🔥 Джан Яман 🔥 Свободна тема за размисли и страсти ... *тема 12

Когато се оказа, че подготовката е приключила по-рано от очакваното, Орду-ю Хумаюн (прибл. превод. Османска армия) отплава от Давутпаша Сахра (прибл. превод. Давутпаша Сахра, по-късно Давутпаша казарми - централното място за събиране на османската армия преди пътуване до Европа). Тя се движеше много бързо. Великият везир паша тръгва сред първите.

Той извади нефигуриращите от списъците и взе нови на тяхно място. Междувременно венецианците научили, че великият везир е тръгнал на поход. Въпреки че се опитват да кацнат при Чанаккале, за да се задържат в района, те не успяват да сломят съпротивата на боспорската гвардия и са принудени да отстъпят.

Великият везир паша от своя страна пристига в Чанаккале през Галиполи и установява своя щаб там и бързо разполага достатъчно оръдия в Соганлидер от румелийската страна на Босфора и в Кючук-Кепез от анадолската страна. Целта му беше да държи врага под прицел, който искаше да форсира пролива.

Когато венецианската флота, която се провали при първия десант, атакува отново, последва ожесточена битка по суша и море. Великият везир паша е на кон, той наблюдава развитието на събитията от висок хълм зад артилерийските позиции на брега и дава заповеди. Въпреки че османската флотилия не показва голяма активност, вражеските сили, които претърпяват големи загуби, започват да се изтеглят от хребетите и бреговете на Чанаккале под бърз артилерийски огън.
Нещата изглеждаха добре, докато великият везир паша си мислеше: „Близо сме до победата“, но тогава се случи неочаквано събитие, което изуми всички. Еничарите, без да получават заповед от никого, започват да се оттеглят към Румели, качват се на баржи /18/ и напускат войната. Това стана пример за други, общо шестнадесет шлепа напуснаха бойното поле. Докато врагът се опитваше да разбере какво се случва, приемайки случващото се за военен трик, атмосферата на пълно поражение цареше във флота, който успя да поддържа своето съществуване с огневата подкрепа на сухопътната артилерия. Великият везир паша не можел да повярва на това, което видял. Той се обърна към бягащите баржи и каза ядосано:
- Как можете да бягате от врага, как си го позволявате, нямате ли религиозен плам? — възкликна той, докато яздеше коня си до морето. През това време потъват три османски кораба, а врагът взема на буксир шлепа „Капитан Сюлейман”.

Въпреки това, докато бързият артилерийски огън от сушата спира настъплението на противника и не позволява безредиците да се превърнат в разгром, великият везир паша заповядва да се върнат шлеповете, които са се запътили на румелска страна. Скоро той нареди седемстотин завърнали се бегълци да бъдат екзекутирани на място. Преди да качи останалите на шлепове, за да ги върне във войната, той ги събра всички заедно и каза:
- Вие не сте ли войниците, които завладяха Косово, Никопол, Мохач, Превеза? Възможно ли е да обърнете гръб на врага? И да бягате? Това ли е всичко, което можете да направите? Това ли е вашата смелост? - той извика.

Еничарите мълчаливо навели глави, слушайки пашата. Никой не успял да каже нито дума. Великият везир паша забеляза, че речта му е някак тежка. Не можеше да спре да мисли, че заслужава всичко. В този критичен момент от войната той завършва речта си не с обиди, а с духоукрепващи думи:
– Напред! Нашите братя мъченици очакват победа от нас, ние няма да им я отречем, вярата ни е силна и мечът ни е остър!

Чувстваше се, че тези думи съживиха провинилите се наемници. Докато всички се качваха на борда на шлеповете без колебание за да се присъединят към флотата, великият везир проведе кратка конференция на открито с водещите капитани и командири на флота, особено с капитан Мехмет паша, за да оцени ситуацията във флота. Кьопрюлю, без повече приказки, лукаво премина направо към въпроса:
- Мои паши, бейове и аги, вие знаете, че три наши кораба потънаха, а единият беше изтеглен. Какво може да се направи, за да се спаси честта на ВМС? - попита той. Нямаше отговор от никого, той продължи: „Мисля, че трябва да се предприемат контрамерки. Някой желае ли да коментира този въпрос?"

Никой нищо не каза. Състоянието на флота не беше най-доброто. Екипажът беше малък. Завършен с обикновени войници. Всеки знае не какво трябва да направи, а какво не може да направи. Поради тази причина не беше възможно да се получи положителен резултат от мащабна атака. Пашата, капитаните, водачите и бейовете осъзнават сериозността на положението. Никой не искаше да говори, Кьопрюлю каза за втори път:
- Аги, готов съм да изслушам вашите предложения.

Думата беше взета от Бей Алайе (прибл. преводач: съвременна Алания) и Малкият Мехмет каза: „Предложението трябва да е по-малко опасно.“ Великият везир отговори: „Моля. Слушам те."

