В памет на Роланд Ратценбергер 4.07.1960-30.04.1994

  • 2 133
  • 3

Скрит текст:
На 30 април, феновете на моторните спортове се опитваме по един или друг начин да уважим паметта и да дадем заслужената почест към австрийския пилот от Формула 1 Роланд Ратценбергер 4.07.1960-30.04.1994 Какво може да се каже за австрийския пилот Роланд Раценбергер? Сигурно се питате, а мнозина сигурно се чудят дори кой е той. Австриеца който трагично загина във втората квалификация за Гран при на Сан Марино на писта Имола в Италия на 30-ти април 1994 г. в 13:18 часа. Известен още като забравения пилот. Смърта на Роланд не трябва да се неглижира и да се забравя. Роланд се бореше за място на старта и никога не трябва да бъде забравен. Той не трябва да бъде третиран като човек втора ръка или пилот втора ръка само защото се е борел за място на пистата в едва третото си състезание във Формула 1 (за която толкова много е мечтал и е искал да бъде.) Ратценбергер е първата жертва до тогава от 8 години насам (до 1994г.) Предишният трагичен случай на пистата е с нелепо загиналия италиански пилот Елио Де Анджелис, който загина от задушаване в кокпита на Брабам BT55 [проектиран от Гордън Мъри.], след катастрофа и последвал пожар на 14 май 1986 г., по време на частни тестове с отбора на Брабам (собственик на отбора беше Бърни Екълстоун), тогава на писта Пол Рикар. Елио имаше същата съдба като Ратценбергер.

Хората, които са познавали лично Роланд Ратценбергер и са съпреживели и проследили историята му, смятат, че е несправедливо и неоправдано отношението на хората към Роланд. Винаги поставян на заден план. Постижението да успееш да влезеш във Формула 1 при условията, при които Роланд беше, заслужава много повече уважение и почитане на паметта му.

 Роланд Раценбергер роден на 4-ти юли 1960г., в квартал Максглан, Залцбург, Австрия. Той е първородния син на Маргит и Рудолф Ратценбергер, семейството има и две по-малки дъщери, които са доста тихи. Рудолф и Маргрит се определят като работохолици, по-сдържани хора, криещи емоциите, и по твърди с децата си при възпитанието им. Така са възпитани и трите им деца.

 Рудолф е работел като директор в осигурителен пенсионен фонд, за съпругата му Маргит няма иформация какво е работела. Днес и двамата са пенсионери. Роланд и сестрите му са отгледани предимно от баба си по майчина лниния. Като малък Роланд е наблюдавал с голям интерес през прозореца на къщата трафика от коли преминаващи в близост до имота където са живели семейството му. Той винаги е мечтал да стане състезателен пилот. На 5 годишна възраст Роланд гледа с бащата си Рудолф по телевизията състезание от Формула 1. Хлапето е впечатлено от болидите и звука които те издават и казва на баща си "един ден ще стана състезателен пилот", Баща му казва, че това са глупости, няма как да стане това, а и нямат пари за такова нещо. През 1969 г., не много далече от къщата на Раценбергер е открита пистата Залцбург Ринг. Роланд е вече на 9 г. Той се промъква от време на време със неговите приятели през дупка в оградата, за да гледат състезанията провеждани на пистата.

Минават още няколко години и Роланд е приет в механотехникума в Залцбург. Близо до домът му се намира и гаража на Валтер Лехнер, които като магнит привлича момчето и го доближава до така жадуваната мечта. Лехнер позволява на Роланд да се учи над неговите болиди в гаража. В 4-ти курс от общо 6 Роланд решава, че е време да напусне техникума. Роланд се скарва с баща си, именно по тази тема. Рудолф иска синът му да завърши освен средното си образование и висше по инжинерни науки, за да е сигурен, че синът му ще има сигурно бъдеще и високо платена работа. Рудолф казва: "Синът ми настояваше и искаше да напусне техникума още в 4-ти курс и го направи. Не позволи да се намесваме в неговите работи." Роланд напуска техникума и отива да работи като механик при Лехнер. По-късно австриеца работи и като дистрибутор на хлебни изделия в родния си град Залцбург. Защото парите не му стигат.

