Домашното насилие – тема №4

Aisha, в момента бащите имат права и дори може да изкарат отвличане на деца, ако се закарат някъде без негово съгласие. Само казвам. Така че на първо място е добър адвокат.
Рок, вашите сигурно са на 75+ години....! То е ясно, че на квартира ще ти е 100 пъти по-добре.

Абе какво "отвличане"?
Ето,най-пресния случай на жената, която избяга с децата си от почивка в Турция и се скри някъде, за да не може да я намери онзи. Не съм чула някой да я е обвинил в отвличане, що за глупости... то е ясно, че от хубаво никой няма да избяга и щом се е наложило, значи става въпрос за насилие. Само адмирации и подкрепа за такива борбени и силни жени! Дано им се свият още повече перките на подобни индивиди от мъжки пол, дето си мислят, че могат да шамарят необезпокоявано. Уроди. Трябва даже да им се отнемат изцяло род. права и да не могат да се доближават до деца, защото са опасни не само за майката, но и за тях.

А ако вместо насилие има мускулест любовник или такъв с дебел портфейл, все едно не се е случвало никога? Много удобно решихте, че мъжът на белоруската е виновен за всичко, а тя невинната офейка с децата. И да, точно отвличане си е, както и да го погледнем.
Интересно ми стана, защо Аиша е била глобена, след като жилището е било нейно от преди брака? На какво основание, че не ми стана ясно? Семейно жилище е, но мисля при това положение има възможност той да бъде отстранен и да се издейства ограничителна заповед

Малко по млади са. Но майка ми винаги е била на негова страна или по скоро на принципа да се запази семейството на всяка цена. Уж като й се оплаквах, ме подкрепяше, но някак не съвсем. Както и да е, ще се оправя и без тях. Отдавна съм голям човек, майка и т.н.

Едно време мисленето е било - такъв си си го взела, ще го търпиш. Много токсично. Такива хора не могат да разберат, че друг вариант няма, а може би ако те са търпели, смятат че и другите трябва да търпят. Премахването на главния насилник често е свързано с премахване или поне ограничаване на мажоретките му, които съзнателно или не го подкрепят и поддържат мрежите, в които оплита жертвата.

След като се стигна до посегателство пред децата,просто си казах че е това края на връзката,да не говоря че преди това бяхме във вечни скандали за нещо.Както написах ме обвини в изневяра,даже някак е направил запис като говоря с някого по телефона,идея си нямам какво съм говорила,в него период се бях чула с един познат,с който не бях се чувала с години,темата за разговор беше общо взето за семействата ни,не мисля че това е фактор за да кажеш че някой е изневерил,поне според мен.Той се прибираше все за нещо викаше и след побоя който ми нанесе,каза че съм си го заслужила.И какво се случи,през следващите дни ходи и плака пред общи познати,как ме бил обичал ,как не искал да си разваля семейството,как аз не съм добре психически,как съм го излъгала с друг...Общите познати го съжаляваха и постоянно ми се звънеше и говореше как се е чувствал той и да му дам шанс.Едва ли не се казваше че той е невинен,а аз съм на мнение буквално от дете,че стигне ли се до удар дори и един,това трябва да се спре,понеже моите родители се разведоха заради такива драми...не е правилно децата да растат в такава среда,както не е правилно жената да е нон стоп стресирана и унижавана.Родителите ми и двамата ме подкрепят,най вече баща ми,помага ми финансово по малко,което е много добре понеже изпитвам доста трудности с две деца.От страната на майка ми горе долу добре,рядко се чуваме,но ме разбира това също е важно.Имам и баба която ме посъветва да го прибера понеже нямам пари...там без думи.Има обаче и друг проблем, жилището е негово,уж се бяхме разбрали да стоя в него заради децата въпреки че нямахме брак,но като го прихванат нервите иска да ме гони,заплашва ме че щял да даде записа на децата като пораснат малко,обиди от всеки един тип,дори и че съм лоша майка,цензурни думи няма да кажа какви.За Бога кога им минава ядът?Колко време трябва да мине че да осъзнае собствената си вина?Всеки път му напомням защо сме разделени и той всеки път се оправдава че съм си го заслужила.Само се чудя ако бях наистина изневерила добре,ядосал си се посегнал си...ама така да ме хулят без да има нещо видяно,на моменти чак се съмнявам в себе си,аз ли нещо не съм разбрала или просто той иска да ме съсипе.Пак доста писах, извинявам се.