Целият пролив Дарданели и Егейско море се виждаха ясно от хълма, на който се намираха. Мехмет бей посочи вражеските кораби:
- Както виждате, има три вражески кораба отдясно и два отляво на шлепа на капитан Сюлейман. Разстоянието между нашия шлеп и двата вражески кораба е около триста фатома. Отново нашата баржа и корабите вдясно и вляво от нея са перпендикулярни на нашите брегове. Както можете да видите, той е напълно отворен. Два вражески кораба чакат отзад, на около петстотин фатома разстояние.
„Разстоянието между нашия кораб и тях е по-малко от четвърт левга“, прекъсна го великият везир паша:
- Да, около седемстотин-осемстотин фатома. Само не разбирам каква цел искате да ударите?
- - Моя държава, не казвам, че нашата артилерия на брега ще може да държи корабите отдясно и отляво на нашата баржа в резерв под бърз огън.
„Мога да отида от север, за да спася с позволението на Аллах нашия шлеп“, каза Малкият Мехмет.

Предложението на малкия Мехмет било равносилно на самоубийство. Никой не знаеше какво да каже.
Кьопрюлю се взира дълго в младежа с черна коса, тъмни очи и гладки мустаци, когото смяташе във всяко отношение за доблестен воин.
- Това е твоето предложение, синко, по-малко опасно ли е?
- Моя държава, ако се провалим при фронтална атака, флотът може да понесе тежки загуби. Не дай си Боже, може и да се разруши. Ако обаче не успея, ще загубите само слугата и кораба си. Твоят слуга Мехмет е готов на мъченическа смърт за вярата и държавата, обобщи той.

Капитаните, водачите и преди всичко великият везир, се съгласиха с предложението на Мехмет. Но те също осъзнаха, че контраходът не се различава от самоубийството. Те също бяха изумени от смелостта на Малкия Мехмет. Когато великият везир паша го сравни с изоставените еничари, той си помисли: „Ако само една четвърт от флотата беше такава, щях да завладея света“, обръщайки се към Мехмет, той попита:
- Добре, какво можете да ми кажете за шансове за успех на тази операция?
- Моя държава, ако сухопътната артилерия направи това, което е необходимо, мога да ви доставя шлепа без загуба на кръв.

Копрулу, приближавайки се до Малкия Мехмет и целувайки очите му го благослови: „Бог да благослови Аллах, нека Аллах има остър меч и той ще настигне твоя враг, мой доблестен воин“, и добави: „Имам последна заповед за теб“. Малкият Мехмет извика:
- Готов съм, моя държава, заповядайте!
Кьопрюлю авторитетно заяви: "Искам да се върнеш жив."
- Служа на държавата!
Тогава великият везир паша се обърна към присъстващите и каза:
- Доблестни мои воини! Нека Аллах благослови гнева ви, засега се върнете на корабите си и бъдете готови!

Сбогувайки се с тях с любезни морални комплименти, той се обърна към Салих, един от финансовите офицери и даде заповед:
- Изпратете торба със злато на командирите и артилерийските офицери в метрис (19)!
Салих отговори: „Да живее държавата!"
На тръгване великият везир повика каваса с жест (20) и му посочи хълма отпред:
- Кой е командирът на водните стрелци?
- Дарендели Кара Мехмет, моя държава. Той е известен сред войниците като адския сержант.
- Доведете ми го сега, трябва да го видя.

Кавасбаши, след като получи заповедта, пришпори коня си и го изпрати в метрис. Беше безветрено, слънчево и тихо. Нямаше и най-малкото движение в морето. Великият везир паша дълго и мълчаливо наблюдава разположението на корабите. Междувременно той започна да преосмисля плана на Малкия Мехмед. Въпреки че планът беше смел, той беше пълна лудост. Пашата откъсна очи от морето за малко и погледна по посока на артилерийските позиции, видя, че към него се приближава кавалерист с ездач. Висок, широкоплещест анадолски храбрец със загоряло лице и ръце, рунтави вежди и широки мустаци, приближи се до него, поклони се почтително и целуна полите на дрехата му, след това се изправи и зачака заповедите на пашата. Великият везир паша попитал:
- Йигит (бел. на преводача: доблестен воин), кой си ти?
- Дарендели Кара Мехмет е ваш слуга, моя държава.
- Наричат ​​ви Адския сержант?
- Точно така, моя държава.
- Защо те наричат ​​адски?
- С позволението на Аллах, зърната, които хвърляме, няма да пропуснат и да превърнат мястото на падането в Ада, така да бъде, моя държава!