Роланд се възползва от всяка дадена му възможност. През 1982 г. Ратценбергер се премества в Германия, защото може да печели повече пари като инструктор в шофьорската школа ISA Racing и успява да направи първите си стъпки във Формула Форд 1600. Той остава в Германия до 1985 г. и успява да запише първите си победи. В списание за моторспорт Роланд прочита - "Ако искате да създадете име в света на моторните спортове, трябва да отидете в Англия."

На хиляди километри от дома, Раценбергер най-накрая направи пробив. През 1986 г. той печели фестивала на Формула Форд в Брандс Хеч с малка преднина. Отборът на Шницер от Фрайрейсинг разбира за "съседа си" от Залцбург и му предлага договор за 1987 г.

Ратценбергер имаше само една цел и мечта: Формула 1. Но състезанията с туристическите автомобили са само междинен етап в кариерата на австриеца. Той иска да кара болид от Формула 1. Пътят го води навсякъде другаде, но само не и до мечтаната Формула 1 до тогава. С финансовата подкрепа на ATS, на Роланд му е дадена възможността да участва в няколко състезания от Формула 3. Той кара в тази категория две години, успоредно с туристическият шампионат. Той печели парите, които след това харчи във Формула 3. 1989 г. е повратната точка в кариерата на Ратценбергер, участието му в английската Формула 3000, по това време е последното препятствие пред него за така мечтаната от него Формула 1, но съдбата го поставя на напълно погрешна посока. Той отива в Япония по средата на сезона за шампионата със спортни коли, но това го отдалечава още повече от базираната в Европа Формула 1.

Печелейки добри пари, той може да си позволи да продължи кариерата си в Англия. Той пътува напред-назад между Япония и Англия почти всеки втори уикенд. Той трябваше да направи това усилие, за да не загуби важните за него контакти с хора във Формула 1. От 1990 г. Ратценбергер кара само в Япония, но в три категории: Формула 3000, спортни автомобили и шампионат за туристически автомобили. Той печели състезанията веднага. Ратценбергер става герой и звезда в Япония, неговите огромни плакати висят по бензиностанциите, а феновете обожават симпатичния австрийски пилот. Привидно Роланд няма причина да се отказва от този сигурен източник на доходи. Но Ратценбергер иска да влезе във Формула 1. В последния момент се отваря възможността му с новосформирания британски отбор Симтек, собственик и мениджър на отбора е младия 28 годишен Ник Уирт, който разчита на Роланд като опитен пилот да кара като втори пилот заедно с колегата си Дейвид Брабам (син на трикратният световен шампион от Формула 1 Джак Брабам.) По мнението на много от неговите колеги няма значение какви позиции е постигнал Ратценбергер в първите две състезания или дали е отпаднал. Единственото, което имаше значение, беше, че той искаше да докаже на всички, че мястото му е във Формула 1. И до днес Роланд Ратценбергер е част от историята на Формула 1.

Да почива в мир!
Виж целия пост
# 1
1990 JSPC Фуджи 1000 км с Роланд Раценбергер

Финалният етап през 1990 г. на японския шампионат за издражливост с прототипи JSPC [японския Льо Ман], се проведе на 7 октомври на писта Фуджи Спийдуей. През този ден тайфун № 21 се движеше западно от остров Якушима към остров Кюшу и есенният дъждовен фронт попадна в обсега на тайфуна, които изглеждаше, че беше в застой и имаше усещането всякаш, че преминаваше през японския архипелаг. В резултат на това небето над писта Фуджи Спийдуей беше покрито с гъсти облаци от сутринта и въпреки че времето беше нестабилно с проливни дъждове, феновете продължаваха да се стичат от рано сутринта, изпълвайки трибуните с капацитет за над 40 000 зрители.

Причината, поради която толкова много фенове се стекоха на събитието, беше, че колите от група C, които се състезаваха в JSPC, бяха чудовищни прототипи с максимална мощност от 800 к.с. и максимален въртящ работен момент от 80 кг-м. Един от водещите местни прототипи беше Denso Toyota 89C-V/Dunlop, управляван от Роланд Ратценбергер/ Наоки Нагасака с отбора на Third Racing.

