💙 Къванч Татлъту- "Aile - Семейство"§ минали и бъдещи проекти, партньори -тема 106

Ще ми се да кажа, че болката на Аслан бръкна в душата ми, обърна я с хастара и разбирам действията му, но това би ме превърнало в чудовище.
Ще ми се да кажа, че това, което направи е отвратително, нечовешко, няма връщане назад от този път и не биваше да стига до там. Но също се чувствам като чудовище, ако подмина случилото се с Джейлян.
В такива обувки ни сложи Хакан Бономо, че няма път ни напред, ни назад.

Това е пътят, който Аслан измина от нежната сцена с баба си до убийството на Ати – така Аслан стана "целия" Юсуф. Докато Аслан продължава да има сърце, смятам, че той ще търси своя път и този път ще тръгва оттам, където свършва пътя на Юсуф, но по-нататък ще се различава от него. Но Аслан не тръгва по някакъв нов път, той продължава пътя на баща си,  има точка на застъпване – сегашният момент. Аслан иска да бъде само чист, но той е продължение на баща си и носи и следи от него.  Убийството на Ати е мост между бащата и сина. Всичко, което се случи около смъртта на Серхат и адвоката е заради намесата на хората от миналото, времето на Юсуф.
Две действия, разчитащи на ума, а не на силата: документите за нарушения, събрани от Девин за баща и, както и Толга, когото Аслан направи шеф на фирма, която ще пере пари и най-вероятно Толга ще завърши в затвора, показват, че Аслан и Девин търсят други решения.

Не съм съгласна, че Ямур донесе проблеми на Семейството.
Ако не беше тя, сигурно щеше да се намери друг

Асланъм, Асланъм, ... Кръвта вода не става!!!
Децата винаги плащат за греховете на родителите,
въпреки заръките им да не цапат ръцете и сърцето си.
Но за да не плащат и техните деца грехове, ...
Не изкупвай греховете с нови грехове!!!
Девин, не си изоставяй професията!!!
Не се оправят такива, които не искат да се лекуват!!!

Просто за момента не я усещам като част от мафията!  Толкова силно влезе в сериала като Девин Акън - заредена с други емоции, с друга енергия, чиста, дива, всеотдайна, търсеща справедливост, че някак си не мога да я приема като част от Сойкан. Този образ ми се запечата в съзнанието и знам, че дълбоко там, някъде тя ще си остане Девин Акън. Природата и е друга. Маята и е друга. Но знае ли човек

