Момичета здравейте 
Искам само да кажа ,че не търся съжаление , а съвет от по-големите от мен и преминали през подобна ситуация.
Да разкажа накратко колкото се може - На 17 години срещнах любовта на живота си така да се каже. Нашите не го харесваха по простата причина ,че е циганин и от бедно семейство. Сега им ходим на гости , привидно се държат че го харесват , но реално вътрешно не. Преминахме през доста трудности понеже нямах 18 още ,за да заживея с него , имах още 9 месеца и имахме доста проблеми с полицията. Той беше бит доста пъти съответно и доста се криехме ,докато не навърших 18 и се събрахме. Живеем си по квартири, нашите тотално ме лишиха от наследство (имат къща на баща ми и апартамент на майка ми). Предписаха къщата на сестра ми (неомъжена, живее в къщи с тях) , а апартамента на майка ми си го дава под наем на едно семейство от доста дълго време и това е уж причината да не ни го даде дори и да й плащаме наем , понеже нямало как да ги изгони…. Имали сме затруднения , не са ни оставяли когато сме искали пари, но е било рядко и от 1-2 години, понеже в началото не си говорихме дори. И така докато на 19 не забременях , първа бременност съответно почти бях завършила училище, казах на сестра си и тя дори ми даде пари за аборт. Каза таман нашите са се успокоили и са го приели уж , а ти сега ще им натресеш дете. Искаш да полудеят и да се поболеят ли. Бях в 12 г.с. когато й казах и въпреки че беше късно тя настоя и ме уплаши ,че ще си имаме проблеми с нашите, с полицията и че баща ми няма да го понесе , а да не говорим за майка ми. Мъжът ми (нека да го нарека така) не беше изобщо съгласен , но аз настоях от страх и при всичките тези проблеми през които преминахме , сметнах аз сама за себе си че ще е по-добре. Той не ме остави разбира се , беше до мен. Направих аборта , върнахме парите дори на сестра ми , ако мога да я нарека така.
След два месеца от аборта (кюртаж) отново забременях и се разбра на прегледа ,че е мисед в 6-7 седмица и пак кюртаж. И така годините си минаваха, докато миналата година 2022 септември месец разбрах отново , че съм бременна. Пак се оказа мисед . В 6 г.с. прокървих и на прегледа си изоставаше. Но този път мъжът ми им каза , че съм бременна ,но не съм добре, че бебето изостава. Тоест те знаят бременноста за първа , а тя е трета реално. И те ама много ви е рано , в тази криза деца правите. Малки сте още , не може да гледате себе си , а бебе ще гледате. На 21 съм , лятото правя 22 , а мъжът ми направи 28. За домашен любимец същото, ама вие себе си не може да гледате , домашен любимец ще гледате за какво ви е . Само където вече живеем 3 години и половина сами , с някаква минимална рядка финансова помощ от тях в порядъка на 20 лв или 50. Заедно сме от 2018 година август. Майка ми е родила на 19 само да кажа . И така оказа си се мисед въпреки симптомите , но този път без кюртаж , аз го абортирах вкъщи в 11 г.с. няколко дни след като спрях дуфастона понеже ми беше предписан. И се изчистих сама без кюртаж този път. Мъжът ми го прие ,но по време на караници споменаваше ,че нямаме дете вече му е време ,а аз махнах здраво дете и сега страдам , а и той покрай мен и то заради родителите ми. Тежи му ,всеки около него има дори по 2 , а той няма. Ако не го бях махнала сега щяхме да си имаме голямо дете. И че съм си ялова. Но въпреки това , реши да пробваме още веднъж и след като се изчистих , след два цикъла отново забременях . Януари разбрах че съм бременна тази година , абортирах третата бременност ноември миналата. И този път си викаме четвъртата бременност вече ще е наред. Успокоихме се , имах си симптоми дори повръщах , както при първата ми единствена здрава бременност. Но този път имах буквално черно зацапване и на моменти беше разтегливо като белтък., но черно. Притесних се от извънматочна. Отидох на преглед 7г.с. точно, на ехограф бях 6с.5д. Изоставаше по мой сметки с 2 дена , но лекарката видя пулс и каза щом си се изчистила сама третата бременност значи организма ти работи. И аз щастлива (но вътрешно знаеща ,че пак няма да я бъде) че има пулс , въпреки течението , почвам пак предписаният отново дуфастон ,но този път предписан с но-шпа. А мъжът ми лети от радост , има пулс за разлика от последните 2 мисед бременности. И така въпреки ,че пиех дуфастон , черното течение не спираше и не спираше и една сутрин вече стана кафяво и до вечерта розово-червеникаво…… Убедих се - пак няма да я бъде. Казах на мъжът ми и изведнъж (видях го, усетих го) нещо в очите му се промени .