Естетична хирургия на гърди / Мамопластика - 20

  • 73 223
  • 728
# 375
Относно разширяването на джоба и от там увисване или разливане в страни според мен от това което ми обясни Стоянов се дължи основно на две неща, трениране на гръден мускул и ходене/спане без сутиен.

Това са основните неща, който ми каза да не правя ако искам бюста да се запази за по-дълго.
Тренировки за горна част каза не по-рано от 6 месеца, за долна част може след месец и половина или два.
Виж целия пост
# 376
Да не се правя на голяма разбирачка, но за мен това е прекалено дълго време и сто процента удължават времето, за да се презастраховат. Всеки си знае, за мен е до лично усещане.
Виж целия пост
# 377
Въобще не знам моите как изглеждат в позицията на легнала по гръб.
Никога не лежа по гръб,дори ако чета или се излижавам стоя в полулегнало положение,а за спането - на една страна или по корем като съм прегърнала възглавница.Така си спя още преди имплантите и ми е много удобно.

Не правя упражнения, но и на мен ми звучи логично,че ако се тренира мускула,същия този,който участва по някакъв начин за поддръжката на имплантите,то джоба и сами импланти могат да се деформират. Пак го казвам от позицията на логиката.

Стоянова,страхотни гърди.Не спирам да ти ги хваля:)

Чу ли,няма какво чак толкова да го умуваш.И сега да избереш топ качество импланти,това не значи,че след 5г няма да измислят нещо и да ги сложат в черния списък.
Виж целия пост
# 378
Знам, ама аз съм си такава. И преди първата операция бях научила таблиците на имплантите.
Даже се скарах с Хитлер (Тепавичарова) заради тях😆 Сега, ако избера хирург, който слага Мотива, май пак ше се разправям, щото клоня към Ментор😂
Виж целия пост
# 379
Адоралова благодаря много 🤗❤️
Виж целия пост
# 380
Момичета, моята операция наближава и ме хвана много страх…направо ми иде да се откажа…страх, че дълго време няма да съм способна да правя нормални неща (спане по корем, спорт, да боравя с ръце), страх, че нещо ще се случи след време, страх, че още няколко операции трябва да си правя (минимум още 2), страх, че няма да мога да си гушкам децата силно…някоя от вас чувствала ли се е така преди операция или сте били напълно убедени какво искате?
Виж целия пост
# 381
Това са временни неща, а времето лети бързо. Единствено това, че ще има още операции е малко тегаво, но се преживява.
Мен не ме беше страх, защото имах огромен комплекс от грозните, празни кожи и исках да се отърва от него по-бързо.
Все още се хващам, че когато съм гола в къщи, се придвижвам с ръце на циците😂 Задник, предник не крия, но циците да. И когато съм сама също.🙄
Виж целия пост
# 382
Моята операция е другата седмица и нямам търпение, единственото, което малко ми убива кефа от предстоящото е, че не знам как ще се оправям с детето след първата седмица, мм като се върне на работа. Ама като опре ножа до кокала, ще се оправя, няма накъде. Но вече си гледам сутиените и им се заканвам как ще излетят в кофата Joy
Виж целия пост
# 383
Аз също бях много напрегната последните 2-3 дни преди операцията, даже ми изби херпес и това още повече ме напрегна, защото реших че няма да ме оперират като ме видят с него.

Всичко минава като един миг, не се притеснявайте.
Вече правя почти всичко сама, не се ограничавам в нищо само спорта ми липсва.

Особено след 15- я ден сякаш нещо се случи и рязко се подобрих.
Дечицата ще си ги гушкате, просто няма да ги вдигате.
Днес даже  домакинствах, ходя на работа от седмица…връщам се към обичайното ежедневие!
Успех и не се отказвай, всичко ще е наред и ще се оправиш има няма за 2-3 седмици Simple Smile
Виж целия пост
# 384
Аз тренирам вече горна част, но само гръб. Да гръдният мускул участва малко или много, но не е нещо фрапиращо. Започнах с леки тежести и малко упражнения. Сега все още внимавам и вдигам най-много 40 кг на скрипец. Когато усетя, че започвам да ангажирам прекалено много гръдният мускул свалям тежеста. Проблеми до сега не съм имала, надявам се и да нямам. Имам зелена светлина от док да тренирам от вторият месец.
Виж целия пост
# 385
Лимонче, колко време направи ти, че ми стана любопитно? То мен, ако питаш при гърба гърдите най-много участват, защото всяко движение изисква да протягаш ръцете дали напред или нагоре и неминуемо разтягаш мускула. При тренировка за ръце като, че ли най-малко и вече и при рамото също участват - раменни преси, разтваряния и тн..

Иначе не се учудвам, че имате колебания, мисля, че е нормално и на всеки са му минавали такива мисли. Но според мен е временно усещане и после поне ще се “носите” с още по-голямо самочувствие.
Виж целия пост
# 386
3 месеца без 2 дни. Участват да. Аз ръце и рамо не правя не заради гърдите, а защото са ми много развити и не искам да се развиват още повече. Иначе смятам, че е проблем единствено директното трениране на гръден мускул.
Виж целия пост
# 387
Здравейте момичета, препоръчайте ми хирург за поставяне на импланти и зашиване на диастаза. Според мен ще се наложи и повдигане.Искам опрациите да са в един ден.  От варна съм и ще си правя консултация с Динев и Янков, но искам да проуча и други възможности. Също така да кажа, че не мога да пътувам постоянно до София за смяна на превръзки и прочие или да стоя там седмица.Така че моля ако ми препоръчвате някой от София да е с адекватен престой.  Също , ако има някой опериран от въпросните хирурзи (Динев и Янков)  ще се радвам да сподели или да ми пише на лично. Благодаря!
Виж целия пост
# 388
Здравейте момичета, препоръчайте ми хирург за поставяне на импланти и зашиване на диастаза. Според мен ще се наложи и повдигане.Искам опрациите да са в един ден.  От варна съм и ще си правя консултация с Динев и Янков, но искам да проуча и други възможности. Също така да кажа, че не мога да пътувам постоянно до София за смяна на превръзки и прочие или да стоя там седмица.Така че моля ако ми препоръчвате някой от София да е с адекватен престой.  Също , ако има някой опериран от въпросните хирурзи (Динев и Янков)  ще се радвам да сподели или да ми пише на лично. Благодаря!

Др. Хатър и др. Войнов , Панагюрище
Виж целия пост
# 389
На мен притесненията, че не съм пълноценна за себе си и децата дойдоха след операцията. Има ограничения в ежедневието, но всъщност, всеки ден излизах на разходка с децата, хранех малкото, но не ги вдигах. Няколко дни живеех с мисълта, че така ще ми е животът вече, но минава месец и всичко е ок. Няма как да се премине през това без тези неудобства. Важното е да си повтаряте, че положението е временно и ще дойде моментът, в който всичко ще е по старо му. Нормално е да се притеснявате, просто не го правете предварително, няма смисъл. Успех !
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия