Абсолютно е без никакво значение каква е специалност. За едни може да в крайно интересна, ..
Изгубен път
- Публикувана: 8 апр. 2023, 15:32 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2023, 12:49 ч.
# 15
10 апр. 2023, 07:50 ч.
Виж целия пост
Аз не попитах каква е специалността, за да разбера дали "е интересна" - ясно е, че на авторката не е. За мен е важно дали сферата е тясно специализирана и може да се работи в нея само със завършено висше. Ако не, смяна на следването не е проблем. Втората причина за въпроса ми беше, за да добия яснота дали другите интереси въбще са свързани със следване, защото смяна на една специалност с друга не е същото като изцяло прекъсване на образователната степен. Като работеща двайсетина години определено не бих взела такова решение само на базата на "интересно ми е, не ми е"
# 16
10 апр. 2023, 20:49 ч.
Няма нищо лошо да се учат и работят няколко коренно различни неща, докато човек намери "неговото". Дори в съвременния свят е нещо като норма, показва желание за развитие и адаптивност. Но човек трябва да знае къде да сложи чертата на "ами ако". Успешни истории са споделени достатъчно, но аз съм виждла и обратното - вечния студент, който скача от едно на друго и все не намира себе си.
Няма как да си сигурен, че новото, което за момента ти е интересно, ще те удовлетвори наистина. Най-добрият начин да минимизираш потенциални неприятни последици е да имаш нещо старо, към което да се върнеш. План Б за всеки случай. В този смисъл не ми харесва прекъсването на образованието, и аз, и всичките ми приятели, които сме се преквалифицирали и не работим това, което сме учили, поне сме го завършили. Някои се прехвърлиха задочно, други в по-малко престижни университети за по-лесно, трети влачеха, взимайки по 2-3 изпита на семестър, но никой не се отказа. Ако се откажеш напълно, вече наистина е загубено време.
Виж целия пост
Няма как да си сигурен, че новото, което за момента ти е интересно, ще те удовлетвори наистина. Най-добрият начин да минимизираш потенциални неприятни последици е да имаш нещо старо, към което да се върнеш. План Б за всеки случай. В този смисъл не ми харесва прекъсването на образованието, и аз, и всичките ми приятели, които сме се преквалифицирали и не работим това, което сме учили, поне сме го завършили. Някои се прехвърлиха задочно, други в по-малко престижни университети за по-лесно, трети влачеха, взимайки по 2-3 изпита на семестър, но никой не се отказа. Ако се откажеш напълно, вече наистина е загубено време.
# 17
11 апр. 2023, 09:32 ч.
Аз съм на 24 години също. От 19 годишна съм сменила 3 университета и 3 специалности. Съучениците ми завършиха вече, но като гледам никой не се е реализирал особено много. В момента уча задочно и завърших втората година от третата специалност. Да си призная, ако можех да върна времето назад бих завършила първия университет и след това бих записала магистратура, но все пак приемам че е станало така както трябва да бъде. Искам само да ти кажа, че и в предходната и в тази специалност имам колеги на 30-40 дори наближаващи 50 години, които съчетават учене с работа и семейство. Но все пак ти си решаваш. Моят съвет е да си завършиш образованието щом ти остава една година и след това ако искаш запиши нещо друго, ако е възможно задочно или магистратура. Така ще можеш да работиш и ще имаш време за себе си и в същото време ще пробваш това което искаш. Става въпрос за година време за да се дипломираш и да запишеш това което искаш, няма смисъл да се отказваш!
Виж целия пост
# 18
11 апр. 2023, 19:37 ч.
Така и така си объркана, поне довърши сегашното образование, докато ти се прояснят следващите творчески планове. Те може да се окажат ялови, не че ти го пожелавам, а така ще имаш поне някакво стабилно постижение, на което ще можеш да разчиташ.
Никакво развитие не е напразно. Сигурна съм, че ще дойде момент да оцениш сама усилията си.
Виж целия пост
...На 24 години съм и до този момент следвах висше със специалност, към която имах огромен интерес и за която нямах съмнение, че това е нещото, с което искам да се занимавам занапред. С времето обаче и с много преврати в живота и в начина ми на мислене прекъснах образованието си (преди 1 година, с възможност да го продължа). Започнах все повече да осъзнавам, че имам много други разнообразни интереси, както и открих много свои скрити таланти и заложби, за които нямаше как да не си задам въпроса “Ами ако пък се пробвам в това?”. ...
Никакво развитие не е напразно. Сигурна съм, че ще дойде момент да оцениш сама усилията си.
# 19
13 апр. 2023, 21:17 ч.