Въпреки това може да се каже, че JSPC, който продължи до 1992 г., не беше толкова труден турнир, в сравнение с това състезание. Дъждът, който ръмеше малко след старта, внезапно стана силен до проливен, след това спря изведнъж, а след това отново се увеличи, което направи почти невъзможно да се предвидят условията на пистата. Затова всеки отбор трябваше да подготви всички видове гуми като сликове, сликове с грайфери, гуми за дъжд и супер дъжд на Дънлоп. Въпреки, че трябваше да се правят спирания в бокса на всеки 50 минути за зареждане с гориво и смяна на гуми, в рамките на 5 минути след напускане на бокса, условията на трасето се променяха рязко и непредвидимо, а гумите, които бяха заменени, бяха напълно неподходящи за всички отбори през следващите 50 минути.

Състезанието беше хаос от самото начало. Първата жертва на лошото време беше екипа на Minolta Toyota 89C-V на Кейши Сузуки/Такюя Куросава, които се смятаха едвали не за фаворитите за победа в това състезание, но се оттеглиха от надпреварата след само 10 обиколки. Следващата жертва беше YHP Nissan R90CP, управляван от Масахиро Хасеми и Андерш Олофшон, които стартираха от полпозишън. Те смениха с гумите с такива за лек дъжд, за да се възползват от ръмежа в средата на състезанието. Въпреки това, след като изминаха около 3 обиколки, дъждът, който започна уж да спира, се превърна в силен порой и вече бяха с 3 секунди по-бавни от лидерите.

Хасеми: „Когато напуснах питлейна, си помислих, че мога да се включа, но внезапно дъждът се усили и си помислих: „О, Боже мой.“ Лошите метеорологични условия  продължаваха, но екипа и пилотите те се надяваха, че дъждът ще отслабне до следващия бокс.

Лошата ми преценка беше, че избрах гуми за лек дъжд на Дънлоп с плитък грайфер. Въпреки това, точно след като напусна питлейна, дъждът внезапно се засили и Олофшон се завъртя веднага щом настъпи газта при опит за включване към състезанието, което го свали до 6-то място.

Други отбори също загубиха управлението над прототипите, а Minolta Toyota 90C-V на Пиер-Анри Рафанел/Масанори Секия/Хито Огава, който имаше проблем със съединителя в 190-ата обиколка, излезе от пистата в обиколка номер 100.

В разгара на тази ожесточена битка, в която фаворитите за победа отпадаха един след друг, състезанието се превърна в битка между отборите Denso Toyota 89C-V/Dunlop на Ратценбергер/Нагасака и Calsonic Nissan R90CP на Казуйоши Хошино/Тошио Сузуки. Екипа Third Racing участва с 89C-V от предходната година в това състезание, защото прецениха, че прототипа от предходната година, който е много добре разработен, ще има по-добра производителност от най-новия такъв 90C-V, който има нестабилна ходова част. С този прототип Ратценбергер е стабилен на пистата при силен дъжд, а когато дъждът отшуми, той се опитваше да охлади гумите в локвите, като променяше траекторията си.

По този начин двете коли на Ратценбергер/Нагасака и Хошино/Сузуки продължиха ожесточената битка до края на състезанието, докато наближаваха последното зареждане/смяна на гуми. Хошино беше първият, който влезе в бокса. По това време дъждът почти беше спрял, но Хошино заяви, „Има локви, който се стичат по някои части на пистата и не можех да се състезавам без гуми за дъжд.“ Мениджърът на Calsonic Nissan Казутоши Мизуно обаче получи радиосъобщение от своя екип, чакащ го в Готемба, че започва да вали от запад и реши, че пистата ще стане суха по средата на състезанието.

От друга страна, собственика и мениджър на екипа Third Racing[заводски отбор на Тойота], Макото Като даде знак за влизане в бокса едва преди резервоарът за гориво на Denso Toyota 89C-V  почти да се изпразни. Трябваше да упорствам до последната минута, за да видя как ще се развие бързо променящото се време в крайна сметка. Преценката му беше правилна. Това е така, защото когато Denso Toyota 89C-V влезе в последния бокс, отново започна да вали силно.

Супер дъждовните гуми на Дънлоп, който показваха истинската си сила при силен дъжд. Лошото време продължи да надвиства над писта Фуджи Спийдуей, която беше частично превърната в река, и Denso Toyota 89C-V спечели победата с около една обиколка пред преследващия го Calsonic Nissan R90C. Това беше задоволително състезание благодарение на представянето на гумите за дъжд на Дънлоп, мениджъра на Third Racing и отличното пилотиране на Ратценбергер/Нагасака. Макото Като каза по-късно.

