Пролетта отново е дошла и орисва с безброй пухкави деца ! ~бебеправене 414~

Поредната „една черта“ - блед образ,
те умаря от живота и света,
след надеждите - да срещнеш отказ
и все  да бъдеш половин жена.

Явно е - пак няма да го бъде,
пореден месец давиш във сълзи,
душата закопаваш по-навътре
и наново почваш да броиш.

Таиш  мечти и хиляди представи,
облечени със детски пелени.
Жестокостта – тя няма да се бави..
Има-няма  двадесет и осем дни!

Не знам дали са девет кръга
във ужаса, наречен ад...но знам,
че този Данте  ни е лъгал  ...
адът е ...„една черта“ без край.

Когато любовта ти се натрупа
и няма накъде да избуи,
на костите тежи и счупва
надеждата,че можеш да си Ти!

Че може би е вече твоят ред,
и няма все да чакаш пред олтара,
молейки да сложат и за теб
ангелите този път кошара.

Казват че „не трябва да се фокусираш“,
и че май  „ще стане следващия път“
от гласовете си не чуват как изпуква тихо
празнотата, натежала по гърбът.

Но искаш или не – отново ставаш
и завърташ колелото отначало,
молиш Бога  "следващият път",
да не е  „черта“ , а  детско одеало.

Знам - със сигурност безброй са
по света най-тежките неща,
но няма по-страшна присъда
от погледа на майка без деца…

И от днес в автобуса...:

"Смисълът" не ми се полага -
била съм някога грешна
и дълбоко в бездната падам,
прегърнала бебешка дрешка.

А тя във ръкавите празна
и моля, и викам, и плача..
без лице и ръце, и без име
безпътна отново се влача
пред входа на всяка Светиня.

А молбата отново "отложена"
за изпълнение със срок "неизвестен"
Душата ми с данък обложена -
да плащам е все по-естествено..

Прости ми,ти Боже, невярата
и гнева, и плача и заричането,
и духовната ми изневяра
и безбройните ми отричания.

Прости завистта и сълзите
пред всяка количка и кошче,
прости тежестта във очите -
знай - по душа не съм лоша.
  [/spoiler