Очевидното е, че във всички европейски държави е имало такъв закон, но в много от другите държави той се е прилагал далеч по-строго (например във Франция на Петен) и никой не им дири сметка. Очевидното е че Държавите в Континентална Европа по онова време са били два типа - съюзници-васали и покорени държави. Предложението ти да с опълчим, всъщност е равносилно да бъдат избити десетки хиляди български войници и България да бъде заличена. Нямало е гаранции че ще бъдем възстановени в старите си граници Чърчил не ни е обичал.
ОБратно- това че заставаме на страната на Германия позволява по мирен път да си върнем 8000 км. от Южна Добруджа.
ОБратно- това че заставаме на страната на Германия позволява по мирен път да си върнем 8000 км. от Южна Добруджа.
Нямам никакви предложения, просто отбелязвам, че ние сме от съюзниците със съответното законодателство, а не от покорените. Дори Франция заради колаборационизма /най-общо казано/ не седи в пълния смисъла на една маса с победителите, въпреки че се сражава от 1939-та до края на войната, ако и под формата на силите на Свободна Франция. Нашият случай не е такъв. Ние сме от тези с окупационните корпуси. Не виждам смисъл да се дъвче едно и също вместо да се върви напред.
Встрани от темата - "опорки" не е ли съкратено от "опорни точки" /"референтни" точки/, които всъщност са доста полезни при всяко изложение, независимо от това доколко е правдоподобно? Винаги съм си мислила, че е нещо такова.
