Красив ум

То това си зависи от учителката. В класа на дъщеря ми нямаше деца със специални потребности и тя ги мразеше равностойно всичките. Добре, че в трети клас се махна и дойде друга с огромни пробойни в знанията, но пък добричка.

Но аз друго исках да кажа, и аз вече писах и някой друг го каза, че хората са склонни да оценяват себе си като умни, рядко ще намериш човек, който да се счита ощетен откъм интелект. Може да има комплекси по отношение на външността си, социалните си умения, късмета в живота, но всеки си мисли, че е доста умен. Къде са хипотетичните глупави хора не знам. Ето сега дават едно моме в предаването за готвачи по телевизията, което е (или се преструва) на глупаво като гъсе, обаче пак не е ясно, за ограничени възможности ли става въпрос, или за невежество.

Учудва ме настроението към училището и сегашната образователна система, особено предвид че се знае историята му (модерната система е направена за да създава добри работници във фабриките в началото на индустриализацията).

Доказано е не само научно, но и в практиката на реалния живот че един индивид е най-"продуктивен", но по-важното най-щастлив и удовлетворен когато се развива в сферите които той сам избира и има вътрешна мотивация за това, по начин по който индивидуално му приляга (може да погледнете известни личности като писатели, композитори, научни откриватели и изобретатели и т.н. какъв им е бил всекидневния график на "работа" - няма нищо общо с модерното "9 до 5" камо ли пък да се припокриват). От там и следва че обществата които са най-гъвкави от към създаване на среда в която разнородни индивиди могат по начина най-добър за всеки от тях индивидуално да се развиват да са най-проспериращите. Това веднага се вижда че е вярно в реалния живот - най-отворените общества са Скандинавските, и те последните 100 години винаги са били в челните позиции във всички статистики в които човек иска държавата му да бъде (за Дания конкретно в икономиката има фраза свързана с нея - "getting to Denmark" - цяло направление което се опитва да разбере кои са факторите които могат да помогнат на другите държави да я "настигнат"). Колкото по-закостеняло в системите си е едно общество, и колкото повече се опитва всички индивиди да ги прекара през една и съща фуния и да ги направи по-еднакви - толкова повече изостава, защото не позволява на човешкия си ресурс да достигне потенциала на природно заложените му способности (реализирането им е пряко свързано с индивидуалната мотивация, ако човек е мотивиран да стане художник, въпреки че има и заложби за боксьор - ще се развива много повече в изкуството отколкото в бокса, защото без мотивация човек не се занимава с нищо в дългосрочен план, което е ключово).

От там и следва училищната система да е такава която помага на децата да реализират потенциала им какъвто е сам по-себе си, по какъвто и начин действа най-добре за всяко дете като индивидуална личност. Тоест обратното на това всички да трябва да могат да стават, започват работа и почиват по едно и също време, да учат едно и също нещо по едни и също начини преподавани и други подобни методи за обезличаването им както индивиди. Не само че това ги наранява като личности (води до по-лошо качество на живот за тях като възрастни), ограничава потенциала им, но е и пряко пагубно за обществото като цяло. Една система никога няма да може да максимизира потенциала на всеки на 100%, но това е посоката в която трябва да се развива - а не към повече конформизъм.

Също така мисля че е прекалено неотговорно да позволяваме учителите и това което те могат да дадат да бъде прахосвано. Всеки знае че ако имаш подготвен ментор в дадена сфера, ще напредваш в нея много повече отколкото сам можеш. В някои отношения дори правилния учител може да пробуди мотивация която сам никога да не може да достигнеш. Учителите трябва да са точно това - ментори които помагат на учениците да скъсят дългия път към развитието на потенциала им. "Всеки сам за себе си" с книги и интернет е прекалено нецивилизован "закон на джунглата" и няма смисъл да не използваме и методите на кооперация за развитието на обществото и всеобщото благо към индивидуалните такива. Не печелим нищо от "всеки сам да се справя както може" а в противен случай всички печелят.

Що се отнася до характери, нищо общо няма, че е научна фантастика.

С изолирани примери никога не съм имал цел да доказвам нищо. Давах примери за различен вариант. Ясно, че има различни.
Несериозно е да ми слагаш неказани и неписани неща в клавиатурата.
Мисля, прекалено много обръщаш внимание

Не е необходимо задължително по-необразовани хора да са на нископлатена работа. Познавам хора, които се оправят чудесно и със средно образование. И обратно - познавам хора с докторска степен, които се бъгнаха психически и в момента са на много силни антипсихотици, от които качиха маса килограми, имат сърдечно-съдови проблеми и т.н. Аз не бих насърчила детето ми да става гений. Бъдещото ми изискване към него, живот и здраве, ще бъде да е грамотен, да има дар слово, да умее да се изразява, да владее много добре английски и да си прави сметка на финансите, да е хитър, практичен и прагматичен - неща, в които аз съм добра и са ми помогнали в живота до момента. И да чете художествена литература за удоволствие. Нека след време да работи нещо, което му е интересно и приятно, както и да учи нещо, което наистина го влече, а не нещо, което роднините му му вменят, че трябва да учи.

На мен ми е интересно какви са образователните системи в проспериращите икономически азиатски държави - Китай, Сингапур, Южна Корея, Япония. И доколко хората там се определят като щастливи.
Независимо дали ни харесва или не, смятам, че повечето сме просто една брънка от сложния механизъм на обществото. И в този смисъл няма как да сме сами за себе си. Да, има хора със свободни професии и друг начин на живот, но за да функционира обществото ни, повечето не трябва ли да ходим на работа в определено време, да изпълняваме определени задачи? Лично аз предпочитам да започвам работа в 10:00, което не означава автоматично цялата образователна система да започна в 10:00. Това, което е удобно за мен, не е задължително да е удобно за останалите. Дори в едно училище с 40-50 души учители и 20 класа няма как програмата да е удобна на всеки. С учениците е същото - един предпочита да започна в 8:00 и да свършва в 14:30, а друг да започва от 10:00 и да свършва в 16:30. Но това може да се нагоди само при частните ученици и домашното обучение. Същото е във всяка една сфера от обществото ни. Няма как да залагаме само на индивидуализъм до 20-годишна възраст и после да искаме от този индивид да стане част от един механизъм на работното си място. И колкото и да ни се иска индивидуален подход към всяко дете няма как да се случи това в клас с повече от 4-5 ученици. Затова и учениците се нагаждат към учителя, а не учителят към всеки един в класа.
А през Възраждането образованието е било на почит, защото образованите хора са били малко и са ги уважавали. Днес на почит са парите, а популярни сред младото поколение са Емили Тротинетката и подобни "инфлуенсъри", "блогери", "влогъри", а не поети, писатели, учени... Тъжно, но ...

Не е необходимо задължително, да. От това следва, че простите нямат толкова грижи и тревоги като тебе, а нямат, защото не знаят онова, което знаеш ти, за което им завиждаш и съжаляваш, че не си като тях.

Идеята е цялото общество да се променя към по-голяма гъвкавост, не само училищата. Тоест и после как фирмите и индустриите (и не само) работят също да търпи развитие. Разбира се за някои сфери промяната ще е по-трудна или невъзможна, но отново идеята е да се увеличава гъвкавостта където това е възможно. Това че някъде не е ОК да се правят промени не трябва да ни спира да ги правим там където е. Но си мисля че пост-ковид хоум офисът много добре показа че всъщност начините по които работим може да са много по-гъвкави отколкото който и да е предполагаше преди това.

Също го има факторът, според някои специалисти, ако едно дете е надарено но докато е още малко не се подпомогне този потенциал да се реализира, той се губи завинаги. Не е като просто да се забавя и после човек като възрастен да може да "навакса". Всичко тръгва от децата и образованието, и то трябва да е водещо, не обратното.

Трудно е да се правят сравнения с източна Азия защото културите им са фундаментално различни от западната. Но принципно се знае че там където тяхната специфична култура дава по-добри резултати в една сфера, в други дава по-лоши и това изглежда е пряко свързано (принципно имат добри икономически резултати за сметка на културно-социалните там). Тоест едно общество не може да има най-доброто и от двете.

Но основното което казах е универсално вярно - държавите които залагат на максимизиране на индивидуалния потенциал на хората в обществото си, от гледна точна да позволяла всеки сам да прави свободен избор за собствения си път в живота и как точно ще го извърви и създава среда в която те срещат най-малко пречки, имат и по-добри социални и културни, и по-добри икономически показатели от тези държави които ограничават населението си. Голям фактор тук също така е и дали едно общество е т.нар. "high trust" или "low trust". В high trust обществата има голяма доверие между хората в обществото че другите са добронамерени към тях, както и голяма вяра в институциите че работят и им помагат, докато в low trust обществата е обратното - хората нямат доверие един към друг (всеки вижда другия като престъпник или лъжец и има голяма вероятност да го измамят или наранят), както и смятат че институциите са им корумпирани и не работят в тяхна ползва. Принципно най-"добрите" общества, било то Европейски или Азиатски, са high trust общества, и за жалост техните методи и системи не могат просто да се копират в low trust държавите и да заработят по същия начин със същия резултат. Ние разбира се след векове Османска империя и десетилетия комунизъм сме low trust общество, и първата стъпка е да се върви към промяна на тази нагласа, но предвид колко столетия е трябвало да стигнем до тук, прогнозата за промяната не е много обнадеждаваща.

Но тук не говорим просто за средно образование, говорим за двойкаджии. Плюс това, може би не всички със средно образование работят кофти работа, но много го правят, и определено имат по-малък избор. Крайностите не са хубаво нещо попринцип, винаги могат да се намерят доволно много примери на нещастни хора и в двете такива. Не бих стимулирала детето си да е гений, то няма и как (това не спира лудите родители де). Но не бих го стимулирала и да е двойкаджия, защото смятам, че така ще е щастливо. За мен това също е груба родителска намеса заради някакви криви представи.

Не вярвам някой да има специално желание детето му да е двойкаджия. Може родителят да е небрежен или да не иска да го презорва да учи много, затова да се примирява с двойки, но целта му да е да отгледа двойкаджия - не вярвам.

Толкова абдикирали родители има, че може да не им е цел да са двойкаджии, но изобщо не им пука за децата им.

И аз, само приказки как незнаещите били безгрижни се приказват.
И за яхтата на Пешо също.

Нищо Не бих избрала, защото родителите нямаме такъв избор. Децата се раждат такива, каквито са. Също, едно дете може да е нормално генетично, добре хранено, но да се разболее от менингит, да получи мозъчна травма и мозъкът му да спре да функционира нормално.

Няма гаранция. За мене е важно децата ми да са щастливи. Двойкаджия може да е щастлив и доволен, отличник също. Двойкаджията може и да не е никак щастлив, предвид че това, което му пречи да изкарва тройки или четворки ще му пречи и социално и финансово.  Аутистите и хората със шизофрения също могат да бъдат щастливи. Първите - като им се осигури подходяща среда и намерят начин да получават необходимото, а друг да върши вместо тях това, което не могат. Вторите с подходящи лекарства и хранене.

Имам позната със син аутист на възрастта на сина ми. Изкара някакви курсове по информатика и работи от дома им. Не успя да завърши прогимназия заради това, че не може да запаметява факти и не се интересува от хуманитарни предмети. Родителите го подкрепят. Живеят в Австралия, където явно има възможност такива хора да се впишат в трудова среда. Въпросният излиза само на двора. Щастлив е в по-голямата част от времето. Държи на компютрите си, стаята си, някакво килимче, плюшени мечок и се облича само в меки, трикотажни дрехи. Моят син и на двора не излиза без да е аутист или гениален математик.  

Свят широк и хора всякакви.

Да са ни живи и здрави децата!

Има и такива, обладани от идеите децата да си изживеят детството, или да не бъдат формирани и мачкани от системата, а спонтанно да развиват креативността си и прочее. Като цяло не свършват с успех.

Асал, де. Тоя новия скандинавизъм, дето ни го пробутват, ама нямам нерви да коментирам в детайли, лежат на тая кълка, всеки да прави, квото му е кеф. Ама по възможност момчетата да не пипат конструкторите, количките и другите инженерни играчки. Те да са резервирани за момичетатам а за момчетата кукли и парцалки. (или вече няма определения по пол, не следя последните моди и тенденции)

Накрая, ако не е добивът на нефт си умират прави със всичкия социализъм, който са си построили.
Ама кой ше се сети, то да мислиш не е модерно. Ако ти е кеф да дращиш с четката и да го наричаш изкуство.

Не съм съгласна. За деца на незаинтересовани, неразбиращи, ниско образовани, неграмотни, малоумни родители, родители, не знаещи езика има занимални, където след училище си учат уроците и си пишат домашните, има ресурсни учители, подкрепа в групи през ваканциите. Около нас имаше деца на работещи по 14 и 16ч дневно самотни майки, които, дето се вика, не знаеха в кой клас са децата им. Ами не бяха двойкаджии. Тук повтарят класове ако не се справят добре. Ако се прецени, че детето не може да учи в семейната среда се предлага интернат, приемно семейство, но 90% от тези деца и там не дръпват въпреки армиите от възпитатели, частни учители, психолози, логопеди итн.

Нормалното дете на незаинтересован родител може да не е пълен отличник, но четворки или тройки може да изкара дори и без да учи в къщи. При двойкаджиите обикновено има и някакви други проблеми, не само със запаметяване и интелект. Абсолютните двойкаджии са голяма рядкост навсякъде. Обикновено са бавноразвиващи се и сложени в неподходящо, за техния ритъм, училище. Имахме съседка с такъв син. Ами тъп си беше и никакво учене по 6 часа дневно с баби, лели, съседи, съученици, освен родители не помогна. Накрая отиде в специализиран интернат и завърши, но не може да работи, защото умствено се влоши. Родителите са образовани, интелигентни и вложиха неимоверно много в образованието му.


Двете ми деца са учили в западна система, държавна, но и частна в прогимназията. Никъде не са давали на момчетата кукли, а на момичетата техника. И двете ми деца от бебета не проявяваха интерес към кукли, а само към конструктори, кранове, техника. При децата на приятелка, също момче и момиче с малка разлика беше обратното. Малко е и до характер. Дъщеря ми си беше мъжкарана.

И не, не правят каквото им е кеф. Има си изисквания и умения по всякакви предмети. Чак в гимназията има профилиране.