Отидох на преглед ,трябваше да съм в 10г.с. , а на ехографа бях в 8г.с. , със спряло сърчице и представете си , този път не заплаках , просто и аз както мъжът ми , просто как да ви кажа ….. Спрях да вярвам ,че ще бъда майка. Обадих му се , въпреки всичко усетих гласът му, когато ми каза всичко е наред. Гласът му трепереше , на косъм да заплаче. И казах на лекарката ,че ще си го абортирам пак у дома (ще се опитам). Спрях дуфастона и сега на 2 срещу 3 април се започна всичко и свърши днес. След менструацията ми (чакам я понеже днес ми спря кървенето и зацапването от изчистването) ще отида на преглед , така ми каза лекарката. Но познайте , кошмарът ми е пълен. Мъжът ми стана много по-озлобен към мен (само на тази тема) и обвинява за всичко родителите ми при караници (понеже аз реално от страх от тях си махнах здравото детенце). А караниците доста зачестиха и са само заради това. Последният месец не спираме да се караме , през ден през два , но като за световно. И двамата искаме много дете , но за всичко съм си виновна аз. Той може да ме остави по всяко време и да си направи на някоя друга , но виждам има още чувства и любов към мен. Но момичета аз вече тотално се отказах, уморих се буквално и то като че ли за 30 години напред. Чувствам се празна (каквато и съм), а той не иска да чува за дете. Един път като се караме ми казва , ще си осиновим , а следващият път ялова си и сама си си виновна , особено майка ти и баща ти. А момичета от тази обида най-боли. Дори днес негов много добър приятел стана баща за втори път и беше цял ден с него. И познайте като се прибра , отново скандали ти си ялова вече , събирам си багажа не те искам. Знаете ли колко му се молих да остане и остана , но момичета няма да мога да го задържа вече . Не мога да му дам най-ценното от живота - рожба. А за какво му е жена , която не може да го дари с този дар безценен. Той може и сам да си пусне пералня и да си простре , да си наготви колкото да хапне, да си изчисти , а за какво му е и жена , която наистина е ялова. Забравих да вметна - направих си изследвания НК клетки, антифосфолипидни антитела тела и тромбофилия , още докато бебчо беше живо тази бременност в 7г.с. 4-5 ден бях. Баща ми ме закара , понеже ги правих в друг град и по пътя голямо мрънкане , рано ви е за дете , не го обричайте на глад , не ви трябва. И с цялата си наглост ме пита - вие дете ли си мислите да имате ? Ами аз се чудя как не съм се побъркала - не стига че преживявам вече 3 път най-лошото нещо , но и семейството ми не беше до мен , а и мъжът ми се отказва от мисълта като цяло да имаме дете. Мъжът ми - като се прибрах се почна …. даваме пари за изследвания, а хората просто си ги имат без лекарства и изследвания, защото беше страхлива и го махна здравото ни бебе това бяха думите му. Излязоха ми високи нк клетки. Терапията - два цикъла няколко пъти вливки имуновенин (тоест доста пари) и всеки ден от началото като видя положителен тест , до края влючително и като кърмя фраксипарин всеки ден ( още доста пари). Да не казвам коментарът на мъжът ми , при положение , че искам и още изследвания да си направя. В момента стой с мен от съжаление според мен и кажете ми момичета , толкова го обичам , а грешката си беше моя , какво да правя. Как ще го гледам с друга жена и с деца вече , при положение , че можех да му даря дори и 1 дете и аз и да сме си заедно , а сега понеже аз вече не ставам за майка и ще трябват доста пари, изследвания и ходене по мъките. Всеки ден плача , мъча се , за грешката която направих, просто късно е няма връщане назад, но боли ужасно. Как да се реша на друга бременност , като просто не мога да имам дете ,просто не трябваше да махам първата си и единствена рожбичка. Как още да живея с това тегло, ужасно е , откакто го направих почти всеки ден мисля за детето , което можеше да имам. Него също го боли адски много личи му, но кажете ми момичета - колкото и да ме боли най-добре май ще е да го пусна ,както се вика , да го оставя на мира вече , да не го държа насила и да си намери жена и да си създаде семейство. А аз момичета , не желая деца , не желая мъж , просто съм убедена че няма да мога да преживея болката. Или как ще си намеря партньор , като им кажа на хората не мога да имам деца. Кои мъж няма да иска деца ……..
