🔥 Джан Яман 🔥 Свободна тема за размисли и страсти ... *тема 12

В тази книга искам да ви разкрия една от тайните, които историята крие. В Северна Италия има село, наречено Моена. Едно пътуване до това село, където никой не говори турски, ще бъде пътуването на живота ви. Ще се изненадате да видите навсякъде наоколо табели като Турска къща, Турска улица и Турско кафе.

Ако отидете по-нататък, ще бъдете посрещнати от бюст с брада и тюрбан, поставен върху мраморен цокъл. Най-интересното е, че на постамента на бюста има турско знаме с полумесец и звезда и с големи букви е изписана думата "турчин". Ако отидете в селото през август, ще видите как хората обличат турски национални дрехи и излизат на улицата с турско знаме в ръце.

Ако посочите бюста на някой от селяните и попитате: "Кой е това?" - ще ти отговорят: "Той ни е дядо, а ние сме турци." Та кой е този турчин? Османският разузнавач Балабан ага, който е открит ранен от моенците и спасен по време на втората обсада на Виена, се установява в това село и организира успешно селско въстание срещу господарите, на които хората плащат данък. В този нехудожествен роман ще прочетете необичайната история на Балабан ага, както и ще научите за неизвестните аспекти на Втората обсада на Виена.

Беше почти сутрин. В стаята на великия везир Кара Мустафа паша от Мерзифон все още горяха свещи. Тази нощ пашата не спа. Той беше в левия ъгъл на стаята: на правоъгълна орехова маса до стената от едната страна бяха картите, които изучаваше. Тези карти на Централна Европа и Балканите бяха изучавани стотици пъти преди това и той почти запомни необходимата информация. Въпреки това той осъзна, че колкото и пъти да погледне картите, все още има подробности, които не забелязва или забравя. Но най-вече той се интересуваше от рисунки, показващи слабите места на замъци и паланки (1) във Виена и нейните околности, защитните системи на укрепленията.

Картите са изготвени от Ахмет ага, един от техническите съветници на великия везир. Първоначално венециански свещеник, Ахмет ага (2), по-късно приел исляма, бил квалифициран работник в областта на картите и кадастъра. Някои от приближените на великия везир обаче не се довериха на Ахмет ага, може би поради старата му религия. Поради тази причина те няколко пъти предупредили великия везир да се пази от него. Но собствената изобретателност и предвидливост на великият везир паша никога не го подвеждаха, не беше съгласен с подобни предположения. Беше напълно уверен в себе си и своите преценки. До този ден той смяташе, че умът и интуицията му не са го излъгали. Сега, за разлика от някои свои приятели, той вярваше, че рисунките, направени от Ахмет ага, са повече от достатъчни, за да отразят истината.
Според първия паша недоверието към картите нямало нито научна, нито техническа основа. Всички слухове не бяха нищо друго освен клюки, подхранвани от завист към някой, който се е издигнал до известност като нов мюсюлманин. Клюките и ревността бяха две отрицателни качества, стари колкото човешката история. Подобни чувства биха омаловажили онези, които мислят мащабно и искат да правят големи неща.

Освен това не трябва да се обвинява за факта, че бивш християнин е станал полезен човек. Преди ние турците да станем мюсюлмани, не вярвахме ли в религията на Небето? Отново, нима немюсюлманските девширме не съставляваха мнозинството от Сеййе (3) в Девлет-и Алия? Освен това не трябва да се забравя, че Валиде Султан и хашеците (4), които са построили много благотворителни институции, са от немюсюлмански произход. Накратко, губенето на време в клюки за човек, който може да бъде полезен на държавата, не беше добра идея.

Би било неразумно, ако някой, който иска да постигне повече, да стане голям човек, обсебен от малките детайли. Тези, които искаха да постигнат най-висок морал и висока добродетел, не трябваше да правят компромис с принципите и честта си. Увенчаването на един честен и принципен човек със слава, чест и победа беше най-голямата ценност, която можеше да бъде постигната. Големите победи не бяха спечелени само с думи. Изискваха се големи пари. Освен това се изискваше голяма интелигентност, за да печелите много пари, да ги съхранявате и харчите според нуждите. Никой обаче не мислеше за победата и безопасността в Девлет и Алия. Всички бяха разорени. Колко можете да харчите, без да работите и без да печелите?

