Отказване или намаляването на сладкото

Вместо да отказваш шоколада, мини на черен шоколад.

Не е до сладкото. Ако не го искаш наистина - няма да го откажеш, без значение какво е. Трябва ти весома причина, която да те води. Без сериозна мотивация няма да постигнеш нищо, а нещата от сорта на - тряяяябва дааа се храняяяяяя здравослооовнооо не са достатъчно солидни, за да те накарат да се придържаш към това, което си решила.
Отказала съм сладкото, поради здравословна причина. Това беше нещо достатъчно сериозно, което да ме накара да се придържам към този режим и да си позволявам само минимални прегрешения от сорта на по един бонбон, когато някой черпи. Трудно е, замествах  захарите с плодове, после с разни кето/еко/био натурални кексчета от лимец и всякакви други кълнове (трябваше и въглехидратите да огранича), които имаха толкова гаден вкус, че общо взето се измъчвах с тях и ги спрях. В един момент се свиква и вече не ти е толкова зле. Отделно потърси витамини, които намалят желанието за сладко - аз пия хром (по препоръка на лекар) - той също помага.

Когато ми се беше наложило преди години да се взема в ръце и да сваля килограми и да се приведа във вид, също имах мотивация. И тя не беше - трябва здравословно, или оф тези килограми са вредни за ставите или там каквото обикновено си казват пълните хора, решени да отслабват. При мен беше конкретна цел, към която вървях защото *лична причина*, а не защото така трябва и е добре за организма.
Трябва да намериш твоето нещо, което да те води. Докато не го намериш, няма да стане. Вече никой не може да каже какво ще е то - да се докажеш пред завистлива колежка, да натриеш носа на бившия, да изглеждаш добре за важно събитие, да провериш семейната история на заболяванията, и да видиш до къде можеш да стигнеш ако продължаваш така и да се уплашиш сериозно. Само ти си знаеш, ама без тази част повечето се връщат към старите си навици много бързо, защото причината, поради която го правят не е достатъчно сериозна за тях.

Аз почти не консумирам сладко.Може би 3-4 пъти в годината при повод и честно казано толкова съм отвикнала,че не се чувствам добре.Не ми липсва.Спрях изведнъж.Нямам конкретен спомен как(беше преди 3 години).Съвет не мога да дам,защото трябва да намериш твоя начин.

За сладкото изобщо ли става дума или само за шоколада?
Шоколадът не е вреден, дори черният е полезен в умерени количества.
Нашето семейство се храни здравословно от години, но черен шоколад ядем често. След тренировка или след вечеря по 1-2 редчета. Всичко друго е много строго премерено като количество и качество и спортуваме всеки ден.

Защо си решила да го отказваш? По малко не пречи. Мен шоколадът никога не ме е изкушавал, хапвам от време на време, умерено.

Пробвано е. Обичам черен школад от 85 или 75 процента какао, 99 процента какао е отвратителен на вкус за мен и за съжаление не е същото като млечния шоколад.

Определено не е същото на вкус, но точно това е идеята. Пак ще ядеш някакво сладко, когато ти се прияде, но понеже е доста различно, няма да ти се яде толкова много. А и, както казаха, е полезен.

Много благодаря на всички включили се. Вижте, при мен проблем ае психологически. Рехабилитатор съм, втора работа като треньор. Постоянно съм в движение - масажи, показвам упражнения на пациенти и клиенти. Много неща знам за полезното хранене. Знам, че тъмният шоколад с поне 85 процента какао е полезен. Но нямам волята. Сладкото е отрова. Затова ви моля за съвет. Как се справихте ? Не искам да звуча арогантно, но знам много за здравословните храни. Там нямам нужда от насоки. И да готвя мога. Въпросът е че пазя здравословно хранене - чувствам се отлично. Хапвам малко шоколад. Чувствам се като провал и се почва същото - ядене на боклуци. Отвратително се чувствам. Искам веднъж завинаги да се оттърва от тази зависимост към сладкото.

Евентуално работа с психотерапевт?Може да те насочи към начин/техника за справяне с проблема.Това си е вид зависимост.

Тогава е просто. Като с цигарите, алкохола или други вредни неща. Спираш и край.
Налагаш си да имаш силна воля и си повтаряш, че дори малко сладко ще те подхлъзне.
Парите, които би дала за шоколад,ги събираш и след определен период се награждаваш с нещо - парфюм, дреха, козметика.
И така. С времето ще отвикнеш и няма да се сещаш.

И аз затова си мисля. Явно сама няма да се справя с този проблем. Имала съм само 2 месеца без сладко. Това ми беше рекорда. Чувствах се прекрасно и в много добра форма. И от тогава - по две седмици, по една седмица. Притеснявам се, че волята ми е толкова слаба и психиката също. Едвам се сдържам да не изяждам сладкото на дъщеря ми. Случвало се е да го изяждам и после да и купувам същото, за да не забележи тя. Нея ограничавам също с проповеди колко е вредно, пък като заспи тя или я няма - ужас, наваксвам си.
Явно няма да ми се размине срещата с психотерапевт...

Еми яж примерно нещо сладко като сушени плодове , банани .
Няма как без сладко все пак.

При различни хора работи различен подход.
Някои не могат да отрежат като с нож, защото се получава това, което описваш с крайно ограничаване и после прекаляване. Пробвай да си сложиш лимит от един ред на ден. Така ще държиш нещата под контрол, няма да ядеш твърде много и може да пробваш по-нататък да стане по половин ред на ден. Или на два.
Има такъв пороблем при ocd - недей да мислиш за розов слон Съответно първото, за което си мислиш е розов слон и колкото повече се опитваш да не мислиш за розов слон толкова повече си мислиш за него Или проверяваш дали случайно не си мислиш за него. Или всеки път, когато тръгнеш да си мислиш за розов слон започваш да си мислиш за оранжев хипопотам, за компенсация.
Та пробвай различни опции. След като кардинално отказване не става дай си нещо по-постижимо - сладко през ден. Хем един ден не е кой знае колко, сама казваш, че издържаш, хем шансът да се спукаш от ядене не е толкова голям, защото не те чака "суша" след това

При мен лично това със заместването не върши никаква работа. Шоколад - не, но домашни кексчета са нещото, което ми се яде понякога. Купешки за щастие не ме блазнят с всички боклуци вътре. Ми няма шанс да ми се яде кексче, да изям две шепи фурми и да ми мине. Хем ще ми е сладко от фурмите, хем все още ще искам кексче, ще съм нещастна и шанса да си направя е още по-голям. Но ако си имам ден за кексчета не ми е проблем. Тогава даже и фурми не ям - просто си чакам деня за правене на кексчета. Така вкъщи си имаме ден за пица Но не го приемам за награда, това прави не-яденето нещо толкова неприятно, че да ми трябва изрична мотивация. Просто е ден, в който вкъщи се пече. Туй то.

Пробвай да не водиш война със сладкото, нормализирай го, вкарай го в някаква рутина и виж какво ще излезе

Не става, пристрастена съм към шоколад и кафе. А в млечния шоколад единсвената полза е високото съдържание на магнезий. Аз бих била доволна дори само да го минимирам. Примерно на няколко дена - половин шоколад. Но при мен почти никога не е само половин шоколад, а се почва една тъпчене със сладко след всяко хранене. Което е нездравословно откъдето и да го погледне човек. Опитвала съм да го заместя с мед, ами ... успявам за около една две седмици и пак същото. Не мога да се контролирам и явно наистина само професионалист ще ми помогне. Целта ми е подобрено здраве. Визията си я харесвам. Но знам колко добре се чувствах без сладко и кафе. Дори и спирайки ги за една или две седмици, веднага усещам прилив на енергия и подобрено усещане за цялостното ми здраве, дори и миризма. Но все се омазвам след първа или втора седмица. Ако бях балансирана и хапвах по половин шоколад и по едно кафе на седмица нямаше да се тревожа за себе си и за здравето си. Да, сега съм на 31 с добри изследвания. Е, имам си гастритче, къде от нерви, къде от друго, но остарявайки все повече трябва да се грижа за здравето си.