Частни училища - информативно-дискусионна тема - 59

Защото поне за това имам убеждение, че може да се развива без преса, и с ограничения лесно заминава в архива. Хората на изкуството са чувствителни, раними, но и деца. Рисуването трябва леко да се направлява, макар да изисква усилия и дисциплина. Лесно човек чувствителен и раним може да се обезкуражи от учител, който е неосъществен талант и мачка учениците, а повечето учители по рисуване са такива. Мога да съдя по себе си. Много исках да рисувам, защото дядо ми беше много добър акварелист, но нямам талант, ама изобщо. Много се стараех и учителите по рисуване ме обожаваха и окуражаваха, докато мачкаха хора, които наистина ги биваше. За всички останали изкуства е по-ясно кой умее или не, но при рисуването всеки с добре развита фина моторика може да се научи да рисува правилно. Изкуството започва там, където човек има око, не ръка. Трябва с нещо да откриваш невидимото за другите. Не просто да изпълняваш по режима на правилното. Затова децата поне до гимназия трябва да бъдат оставяни да рисуват, да откриват и да виждат неправилно. Може и да бъркам, разбира се, но крехкото в човека често е ценно за света, и не ми се ще да бъде мачкано в тази област.

Еха, колко красиво написано. Аз нищичко не разбирам от изкуство и ми е много странно, че малкият беше запален в ДГ само от приложните изкуства. А след това в училище от керамика. Аз упорито твърдях, че с неговата недобра фина моторика и доста грубовати рисунки, все едно правени от дете с 3г по-малко, той няма талант за изкуства, докато една учителка по ИИ ме сряза и каза, че за таланта няма абсолютно никакво значение дали рисува “грозно”. За мен момиченцата с плътно оцветени, симетрични картинки са по-добре, но явно специалистите не мислят така… Сега с този пост ми се разясни.
А ако едно дете обожава да пее и си измисля песнички от 2-3 годишно, пак ли не трябва да се записва на пеене Гледам е доста модерно това занимание…

Личният несполучлив опит винаги е проблем за следващото поколение.
Аз пък мисля, че не сте попаднала на правилните учители. Вие и другите деца.

Мисля всички сме тук, в тази тема, защото в наши дни хич не е лесно да попаднеш при правилните учители.

За пеене учител по пеене в музикалното училище ме посъветва до към 7 клас нищо да не правя, да си пеят децата, както могат. Учителката по рисуване в училището на малкото също това посъветва родителите, но няма кой да чуе.
То и за математиката така май ще се окаже, но образователната ни система не го позволява ))

Това към мен ли е? Ако е така, учителите ми изобщо не са виновни. Наистина нямам талант, но имам ум и го знам. Т.е. бих могла да стана посредствена художничка, има много такива, но изобщо не ми е драма, че не съм станала.
Сега имам две приятелки, чиито деца рисуват буквално гениално без нито един урок. Вече има достатъчно туториъли и в ютюб за онези, които искат нещо конкретно да рисуват, вместо на уроци да рисуват възрожденски къщи и паралелепипеди. Пак казвам, това до гимназия поне. Човек като се интересува ще се образова ако вкъщи има достъп до материали, до посещения в галерии, музеи.

За пеенето пък съвсем. Преди приемаха с пеене в музикалното училище след 9-ти клас, то преди това не е ясно какво се случва с гласа, не се е развил. Може с музикален инструмент, но за мен и гърченето на 6-7 годишни да свирят по цял ден също не допринася особено за развитието на изкуството и хората в него.

А образователните системи, не само нашата, са общообразователни. Това не е лошо. Хубаво е човек да има по-широко поле за избор, а не да се специализира от първи клас. Интересите се променят.

За рисуването и аз съм го чувал, за да не се налага после да избиват вредни навици, или да са вкарали детето насилствено в рамки.
От друга страна, математиката е точно вкарване в рамки - трябва някакъв талант, но основното е много работа. И ако до 7 клас с детето не е работено изобщо, не се очаква да стане добър математик.