Великият везир паша внимателно погледна храбрия воин, застанал пред него. Той видя в него същата храброст и смелост, които се четат в очите на Малкия Мехмет. Той каза с успокояващ глас: „Виж, мой доблестен Кара Мехмет, виждаш ли нашия шлеп, заседнал там между вражеските кораби?“
- Точно така, моя държава, сърцето ми се пронизва от болка при всеки поглед.
- Сега ме чуй, Мехмет, три кораба отдясно, два отляво и нашата баржа в средата. Между нашата баржа и вражеските кораби отдясно и отляво разстоянието е около триста фатома. Пашата направи пауза и каза:
- Виждаш ли същото, което виждам и аз?
- Точно така, моя държава.
- Тогава не забравяй какво казах. Докато държите корабите отдясно и отляво на нашия шлеп под огън, нашият Алайе Санджак Бей Малкият Мехмет ще влезе в огнения кръг, ще изтегли шлепа и ще си тръгне. След като пашата свърши да излага мислите си, той попита:
- Разбираем ли е планът?
Черният Мехмет беше недоверчив:
- Този план е нещо като смъртоносно бягане, моя държава. Нашите семена, с позволението на Аллах, няма да паднат напразно, ние няма да оставим врага да се опомни, но дали нашият Малък Мехмет бей е достатъчно силен, за да влезе в този кръг?
- Той е смел мъж, чието сърце и китка са силни като твоите, без съмнение.
- Тогава, моя държава, нека нашата война бъде предварително благословена.
- И сърцето ти е силно, да е благословена битката ти. Сега идете в окопите си и съберете всички - каза той и тръгна със свитата си.

Щом се отдалечи от метриса, видя, че чавушбашията (21) препуска след него, спря и започна да чака. Чавушбаши се приближи до десет крачки. Той слезе от коня и хукна към пашата. Като се приближи до него и целуна полите на дрехите му, той каза:
- Моя държава, Малкият Мехмет бей чака вашата заповед, за да започне операцията.
Великият везир се обърна към тюфекчибаши (22) и каза: "Дайте знак!"

Междувременно Малкият Мехмет беше готов да атакува и чакаше сигнала за атака. Неговият кораб имаше тридесет оръдия. Той свали мачтите, страхувайки се, че те могат да повредят екипажа, ако бъдат ударени от гюлета, и като каза „Бисмила“, потегли.

Врагът не знаеше плана на Великия везир, Малкият Мехмет трябваше да продължи на северозапад. Освен това в посоката, в която отиваха, имаше три венециански галеона (23). Един от тях беше корабът на венецианския адмирал Моченико. Моченико не мислеше, че турският кораб, който върви към тях, ще влезе сам в битката. Докато той обмисляше дали няма да се откаже, светът внезапно се превърна в ад благодарение на артилерийския залп от земята. Докато корабите отдясно и отляво на превзетия турски шлеп се опитваха да устоят на интензивния огън, Малкият Мехмет зави и се плъзна като орел в огнения пръстен. Преди вражеските кораби, които бяха обстрелвани от две страни и принудени да се оттеглят, за да имат време да се съвземат, дузина бандити, подготвени от Малкия Мехмет чрез предварително обучение,

Всички затаиха дъх, докато гледаха как двата турски кораба напускат огромната венецианска армада и пробиват обръча. Нищо подобно не е било виждано или чувано досега. Сякаш сухопътните и военноморските сили на държавата Алие се превърнаха в едно сърце и една китка. Ушите им бучаха от виковете "Аллах Акбар". Въпреки че в операцията са участвали тринадесет мъже, няма жертви и двата кораба имат леки щети, които лесно могат да бъдат поправени. Тази операция, която всички наричаха самоубийство и танц със смъртта, не напусна паметта на моряците дълго време.

След инцидента артилерийският огън от двете страни спря за известно време, адмирал Моченико се оплака как такъв опитен моряк като него не може да види такъв прост трик. Турците го наричали Слепия капитан, защото загубил лявото си око в битка с пирати и винаги носел превръзка на окото. В Европа той е известен като морския вълк.

Като морско куче той съжаляваше за загубата на репутацията си, трябваше да компенсира това. Той трябваше да даде на турците урок, който те няма да забравят още дълго време. Най-добрата идея, която му хрумна, беше да пленят техния флагман вместо спасения от турците шлеп. Той обсъжда този въпрос в щаба си до късно през нощта. Докато повечето от капитаните защитаваха идеята, че флотът е силно повреден и че ще понесат още повече загуби, ако войната продължи, той със сигурност не беше съгласен с това мнение. Той обеща да отиде сам с кораба си и да доведе турския флагман като подкрепление, както направиха турците, и реши с увереност да изпълни този план. На следващия ден капитан Моченико зави към турския бряг, с пет галеона, които го следваха на двеста фата, за да осигурят огнева подкрепа. Докато Моченико бавно се придвижваше напред като вълк, опитващ се да хване плячката си, той внезапно промени курса и се насочи към турския флагман. Но след няколко минути гъст дим и пламъци избухнаха отвсякъде с оглушителен, ужасяващ шум. Никой не можеше да разбере какво се случва. Въпреки това Черният Мехмет, известен още като Сержант на ада, наблюдаваше движенията на Моченико всяка секунда от сутринта. Той направи удара на живота си, когато разбра, че спасява турския флагман. Този изстрел улучва арсенала на кораба и когато корабът е разбит, целият екипаж, заедно с Моченико, загиват. След това събитие венецианците вдигнаха блокадата от Босфора и напуснаха региона.