Търпение и търпение. Не знам кога им минава ядът. Аз още чакам.
А ти си намери адвокат, сериозно! Много неща ще ти се изяснят и няма да се плашиш.

Няколко години минаха преди бившия да преживее, че му показах вратата. Брак нямахме, слава богу, а жилището е мое. И се кротна откъм заяждане чак като си намери друга жена, да е жива и здрава, много е свястна. Познаваме се и я харесвам, с него сега поддържаме много добри и спокойни отношения, свещи паля да се разбират и да са заедно. Даже детето пускам редовно там, с преспиване. Чукам на дърво така да е занапред.

Тогава защо четем за случаи, в които майка бяга с детето и после излиза, че го е ""отвлякла? Най -малкото как се минава граница с дете, за което нямаш пълномощно? Не във всички държави е законно, а прекрачиш ли закона, пак кофти.
При насилие според мен трябва да се търси закрила, да се подава сигнал навсякъде и да се знае защо се криеш с детето после. Тайно е до един момент, после ще търсят къде е детето, бащите имат права и т.н.

Пълномощно трябва само на БГ граница, за БГ деца, и то ако нямат постоянно пребиваване в друга държава. Общо взето - нищо.
Всички усложливо забравят да споменат, че децата на уж побягналата са с двойно гражданство, т.е. са толкова беларусчета колкото българчета. Та, тя никого не е отвлякла и не й трябва разрешение да прибере беларусчета в Беларус.
Бащата е наясно и сега разбира какво ще му коства русофилията.
И затова жената не е длъжна да дава обяснения къде е - тя си е вкъщи, децата също, в цялата федерация.

Не мога да разбера, защо из всички соц. мрежи, форуми и сайтове се коментира бягството на Елена с децата. Информацията е много оскъдна и ние на практика не знаем мотивите и причините тя да постъпи така. Всеки прави догадки и хвърля неподплатени обвинения. Семейство са и трябва някак да се разберат за отглеждането на децата. Никой не е длъжен да живее с партньор с когото не му е добре по каквато и да било причина. От друга страна всеки родител има право да общува с децата си. Последното е важно най-вече за децата.
Знам, че ще ревнете какви изверги са мъжете. И моят бивш мъж ми е създавал много проблеми и ме е заплашвал, че ще се самоубие, но първо ще убие детето, защото съм лоша майка и не може да го остави на мен. Въпреки всичко не съм си позволявала да говоря лоши неща за него пред детето. Иначе го давах на родителите му с уговорката, че няма да го оставят сам с детето. Той наминаваше през тях да я види. Иначе го мързеше да дойде до другия край на София да я вземе и на практика не се интересуваше от срещи с детето. Преди развода да стане факт, по класическата схема ме плашеше, че ще ми я вземе.

Когато няма насилие, винаги е различно и рано или късно всеки се кротва и си гледа живота.
Но за защита на жената и децата трябва да има някаква схема. Не я знам, не съм била в ситуация. Струва ми се, че LaCumprasita е в сравнително добра позиция и не мога да разбера защо баща й не може да изгони само мъжа й от собствения си дом примерно...? Все пак жилището е негово.

Ми не знам, ама онази пребитата с тенис ракета сигурно е било по-добре да изчезне някъде с децата си, защото онзи е осъден условно и на практика си е свободен човек... Пък на такъв ще дадете ли детето си?! С нощуване и нам си кво режими? При психично болен?! Мхммм сигурно..

Абсурд, при насилие трябва да се противопоставя човек незабавно и по всякакви начини да се измъкне.

Аз визирах поста на Aisha, че тя ще измъкне дъщеря си и децата веднага, ако нещо във връзката не й изнася. Представете си обратната ситуация - жената се събужда един ден и разбира, че мъжът й нощеска е взел децата и са изчезнали... какво ще е чувството? Втората книга след Не без дъщеря ми - От любов към дъщеря ми - е посветена на стотици такива случаи. Мъже и жени с години, а някои и цял живот не могат да открият и видят децата си, отвлечени от другия родител. И това е спорно колко е честно, особено ако няма насилие. Извинявам се, че се отплеснах!

Добре де, аз не мога да разбера  как може животът ти или този на детето /недай си Боже/ да струва колкото един или няколко наема. Разбирате ли, сащисана съм. И аз съм сам родител, но с държавната ми работа от 1200лв (чисто), вярно, че имам и издръжка, ама все ще намеря 2 стаи за живеене, за да не съм под риск. Какво жилище, какви 5 лева! Елисейския дворец да е ще се махна!