Известно е също, че големите победи носят голямо богатство. Никой не знаеше, че след победите на султан Селим в Египет, хазната прелива от злато. Ако нашият султан беше победил Немче (5) в ожесточена битка и беше разрушил Виена, никой нямаше да може да изчисли плячката и богатството, които биха получили.

Пашата беше многословен, не обичаше фалшивата скромност и фалшивите комплименти. Никога не променяше мнението си и не пестеше думи по въпроси, които смяташе за необходими. Следователно той имаше твърде много противници и врагове. Дори роднините му, които смяташе за приятели, не се поколебаха да се бунтуват срещу него заради дребните си интереси. Той обаче не беше твърде сериозен за възможните опасности от враговете си и не се интересуваше много от помощта на приятелите си. Не пречеше на никого да си върши работата, обикновено той определяше начина на действие и политиката, която ще следва. До този ден той смяташе, че логиката му никога не го е подвеждала и че е изпълнил успешно всички задачи, пред които е изправен.

Независимо дали се дължеше на самочувствие или черта на характера, той не беше отворен за критика. Той не понасяше противоположните мнения, които чуваше от подчинените си, осмиваше ги, а понякога ги караше да мълчат с думи, равносилни на обиди.

В армията той отдава голямо значение на разузнаването, наземната информация и картографията. Същата нощ, след като изучаваше около двадесет карти в продължение на няколко часа, той внимателно сгъна всяка от тях и направи някои важни бележки на гърба им. На масата останаха само карти на Източна Европа, Виена и Унгария. Не можеше да откъсне очи от картата на Виена. След като разгледа многократно входовете и изходите на града, слабите и силните страни на стените, той сигурно беше уморен, затова стана от масата и бавно отиде до прозореца. Усети, че умората му значително намаля, когато отвори тънките абаносови прозорци, инкрустирани с ориенталски седеф, и вдъхна чист въздух. Беше почти сутрин, времето беше ясно. Червеният цвят на хоризонта предвещаваше изгрева на слънцето. Докато се взираше в Мраморно море, което се разстилаше пред очите му като тъмносин сатен, всичко беше като в сън. Баща му беше един от знатните сипахи, командир на 4-ти пост. Той беше на четири години, когато Мурат беше убит мъченически по време на Багдадската кампания. Той се поставя под закрилата на Кьопрюл Мехмет паша, един от приятелите на баща му, който го отглежда заедно със синовете си Фазил Ахмет и Фазил Мустафа. Усърден както в преподаването, така и в бизнеса, той вярваше, че е най-добрият сред връстниците си по знания и талант, а неговите учители и ръководители винаги го ценят. Фазил Мустафа, с когото са израснали, не беше умен и интелигентен човек, но беше хитър.

Той беше хитър, измамен човек, който винаги избираше лесния път. Въпреки че беше безполезен в административните и военните дела, които изискваха гениалност и изобретателност, той беше много добър в представянето си като важна личност. Ако е успял да получи място, това е било заради репутацията на баща му, а не заради личните му качества. От друга страна, Фазил Ахмет беше много различен от брат си. Той беше мил и нежен млад мъж, щедър, приятелски настроен, опитваше се да бъде справедлив. Речта и поведението му бяха очарователни. Интересува се от наука, изкуство, литература и политика. В училище се казваше Пашазаде. Баща му, който не можеше нито да чете, нито да пише, искаше децата му да получат добро образование и за тази цел им нареди да вземат уроци от Осман Ефенди и Кара Челебизаде Абдулазиз Ефенди, които са великите учени от онова време. Въпреки че Фазил Ахмет не се отличава с интелигентност и талант, той е назначен за професор в Медресе-и Харич (7) на шестнадесет години. Той не остава дълго на тази позиция, докато за кратко време е повишен в професор на Медресе-и Дахил /8/, той се издига до професор на Медресе-и Сакхн (9) на двадесет и две годишна възраст. Въпреки че е получил образование в Илмия, той получава служба в Сейфия и е смятан за толкова важен, колкото губернаторите на Ерзурум и Дамаск и губернаторите на Великия везир (10), като един по един е доведен до съвършенство. Ако обикновен човек беше хванал птицата на щастието в устата си, нямаше да може да стане толкова бързо. Да си професор на шестнадесет не беше лесно. Необикновеният възход на Фазил Ахмет няма нищо общо с неговия гений. Всички знаеха, че всичко това е свързано с етикета на Пашазаде, който носи.