Да, отчасти към вас беше. Вашите учители не са имали "акъл" да приспособят подхода си към всяко едно дете индивидуално. Вас неуместно са поощрявали, а истинските таланти са мачкали със скучни задачи за техника.

Ние с вас сме почти на една възраст. Имам привилегията да ви познавам задочно от малкия екран, защото преди хиляди години харесвах вашето предаване за дизайн и архитектура (ако не ме лъже паметта за точната тематика). Което беше и едно от първите такива. По онова време нещата с образованието бяха доста праволинейни в лошия смисъл. Сега нещата са други. На пазара има чудесни примери на учители по пеене, рисуване, инструменти и т.н., които не потискат талантите, а се опитват да ги развиват според възрастта на децата. С точните и подходящи методи.

На мен ми се струва, че като за начало можем да заменим думата, дейността  “рисуване” с която си друга искате, не задължително творческа, и ще видим, че в мнението на Бояна обяснявашо за рисуването няма  нищо изключително като послание специално касаещо рисуването.

Намерете си добър учител с уютна среда и ще видите, че учителят по рисуване ще запознае едно дете с много различни светове извън държането на молива. Включая размисли за успеха и “копирането” на света. Ако разбира се е добър учител.
Но това не важи ли за всяка сфера?

Нищо не пречи да се пее и по-отрано под ръководството на вокален педагог,  а просто около и по време на  мутацията на гласа (особено при момчетата) за известен период да се спре. Музикалното предлага пеене едва в  гимназиален курс не само заради гласа, а и заради самите видове пеене. Трябва тийнът просто да е добре ориентиран (нещо, което някой малчо по-трудно може да направи сам) дали иска  да се занимава с естрадно или с народно пеене.  Не е достатъчно само да имаш гласови данни и да си музикален, постановката при двете е крайно различна и е трудно човек избрал естрадното пеене да се справи с народното на ниво и обратното.
Ако беше толкова вредно пеенето при малките, нямаше да има изобилие на вокални групи,  детски хорове и у нас, и по света. Важно е не на колко си, а да попаднеш на правилното място, при правилния човек..Тогава, клиширано или не, въпросният хиляди прозорци към света посредством изкуството ще ти отвори..15-те години, през които дъщеря ми неизменно се занимаваше с пеене, сигурно са най-хубавият й спомен от детството и тийнейджърските години. Понеже не е само пеенето само по себе си, ами и придобиването на обща музикална култура,   контактите с  любим преподавател и другите деца,  пътуванията, участията, емоциите на и зад сцената..

ПП Фенси, кое друго предаване е имало за архитектура и дизайн освен  "Архитектурен магазин" назад във времето, стана ми интересно? Понеже ако случайно визираш него, Бояна не е била водещата му, децата на Ася Георгиева са големи и никога не са били в ЧУ. Най-вероятно имаш предвид някое съвсем друго.

За музиката беше нещо свързано с опитите на извличане на глас и обработка в ранна възраст.
Да и ако детето решава нестандартно, не се приема добре.

Има си един особен тип деца, дето се чудиш да ги натискаш ли да учиш, защото интелектуално са много способни или да ги оставиш да си се развиват, както могат, понеже стресът не им влияе добре.
Частен случай е това, разбира се.

Русалка, не помня точното име. Нещо от сорта "Моят дом". Чета сега, че било за архитектура, обзавеждане, строителство и ремонт. В далечната 2005 г.

А за рисуването казах, че не настоявам да съм права, моето усещане е такова, но наистина зависи от детето и учителя. Просто виждам деца, които до гимназия успешно развиха заложбите си без учител.

Е, написах "едно от първите". Дори не искам да смятам за колко години назад говорим.
И до днес ми харесва интериорния дизайн, та е нормално да помня някакви такива неща, които нямаше много, много в нашата държавица.

О, аз нямах предвид кое е било първо, кое  второ .. Просто ми стана интересно, че е имало и друго назад в годините, а не си го спомням. Та сега, близо 20 години по-късно се информирах, за което благодаря и на двете.