Както можете да видите, беше спечелена рядка победа в историята. След победата великият везир паша извиква санджак бей Алайе Малкия Мехмет и го целува по челото. Давайки му целувка, той го облича в самурови кожи, подарени му от султана, и собственоръчно поставя венец на победител на главата му и му дава двеста жълтици. Адският сержант Кара Мехмет получи седемдесет монети кавалерийска заплата, както и сто златни монети и комплект скъпи дрехи като награда. Великият везир паша преживява най-щастливите мигове от живота си. Сега е време да увенчаят тази уникална победа с още две, които спечелиха, превземайки Бозкаада и Лемнос. Във всеки случай нямаше какво да се каже за моралното издигане на войниците.

Поради тази причина, без да губи време, той поставя тридесет и три кораба от османския флот под командването на Курта паша и ги изпраща да завладеят Бозджаада. След като Курт паша превзе острова за кратко време, трима пратеници инструктираха капичилар кетюдаси (24) да съобщи на султана радостната вест за победата, и на Мехмет паша беше наредено да завладее остров Лемнос.

В онези дни, когато беше спечелена голяма победа над венецианците и бяха решени много важни външни въпроси на държавата Девлет-и-Алие, значително развитие на събитията се случи и в Истанбул. Еничарските аги започват системна дейност за отстраняване на великия везир от поста му. Всичко се случва под ръководството на Карахасанаоглу Хюсеин ага, който помага на великия везир при потушаването на въстанието на сипахиите. Хюсеин ага не можеше да приеме екзекуцията на еничарите, които, напускайки бойното поле, доведоха до загуба на флота и смяташе, че великият везир трябва да бъде отстранен от поста си. По тази причина той поканил еничарските аги да обсъдят ситуацията. Влиятелни еничари като Муслихидин ага, Давут ага, Мурат ага и Мемиш ага, недоволни от дейността на великия везир, приеха поканата на Хюсеин ага и се събраха в резиденцията му в Беязит. Докато гостите седяха на кадифени възглавници на ниска пейка до стената, Хюсеин Ага седеше с кръстосани крака на диван точно срещу тях. Мушфик Ефенди, според обичая, донесе салеп на Мемиш ага и кафе на останалите. Хюсеин ага проговори пръв:
- Добре дошли, аги, знайте, че това не е приятно занимание. Вчера при нас дойде един старец и се закле, че няма да прави нищо, което ние не одобряваме. Днес той става и нарежда безмилостната екзекуция на седемстотин души. Ще останем ли тогава верни на клетвата и даденото обещание? Какво иска да направи този човек, плаща ли за извършената услуга?

Мемиш ага го прекъсна:
- Аги, трябва да разберем какво става. Наистина ли проблемът между него и нас е, че е дадено обещание и не е спазено. Въпросът не е само да го спреш, проблемът е възмездието.
Хюсеин ага попита:
- С кого, защо?
Мемиш Ага продължи да говори, без да показва никакви признаци на гняв, за разлика от Хюсеин Ага:
- Той го иска. След потушаването на сипахиите стана ясно, че е дошъл и нашият ред. Дори еничарите да не бяха избягали от войната, той щеше да намери начин да си разчисти сметките с нас, след като се върна в столицата като победител. За щастие все още имаме сили, не сме ги загубили. Но ако не внимаваме, може да загубим. Пашата трябва да се върне в Истанбул не като победител, а като победен.
- Как да постигнем това? – попита Кара Мурат ага.
- Хюсеин ага, велика е войската ти в двореца. Той няма надежда за утрешния ден, въпреки че Валиде може да убеди султана да го върне на поста велик везир.
Въпреки че Хюсеин ага се опитваше да укроти гнева си, той все пак извика високо:
- Не стига, че е освободен от длъжност, трябва да получи сметка и за живота на мъртвите.

Докато други се съгласяваха с тези думи, кимайки утвърдително с глава, Давут ага, който не се смути от това, каза уверено:
- Нека се погрижим всичко да бъде според свещената книга. Ако нашият Хюсеин ага, като отиде утре в двореца, има в джоба си фетвата на Шейхулислама, несъмнено ще му бъде по-лесно да убеди всички в двореца.
- Разбира се, това е много подходящо и правилно твърдение, но всички знаете, че Шейхулислам е на страната на пашата. Трябва всичко да е красиво, а не да го принуждаваме да издава фетва, - опитвайки се да утеши приятелите си, отново се намеси Мемиш ага.
- Няма нужда да го насилваме, бързо ще получим фетва от него, все едно косъм от масло.
- Как така? — попита с любопитство Хюсеин ага.

Мемиш Ага спокойно започна да обяснява плана си:
- Всички познавате нашия Баки Челеби. Върти се в кръгове илмие [1]. Речта му е красноречива и много убедителна. Утре сутринта, повярвайте ми, той ще получи фетвата, от която се нуждаем, за нула време. Така, когато Хюсеин ага отиде в двореца, фетвата ще бъде в ръцете му - когато тези думи бяха произнесени, Хюсеин ага се почувства облекчен, сякаш тежко бреме беше свалено от плещите му. Обръщайки се към Мемиш ага, той каза:
- Тази вечер нямате по-важна работа, намерете Баки Челеби и му кажете всичко веднага.
Така че Мемиш ага получи разрешение да се срещне с Баки Челеби и излезе от стаята. Срещата не продължи дълго, гостите се разотидоха, след като изпиха още едно кафе.

