Малко трудна тема....за болестта рак и борбата с него - тема №6

  • 226 508
  • 3 775
# 3 600
Зиги, ще задам тъпия въпрос - как си?

zvаnchе, радвам се за вас! Hug
Виж целия пост
# 3 601
Звънче, що командори е хубаво!

Моята "командваща" е доста притихнала от 3-4 дни. Според мен мина в друг етап. Преди се караше с нас, обвиняваше, беше бясна на целия свят. Сега само си стене, моли за още дорета. Нямам идея колко дни ѝ остават - не ми се ще да е много дълго, че аз чисто егоистично не издържам психически. От две седмици не мога да регулирам изхожданията, но и бъбрека не ми харесва как работи предвид количеството отделена урина. Тялото явно яко се трови (поне аз така си го обяснявам) защото се появиха множество сърбящи екземи по кожата, които се превръщат в сълзящи рани при почесване.
Виж целия пост
# 3 602
Merri-An, още съм в сън. Не съм го възприела. Непрекъснато се улавям да мисля как ще й се обадя за нещо...
Трудно ми е да се съсредоточавам и гледам да го давам по-лежерно. Не съм в депресия или нещо подобно, просто съм ужасно изморена от всичко.

Gorg0nzola, съчувствам ти! Дорета не е много ефективно обезболяващо за такива случаи. Консултирайте се да ви дадат по-силно или комбинация с още нещо.
Виж целия пост
# 3 603
Звънче, радвам се за добрите новини!

Заги, аз също все се хващах да искам да и се обадя.
Виж целия пост
# 3 604
zigizagi, нямаме хистология и затова не е диспансеризирана като онкоболна. Хванаха го на късен етап като на скенер се видях множеството разсейки освен голямото образование и поради тази причина майка отказа да ѝ вземат хистология от матката.
За момента докторът, който ѝ точи асцита и изписа дорета и трамадол и действат, но ако престане да ѝ помага ще търся познати да се моля за нещо по-силно.
Не мога да издържам психически на стенанията. Имам угризения, че трябва да съм нон стоп до нея да ѝ приказвам нещо, да я разсейвам, но просто вече не издържам и стоя в съседната стая на отворена врата. Баща ми умря преди 7 години по подобен начин и тогава пак бягах. После имах ужасни угризения, но се оказа, че и сега не мога да си взема "поправителния".
Виж целия пост
# 3 605
Gorg0nzola, разбирам те и това не трябва да го гледаш като поправителен!
Един много мъдър потребител от темата ме попита на лично съобщение - Какво налага ти да я гледаш сама, лично, 24/7?
Вечно ще съм му благодарна за това. В моята глава друг вариант нямаше. Ако бях останала с нея сама, до края, аз щях да съм откачила, да съм си съсипала кръста, гърба и психиката.
Вероятно и тя не иска да стоиш при нея и да й говориш. Човек като е в такива болки само иска да не чувства нищо и да спи. Попитай я как предпочита.
Едва ли и тя иска да си при нея нон стоп и да я гледаш в това състояние.
Не се тормози. На подобни гледки малко хора издържат.
Аз си признавам, че не можах и за последните два месеца наехме човек.
Виж целия пост
# 3 606
Непрекъснато се улавям да мисля как ще й се обадя за нещо...
8 месеца минаха, а все още доста често ми минава мисълта да ѝ звънна…

Не мога да издържам психически на стенанията. Имам угризения, че трябва да съм нон стоп до нея да ѝ приказвам нещо, да я разсейвам, но просто вече не издържам и стоя в съседната стая на отворена врата. Баща ми умря преди 7 години по подобен начин и тогава пак бягах. После имах ужасни угризения, но се оказа, че и сега не мога да си взема "поправителния".
И аз и брат ми бяхме така с майка. Опитвах да я разсейвам, но не ѝ се говореше. Не е стенела непрекъснато, но често, а имаше висок праг на болка.
Последните дни 3 дни май не е имало болка, просто е спряла да яде, не е могла и да стане от леглото, чухме се по телефона вечерта, нямаше сила да говори, и ми се стори, че е отнесена и заваля думите.
Виж целия пост
# 3 607
Campanula, можете да я преместите където решите.
Всички онкологични отделения в София работят с НЗОК, но в повечето частни болници се доплащат различни суми под формата на преглед, допълнителни услуги, подобрени битови условия и тн. Не са хиляди левове, но е добре да се знае, че не всичко е безплатно там.
Благодаря за информацията, Зиги! Съболезнования за твоята майка!

