Как да се променя!

  • 3 161
  • 32
Здравейте на всички!  Замислих се над някои мои качества, които не ми харесват в последно време. Това на което най-много се дразня на себе си е че си мисля, че хората са добронамерени към мен, както аз към тях. Все пак съм голям човек, не съм тинейджър над 35 години съм, защо не мога да се променя? Защо не мога да съм по резервирана и защо гласувам такова доверие в хората? Не мога да разбера себе си? Защо, когато аз чувствам някой човек близък си мисля, че и той ме чувства така? А това не е така... Как мога да стана по здържана от към чувства? Това вреди единствено на мен... Аз се чувствам предадена, наранена... Приемам всякакви съвети и критики... Благодаря ви!
Виж целия пост
# 1
А защо не опитваш първо да опознаеш човека отсреща и тогава да се доверяваш? Наивитетът е присъщ на младостта и липсата на зрялост, на 35 годишен човек не отива.
Виж целия пост
# 2
Значи, аз съм добронамерена и приветлива до доказване на противното. Разглеждам всеки човек, като добър, но!
Не изпитвам абсолютно никакво чувство на предателство, защото не смятам, че някой ми дължи нещо.

Не да не вярваш, трябва да вярваш в хората и доброто. Просто, не трябва да носиш вина за това, че не са ти отговорили, както задължително очакваш. Не трябва на други хора да вменяваш качества, каквито изначало нямат.
Виж целия пост
# 3
Аз съм такъв типаж-добронамерена,наивна,разбираща,услужлива,всеотдайна и тн. Последно ,на 40 ми забиха нож в гърба и аз все още се питам и възмущавам,ама как така?Как може да има такива хора?Всеки ден се питам защо?
До човек си е,до характер,има неща, които човек не може да промени в себе си.Аз така си го обяснявам.Току що даже ме приземиха по един екзистенциален въпрос, има още какво да уча в този живот!
Виж целия пост
# 4
Аз съм такъв типаж-добронамерена,наивна,разбираща,услужлива,всеотдайна и тн. Последно ,на 40 ми забиха нож в гърба и аз все още се питам и възмущавам,ама как така?Как може да има такива хора?Всеки ден се питам защо?
До човек си е,до характер,има неща, които човек не може да промени в себе си.Аз така си го обяснявам.Току що даже ме приземиха по един екзистенциален въпрос, има още какво да уча в този живот!
Добре де, на мен ми е ясно, че никой нищо не ми дължи. Както мен не ме харесват и приемат, така и аз не харесвам и приемам хора, но как да променя тази си черта, да не бъда такава добронамерена, устъпчива, бързо да прощавам. Искам да бъда по здържана, по предпазлива, да съм повече инат... Прекалено много вярвам в това, че всеки е добронамерен, чист, без задни мисли. Аз като не харесвам някой избягвам да контактува с него.
Виж целия пост
# 5
Ами, това се самовъзпитава. Не е лесно, но може да бъде приятно.
Аз както съм едното, така съм и другото.
Просто, не давам никой да ми цапа чистото и розовото и не, няма булка, брат, сват.
Виж целия пост
# 6
Ами, това се самовъзпитава. Не е лесно, но може да бъде приятно.
Аз както съм едното, така съм и другото.
Просто, не давам никой да ми цапа чистото и розовото и не, няма булка, брат, сват.
Много се радвам, че има хора като теб. Възхищавам се на хора, които знаят как да отстояват себе си и знаят кога какво да кажат. Трябва да прочета някоя книга в тази насока.
Виж целия пост
# 7
Ами не става с четене,според мен.Чела съм, много и интересна,разнообразна литература.От интерес,от нужда,от любопитство,от любов към книгите.НЕ СТАВА!Промених гледната си точка за живота и някои неща от заобикалящата ме действителност,но не и за междуличностните отношения!В отношенията си с хората съм,и си останах една Голяма,бяла птица (както се казва във форума).Това, което си ми е в главата,не можах да променя.Моя партньор ми казва,че съм "улава",а ме познава от три години.....Аз по начало съм си такава.
Човек трябва да се научи да живее в мир със себе си, всичко друго е компромис.
На мен ми е точно да съм си такава, каквато съм.
Виж целия пост
# 8
Животът те променя.
В последните години останах крайно сама.
Усещам,  че се озлобих спрямо почти всички, защото много от хората на които помогнах ми обърнаха гръб.
Освен партньора си нямам друг.
Семейството ми живее на хиляди километри от мен и почти нямам контакт с тях.
Тежко е, но си казвам че е по-добре да съм сама пред това да съм с поредната група използвачи.
Виж целия пост
# 9
Номерът е да знаеш кога да си тръгнеш. Няма нищо лошо в това да се довериш и да ти пука за някой. Просто, като видиш, че другата страна не отговаря със същото, излез от отношенията.
Виж целия пост
# 10
Годините са просто цифра, опита е това което ни прави разсъждаващи зряло, прагматично и цинично. Не те е шамарил достатъчно живота, наивна си още.
Виж целия пост
# 11
Има една приказка, че всеки, рано или късно, ще ни забие ножа в гърба. Важното е да бъдем с хора, при които ще си струва болката. Емоционална сте, откровена, добра и го използват срещу вас. Само един е начинът - да не ви познават реално.  Много ще сте добре, ако ги оставите да си мислят, че са победители, те ви виждат наивна, слаба и уязвима, демек неуспешна и губеща, да не напиша глупава, нали, докато вие си давате ясна сметка за тяхната същност и съответно се пазите и си постигате целите. Започвате да обичате много повече себе си първо и второ започвате да анализирате хората. В голяма част от случаите трябва да знаете какво ще направи даден човек, още преди да го е направил. Има много хора с психически аномалии, те изглеждат лоши, но всъщност са болни. Зависимости, деструктивен характер, неконтролируеми завист, злоба, ревност, тъга, ненавист, нервност, наличие също на налудности, мании, тежките комплекси, нарцистичното поведение … всичко това са болести, които трябва да може да виждате. Вие страдате, защото си мислите, че ви нараняват целенасочено, че са лоши, че използват добротата ви, а те всъщност са много болни хора. Сериозните знания по психология са ви необходими, ако искате да живеете добре.  Патопсихологията в поведението на хората няма да я видите без сериозни знания. Мозъкът е всичко. Той определя качеството на играта, наречена живот. Повечето хора са нискоинтелигентни и с надценени представи за себе си. Ако сред цялата плява, откриете действително ценен човек - супер, но тръгвайте винаги оттам, че  много голяма част от хората  са нискоинтелигентни и нещастни, а това означава лоши или просто болни. Не е песимизъм, нищо че така изглежда. При хората не е по-различно, отколкото в джунглата, печелят най-добрите, другите… Да докажат първо качествата си, не ги приемайте автоматично за нещо ценно, защото това може да е много опасно за вас. Следете им реакциите, когато губите и печелите, думите, погледите, всичко. Много неща ще ви станат ясни. И разберете, че само неразумният човек вярва безрезервно. Развивайте се, четете, докато те тънат в приказки за времето, битовизми и реалити шоута.
Виж целия пост
# 12
Благодаря ви!!!
Виж целия пост
# 13
Хората са равнопоставени в комуникацията и отношенията си. Както ти очакваш, така и те, може да е еднопосочно, може и да не е. Нямаш време да опознаваш човека, а и какво значи “опознаване”. Аз лично гледам философски - реалистично на проблема, защото не намирам смисъл в анализи кой защо така постъпва с мен  или пък - не.
Виж целия пост
# 14
Аз също приемам филисофски нещата. Всеки си има светоусещане. От негова гледна точка нещата може да не са такива, каквито ти ги усещаш - предателство, обида и т. н.
След 30 и някоята си година спрях да правя компеомиси със себе си. Човек, който ме товари или не го усещам ок, прекъсвам от раз. Не размишлявам и не изпадам в излишни разяснения и обяснения. Ако го прави нарочно е лош човек, ако не се усеща, значи е вглъбен само в себе си егоист, ако пък има друга гледна точка, значи се разминаваме като ценности. И в трите случая е безмислено да се опитваш да промениш някой и да се товариш. Приемаш, че пътищата ви се разделят, така е било писано и толкова.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия