Красив ум

Хахаха. Ех, едно време и фантастиката е била реалистична, не като сега.

Няма какво да се убеждаваш все повече – това е научен факт от историята на възникване на масовото образование. Целта му е да социализира индивида, т.е. да го приобщи към правилата, нормите и ценностите на обществото. Да спазва точен час, да посещава редовно училище, да се държи възпитано, да изпълнява поставените задачи в срок, да работи в екип с хора, които може би не харесва... Никога училището не е имало друго нещо за цел. Само възпитание и то вторично, след домашното.

Всичко останало индивидът може или не може да го получи от родителите, от приятели, от интернет, от библиотеката. Затова казах по-назад, че децата с високо айкю в някои образователни системи са вид СОП, защото не следват методите, мислят по-сложно, задълбават прекалено, а в училище се иска да слушаш и да изпълняваш. В съвременното западно училище спазването на метода е много важно, за да се научи човек да спазва след това работните протоколи, защото за всяка професия има такива.

Съгласна, ама плюс ограмотяване все пак.

Оф, да, тя и Манди си го е написала.

В Англия първоначалното ограмотяване е било децата от селата да се научат да познават часа и дните от седмицата, за да могат да работят във фабриките. Иначе във фермите са го карали на изгреви и залези, и евентуално отчитали неделята, защото ходят на църква.
Обаче в България имаме култ към образованието от Възраждането насам и при нас очакванията са различни и често романтични. Такава ни е историята, но това не променя факта, че образованието трябва да готви човек за работата и животът му като възрастен.

Затова при надарените деца е много важно да се заложи на развиване на социални умения, адаптиране към живот на повърхността. Иначе става неприятно.

Четох за училището на Илън Мъск, може да ме линчувате, но аз, по- правилен подход не бях срещала. Дано дойде бъдеще, в което това да се очаква от у- щата.

То винаги е било така. Общо взето положението е "с училище - зле, без училище - още по-зле". Ама то и преди, когато образованието не е било достъпно и масово, какво се е случвало с хората в една определена (ранна според сегашните разбирания) възраст? Ми същото - пак влизаш в коловоза на обществото. Това е неизбежно, щом живееш в такова. Че даже и по-рано е настъпвало това събитие. Още на 12-13 и айде - семейство и изкарване на прехраната по някакъв начин. Даже по-съврменните поколения сме по-облагодетелствани в това отношение, защото ни се дава повече време за узряване, осъзнаване и извличане на най-полезното за нас от една система, каквато е образователната. Затова аз не разбирам нито демонизирането, нито възхваляването на училището. Като всяко нещо в живота - има и плюсове, и минуси. Всеки се учи и от двете. Ако можеш да извлечеш повече ползи - супер. Ако не намираш никакви такива за себе си - има алтернативни варианти. Аз на моето дете се опитвам да му обясня и да го науча точно на това - да си знае и развива силните страни, но да не разчита за това изцяло на училището. То може да му помогне в някои аспекти, но не е гаранция за нищо. Затова той не се впряга за оценки, аз пък не се впрягам, че даден учител не бил най-перфектният на света, че училището не е Едем и че съучениците не били ангели или поне едни малки Майки Терези (Боже, как се пише това? Майка Терези, Майки Терези или майкатерези? ).

Категорично предпочитам детето ми да е "Пешо двойкаджията". Защо - защото искам да е здрав, щастлив, необременен с очакванията на родителите си и нереализираните им собствени амбиции, които прехвърлят върху децата си. Самата аз като човек, който постоянно се ограмотява и научава нови неща, съм нещастна, защото колкото повече знам, за толкова повече неща се тревожа. Благородно завиждам на по-необразовани хора, които обаче са щастливи и вечно усмихнати и живеят безметежно.
За детето като поотрасне е по-добре да е хитро и прагматично, интелигентно в такава посока, че да върви напред и да се справя с живота. Но гениалността - тя е едновременно дар от Бога и наказание. Дава ти едно, но ти отнема друго.