„..АЙЛЕ....10
За да можем да разберем всичко, което се случва в сериала, който гледаме, трябва преди всичко да приемем за „нормалност“ всичко, което съставлява средата, в която се развива историята, която гледаме. Моралната свобода на действие при убийство и други престъпни деяния, богатството, получено от незаконни дейности, съперничеството между различни групи - кланове, йерархията, върху която почива семейната структура, лоялността и лоялността, които са жизненоважни между нейните членове семейството, наказанието, основано на кодекса на ценностите, които възприема, непризнаването на индивидуалността на всеки един, елиминирането на личния избор и принудителното участие в това, което се определя като част от цялото, и много други неща, които лишават индивида от чувство за уникалност и просто го превръщат в парче от пъзел, където то има определено място и причина за съществуване, лишавайки го от правото да се разграничи от средата. Тази болест за нас извън тях е нормалността, в която се раждат, растат и живеят героите от сериала ни. Може да сме отблъснати от много от това, което виждаме, но не трябва да ги съдим по нашата нормалност... а по тяхната.
Вече съм писала много за Девин, в предишните си постове съм анализирала причините, които днес виждаме да я водят до поведение и решения, които не са в съответствие с личността, която смятахме, че има. Разговаряхме за семейството й, за проблемите й от детството, за потиснатите пропуски и недостатъци, които тежат на душата й. Говорихме за по-дълбоките й причини да бъде привлечена от мъж с произхода на Аслан, говорихме за причините, които я накараха да пренебрегне очевидното и казахме, че поради всичко това е много вероятно да ги видим да изплуват отвътре в нея елементи от нейната личност, които може да са я отвели в грешната посока. Това, че искаше да защити майка си и да я върне у дома, не беше грешка. Но лесният начин, който избра да го постигне, беше грешен. Изнудването на баща й и постигането на победа срещу него според мен не беше да въздаде справедливост на майка й, а желанието й да докаже, че сега е по-силна от баща си, му даде демонстрация на сила. Тя имаше силата в ръцете си ... и я използва. Това само по себе си е знак, че тази сила не трябва да се притежава. Можеше да даде на майка си старата й къща, в която да живее, можеше временно да й наеме квартира, имаше и други възможности, но за съжаление ... тя направи най-лошото. Знаете ли, този вид сила е нещо, което опиянява човека, тя е като наркотик, тя го убеждава, че никой и нищо не може да й устои. Започваш с едно дребно, елементарно и повърхностно оправдано изнудване и преди да се усетиш... може да даваш заповеди дали някой ще живее или не, без дори да осъзнаваш, че си загубил себе си. За това и в коментар, който направих, казах, че Хюлия може да й е направила нещо добро, като й е показала убийството на съпругата на адвоката. Може би нашата Девин ще се разклати малко, ще се събуди и ще разбере, че желанието да се впишеш в тази среда и да искаш да живееш като пълноправен член не е нито просто, нито лесно управляемо.
Понякога съм по-строга с Девин, отколкото с Аслан. А причината е, че Девин, въпреки че не е израснала в идеална среда, е имала възможността да изживее един различен живот. Докато Аслан, докато не прочете писмото на баща си, нямаше нито възможност, нито право на избор. Той израства точно такъв, което хората, които са семейството му, го обучават да бъде. Светът му винаги е бил същият, не се променяше. Неговата нормалност беше всичко, което споменах в началото. Но той не пое ръководството на всички тези престъпни дейности, които наследи, с леко сърце, не се остави на мира нито за миг. Може да е роден в нелегално, но това не означава, че не се е борил вътрешно да се справи. Каквото и да е направил, каквото и решение да е взел, винаги е плащал цената. Виждаше как се превръща в човек, с когото не се чувства добре, губейки себе си парче по парче. Той се опитваше сам да трансформира свят, структуриран по определен начин и изисквания, в нещо, което да му даде избор да не живее като звяр. Но това не може да става от един момент до следващия, а в повечето случаи, за съжаление, изобщо не може да стане. Заблуда е да мислите, че ще успеете да се измъкнете от незаконността със законни средства. Не можеш да излезеш невредим. Казах, че го съжалявам и наистина го мисля. За тези от вас, които са гледали трилогията Кръстникът, помислете за Майкъл и ще разберете какво имам предвид. Майкъл беше най-малко ангажиран с бизнеса на баща си, този, който дори не мислеше да поеме ръководството на семейството, дори и най-малката работа. И все пак точно Майкъл беше този, който даде заповедта да убият любимия му брат, той беше този, който се превърна в "чудовище", което извърши куп ужасни престъпления. Той беше този, който плати за греховете с живота на дъщеря си. Този, който никога не е искал да има нищо общо с престъпното си семейство, който искаше да направи нелегалния бизнес легален. Нещо, което за съжаление той така и не успя да направи, защото самият свят, в който се е родил, не го позволяваше.
Аслан, от момента, в който даде разрешението да бъде убит Серхат, беше като отваряне на кутията на Пандора - не нашата...на другия 😁-. Реакциите от тук нататък ще бъдат верижни и очаквани.
Аслан, волно или неволно, ще трябва официално да заеме мястото на баща си. И да направи всичко необходимо, за да защити всички, които съставляват семейството му. Хората, с които има кръвна връзка, но и хората, които са му се врекли във вярност. Отвъд Иляс Корузаде се отваря нов фронт след нападението срещу Ати и  убийството му . Трябва да се прегрупира и да е готов на всичко. Сигурно е, че след това, което прочете в писмото, което баща му му остави, пропастта, която ще почувства под краката си, е огромна. Както смятам за очаквано и че той ще почувства гняв в себе си.
В съзнанието му имаше баща, който построи цялата тази империя с жестокост и насилие. Човек, който е вдъхвал страх, който е учил синовете си на определен начин на живот, който е изисквал от тях да следват правилата, които е определил, който ги е отгледал с впечатлението, че този живот, който им показва, е животът, който те са длъжни да живеят. Той им завеща цялата тъмнина, която заобикаля това семейство, и изведнъж избра да „избяга“, оставяйки ги сами да оцелеят в този хаос. Така че първият път, когато бащата дръпна чергата изпод краката на семейството си и особено на двамата си сина, беше, когато се самоуби. И вторият, разбира се, беше, когато прочетоха писмата, които им остави. Защото с 10 думи, написани на лист хартия, той изтри всичко, което толкова години ги е учил да бъдат константи в живота им, той изтри целия мироглед, върху който е градил, който е градил, като ги е молил да бъдат част от него, той заличи целия живот, който изживя.. .и в същото време заличи и анулира всичко, което дотогава изискваше от децата си да уважават и да се подчиняват. С други думи, Менг Джихан, който веднага прочете писмото, се оказа в затруднение да не знае как да продължи живота си и разкъсван дали животът, който е живял дотогава, или животът, който баща му го е помолил да живее след смъртта му е било правилно или грешно. Изведнъж всичко, което знаеше, всичко, което бе живял, всичко, което правеше, всичко, в което вярваше ... просто престана да съществува. Бащата, който го принуди да стане свидетел на убийство на 7-годишна възраст, като му каза, че така живеят мъжете, се върна след 30 години с писмо, в което да му каже, че все пак така не живеят мъжете. Същото се случи и с Аслан. След самоубийството на Юсуф някой трябваше да заеме мястото му, някой трябваше да се изправи и да поеме това семейство, за да може то да продължи да съществува. Ако Аслан беше прочел писмото точно тогава, не си мислете, че нещата щяха да са много по-различни от тези, които са днес. Можеше ли Аслан магически да каже на всички врагове, съперници и партньори, с които баща му имаше открити сметки, „знаете ли.. ние ще си тръгнем, ние няма да бъдем Сойкан повече, ние отиваме да сме законни... и честни и няма да убиваме от сега нататък. А тези, които убихме... няма страшно, не ни злобейте.''!! Така че вероятно би направил същите избори, но без да таи илюзията, че няма да прилича на баща си. Той би приел по-осъзнато, че вече прилича на баща си, че няма да е възможно да не прилича на него, защото той е израснал с него, възпитавайки го и учейки го не какъв може да бъде, а какъв трябва да бъде. Прочитането на писмото от Аслан не направи нищо повече от това да го лиши от последното извинение, което си даваше, за да подхрани илюзията, че е различен. Аслан не е по-различен, неговата личност има черти на насилие и светът на баща му също е негов свят, той не знае нищо друго. Че баща му промени вижданията си след много години, че е стигнал до момента да се намрази и да избере смъртта, че го моли да не бъде като него...докато го е отгледал да бъде като него, това ще се превърне в примка около врата му, която ще го задуши  все повече и повече. Докато досега той балансираше в себе си, вярвайки, че следва това, което Юсуф го беше научил, може би дори се чувстваше горд, че ще го смята за достоен син, отсега нататък, когато ще бъде принуден да направи нещо... той ще чувства, че ако го види баща му, ще бъде много разочарован от него. И тъй като Аслан, от това, което видяхме досега, беше в страхопочитание и възхищение от баща си, последните му думи, които по същество анулират целия живот на семейство Соикан, постоянно ще шепнат в ухото му как той се е превърнал в чудовището, което страхуваше, че е... и сега ще трябва да продължи да живее, гледайки това чудовище в лицето, защото дори и да иска вече не може да избяга не от враговете на баща си... а от тези, които сам е създал.
Всичко около Аслан е токсично. Сякаш самият той е токсичен. Връзката му с Девин бавно също става токсична, губейки всякаква надежда, че тази връзка може да му помогне да избяга. Мисля, че не след дълго ще видим двойката да се обвинява взаимно и да се озлобява един към друг. Те ще преминат и този етап, Девин ще държи Аслан отговорен за това, което се случва в живота й оттук нататък, ще видим и той да обвинява нея. И всичко това ще се събере и ще доведе Аслан до задънена улица. Надявам се в затоплянето на отношенията му с брат му, техните споделени преживявания, общите компоненти на живота им, чувствата и преживяванията, които са споделяли през годините, може би това е основата, за да се подкрепят взаимно психологически.
Със сигурност не всички от семейството ще оцелеят. Всичко си има цена и разбира се цената ще трябва да се плати в един момент.
Надявам се, че Аслан ще бъде сред оцелелите. С огромна психическа цена от негова страна, той ще трябва да започне да следва пътя на баща си от следващия епизод, дори ако вече знае, че този път е огромна грешка. Дори да знае, че този път накрая води или до смърт, или до душевен срив и загуба на важни личности и чувства от живота на този, който върви по него. Баща му, в крайна сметка, загуби всичко... преди да насочи оръжието към главата си, той вече беше загубил децата си, жена си, семейството си. Първо той загуби душата си, а когато осъзна това, откри, че е загубил и всичко истинско ценно в живота. Той загуби жената, която можеше да бъде Хюлия, когато се ожени за нея, загуби децата си... загуби себе си. Беше спрял да се чувства жив още преди да се самоубие.
По свой собствен начин той показа на всички какъв е краят на пътя, който сам начерта, и принуди и останалите да вървят.
Надявам се Аслан да започне да мисли и да действа мъдро. Да се ​​изправи пред това, което идва с повече зрялост, да бъде по-малко импулсивен от него и да обмисли първо последствията, каквото и да мисли да направи. Казахме, че тук в този сериал няма невинни, избрали сме страна, ние сме със Сойканите... с пълното съзнание обаче, че те не са ангели и ще има убийства, и ще има кръвопролития, и ще видим всичко. Това е историята...и трябва да изчакаме сценаристът да завърши историята на семейството, с обективен поглед, студен и без морализаторстване и подобни, което само ще успее да лиши сериала от реализма, който го отличава до сега...".