Баки Челеби беше приятен и елегантно облечен млад мъж със среден ръст. Той нямаше очевидна пълнота, но се смяташе за пълен, на бялото му ъглово лице, очите черни като въглен винаги се усмихваха. Късо подстриганата му брада беше в хармония с мустаците. Говореше много добре. Способността му да убеждава беше много висока. Ако някой искаше булка за сина си, а баща й създаваше трудности, хората веднага се обръщаха към Баки Челеби. Или, ако бащата на булката упорито отлагаше закупуването на хранителни стоки, те викаха Баки Челеби да реши проблема.
Накратко, нямаше работа или проблем, с който Баки Челеби да не може да се справи. Сегашното му задължение беше да убеди шейхулислама да издаде фетва за освобождаване на великия везир от длъжност. За тази цел той отиде при Баб-и-Мешихат [25] и с голямо уважение целуна полите на Шейхулислам, а Шейхулислам му показа къде да седне. Веднага след като Баки Челеби седна, той използва целия си чар в разговор с Шейхулислам:
- Моя държава, надявам се да сте в добро здраве и благополучие.
- Благодаря ти, Челеби-бей, сине мой. Надявам се посещението ви да не е напразно.
Баки Челеби погледна Шейхулислама с усмивка и учтиво каза:
- Не, моя държава, предавам ви поздрави и уважение от Кара Хюсеин Ага.
 И Шейхулислам спази обичая:
- И алейкумски села, и благодарност към подателя и доставителя. Какво е намерението на Хюсеин ага?

Челеби говореше уверено. Неговите жестове, поглед и тон на гласа, когато говореше, символизираха самоувереност. Започна с думите „Моя държава“ и спря за момент, сякаш се опитваше да си спомни нещо:
- Както стана известно на агите, нашият велик везир паша стигна до крайност в жестокостта. Хюсеин ага смята, че дори е надминал по убийство и жестокост Куюджа Мурат паша. По тази причина нашият султан го отстрани от поста му и го замени с Анкебут Ахмет паша. Молбата на брат ми е да му помогнете по този въпрос. Що се отнася до Хюсеин Ага, знам, че той действа в съгласие с Негово Величество.
- Как мога да помогна тук? Моя държава, трябва да потвърдите легитимността на събитията с фетва[26].

Докато Челеби говореше, Шейхулислам мислеше. Той смяташе, че великият везир паша, който каза: "Проблемите на държавата Алие станаха гангрена", е прав. Погрешно беше отрязването на гангренозен крайник, за да се спаси цялото тяло, да се отъждествява с насилие и жестокост. Със своите сурови решения великият везир до голяма степен осигурява вътрешната и външната сигурност на страната. Нещата се подобряваха от ден на ден.

За съжаление еничарският корпус, първоначално създаден с добри намерения и носещ големи ползи за страната, се отдалечи от основната си цел, преминавайки под контрола на престъпници, които се смятаха за над всичко останало.

