Политиката в България - Тема 4

На бизнесмена Васил Божков, който два поредни дни дава показания по дело за изнудване, е назначена охрана. Това съобщи адвокатът му Георги Гатев. Допълнителната защита, както я нарече Гатев, ще засегне и семейството му и е по прокурорско разпореждане. Той обясни, че Божков е настоявал за нещо подобно още преди месеци, когато от Дубай обяви, че е готов да свидетелства.

"Истината е, че вече му е наложена физическа защита, защото има евентуална опасност, както виждате, за неговото здраве или за неговите близки. Има такива евентуални данни и затова се взимат тези мерки. От този момент има разпореждане да се вземат мерки за неговата защита. Той не се страхува, но като всеки нормален човек има някакви опасения. Виждате в какъв свят живеем. Кой е сигурен?", заяви Гатев.

Според него по време на двудневния си разпит Божков е потвърдил вече казаното, че е дал около 60 млн. лв. подкупи на бившия премиер Бойко Борисов и някогашния финансов министър Владислав Горанов. Това било направено с цел хазартният му бизнес да върви необезпокояван от държавата.

Към момента Божков остава в ареста поне до 5 септември, когато трябва да има окончателно съдебно произнасяне за задържането. В този смисъл охраната вероятно ще е по-скоро за близките му, отколкото за самия него.

По-рано друг адвокат на бизнесмена – Стоян Баумайер – заяви пред бТВ, че са дадени огромни по обем доказателства на американските служби в опит Божков да бъде изваден от санкционния списък "Магнитски". От тях ставало ясно, че инциативата за промени в Закона за хазарта била на управляващите по онова време, а не на Божков.

Гласуването на Съвета на Европейския съюз през декември миналата година за приемането на България, Хърватия и Румъния в Шенген трябваше да бъде победен момент за Блока. Той трябваше да покаже единство след година на политически и икономически трудности. Също и да подчертае, че Блокът все още има политическия капацитет да интегрира допълнително балканските държави в европейския проект. Това разказва EUobserver в свой анализ.

Единствено Хърватия обаче започна новата година, като се присъедини както към еврозоната, така и към Шенген. Позовавайки се на загриженост относно корупцията, заедно с връзките между престъпни групировки и политическите институции на България и Румъния, Нидерландия и Австрия наложиха вето на кандидатурата им.

То предизвика масово недоволство както от политици, така и от обществеността. Незабавно полетяха обвинения към Нидерландия и Австрия. Те влязоха в ролята на блокиращи разширяването на Шенген само поради вътрешни проблеми. И то свързани с антимигрантската опозиция, която увеличава подкрепата си. А не заради разумни политически опасения.

Непосредственият аргумент за допускането на България и Румъния е ясен. След като и двете се присъединиха към ЕС през 2007 г., те изпълниха всички технически изисквания за членство в Шенген от 2011 г. насам. Въпреки това, поради липса на солидна политическа воля, причинена най-вече от опасения, че двете страни не са успели да се справят ефективно с корупцията, техният шенгенски момент така и не дойде.

Оттогава обаче страните последователно работят за прилагане на антикорупционни мерки, които са в съответствие със стандартите на ЕС.

Освен това, оставянето на двете страни (с общо население от приблизително 25 милиона души) извън Шенген би продължило ненужно скъпо начинание. Един от основните аргументи на Шенген е намаляването на времето за чакане между страните членки. Пък и по-плавното преминаване не само на търговията, но и на хората. Оставянето на двама от членовете на Блока извън това невероятно постижение в европейската интеграция само ще продължи голямото финансово бреме върху местната икономика на двете нации.

Ако ЕС пропусне още една ценна възможност да интегрира балканските си членове, би било не само политическо безразсъдство. Но би могло да предизвика яростна реакция от българската и румънската общественост.

И двете правителства се борят да се противопоставят на силните проруски евроскептични политически партии „Възраждане“ и „Алианс за съюза на румънците“. Те се радват на нарастваща подкрепа през последните месеци.

Друго шенгенско вето би било идеалният политически подарък, поставен точно в скута им, пише EUobsever в своя анализ.

Продължаване на изключването на България и Румъния от Шенген няма да направи много за насърчаване на по-нататъшни политически реформи. Само ще се стреми да антагонизира и разочарова два проевропейски члена.

Русия, която винаги търси начини да раздели държавите членки на ЕС, биха убили за открита възможност като тази, да създадат разединение в рамките на блока. От Съвета на ЕС зависи да гарантира, че никога няма да получи този шанс.