Ще съм много благодарна, ако някой препоръча към коя болница в София да се насочим и към кой лекар?
Виж целия пост
# 3 608
Merri-An, още съм в сън. Не съм го възприела. Непрекъснато се улавям да мисля как ще й се обадя за нещо...
Трудно ми е да се съсредоточавам и гледам да го давам по-лежерно. Не съм в депресия или нещо подобно, просто съм ужасно изморена от всичко.

Gorg0nzola, съчувствам ти! Дорета не е много ефективно обезболяващо за такива случаи. Консултирайте се да ви дадат по-силно или комбинация с още нещо.
Загубих и майка, после и татко. Отидоха ли леко, не са страдали. Минаха вече 13 год и все още искам да вдигна телефона и да се обадя, да ги чуя, да отида да ги видя.
Няма да мине това никога, сила и кураж и прегръдки. Те са там горе, гледат ни и ни подкрепят.
Всеки си има своя път на земята.
Виж целия пост
# 3 609
При нас... татко става по-зле. Много го болят костите, сега е на 2 пъти по 2 бр Оксикодон. Замаян е и не се храни почти. Едва го изкарваме малко пред блока да поседи на въздух на столче и да смени обстановката. Явно лъчетерапията  не му помага особено.. има 3 пъти по 4 дни облъчване на почти едно и също място и няма резултат... боли го. Даваме храна, разтворима за онкоболни, хапвя някакви трохички и това е... Вече не ми се плаче...
Виж целия пост
# 3 610
Здравейте,

Надявах се да намеря отговор тук. При метастази в различни органи (оперирано огнище преди години), практика ли е да не се прави операция? В случая големите чернодробни метастази са с туморен разпад, но докторите отказват да оперират заради метастазите в други органи. Рискът от дисеминация не е ли еднакво голям и в двата случая? Има ли някой, който е оперирал спешни чернодробни метастази при наличие на далечни метастази?
Виж целия пост
# 3 611
Практика е да не се прави операция, а да се търси системно лечение, което да овладее проблема “глобално”. В противен случай, полза/риск не е в интерес на пациента, защото дори да разрешиш проблема локално, той си персистира на други места в тялото. Тук дори не споменавам рисковете свързани с една операция, които за пациент с неовладяно системно заболяване са още по-изразени.

В определени случаи е възможно да се оперира с палиативна цел - тоест, с ясната идея, че основният проблем няма да бъде разрешен, но ще се осигури комфорт или ще се спаси критична структура/функция. При подобни обстоятелства целта е да му е по-добре на болния и да се спечели още някакво време, евентуално.

Рискът от дисеминация в случая не е релевантен, защото тя е налична априори, при все че говорим и за други далечни метастази. Тоест, болестта вече циркулира системно и не е локално/регионално ограничена.
Виж целия пост
# 3 612
Много благодаря за подробния отговор. Да, идеята на онколога, когато ни насочи към хирург, беше палиативна хирургия. Хирургът обаче отказа операция заради наличната активна болест в другите органи. Оправда се с риск от дисеминация. Точно това недоумявах аз, защо говорим за риск изобщо в такава ситуация. Не успях да го убедя и обясня защо ни насочват към него за операция. Имаше си стандарти, по които се води, солитарни  метастази и операции с категорично положителен изход…Да си безсилен и да нямаш право на избор е най-ужасното на тая болест. Кара те просто да чакаш с вързани ръце неизбежното…
Виж целия пост
# 3 613
Smiley5, извинявай че ще го кажа така. Но медицината в един момент е безсилни, и трябва да го приемем. Има си критерии при, които да се оперира палиативен пациент, с цел да се облекчи състоянието- напр. да се изведе стома от черво или нефростома. Когато метастазите са много, махането на няколко от тях не лекува болестта. И ако са засегнати много части от челния дроб операцията няма да реши проблема, а ще предизвика нови. Колко са метастазите в черния дроб, къде са разположени? Има ли вече прояви на чернодробна недостатъчност?
Виж целия пост
# 3 614
В черния дроб са две големи над 10 см (бяха по-големи, смалиха се с терапия, след което започна некрозата и взеха да нарастват пак), разположени са в един сегмент, вече с туморен разпад и абсцес. Подозират и за още една във втори сегмент, но там не са категорични.

Оперирането ще предизвика нови, но неоперирането и оставането на туморния разпад носи същата вероятност, както и отделянето на токсини, които както обясни онкологът водят до перитонит, бъбречна недостатъчност, сепсис.

Винаги си мислех, че да умира туморът е най-добрата опция, но при големите тумори явно е точно обратното.

Опитвам се да приема ситуацията и да я разбера, просто хирургът и онкологът са на различни мнения, затова реших да попитам дали някой тук е бил в сходна ситуация.

Благодаря още веднъж на всички, пожелавам здраве на вас и близките ви. Само вяра, а не страх, това си повтарям. Вярата е всичко!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия