Близките ви в течение ли са на вашето бебеправене?

И аз съм така

Да се окуражим малко а  споко само и ще видиш, че всичко ще е наред. Аз обаче не мисля да споделям за сега с никой ... е освен тук де 

Знае само една приятелка просто имам нужда да споделя с някого (освен с милото) огромното желание да имаме второ детенце .Не бързам да споделям с роднини ,защото ще се почне с едно"ама то сега не му е времето ","наистина ли сте готови за второ "или ако не стане от месец два да почнат да ме пращат по лекари .Когато стане бебчо ще кажа на родителите ни,но само на тях .
И на вас   

Аз не съм омъжена и все още си траем, но от 3 години живеем заедно и много искаме да си имаме бебче, а и вече ни е време, защото наближаваме 30г. Та така или иначе имахме малко проблеми и се наложи да споделя с майка, за да ми помогне. А родителите на моето мило и те започнаха да искат бебе и така всички научиха. Но пък аз се радвам, защото ми дават подкрепа. Ние пробваме от половин година откакто ми минаха проблемите, ни пак не става, а много искаме 

Роднините ми не са в течение, защото съвсем ще ме побъркат с въпросите си...

Единствено съм споделяла тук и с една приятелка, защото все пак човек има нужда да поговори с някой за терзанията си...

Моят случай май се различава доста от преобладаващото настроение. От много време искам второ, и дори трето детенце, но обстоятелствата не го позволяваха. Преди повече от година си купих нови книги за бременност и раждането... научих ги наизуст преди да бяхме стигнали до реални планове    Самата аз не отбягвам темата, но усещам, че повечето ми познати, а дори и приятели, не ме третират като нова кандидат-мама. Дори рядко някой ме пита за това. Особено както сме в чужбина, тук хората като решат да имат деца, обикновено си ги раждат с малка разлика (умно и практично според мен). Така мен просто няма кой да ми намеква и да ме гледа в корема, а как бих искала. Може би защото има рискове при мен и въпросителни. Сега, когато ми кажат нещо шеговито за бременност и бебе, се усмихвам и сияя. Да, не искам да го крия. Независимо какво ми готви бъдещето. Ще кажа на повечето си близки хора още в момента, в който забременея - ако ми е писано. Уморих се от затвореност и самотност по тази ми мечта.

Като бях бременна на 20, някакси се притеснявах от състоянието си. Сега ми се иска някой като ми направи комплимент че съм слаба, да му отвърна 'о, колко ми се иска да съм дебела...  Никога за 10годишен семеен живот не съм мислила реално, че ще имам проблеми при забременяване или гинекологични проблеми. Става така, че или на никого нищо не казвам, но и все повече отбягвам контакти с бегли познати, или сама започвам темата с по-близките ми. Мен няма кой да ме уязви с подмятания, защото доста от приятелките/лите ми нямат още деца и самите те са изпълнени със страхове. Мисля, че можем да си помагаме много, ако можем да говорим за всичко това с най-близките си.

Само майка ми и сестра ми.Някои от най-близките ми приятелки също.Понеже имаме едно дете, никой не се сеща ,че правим опити за второ.Енякои колежки са доста любопитни и само подхвърлят, че ми било време за второ, че съм понапълняла и разни ми ти такива, но хич не им се връзвам.Обичам да споделям само с когото аз преценя.

Не казахме на никого, защото съвсем не бяхме сигурни, че нещо ще се получи. Аз имах много сериозни подозрения, че няма да стане и дума не давах да се продума, а и с мъжа ми бяхме отскоро заедно и никой не се усъмни, че се опитваме да правим бебе. Звучи като конспирация, но аз бях абсолютно категорична, а и мъжа ми не е фен на предварителните приоказки. То и самото бебе като стана ние пак не казахме, защото и с бременността имах проблеми, съобщихме чак като влязох в четвъртия месец. Но за сметка на многото притеснения и упоритото мълчание сега си имаме едно сладурско и страхотно бебе, пожелавам на всички, които искат и бебеправят.

Да, запознати са, мойте и неговите родители са наясно с плановете ни за бебеправене, и доста приятели също, не ме вълнува много тяхното мнение / в смисъл ако има негативно такова  /, но поне до сега никой нищо отрицателно не е казал  дори напротив 
не виждам кой знае каква причина за да е голяма тайна ...

Ние сме семейство от 7 месеца, а сме заедно от 5 години. Правим опити от 4 месеца и вече лееко почнах да се притеснявам  . Затова и казах на майка ми, че правим опити- ейтака за съвет. А си мислехме да е голяма изненада за всички. Иначе на приятелите, които постоянно подмятат за "Кръщене" им казваме с усмивка, че искаме да си поживеем и тогава. Но ми е толкова гадно, защото толкова много искаме да си имаме бебче още сега. 

   Всички подозират, защото очакват с нетърпение. Но ние на никого не сме казали, че бебеправим. Миналата година като видях двете чертички, абсолютно веднага казахме на целия свят. След месец трябваше на целия свят да обяснявам защо вече не бях бременна. Всеки път когато го разказвах се чувствах ужастно. Затова сега мълчим.
Оооооооо, извинявайте
Ние с мъжа ми знаем и вие, разбира се

Казала съм на сестра ми и една приятелка,която също се опитва да забременее.Иначе изобщо не коментирам темата.
Те и близките и приятелите ни не смеят много да питат,защото направих един много гаден аборт в 23 с. преди три години.Останах си много чувствителна на тая тема и предполагам,че ми личи,защото никой дума не казва.Така ми е удобно за момента
А иначе си изливам душата във форума

По-добре никой да не знае, най-много една две приятелки. Иначе ще се почне едно питане, очакване това допълнително изнервя обстановката. Ние на никой не казахме, а родителите вси мрънкаха. Айде вече, как ще ви отива искаме внуче и т.н.