Виж целия пост
Искам само да кажа ,че не търся съжаление , а съвет от по-големите от мен и преминали през подобна ситуация.
Да разкажа накратко колкото се може - На 17 години срещнах любовта на живота си така да се каже. Нашите не го харесваха по простата причина ,че е циганин и от бедно семейство. Сега им ходим на гости , привидно се държат че го харесват , но реално вътрешно не. Преминахме през доста трудности понеже нямах 18 още ,за да заживея с него , имах още 9 месеца и имахме доста проблеми с полицията. Той беше бит доста пъти съответно и доста се криехме ,докато не навърших 18 и се събрахме. Живеем си по квартири, нашите тотално ме лишиха от наследство (имат къща на баща ми и апартамент на майка ми). Предписаха къщата на сестра ми (неомъжена, живее в къщи с тях) , а апартамента на майка ми си го дава под наем на едно семейство от доста дълго време и това е уж причината да не ни го даде дори и да й плащаме наем , понеже нямало как да ги изгони…. Имали сме затруднения , не са ни оставяли когато сме искали пари, но е било рядко и от 1-2 години, понеже в началото не си говорихме дори. И така докато на 19 не забременях , първа бременност съответно почти бях завършила училище, казах на сестра си и тя дори ми даде пари за аборт. Каза таман нашите са се успокоили и са го приели уж , а ти сега ще им натресеш дете. Искаш да полудеят и да се поболеят ли. Бях в 12 г.с. когато й казах и въпреки че беше късно тя настоя и ме уплаши ,че ще си имаме проблеми с нашите, с полицията и че баща ми няма да го понесе , а да не говорим за майка ми. Мъжът ми (нека да го нарека така) не беше изобщо съгласен , но аз настоях от страх и при всичките тези проблеми през които преминахме , сметнах аз сама за себе си че ще е по-добре. Той не ме остави разбира се , беше до мен. Направих аборта , върнахме парите дори на сестра ми , ако мога да я нарека така.
След два месеца от аборта (кюртаж) отново забременях и се разбра на прегледа ,че е мисед в 6-7 седмица и пак кюртаж. И така годините си минаваха, докато миналата година 2022 септември месец разбрах отново , че съм бременна. Пак се оказа мисед . В 6 г.с. прокървих и на прегледа си изоставаше. Но този път мъжът ми им каза , че съм бременна ,но не съм добре, че бебето изостава. Тоест те знаят бременноста за първа , а тя е трета реално. И те ама много ви е рано , в тази криза деца правите. Малки сте още , не може да гледате себе си , а бебе ще гледате. На 21 съм , лятото правя 22 , а мъжът ми направи 28. За домашен любимец същото, ама вие себе си не може да гледате , домашен любимец ще гледате за какво ви е . Само където вече живеем 3 години и половина сами , с някаква минимална рядка финансова помощ от тях в порядъка на 20 лв или 50. Заедно сме от 2018 година август. Майка ми е родила на 19 само да кажа . И така оказа си се мисед въпреки симптомите , но този път без кюртаж , аз го абортирах вкъщи в 11 г.с. няколко дни след като спрях дуфастона понеже ми беше предписан. И се изчистих сама без кюртаж този път. Мъжът ми го прие ,но по време на караници споменаваше ,че нямаме дете вече му е време ,а аз махнах здраво дете и сега страдам , а и той покрай мен и то заради родителите ми. Тежи му ,всеки около него има дори по 2 , а той няма. Ако не го бях махнала сега щяхме да си имаме голямо дете. И че съм си ялова. Но въпреки това , реши да пробваме още веднъж и след като се изчистих , след два цикъла отново забременях . Януари разбрах че съм бременна тази година , абортирах третата бременност ноември миналата. И този път си викаме четвъртата бременност вече ще е наред. Успокоихме се , имах си симптоми дори повръщах , както при първата ми единствена здрава бременност. Но този път имах буквално черно зацапване и на моменти беше разтегливо като белтък., но черно. Притесних се от извънматочна. Отидох на преглед 7г.с. точно, на ехограф бях 6с.5д. Изоставаше по мой сметки с 2 дена , но лекарката видя пулс и каза щом си се изчистила сама третата бременност значи организма ти работи. И аз щастлива (но вътрешно знаеща ,че пак няма да я бъде) че има пулс , въпреки течението , почвам пак предписаният отново дуфастон ,но този път предписан с но-шпа. А мъжът ми лети от радост , има пулс за разлика от последните 2 мисед бременности. И така въпреки ,че пиех дуфастон , черното течение не спираше и не спираше и една сутрин вече стана кафяво и до вечерта розово-червеникаво…… Убедих се - пак няма да я бъде. Казах на мъжът ми и изведнъж (видях го, усетих го) нещо в очите му се промени .