От друга страна, той беше този, който трябваше да се състезава с двама Пашазаде. Той беше ядосан на съдбата си, задето го принуди да участва в това. С нарастването на позицията и ранга на Фазил Ахмет нараства и носът му. Ден след ден той губеше предишната си учтивост и любезност. Имаше промяна в поведението му, сега той гледаше отвисоко на хората. Той разбра, че във всички случаи е достатъчно да извади Пашазаде от джоба си. Осъзнавайки, че в някои отношения е изпреварил себе си, Фазил Ахмет се чувстваше неловко от време на време. Малко хора забелязаха тайното и в същото време постоянно съперничество между двамата млади. Кьопрюлю Мехмет паша трябва да е забелязал това първи, защото е решил да покаже подкрепа, като е позволил дъщеря му да бъде омъжена. Въпреки това не може да се каже, че съперничеството между девер и зет е напълно изчезнало. Възхищавал се на Кьопрюлю Мехмет паша. Според него пашата е бил изключителен човек, заслужавал е похвала във всяко отношение. Когато му беше предложена позицията на велик везир, страната беше в големи проблеми както у дома, така и в чужбина. Нито един бизнес не можеше без подкупи, държавните служители се продаваха за злато, икономиката на страната, унищожена от капитулации, бързо вървеше към фалит, а покупателната способност на монетата падаше с всеки изминал ден. Сипахи и еничари в Истанбул и Джелали бандити в Анадола направиха живота непоносим, ​​беше невъзможно да се спаси имущество. На всичкото отгоре все по-високите данъци вече надхвърлят платежоспособността на хората. В такива случаи класата на Илмие, която трябваше да бъде на страната на народа, забравяше първоначалния си дълг и започваше да преследва икономически и политически интереси. Безотговорни придворни се опитваха да управляват политиката, въпреки че не бяха експерти. Накратко, имаше време, когато краката бяха глави, а главите бяха крака.

Като че ли всичко това не беше достатъчно, венецианците блокираха протока Чанаккале. Великата османска флота не можеше да помръдне. В такава ситуация развенчаването на великия везир не се различаваше от танц със смъртта. Благодарение на великия везир, който се застъпва за благото на народа и държавата, бяха установени онези, които се възползваха от покварения ред, като дворцови ага, еничари. Историята казва, че в такива ситуации великите везири губели. Ако великият везир беше с тези, които поддържаха реда, той трябваше да докладва на султана, който му поверяваше тази длъжност. Накратко, и двата варианта миришеха на смърт. Трябваше да държиш мръсна пръчка в ръцете си от двата края...

Докато великият везир Бойнуегри Мехмет паша, който се опитваше да преодолее тези тежки и непоносими условия, се гърчеше от отчаяние, Валиде Султан вече беше започнала да търси нов велик везир. Когато попитала архитекта Касим ага, чието мнение и съвети тя ценяла, кой трябва да бъде назначен на поста велик везир, той предложил Кьопрюл Мехмет паша.

Когато Кьопрюл получи това предложение, той вече беше над седемдесет. Но той беше здрав и бодър. Той беше напълно извън връзката с възрастта си. Който го е видял, може да се закълне, че е на не повече от петдесет. Той беше честен, интелигентен, смел, упорит и решителен човек. Силата на неговото убеждение беше много висока. Той точно подбираше думите, които щеше да каже, не забравяше да поставя акценти и говореше спокойно. Вместо да се ядоса, той отлично знаеше къде да мълчи и къде да се смее.

Когато Касим ага му предложи поста велик везир от името на Валиде Султан, той помисли малко и каза: „Да, проблемите на Девлет-и Алие са много големи, но това не означава, че не могат да бъдат решени. Необходим е много авторитет, за да се реши голям проблем, няма да стигнем доникъде с правомощията на Великия везир, който познаваме. Държавният механизъм е като жив организъм. За съжаление е необходимо да се отървете от част от гангренозните крайници и да извършите някои сериозни операции, за да спасите живота на живо същество."
„Доколкото разбирам, искате да ви бъдат дадени специални правомощия“, каза Касим ага, преди пашата да довърши изречението си.
Кьопрюлю Мехмет паша гледа известно време внимателно Касим ага, след което казва: „Да, ако ще спасяваме държавата, няма друг начин.“
На което Касъм-ага отговори: „Тогава предайте това предложение на Валида Султан. Сигурен съм, че тя ще те разбере“, посъветва я той.

След тази реч Касим ага напусна Кьопрюлю, за да се върне в двореца. На следващия ден Валиде Султан прие Кьопрюла. След като Валиде Хатидже Турхан Султан беше украинска наложница, тя зае нейното място, възползвайки се от нейната красота и интелигентност. Синът й беше четвъртият. Тъй като Мехмет беше млад, тя трябваше да се занимава пряко с държавните дела от време на време.

Когато Кьопрюлю Мехмет паша беше допуснат в залата, той се поклони с голямо уважение и целуна земята, застана на дивана пред Валиде Султан, целуна ръката й в очакване и изрече няколко комплимента, докато Валиде Султан го поздрави с успокояващ и приятелски глас: "Добре дошъл, паша. Нашият велик султан иска да ви даде печата на великия везир. Ще можете ли да извършвате необходимото обслужване на религията и държавата?"

На въпроса Кьопрюлю отговори: „Моя велика султанке, ако са изпълнени определени условия, по милостта на Аллах, няма да има неразрешими проблеми във владението на нашия султан.“

Гледайки дълго Касим ага, а след това Кьопрюлю, оглеждайки всички присъстващи, Валиде Султан беше убедена, че е намерила този, който търси, и с насърчителен глас попита: „За какви условия говорим ?"

Кьопрюлю изброи четири условия, които трябва да проправят пътя към неговия успех:
1. Приемане и одобрение на всяко предложение, което направя на султана;
2. Липсата на натиск от страна на което и да е лице или организация по отношение на назначения и отстраняване от младши на старши, назначенията трябва да се дават на познавачи и майстори;
3. Нищо да не се конфискува от никого от везирите и управителите, като са пожелали имуществото им, да не се третират грубо, да не се възпрепятстват да бъдат назначени за съветници или помощници, да не бъдат наказвани за правилното мнение, не трябва да вярвате на думите на бунтовниците, разпространяващи клевети за тях, не позволявайте изричането на такива думи;
4. Ако има жалба срещу мен, първо ще бъде изслушана моята защита.

След като изброи тези условия, Кьопрюлю продължи думите си по следния начин: „Велика моя султанке, много хора искат да участват в управлението на държавата. Невъзможно е обаче да се даде на всеки всичко, което иска. Затова завиждат на великите везири, а има много тайни врагове. Ако тези условия бъдат приети, аз напълно вярвам, че ще изпълнявам успешно задълженията на великия везир с позволението на Аллах."

Валиде султан била силно впечатлена от предложенията на пашата. Тя нямаше повече съмнения, каза: „Във вашите условия няма нещо, което да не може да се приеме“.

На следващия ден след тази среща великият везир Бойнегри Мехмет паша е извикан в двореца Кьопрюлю и е приет при султана, след като получава печата на великия везир: „Назначих ви за независим везир. Да видим каква услуга можете да ни направите."

Копрулу каза на султана: „Нека Аллах направи живота и царуването ти вечно. Няма да се отклоня от праведността, като ти служа, и ще пожертвам живота си за теб. С благословията на нашия султан ще кажа: Нека Аллах ми даде успех!“ и с уважение си тръгна.

Назначаването му на поста велик везир, надарен със специални държавни правомощия, предизвика изненада както в двореца, така и сред военното командване, различни държавници и улеми. Смятаха, че този неграмотен седемдесетгодишен мъж няма да може да се справи с огромните проблеми на страната. Трудно беше да се предвиди и на какво е способен пашата и кой може да попадне в немилостта му. Накратко, обичайният ред на нещата беше застрашен, а бъдещето несигурно. Тогава Силахтар ага (11), известен със своята мъдрост, казал на Рикаптар ага (12), че старецът вече е много зловещ. По тази причина скоро започна бурна вълна от недоволство и клевети срещу пашата както в двореца, така и извън него. Но въпреки всевъзможните забрани и сплашване, новият велик везир никога не прави компромис с решенията, които взема, и действията, които го ръководят. Тази ситуация предизвика паника в различни силови структури.

Първото действие на Кьопрюлю беше да предотврати чрез използване на сила гражданска война, причинена от различия в мненията и тълкуването между шейхове и проповедници. По-късно, след като уволни Халил ага и Шейхулислам Ханефи Ефенди, които често се намесваха в държавните работи и бяха известни като подбудители на много незаконни действия, той също заточи Сейди Ахмет паша, който тайно предприе действия, за да стане велик везир. Междувременно той екзекутира Абаза Ахмет паша, който проправи пътя за окупацията на Бозджаада от Венеция. Неговата дейност повишава властта и престижа на пашата. Така всички разбраха, че той не е слаб, безсилен и лесно раним човек като Бойнуегри Мехмет паша и Гюрчю Мехмет паша.

Сега той имаше сериозен проблем, като бунта на сипахите. Потискането му не беше толкова лесно, колкото заточението и екзекутирането му преди. В миналото много велики везири и държавници са били обезглавени в бунтове, предизвикани и подкрепяни от сипахите. Поради тази причина беше необходимо да се предотврати сключването на съюз между сипахите и еничарите и да се постигне подкрепата на шейх ал-Ислам. Враговете били многобройни и безмилостни. Беше необходима секретност, за да им попречи да предприемат контрамерки. Поради тази причина той се преоблече и незабелязано от никого отиде да посети Карахасаноглу Хюсеин ага.

Карахасаноглу Хюсеин ага е смятан за лидер на общественото мнение и духовен водач на еничарите. Нито една птица нямаше да лети в корпуса без негово разрешение. Имаше право на глас и мнението му беше взето под внимание. В миналото Валиде султан и султана се вслушваха в неговото мнение при решаването на много въпроси и действаха в съответствие с неговите желания. Следователно авторитетът на Ага в двореца бил висок. Изглежда, че няма нищо, което да не може да попита султана и Валиде султан. Такъв беше човекът, когото Кьопрюлю тайно посещаваше и се грижеше за него. Хюсеин ага поздрави великия везир прав и му показа място да седне.

Агата беше едър, силен мъж на средна възраст. Главата му беше обръсната и носеше еничарска шапка, леко наклонена надясно. Мустаците на бялото му голобрадо и кръгло лице му придаваха още повече величие. Погледът му беше изразителен и строг. Широкият османски меч, който носеше около кръста си, висеше на кафяв колан. Той обаче не беше толкова умен, колкото имаше внушителен външен вид и неограничена власт. Той беше изпълнен с гордост и арогантност в онези моменти, когато великите везири, султани и султанки го молеха за помощ.

Кьопрюлю беше изключително интелигентен. И беше много добър в политиката. По позата, погледа и говора му не можеше да се разбере какво мисли. Щом видя Хюсеин ага, веднага го прозря. Агата беше голяма сянка с меч и мустаци, чиято гордост и арогантност притъпяваха ума и прозорливостта му. Въпреки това неограничената му власт в двореца и в еничарския корпус караха човек да се замисли. Той постигна властта, която трябва да има в държавата, а не безотговорен човек в много опасна ситуация от гледна точка на правата на султана. Освен това арогантността на агата не може да се нарече оправдана. В османската традиция великият везир е бил глава на всички военачалници. Независимо от това, беше неуважително, че агата показа на великия везир място да седне и вместо да го изчака да седне, той сам седна с кръстосани крака,

Всичко това не останало незабелязано от пашата. За мира в редовната армия е необходимо да се поставят безотговорни командири като Хюсеин ага. Но сега имаше нужда от него. Глупаво е винаги да се казва истината: за да не се предизвикват кавги, трябваше да се подготви подходящата почва и време.