Би било най-голямото зло, нанесено на религията и държавата, да се издаде фетва срещу някой, който постъпва правилно и пречи на престъпниците и убийците да доминират в страната. Той имаше две възможности, добро и зло, и обстоятелствата го принудиха да избере злото, но сърцето му беше добро. Той знаеше, че Челеби е талантлив млад мъж, но също така служи на силите на злото. Освен това казаното от него за споразумението между султана и Хюсеин ага също е лъжа. Хюсеин ага щеше да се яви пред султана, след като беше събрал смелост благодарение на фетвата, която щеше да получи от него. Сега беше най-добре да спечелим време за великия везир паша, като направим диверсия. Поради тази причина той каза на Челеби, който му поиска фетва, сякаш иска хляб със сирене:
- Виж, Челеби, ти си млад човек, който може да чете и пише и разбираш кое какво е. Изправен пред дилемата закон или политика, човек трябва да се обърне към пророците от първия до последния[27], пророци и велики държавници направиха своя избор в полза на закона. Всеки трябва да знае, че ако политиката се подчинява на закона, тогава тя придобива престиж, ако законът се политизира, тогава законът бездейства. Сега вината на великия везир паша не се потвърждава нито от свидетели, нито от документи, редно ли е да се произнесе срещу него?
Челеби разбра, че е невъзможно да убеди Шейхулислам в рамките на закона. Този път, за да се опита да подходи към въпроса от различен ъгъл, той попита Шейхулислам:
- Добре, моя държава, законно ли пренебрегна великият везир паша клетвата, която даде на Хюсеин ага, че няма да действа против него?
Шейхулислам разбрал, че Челеби е слабо запознат със законите, но тъй като бил проницателен, успял да го скрие. Той беше интелигентен и проницателен млад мъж, но се нуждаеше от основен курс по право. Обръщайки се към него, той каза:
- Слушай, Челеби ефенди, нищо на света не остава вечно същото. Времената се променят, обичаите се променят, ситуациите се променят. Помислете, според сегашното състояние на нещата, за държавник, който носи отговорност за страната и народа си. Той може да се закълне, че ще спази решението, което смята за правилно при сегашните условия. Ако осъзнае, че условията са се променили в краткосрочен или средносрочен план и че ако изпълни клетвата, стотици хиляди хора ще умрат, а религията и държавата ще пострадат, правилно ли е да остане верен на клетвата?
Правните познания на Челеби бяха слаби и той даде уклончив отговор. На което Шейхулислам каза:
- Великият везир паша обиди еничарите като ги екзекутира като "страхливци". Корпусът на еничарите е обиден и принуден да защитава честта си. - нататък се каза с висок стоманен глас:
- Славата на еничарите не беше ли опетнена от факта, че те се отвърнаха от врага и избягаха, когато братята им бяха унищожени?
Баки Челеби разбрал, че не може да убеди Шейхулислам и се опитал да го изплаши. Този път, заплашвайки го, той каза:
- Моя държава, позволете ми да повторя думите, които Хюсеин ага искаше да ви предам, - и продължи да говори, без да чака одобрение:
- Хюсеин ага следва инструкциите на нашия султан във всичко, най-късно тази вечер ще бъде взето решение за отстраняване на великия везир от поста му, те ще получат фетва по един или друг начин, но най-вероятно много цели ще отлетят, беше казано, че Мешихат[2] ще отговаря за всичко.

След като Челеби каза това, което искаше, двете страни останаха мълчаливи за известно време. Шейхулислам разбра, че всичките му усилия са безполезни и накрая каза:
- Според новините, които получих, великият везир паша победи венецианския флот, вдигна блокадата на Босфора и превзе Бозджаада. Падането на Лемнос е само въпрос на време. Ако сега го махнем от длъжност, религията и държавата ще пострадат, рискът е твърде голям. Нека го оставим да си свърши работата и да дойде в Истанбул, тогава се надявам да направим нещо.

Челеби разбра, че заплахата работи:
- Ако това бъде позволено, повярвайте ми, никой от нас няма да има в безопасност нито живот, нито собственост. Затова да изчакаме завръщането му в Истанбул като Мазул паша[28]. Нямаме много време за това. Трябва да изпратим Хюсеин Ага в двореца възможно най-скоро с фетвата, която ще издадете.

Шейхулислам преживя най-трудните моменти от живота си. Как да предотврати това, ако той дори не можа да изслуша думите на Челеби до края. Пък и не беше толкова важно, защото беше ясно като бял ден, че той е представител на дявола.

От дълбоките мисли, в които беше потопен, Шейхулислам извади Кетюд[29] Ефенди. Той се приближи до него с голямо благоговение и прошепна нещо в ухото му. Когато Шейхулислам чува от Кетюда новината, която променя хода на историята, той чувства, че е освободен от бремето, паднало върху душата му като кошмар. Напускайки Кетюда, който донесе новината, той се обърна към Челеби:
- Моите съболезнования на всички нас, нашият Хюсеин ага почина.

Чувайки тази новина, Челеби беше много изненадан и промени лицето си. "Как така?" успя да се събере.
- Той внезапно спечели Божията милост на мястото, където седеше. Нека Всевишният прости неговата небрежност.
Селеби сякаш беше загубил всякаква сила на ума и самоконтрол. Той пребледня. Не можеше да разбере какво се е случило. Как огромният Карахасаноглу Хюсеин ага, който беше жив преди час и чийто гняв и величие всички изпитваха, изведнъж умря на място? Той не намери казаното за убедително. Това беше в най-добрия случай екзекуция и тя беше извършена от палачи, изпратени от великия везир паша. В тази ситуация собственият му живот също беше в опасност. Днес не беше денят за поставяне под въпрос на закона. Трябваше просто да стане и да си тръгне. Поради тази причина той стана от мястото си и се приближи до Шейхулислам, като каза с тих глас:
- Моя държава, късно е, ще си отида с ваше високо разрешение - тръгна си и след този ден не го видях дълго време.

Няколко дни по-късно Кьопрюлю Мехмет паша завършва превземането на Лемнос след превземането на Бозджаада и влиза в Истанбул за радост на хората. Успехът, който постигна въпреки всичко, му даде голяма сила и уважение в страната. Не беше трудно да се изчисти еничарският корпус от престъпници. След като установи ред и дисциплина с ефективни методи, той унищожи разбойника Джелали, който дълго време всяваше хаос в Анадола. След това за известно време отива на влашка експедиция. И той също реши този проблем, който тревожеше страната, както искаше. В резултат на неговите безкрайни усилия, непоколебима решителност и воля, държавата Алие възвърна своя блясък по време на управлението на султан Сюлейман.