Благодаря, че повтори целия ми коментар, само че с други думи. Все пак мисля, че критическото мислене е важно и човек трябва да си се убеди сам, макар и да го е прочел някъде като исторически факт. Това също е отклонение от образователната норма от килийното училище насам - хората вече проявяват съмнение в авторитетите, искат сами да прочетат, имат достъп до повече информация. Това естествено има и добри, и лоши страни. Ако преди 200 години лекарят/свещеникът/царят излезе и каже, че има смъртоносен вирус и всички трябва да пият хапче никой нямаше да им иска отчет, обяснения, имат ли диплома, кой прави хапчето, къде се прави хапчето, в съседното село имало една баба, която казала да не пием хапчето...
Естествено, че в училището човек получава базови знания и базови умения, но не навсякъде е еднакво - финландската система, например, е много по-различна от нашата. Освен това не случайно казах училището в този си вариант. В България е от има-няма 2 века, което е една частица време. Според мен с оглед световните промени, новоизникващи професии, промяната в разбирането на хората за труд и заплащане, новото поколение, което има съвсем различни разбирания за живота, то образованието коренно ще се промени. След пандемията пък се промени трудовият пазар, масово се работи хоум офис, дистанционно, смесено, хората искат все повече личен живот, настояват за много повече права и привилегии. В България е същото. Ако тази тенденция продължи най-вероятно образованието ще трябва да се нагоди към новите предизвикателства, защото идващите поколения вдигат бунт срещу "коловоза".

Има хубави страни, да. Но и този тип училище няма да е панацея за успех и щастие в живота. Пак ще има неудовлетворени от него. Пак ще лъснат някакви недостатъци. Може би ще се появат други дефицити в обществото заради него. Това е нормално, всяко нещо се развива и променя, приспособява се към изискванията на съответното време. После отмира или пък се трансформира, и пак, и пак, и така, докато има хора на Земята.
Аз пък мисля, че след много време, когато образованието стане твърде профилирано и твърде практически насочено, отново ще се появи нуждата и ще настъпи времето за по-богата обща култура, за по-широк поглед към света, за нуждата хората да комуникират по по-разнообразни теми. Аз и сега по моето обкръжение съдя, че ми е много по-приятно да общувам с хора с по-широка обща култура, отколкото с тесни специалисти. Та искам да кажа, че училището никога няма да достигне перфектния си вид, който да удовлетворява нуждите на всеки един член на обществото.

Тъкмо напротив. Новите поколения ще бършат задниците на роботите, образно казано. Все повече се налага дисциплината на спазването на протоколи. А интелигентните, които са над определено ниво, така и никога не могат да бъдат спрени да мислят критично и различно, но и никога няма да станат повече от 2% от населението. Останалата част е хубаво да спазва някакъв общоприет морал и да не пълни затворите.

Иначе преди 10 години се казваше, че в следващите 20 години половината водещи професии ще са напълно нови. Тогава и аз си представях някакви нови специалности свързани с нанотехнологии или пробиви в науката, уви, новите професии са Инфлуенсър, Ютюбър, Коуч, Нутриционист – все занятия с нулев ценз, а и прилежащия им обслужващ персонал, който все по-често е заместен от интелигентни устройства и програми. Та след 10 години ако човек не измисля нещо наистина ново, което е все по-трудно, ще трябва да умее да натиска копче, да кликва с мишка и да спазва протоколите за това.

Дали хората, които работят ниско-платена гадна работа, живеят от заплата до заплата, и не знаят дали утре няма да са на улицата, наистина са по-щастливи? Тревожиш се, защото си тревожен човек, а не защото знаеш повече. Аз колкото повече знам и мога, толкова по-спокойна и силна се чувствам.

Плюс едно, разбира се, че е така. Що за представа за живота и спокойствието на "простите" и незнаещите!
Хората обичат да казват, че им е трудно, защото са знаещи, умни, морални, "с много развито чувство за справедливост" и т.н. Всъщност практически никой не смята, че не е умен, и малцина смятат, че са неморални или че знаят твърде малко.

Както не можах да се науча да чета до края на първи клас включително, ако това беше в днешно време, кат нищо щяха да ме обявят за аутист май.

Нали? Далеч по-добре е да те обиждат и да ти обясняват какъв си идиот. Това помага много!

Или мързеливец? По принцип това поне е преодолимо... (Като те накарат да учиш повече.)