянство и успех в кариерата на Озан Долунай
С разнообразните си роли в телевизионни продукции и проекти за дигитални платформи Озан Долунай успя да спечели широка зрителска аудитория. Той уверено изминава стъпките в професионалното си развитие. Изявите му в различни жанрове — от младежки сериали до драматични продукции с наситен емоционален заряд — го утвърждават сред търсените актьори за главни мъжки роли в индустрията.
Умението му да пресъздава психологическата дълбочина на героите си му печели доверието на продуценти и режисьори. Познат със своята дисциплина на снимачната площадка и професионалното си отношение зад кулисите, Долунай се доказва както в роли с изразена драматична дълбочина, така и в динамични истории, изискващи силно сценично присъствие.
Разнообразие от образи и избор на проекти
Една от отличителните черти в професионалния път на актьора е стремежът му да избира роли, които не се повтарят и му позволяват да се развива. Участвайки както в популярни телевизионни сериали по националните канали, така и в алтернативни продукции за дигитални платформи, Долунай демонстрира умение да управлява балансирано кариерата си и да се приспособява към различни начини на разказване на истории.
Във всеки образ актьорът се стреми да изгради искрена връзка със зрителите, а с новите си роли не се страхува да излиза извън собствените си граници. В интервюто за списанието Озан Долунай ясно показва желанието си да продължава да твори и да се развива, като остава отворен към новаторски подходи в бъдещите си проекти.
Есенният брой на İstanbullife скоро ще бъде на пазара
Списание İstanbullife, което представя културата, изкуството, дизайна и начина на живот в града, подготвя богато редакционно съдържание за есенния си брой, посветено на Озан Долунай. Фотосесията, улавяща характерната спокойна и естетична атмосфера на есента, е сред акцентите, които допълват визуалния облик на изданието.
Според съобщение на екипа на списанието новият брой с Озан Долунай на корицата скоро ще бъде достъпен за читателите във всички павилиони за вестници и списания, както и в дигиталните платформи. Почитателите на актьора и хората, които следят отблизо градската култура, вече очакват с интерес специалното издание, съдържащо пълното интервю с него.
Често задавани въпроси
На корицата на кое списание се появи Озан Долунай?
Успешният актьор Озан Долунай е звездата на корицата на новия есенен брой на списание İstanbullife.
Какво сподели Озан Долунай в интервюто за списанието?
Говорейки за пътя си в актьорската професия, Долунай разкрива, че с времето е осъзнал как е превърнал личното си любопитство в професия.
Кога излиза новият есенен брой на İstanbullife?
Есенният брой на списанието с Озан Долунай на корицата скоро ще бъде достъпен за читателите и почитателите му.
# 479
24 окт. 2026, 21:16 ч.
Мерси Диди за споделеното. 
Чок елегантен е на фотосесията. Ще чакаме още снимки от интервюто.
Виж целия пост
Чок елегантен е на фотосесията. Ще чакаме още снимки от интервюто. Препоръчани теми