Отидох на преглед ,трябваше да съм в 10г.с. , а на ехографа бях в 8г.с. , със спряло сърчице и представете си , този път не заплаках , просто и аз както мъжът ми , просто как да ви кажа ….. Спрях да вярвам ,че ще бъда майка. Обадих му се , въпреки всичко усетих гласът му, когато ми каза всичко е наред. Гласът му трепереше , на косъм да заплаче. И казах на лекарката ,че ще си го абортирам пак у дома (ще се опитам). Спрях дуфастона и сега на 2 срещу 3 април се започна всичко и свърши днес. След менструацията ми (чакам я понеже днес ми спря кървенето и зацапването от изчистването) ще отида на преглед , така ми каза лекарката. Но познайте , кошмарът ми е пълен. Мъжът ми стана много по-озлобен към мен (само на тази тема) и обвинява за всичко родителите ми при караници (понеже аз реално от страх от тях си махнах здравото детенце). А караниците доста зачестиха и са само заради това. Последният месец не спираме да се караме , през ден през два , но като за световно. И двамата искаме много дете , но за всичко съм си виновна аз. Той може да ме остави по всяко време и да си направи на някоя друга , но виждам има още чувства и любов към мен. Но момичета аз вече тотално се отказах, уморих се буквално и то като че ли за 30 години напред. Чувствам се празна (каквато и съм), а той не иска да чува за дете. Един път като се караме ми казва , ще си осиновим , а следващият път ялова си и сама си си виновна , особено майка ти и баща ти. А момичета от тази обида най-боли. Дори днес негов много добър приятел стана баща за втори път и беше цял ден с него. И познайте като се прибра , отново скандали ти си ялова вече , събирам си багажа не те искам. Знаете ли колко му се молих да остане и остана , но момичета няма да мога да го задържа вече . Не мога да му дам най-ценното от живота - рожба. А за какво му е жена , която не може да го дари с този дар безценен. Той може и сам да си пусне пералня и да си простре , да си наготви колкото да хапне, да си изчисти , а за какво му е и жена , която наистина е ялова. Забравих да вметна - направих си изследвания НК клетки, антифосфолипидни антитела тела и тромбофилия , още докато бебчо беше живо тази бременност в 7г.с. 4-5 ден бях. Баща ми ме закара , понеже ги правих в друг град и по пътя голямо мрънкане , рано ви е за дете , не го обричайте на глад , не ви трябва. И с цялата си наглост ме пита - вие дете ли си мислите да имате ? Ами аз се чудя как не съм се побъркала - не стига че преживявам вече 3 път най-лошото нещо , но и семейството ми не беше до мен , а и мъжът ми се отказва от мисълта като цяло да имаме дете. Мъжът ми - като се прибрах се почна …. даваме пари за изследвания, а хората просто си ги имат без лекарства и изследвания, защото беше страхлива и го махна здравото ни бебе това бяха думите му. Излязоха ми високи нк клетки. Терапията - два цикъла няколко пъти вливки имуновенин (тоест доста пари) и всеки ден от началото като видя положителен тест , до края влючително и като кърмя фраксипарин всеки ден ( още доста пари). Да не казвам коментарът на мъжът ми , при положение , че искам и още изследвания да си направя. В момента стой с мен от съжаление според мен и кажете ми момичета , толкова го обичам , а грешката си беше моя , какво да правя. Как ще го гледам с друга жена и с деца вече , при положение , че можех да му даря дори и 1 дете и аз и да сме си заедно , а сега понеже аз вече не ставам за майка и ще трябват доста пари, изследвания и ходене по мъките. Всеки ден плача , мъча се , за грешката която направих, просто късно е няма връщане назад, но боли ужасно. Как да се реша на друга бременност , като просто не мога да имам дете ,просто не трябваше да махам първата си и единствена рожбичка. Как още да живея с това тегло, ужасно е , откакто го направих почти всеки ден мисля за детето , което можеше да имам. Него също го боли адски много личи му, но кажете ми момичета - колкото и да ме боли най-добре май ще е да го пусна ,както се вика , да го оставя на мира вече , да не го държа насила и да си намери жена и да си създаде семейство. А аз момичета , не желая деца , не желая мъж , просто съм убедена че няма да мога да преживея болката. Или как ще си намеря партньор , като им кажа на хората не мога да имам деца. Кои мъж няма да иска деца ……..