Тя е просто Девин, съпругата на Аслан. Така, както се представи на Илиас.
Напълно нормално е да се лута и лъкатуши все още, толкова е непривично случващото се около нея, но не съм изгубила и за миг вярата в чистота ѝ.
На финала аз виждам Девин. Мисля, че Аслан няма да бъде сред живите. Девин ще бъде на мястото на Хюлия, но няма да бъде нея. Ще започне нова глава за Сойкан, за която писалката ще е в нея.
Единственият начин Аслан да излезе от това блато, е да не е Сойкан. Мисля, че някоя от вас доста отдавна писа за такава възможност. И въпреки че не мога да наредя събитията фактологически, започвам да подозирам нещо такова. Хюлия изглежда толкова силно разтревожена заради тази прословута тайна, докато Ибо сякаш не толкова.
Ако е свързана с Джихан, едва ли толкова би я вълнувала, нито е пагубна за семейството.
Другият вариант е, да се страхува толкова, защото ако Джихан не е Сойкан, тогава автоматично Аслан ще бъде отплатата за Серхат.

Ако Джейлян имаше малко акъл в главата си и беше мислила преди да се прави на много голяма и възрастна, Аслан нямаше да тръгне да излиза от клетката и да убива. Истински пример за всички млади, които вече си мислят, че са голямата работа и че знаят какво е животът. Тъй че ако не е Ямур ще е Джейлян. Младостта и неопитността може и да е оправдание за някои постъпки, но не на всяка цена.