Пашата много добре знаеше как да говори с хора като Хюсеин ага. В момента най-ефективният начин беше да слезе малко и да се забавлява с неговия нарцисизъм и арогантност. Той го направи. След кратки приятни пет минути той обърна темата към проблемите на страната и каза на агата:
- Да, изживявам последните дни от живота си, не ме е страх да стана мъченик. Ако човек като теб не подкрепя нашата кауза, не спира еничарския корпус с ценните си съвети и не защитава моята чест и честта на държавата. Можете лесно да плените бунтовната кавалерия. Но не, ако не гарантирате, че хората от еничарския корпус няма да участват във въстанието и ако не сте доволни от мен, уведомете ме, за да подам оставка“, каза той.

Поласкан от кратката и съдържателна реч на Кьопрюлю, агата остана много доволен и реагира положително на справедливата забележка на пашата. Тогава Копрюлу каза на агата: „Кълна се в Аллах, нищо няма да бъде направено против твоето мнение като мнението на един от нас“, това много се хареса на агата. След този разговор Хюсеин ага извикал кул кетхудаси (13) от еничарските агове (14) при пашата, който получил от тях обещание за подчинение. По-късно великият везир, който също получи писменото одобрение на шейх ал-Ислам, потуши бунта насилствено, преди сипахите да дойдат на себе си и екзекутира почти сто сипахии, които смяташе за виновни. Великият везир бил решен да запази държавната власт. За тази цел той отстранява от позициите им много хора, които са работили във висшите ешелони на Сейфие и назначава нови.

Губернаторът на Дамаск Сиявуш паша, който губи поста си, оспорва това решение и вдига въстание в района. Губернаторът се доверяваше на хората си в двореца. Въпреки всичко, когато великият везир успява да издейства заповедта на султана за екзекуцията на Сиявуш паша, оръжейниците, чухадари (15), рикаптари, доганджии (16) и тулбент гулами (17), вземат мерки да спрат екзекуцията. Великият везир е наясно с влиянието на пашата в двореца. От една страна въстанието засяга приближените на султана. Затова пашата, който видял необходимостта да го успокои, отишъл при султана и казал:
- Мой суверен, когато властта на държавата е в грешни ръце, не е възможно човек да изпълнява задълженията си както трябва. По-добре е да се оттеглиш, отколкото веднъж да бъдеш убит по обвинение в престъпление - и върна печата на великия везир на султана.

След това султанът с решително изражение на лицето каза на великия везир: "Наказанието за тези, които се месят в нашите работи, поверявам на вас."
Имаше сериозен финансов проблем в хазната. Великият везир даде заповед да се проучи този въпрос.
Той знаеше, че ще се вдигне голяма врява, когато се намалят заплатите на привържениците на Сиявуш паша. Затова, за да сведе до минимум възможната обратна реакция, той изпрати писмено циркулярно писмо до хората с двойни заплати, като им каза да се задоволят с една заплата, „докато финансовата криза свърши“. Както се очакваше, мнозина не бяха доволни от тази практика. Те не можеха да издадат звук, защото се страхуваха от наказание. Междувременно усвоиха решението на великия везир.

Шейх Салим не млъкна, той се яви пред великия везир и с възмущение и гняв наруши всички правила на приличие и учтивост:
- С какво право намалявате издръжката, дадена от султана?

Великият везир отговори много спокойно и меко: „Ваше превъзходителство, тази практика е временна, всичко ще се оправи, когато хазната се попълни. Не се безпокойте".

Тези думи по-скоро ядосаха уважавания шейх, отколкото да го успокоят. Сигурно е бил вдъхновен от спокойното и кротко поведение на великия везир, когато той му казал със страшен и гневен тон:
- Ще видиш какво ще направим с теб! - с явна усмивка на устните, той обърна гръб и бързо си тръгна, великият везир известно време гледаше след шейха, след което заповяда да го арестуват и убият.

Пашата никога не прави компромис с методите и принципите си. Така е и с третия гръцки патриарх. Става известно, че Партений е подтикнал влашкия управител Константин към въстание. Доставеното му писмо беше достатъчно доказателство за това. Инцидентът беше изключително сериозен. Поради тази причина той искал да разпита самия патриарх. Когато го доведоха пред него, той го поздрави прав. Патриархът беше слаб, висок, интелигентен мъж с широко чело, къса брада и мустаци. Говореше много добре турски и много добре познаваше османския дворцов етикет и традиции. Когато влезе, той се поклони до земята и поздрави великия везир с думите: „На вашите услуги съм, Девлетлум (прибл. преводач: държавник)“, с израз на уважение на лицето.

Великият везир паша сякаш се опитваше да разчете езика на тялото на патриарха, като го гледа известно време, след което спокойно каза:
- Ваше светейшество, имате ли оплаквания от Девлет и Алие?

Патриархът се учуди, че не може да разбере смисъла на въпроса на великия везир.

- Аллах да не позволи нашият султан и нашата държава да страдат - каза на глас великият везир. Той знаеше, че писмото е адресирано до Константин от самия патриарх и го покани да прочете писмото, в което се казваше „Времето на исляма приключи. Християнството ще възкръсне. Всеки, който обича камбаните и кръстовете, трябва да се подготви предварително.”

Великият везир задал въпрос на патриарха: „Как да разбирам това писмо, господине?“
- Държавата не трябва да го приема на сериозно, винаги се пишат такива неща, за да се събира милостиня.
- Не ми харесва.
- Моята цел не беше бунт, милорд.
- Е, каква заповед дойде от патриаршията за някои християнски младежи: да се обличат като еничари и да грабят къщи?
Патриархът сякаш беше загубил увереност и спокойствие. Развълнувано каза: "Отново, Девлетлум, клевета, това не е вярно."
- Как ще обясните стотиците еничарски дрехи, които намерихме в патриаршията?
Тук той окончателно изпусна нервите си. Той обаче успя да каже: „Не знам, това е клевета“.

Великият везир реши, че за всичко е виновен патриархът, който не може да даде ясни отговори на въпросите. Първо той е арестуван и след това екзекутиран в Пармакапъ.

В резултат на изключителните усилия на Кьопрюлю държавната власт и общественият ред в страната бяха до голяма степен осигурени. Не всичко обаче беше направено. Имаше още много работа. На първо място, беше необходимо да се пробие венецианската блокада в Дарданелите, което увреждаше репутацията на държавата, и да се превземат Бозкаада и Лемнос, които бяха окупирани от врага. За съжаление пътищата на мира и политиката не бяха отворени за решаване на проблема.

Военната операция по суша и по море стана неизбежна. За такава мащабна операция великият везир, въпреки че имаше правомощия, все пак се нуждаеше от указ на султана и одобрението на шейх-ул-ислам. Не беше трудно да ги накараме да освободят окупираната територия. Освен това султанът бил за това да даде добър урок на неверните венецианци. Поради тази причина великият везир, който му се яви, сложи на тюрбана си два бродирани гребена, кожа от самур на раменете си и се назначи за Сердар-и Екрем (прибл. превод: главнокомандващ). Докато връчваше санджак-и шериф (бел. на преводача: свещеното знаме на Мохамед) на великия везир, султанът постави дясната си ръка на рамото му, въпреки че това беше нарушение на протокола и каза: „Паша, аз съм горд от теб. Нека Аллах пази късмета ти чист и меча ти остър!"

Великият везир паша целуна почтително полите на дрехите на султана и го остави на мира, като каза: "Да служа на моя суверен е най-голямата чест и слава за мен."
Пашата незабавно изпрати заповеди за подготовка за кампанията и се опита да компенсира недостатъците на флота.

Именно еничарите накараха великия везир да се замисли сериозно. Той не се страхуваше толкова от враговете си, колкото от тях. Поне докато враждебността на врага можеше да се предвиди и да се вземат подходящи предпазни мерки, всичко можеше да се очаква по всяко време. Броят на персонала на флота беше недостатъчен, еничарите компенсираха недостига. Еничарите са били обучавани като сухопътни войници. Това бяха сериозни недостатъци във военната наука и бойните изкуства, но досега той нямаше нито сили, нито време да подреди еничарския корпус и флота. Той вярваше, че победата ще му даде липсващата сила. Най-много вярваше на артилеристите и те бяха в много добра форма като подготовка и дисциплина.

Той беше ядосан на онези, които му напомняха за недисциплинираността на еничарите и някои недостатъци във флота. Опитвайки се да повдигне морала, той каза: „Не се притеснявайте, това не е армията на Zulkarnain. С Божието позволение нашата артилерия може сама да победи венецианските неверници“.

Днес ми се налага ранно излизане и наминавам по-рано от обичайното.