Абсолютно ограничаващи вярвания. Не се сравнявай с никого и стига с това "хората", всеки си има свой живот и съдба. Учи се цял живот, ако искаш да си в крак с работа, живот и със света. Напиши си целите си, реши какво искаш и просто действай. Не чакай одобрение от някого, не чакай някой да събне твоите мечи. Колкото хора, толкова и мнения. На твоята възраст има всакакви случаи, включително и такива, които нищо не правят.
Виж целия пост
Идеята ми е, че хората на тази възраст започват да градят кариера и да преуспяват, да сбъдват мечтите си и отдавна вече са завършили образованието си, а аз тепърва започвам да се лутам и се обърквам все повече. Чувствам се адски изгубена и не намирам решение и правилен път.
# 20
26 апр. 2023, 00:02 ч.
Във форума имаше подобна тема и над 50% бяха отговорили, че в зряла възраст са направили кариерна промяна, Масово се случва. Казваш, че си и на 24 години - помисли и нещо друго, МНОГО СЕРИОЗНО - искаш ли семейство и деца, имаш ли връзка? Защото там биологичният часовник цъка много по-бързо, за разлика от кариерата. Ако се чудиш кое и как и имаш стабилен партньор (или искаш да намериш скоро и търсиш), това е добър период да създадеш семейство, да родиш две деца и след 4-5 години прекарани в майчинство, бебета и градини, много бързо ще ти се изясни какво точно искаш - деца ли да гледаш, кариера в каква сфера - съвместима ли ще е със съвместния живот и т.н. Защото на 24 да започваш да учиш отново, преквалификации и т.н. и така с идеята за кариера на 35, може да изпуснеш влака. Казвам го с най-най-добри чувства, моля никой да не ми се засяга, но около мен имам не една или две приятелки над 35 год, които започнаха вече да се грижат за възрастни родители, а нямат още дори деца и кел файда от тази кариера, като и високият им доход не им стига за наем/ипотека, родители, разходи и т.н. Не така обаче изглеждат нещата при другите ми приятелки на по 24-27, които не само, че се радват на щастливо майчинство, а ползват помощ и на млади баби/дядовци и имат много силна подкрепяща среда. Житейските избори при нас жените не са така лесни и прозрачни и всичко крие риск, но аз не бих сменяла кариера на 24, а бих си потърсила партньор директно с идеята за семейство.
Виж целия пост
Здравейте! Използвам възможността да споделя нещо лично тук, защото чета и виждам, че има много по-зряло мислещи жени от мен, както и такива с много повече житейски опит.
Сблъсках се с проблем, с който не знам как да се справя. Силно съм притеснена. На 24 години съм и до този момент следвах висше със специалност, към която имах огромен интерес и за която нямах съмнение, че това е нещото, с което искам да се занимавам занапред. С времето обаче и с много преврати в живота и в начина ми на мислене прекъснах образованието си (преди 1 година, с възможност да го продължа). Започнах все повече да осъзнавам, че имам много други разнообразни интереси, както и открих много свои скрити таланти и заложби, за които нямаше как да не си задам въпроса “Ами ако пък се пробвам в това?”.
За съжаление нещото, което ме спира е точно това, че съм хвърлила много труд в образованието си до момента, както и в работата ми в областта, а другото - вече съм на 24 години и изобщо не изглежда като добра идея да започвам нещо ново, в което не съм сигурна, от самото му начало. Идеята ми е, че хората на тази възраст започват да градят кариера и да преуспяват, да сбъдват мечтите си и отдавна вече са завършили образованието си, а аз тепърва започвам да се лутам и се обърквам все повече. Чувствам се адски изгубена и не намирам решение и правилен път.
Въпросът ми е - има ли такива сред вас, които се чувстват по този начин или в миналото са се сблъсквали с подобен проблем и са намирали решение? Благодаря Ви предварително за споделения опит.❤
Сблъсках се с проблем, с който не знам как да се справя. Силно съм притеснена. На 24 години съм и до този момент следвах висше със специалност, към която имах огромен интерес и за която нямах съмнение, че това е нещото, с което искам да се занимавам занапред. С времето обаче и с много преврати в живота и в начина ми на мислене прекъснах образованието си (преди 1 година, с възможност да го продължа). Започнах все повече да осъзнавам, че имам много други разнообразни интереси, както и открих много свои скрити таланти и заложби, за които нямаше как да не си задам въпроса “Ами ако пък се пробвам в това?”.