„Причината за победата ни беше, че взех разумни решения и избягвах да правя безразсъдни залози. Пилотите също караха добре.“

В това състезание 18 прототипа се наредиха на грида за финала на шампионата, но поради серия от излизания извън пистата, само 8 завършиха състезанието, 6 от които бяха с гуми Дънлоп. Екипа с пилоти Хасеми/Олофшон с гуми Дънлоп, който веднъж падна до 6-то място, продължиха да карат упорито, за да завършат на 5-то място. В резултат на това Хасеми, който имаше по-дълъг пробег от Олофшон, спечели годишния шампион на JSPC за 1990 г.

Връзката между Роланд Раценбергер, който демонстрира изключителни пилотски умения, и собственика/ мениджър на Third Racing Макото Като датира от предходната година. Отношенията им бяха като на баща и син.

Макото Като, който посети Лондон преди началото на сезон 1989 г., се обърна към британските журналисти, казвайки: "Тестваме нов прототип от група С, така че бих искал да ви представя един млад талантлив пилот." По това време Роланд се беше появил в хотела, където беше отседнал Като. Резултатите от теста бяха добри. Затова Като подписва договор с австриеца за заводски пилот на Third Racing и за да му подсигури жилище по време на престоя му в Япония, Като наема стая в хотел близо до езерото Хамана и му дава автомобил. Оттогава, докато беше в Япония, Роланд започваше да се състезава от именно онази хотелска стая.

Австриеца маше добри отношения с отбора. Но след сезон 1993, Роланд каза на Макото Като: „Ще се състезавам във Формула 1 следващата година.“ Беше едностранчиво изказване от страна на австриеца. Макото Като заяви, „Формула 1 е все още  добре, ако си във второкласен отбор, но ако отбора е по-надолу, Роланд не се занимавай с това, моля те.“ Но той не го послуша. Въпреки това, през март 1994 г., през тази година, Макото Като решава да направи тест за 24-те часа на Льо Ман и информира Роланд за графика им. Ако се беше явил на този тест, щеше да поднови договора си, без да му задаваме излишни въпроси какво се е случило до този момент. Но Роланд така и не се появи.

Въпреки това, един месец по-късно, Роланд посети екипите на Фурари и Third Racing, без да се обади на Макото Като. По това време Като вижда Роланд, но му е много сърдит и му казва:

„Роланд, Поздрави ли г-н Сайто Харухито (генерален мениджър на TMS по това време и по-късно президент на Айшин Сейки)? Поне му се обади!!!!.“. И така през последната седмица на април същата година Роланд, който отиде в Италия, за да участва в ГП на Сан Марино, случайно се срещна и хапна с мениджъра на Мазда,  Такаши Охаши. Точно тази седмица той загина на пистата. По време на втората квалификациона сесия за ГП на Сан Марино, част от предното крило на болида Симтек-Форд S941 се разпадна и той катастрофира с около 314.9 км/ч.

Екипа Third Racing гледаха на живо квалификацията на вече бившият им пилот Ратценбергер. Екипа използваха отпуските си, за да отидат на собствени разноски до Италия. Веднага след инцидента те се обадиха на Макото Като, собственик и мениджър на японския екип. които приемаше Роланд като свой син.

Японците го информираха, че „Роланд е претърпял инцидент и е бил откаран в болницата“. По-късно обаче Макото Като казва следното:

„Когато ми казаха, че е телефонно обаждане от Италия, веднага се изплаших.

Роланд беше в състояние на мигновена смърт. Ако тогава беше послушал съвета на Макото Като, но  не би, на този свят няма смисъл от „ами ако“. Но има едно нещо, което мога да кажа със сигурност. По време на престоя си в Япония той беше обичан от феновете, отбора и съперниците си и беше брилянтен и запомнящ се пилот.

Днес се навършват точно 29 години от трагичната катастрофа на австрийския пилот Роланд Ратценбергер 1960-1994

Нека да почива в мир!
Виж целия пост
# 2
Някой гледал ли е добър филм за Сена предполагам че там си спомняла и Роланд?
Виж целия пост
# 3
Някой гледал ли е добър филм за Сена предполагам че там си спомняла и Роланд?

От 2010 Сена. В Youtube на Франсис Меграхи документалния филм също е хубав.

Senna: A Personal Memoir (Famous Figure Documentary) | Real Stories

https://m.youtube.com/watch?v=Mb46pGM0uiE
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия