Прибрахме се преди 22 часа. Скапани, но няма как - пътуването е единствената негативна част от отпуската ни. Но си заслужава, пак догодина! Споделям, че в Европа ни спукаха от проверки. То не бяха "Дай бг. паспорта, дай американския. Какво носите, защо? Имате ли и нещо друго, я си помислете..." Пристигнахме тук, отидохме тримата до кабинката, дадохме си паспортите. Човекът ни погледна, пита "Купили ли сте нещо, което е забранено?" Аз, "Не". Той се усмихва, поглежда снимката в паспорта и току що направеното ми фото, сравнява и с широка усмивка ми казва "Добре дошли вкъщи." И това, за минута минахме.
Инджи, да си изкараш прекрасно, да гушкаш и нагушкаш малкия Кай! Няма да ти стигне, знам със сигурност. Но поне малко време с тях ще ти напъни сърцето и ще те зареди до следващата ви среща. Лек път!
Отивам да оправям багаж, много мразя и тази част - опаковане и разопаковане, подреждане и раздаване на подаръци (това не е от мразещата част
).
До скоро писане, банда, ето и кафенце за след съня ви.
Виж целия пост
Инджи, да си изкараш прекрасно, да гушкаш и нагушкаш малкия Кай! Няма да ти стигне, знам със сигурност. Но поне малко време с тях ще ти напъни сърцето и ще те зареди до следващата ви среща. Лек път!
Отивам да оправям багаж, много мразя и тази част - опаковане и разопаковане, подреждане и раздаване на подаръци (това не е от мразещата част
). До скоро писане, банда, ето и кафенце за след съня ви.
Продължавам бавно, но славно. Сега си търся мотивацията да пристъпя прага на фитнеса, за да се стегна. Мисля си, че на 56 не е "mission impossible".
Но иначе е хубаво с кемпер, били сме 2 пъти с кемпера на наши приятели. Сега навивам мъжа ми за палатка - голяма и висока. Мисля, че ще мога да нощувам спокойно в нея, когато се наложи.