За съжаление нещото, което ме спира е точно това, че съм хвърлила много труд в образованието си до момента, както и в работата ми в областта, а другото - вече съм на 24 години и изобщо не изглежда като добра идея да започвам нещо ново, в което не съм сигурна, от самото му начало. Идеята ми е, че хората на тази възраст започват да градят кариера и да преуспяват, да сбъдват мечтите си и отдавна вече са завършили образованието си, а аз тепърва започвам да се лутам и се обърквам все повече. Чувствам се адски изгубена и не намирам решение и правилен път.
Въпросът ми е - има ли такива сред вас, които се чувстват по този начин или в миналото са се сблъсквали с подобен проблем и са намирали решение? Благодаря Ви предварително за споделения опит.❤
Във форума имаше подобна тема и над 50% бяха отговорили, че в зряла възраст са направили кариерна промяна, Масово се случва. Казваш, че си и на 24 години - помисли и нещо друго, МНОГО СЕРИОЗНО - искаш ли семейство и деца, имаш ли връзка? Защото там биологичният часовник цъка много по-бързо, за разлика от кариерата. Ако се чудиш кое и как и имаш стабилен партньор (или искаш да намериш скоро и търсиш), това е добър период да създадеш семейство, да родиш две деца и след 4-5 години прекарани в майчинство, бебета и градини, много бързо ще ти се изясни какво точно искаш - деца ли да гледаш, кариера в каква сфера - съвместима ли ще е със съвместния живот и т.н. Защото на 24 да започваш да учиш отново, преквалификации и т.н. и така с идеята за кариера на 35, може да изпуснеш влака. Казвам го с най-най-добри чувства, моля никой да не ми се засяга, но около мен имам не една или две приятелки над 35 год, които започнаха вече да се грижат за възрастни родители, а нямат още дори деца и кел файда от тази кариера, като и високият им доход не им стига за наем/ипотека, родители, разходи и т.н. Не така обаче изглеждат нещата при другите ми приятелки на по 24-27, които не само, че се радват на щастливо майчинство, а ползват помощ и на млади баби/дядовци и имат много силна подкрепяща среда. Житейските избори при нас жените не са така лесни и прозрачни и всичко крие риск, но аз не бих сменяла кариера на 24, а бих си потърсила партньор директно с идеята за семейство.
# 21
26 апр. 2023, 09:48 ч.
Пишеш за "скрити таланти и заложби" - явно става въпрос за някоя област на изкуството. Доколко тези "таланти и заложби" са реални, тоест - оценени от специалисти, или са само някакво твое усещане и убеждение? Изправя ли те практикуването на тези "таланти и заложби" в пряка конкуренция с хора, които са учили в специализирани училища от малки, и имат вече 10-15 годишен опит в областта? Доходите, които ще получиш от практикуването на талантите - ще ти бъдат ли достатъчни за самоиздръжка и нормално съществуване, с перспектива за семейство, деца и т.н.? Ако не - има ли кой да те издържа дългосрочно? Въпросите са много, и трябва да си отговориш на тях не само от гледна точка на личните ти нагласи и желания, но и съгласувано с хората, които те издържат (предполагам родителите). След като си на 24, редно е да си самостоятелна (извинявам се ако си, не го разбрах от темата). Пиша го, защото имам в обкръжението си двама човека, които така започват, прекъсват, променят, пак прекъсват, пак променят - едното момиче е на 28, учи трета поред специалност (нито една завършена), живее у родителите си и те я издържат напълно. При момчето положението е още по-трагично. С две думи - прави това, което можеш да си позволиш, без желанията ти да рефлектират върху околните.
Виж целия пост
# 22
26 апр. 2023, 12:49 ч.
По-добре да завършиш започнатото, особено ако родителите ти са плащали. Намирам за гаден гевезелък на чужда издръжка да се сменят специалности с причина ми не ме кефи вече.
Освен това, обективно - на 2-3 години (може и по-кратък период) се сменят програмите и губиш споменатата от теб опция да продължиш. Трябва да кандидатстваш наново, може да не ти признаят някои изпити и да те пратят в по-нисък от очаквания курс.
За семейство, деца и болни родители не бих се притеснявала на тази възраст, но бих се оглеждала как да наредя и личния си живот, без да правя компромиси с важни и съществени неща, разбира се.
Виж целия пост
Освен това, обективно - на 2-3 години (може и по-кратък период) се сменят програмите и губиш споменатата от теб опция да продължиш. Трябва да кандидатстваш наново, може да не ти признаят някои изпити и да те пратят в по-нисък от очаквания курс.
За семейство, деца и болни родители не бих се притеснявала на тази възраст, но бих се оглеждала как да наредя и личния си живот, без да правя компромиси с важни и съществени неща, разбира се.
Препоръчани теми