1-ва Бележка под линия на Преводача: (Илмие) е една от четирите институции, съществували в рамките на държавната организация на Османската империя, останалите три са императорската институция (мулкие), военната институция (сейфие) и административната институция (калемия). Функцията на Илмие е да разпространява мюсюлманската религия, да гарантира, че ислямският закон е правилно прилаган в съдилищата и че е правилно тълкуван и преподаван в османската училищна система.
2-ра Бележка под линия на Преводача: Шейхулислам имаше собствена администрация по делата - Баб-и-Мешихат и собствен персонал от служители, включително длъжностно лице за поддържане на връзка с Великия везир, както и специален слуга, който наблюдаваше работата на различни средства на негово подчинение.

Това, което си спомняше, развълнува Кара Мустафа паша от Мерзифон. Неговият наставник, покойният Копрулу, казваше: "Паметта за миналото е ключът към бъдещето." Като се отдалечи за малко от прозореца, който го носеше в дълбините на миналото, и седна на дивана до камината, той видя куфически надпис на отсрещната стена. Не е известно на кого е изявлението. Някои казаха, че това са думите на шейх Хамдула, други казаха, че са на Али бин Яхя. Но всички бяха единодушни, че това е уникална творба и това е най-ценният подарък, даден му от Кьопрюл.
Именно Кьопрюлю Мехмет паша му дава възможност за кариерно израстване. Когато пашата тръгнал на експедиция в Ердел, той го взел със себе си като телхисчия[30] и след известно време отново му възложил задачата да предаде на султана радостната вест за превземането на Янова. Получил добри новини, султанът го обсипва с почести и скоро го назначава за младши мирахор [31].

С течение на времето съдбата отново го събра със султана. Често го сравняваха с Мехмет паша и често по време на тези срещи той получаваше искрени похвали и също се издигаше в ранг и почести. Той беше талантлив и находчив. Скоро той започва да заема много важни позиции, като тази на бейлербей [32] на Диарбекир, провинция, принадлежаща на Валиде султан. Бидейки ценен в очите на султана, с почестите, които получава и заеманите позиции, душата му не е спокойна. Въпреки всичко не можеше да се отърве от завистта и непоносимите капризи на Фазил Ахмет, който винаги го изпреварваше. Той очаква, че след смъртта на Кьопрюлю Мехмет паша, Фазил Ахмет ще стане негов наследник. Но това, което не очакваше, беше огорчението на Фазил Ахмет, след като стана офицер от морската пехота. За момент той беше объркан. Въпреки че смяташе, че е несправедлив към него, той скоро осъзна, че е прав. Когато новият велик везир арестува морския капитан и го държи под наблюдение в Измир в продължение на една година под несериозен предлог, той смята това събитие за обичайното поведение на Фазил Ахмет. Знаел, че плодното дръвче е убито с камъни и че има причина за силното главоболие. Освен това беше сигурен, че един ден, когато му дойде времето и почвата е подготвена, ще получи заслуженото си място. Поради тази причина той не беше много разстроен от това, което направи Фазил Ахмет.

Година по-късно обвинението е свалено от него и той е назначен за Рикаб-и кхумаюн [33] в експедицията на Уйвар с чин капитан. Неговият изключителен успех в тази област проправя пътя за позицията на везир.

По време на Критската кампания той беше сред военноморското командване и имаше възможност да бъде в непосредствена близост до султана, но междувременно отново пръв донесе на султана радостната новина за превземането на замъка Ираклион. Той се изкачваше все по-нагоре по стълбата на успеха. Той зае почетна позиция в дворцовия кръг. Въпреки факта, че завоеванията в похода на Каменица са извършени благодарение на неговите изключителни усилия, той не може да приеме факта, че Фазил Ахмет си присвоява цялата слава на победата. Той наистина искаше да ръководи операция, в която всички заповеди и команди да идват от него. Това беше единственият начин да се докаже. Скоро животът му даде такъв шанс. Когато му беше дадена задачата да потуши казашкия бунт, той не губи време да отиде в размирния район и неочаквано превзе замъка Таман, който беше под контрола на казаците, и пое контрол над ситуацията. Онези, които държаха пръст на пулса на столичната политика, започнаха да го виждат като бъдещия велик везир. Усещаше неизбежното приближаване на славата, уважението и победата.

Накрая, когато Фазил Ахмет, който беше болен от дълго време, почина близо до Естергон и длъжността велик везир беше прехвърлена на него, а не на Фазил Мустафа, вторият син на Кьопрюл, сърцето му беше изпълнено с гордост и радост, защото успя да постигне позицията, която заслужаваше.
Сега е време да докаже, че е достоен за тази позиция. В първите дни на своето везирство, когато казакът Дрошенко предава замъка Цехрин на Русия, той веднага тръгва на руска експедиция и превзема Цехрин, зарадвайки султана.

Всички възхваляваха военния гений, когато завладя замъка. Със своята смелост той спечели любовта и възхищението на военните. Султанът беше много доволен. Сега той беше достатъчно силен, за да получи приемането на повечето от решенията, които се канеше да предложи в двореца. Несъмнено най-важният проблем за Девлет-и Алие бяха обтегнатите отношения с Австрия поради проблема с Мазхарстан. Този вечен проблем обаче може да бъде решен много просто. Удобно и просто решение беше завладяването на Централна Унгария и Виена. Фактът, че проблемът досега остава нерешен, се дължи на липсата на талантливи и далновидни държавници. Вярваше, че само той може да реши този проблем.

Той излезе с чисто лице от всичко, което имаше до момента. Той осъзнава, че авторитетът му в двореца е много висок, но все пак е трудно да убеди султана да предприеме похода във Виена. За това той беше уверен, че може да получи разрешение да завладее крепостите Рааб и Коморон, за да контролира Централна Унгария. Въпреки високото си положение в двора и в армията, той знаеше, че все още не живее в розова градина без бодли. Той имаше безмилостни врагове, като Дариусааде Агаси [34] Юсуф ага, Буюк Мирахор Сари Сюлейман ага и управителят на Истанбулския окръг Ибрахим паша, които чакаха възможност да го дискредитират в очите на султана. Но той не се интересуваше много от това. Беше сигурен, че лесно може да преодолее всяка съпротива. След като беше подписан указът за превземане на крепостите Рааб и Коморон, останалото беше лесно за изпълнение. След превземането на Рааб превземането на Виена е почти свършен факт. Той вече беше свикнал да съобщава на султана радостната вест за победата. Този път той ще му даде добри новини от живота си. Ако е волята на Аллах, падането на Виена ще бъде най-голямото завоевание, правено някога след превземането на Истанбул.

Мечтата за превземане на Виена, която дори султан Сюлейман не можеше да превземе, и влизане в Истанбул под името „Ебул-фет“ [35] все още тегнеше – беше достатъчно да се обърне глава.

Пашата беше толкова замислен, че дори не разбра, че вече е време за сутрешната молитва. Ще му бъде позволено да присъства след няколко часа. Въпреки че беше сигурен във всичко, той все още беше развълнуван и изключително уверен във всичко. Той поставя интересите на религията и държавата над всичко, вземайки пример от Кьопрюлю Мехмет паша във всичките си действия до момента. Това беше достатъчно, за да събуди враждата на някои придворни и амбициозни паши, които мислеха само за личните си интереси. Противниците му били много хитри и коварни. Те ще се преструват и няма да искат да го критикуват на срещата, на която ще говори. Поради тази причина той знаеше, че няма да има сериозни възражения срещу предложенията, които ще представи на султана след няколко часа.

Когато стана от мястото си, разбра, че е много уморен. Трябваше да отслужи сутрешната молитва, да закуси малко и да си почине. По някое време той се обърна към вратата вляво от камината и извика: "Абдуллах!"
Покланяйки се до земята на великия везир паша, спретнато облечен слуга с побелели коси и брада каза:
- Идвам, моя държава.
- Балабан ага дойде ли?
- Той е тук, моя държава, чака вашата заповед да бъде допуснат до аудиенцията.
- Нека влезе веднага.

Скоро на вратата се появи Балабан. Беше висок, широкоплещест, силен млад мъж. Нямаше брада, но имаше бирмански мустаци, наподобяващи овнешки рога, а дългата му черна вълниста коса се спускаше по гърба му. Големите му черни очи със стоманен поглед, подчертан от чифт черни вежди, опънати като лък, предизвикваха страх у околните. Влизайки в стаята, той почтително поздрави пашата, след което се изправи и му подаде две писма, обвити в червено кадифе. Едно от писмата е от Тьокели Imre, бунтовнически лидер в Централна Унгария. В писмото си Тьокели пише, че Австрия е започнала междуконфесионална война между протестанти-унгарци и католици, че протестантите са били принудени да сменят вярата си, а тези, които не са се променили, са брутално убити. Той се обърна за помощ към великия везир, като каза, че замъци като Кашав, Фюлек и Хонад, са изцяло под контрола на Австрия, че ничии животи и имоти не са в безопасност, че хората искат да живеят под управлението на справедлива османска държава. Редовете в писмото за "съпротива, стремяща се към османско господство" привличат вниманието на пашата. Той би могъл да ги използва, за да убеди султана в необходимостта от планираната от него експедиция в региона.

Второто писмо съдържа пълен списък на австрийските шпиони, действащи в османските балкански земи и тяхната разрушителна дейност. Нищо от това не би направило държавата приятелска. Той се върна при Балабан, увивайки писмата в сатенен шал, бродиран със злато, за да представи на султана както тази информация, така и предишната подобна.
- Надявам се, че във вашия отряд няма болни, ранени или изчезнали.
- Благодаря ви, нямаме загуби, моя държава.
- Много добре, извървяхте дълъг път, сега вървете и си починете.

На този ден през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида шоколад. Тази дата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник. Ацтеките са първите хора в света, които правят шоколад. Те го наричат храна на боговете.