Новите умения валят, юлчето да се изправя и пристъпва е на път - Родени Юли 2022 - тема 7

Деси, една приятелка прави украси, цените са между 200 и 400 лв според какво включва украсата по арката и има ли допълнителни украси

При нас ще е 250 лв арка с балони и пано. Аз цял ден стягам багаж и вече ми е лошо.. нали се готвим да седим месеци на Козлодуй и съм взела кажи речи целия четирикрилен гардероб. Ужас е с толкова много багаж. Алис казва чао, мама, тата, на батко си казва БА, да- първата дума, но все още не знае какво означава, просто повтаря. Научила се е да ми размахва пръст, защото като не давам нещо го правя.. също сочи като иска нещо, за играчки както и Калин така и тя много си играят. Естествено аз ги заигравам и после се изнасям и много се надявам това да прерасне в самостоятелно заиграване. От време на време тя реве, че иска нещо, което той е взел или пък той и дръпне от ръцете нещо, което тя е взела.. Но като се заиграе едно 30 минути откарва, не мога да се оплача. Много гледа бебешки книжки всякакви, моите книги също разгръща и на батко си. Любимото занимание е да стигне до холната маса и да я тараши, нарочно оставам всякакви интересни неща за нея.. пак 30 минути изкарва. Също любима игра е да си хвърля подскачащи топчета и да ги гони пълзешком из апартамента (добре че е голям), сутрин 30 минути откарва да гони робота прахосмукачка като чисти и обикаля стаите. Абе не мога да се оплача, намирам и неща с които да се забавлява. Не мога да гледам аз деца залепени за мен.. Топ предмети са дистанционното, телевизора, ключове за апартамент и кола, джойстика на плейстейшъна. Ако докопа нещо бяга и се крие да ги разглежда. До тук с хубавите неща.. отново има бактерия в урината и отново е на антибиотик. Не мога да си намеря място защо така става и как да го предотвратя. Хванах го по ужасния аромат на урината сутрин. Започнала съм захранването на ново за да хванем от какво бяха уртикариите и за момента на нищо не дава реакция. Водих ги и двамата на алерголог, Калин с алергия към полените и му пуснахме педиатричен пакет на Геника. Алерголожката иска и на Алис да пуснем, но аз съм чувала, че под 3 години няма смисъл и няма да е реално изследването, та много се чудя дали да я водя да я бодат. Все още не желае да се изправя, единствено се катери по мен.

Нашият ЛЛ е пускал на едната от щерките си изследвания за алергия преди 1г, че имала там реакция към моркови, но според тестовете се оказала алергична и към конско ми разказваше (на 6 лелята изненадала детето с конна езда за РД без да каже на родителите та тичали и в Пирогов после; вече била над 10г и плющяла конски суджуци без проблем 🙂). При Мустаков е бил и той му обяснявал, че се израстват някои от тях, та заради това невинаги се считат за достоверни. Това не пречи да знаеш към момента към какво реагира вместо опит-грешка докато налучкаш.

Здравейте и от нас,

ние вече се прибрахме, сега остава да рефлектираме и разказваме за почивката. Днес ще се занимавам да избирам снимки за вадене за албумите на 2те деца. Между другото снимки и албуми на 10-11 месеца са нещо много интересно. Обучава разпознаване на хора, възприятие и език. Ако искате пробвайте.

Включвам се първо по някои теми, които прочетох и после ще "разказвам". Нерационални страхове имах аз при първото дете. ММ беше бащинство 3 месеца и като тръгна на работа всеки ден някакви мухи ми се въртяха, но след месец и нещо мина.

Деси, честити ходещи крачета. Да върви Зори с тях по своите пътеки и да покорява желани върхове. Много се радвам, че пишеш и че сте добре.

Любима играчка има Мати. Това са сензорните му топки. Гони ги, подаваме си ги, пъха ги някъде и ги вади. Общо взето харесва кръгли форми, но тези токпи са най.

 Напоследък обожава да ни храни. Ако държи храна и я подаде, аз хапна от неговата ръка очите му греят и се смее от сърце. Обича и на басейн/ да се движи във вода. Площадките ги подещаваме още от зимата. Люлки, пясъчник, сега в България се научи и да се пързаля на пързалка.

Вече нямаме шанс да го оставим някъде легнал, седнал също не винаги успяваме. Той все иска да стои. Научи се на пръсти да се вдигне, ако нещо му е високо. Другото, което с часове може да прави е да взема нещо от маса, да го пуска на земята и да се навежда да го взема. Хвърля, навежда се, взема, връща на масата и пак така.
Като пътувахме сега беше основно на пюрета купени, че няма как иначе. В хотелите му вземахме и от закуската и вечерята парчета. Така се научи да яде диня и я обожава. Това е любимия десерт. Иначе яде сам или с лъжица и нещо в ръцете си. Закуска предпочита порич, на обяд любими са мусака, ориз със спанак или паста със сьомга или болонезе. Ако нещо не яде не го насилвам. На следващото хранене се наяжда. Държа повече на водата. Нея си я пие добре. Вкъщи пие от чаша, вън като нас от нормална бутишка 500мл., без биберони и подобни.

Спането е много добре, слава Богу! Нощем 1 път се буди, пие едно мляко със затворени очи и продължава да спи. През деня е на 2 дремки. Спи където сме в момента, вътре, вън в количка, кола или раница.

Дърдоремето започва вече. Ще става все по-интересно. Мати докато яде казва едно странно уеуее, ееуе. Открих преди няколко дни, че това е "вода". Казва го и като види чаша се усмихва, пийва и престава да го повтаря. Сестра му на водата по неизвестни причини дълго казваше "зесес".

Таааа за почивката:
Беше супер! За 1 месец посетихме Благоевград, Рила парк Дупница, Сандански, Мелник, Огняново (4 дни на Спа и разходка в Лещен и Ковачевица), Разлог, София, Пловдив и Марково (още 4 дни на Спа в Марково). Парковете в Дупница и Благоевград ги препоръчвам горещо за разходки с деца. В Разлог бяхме на конна база и каката едва се раздели с живптните на тръгване. София ни харесаха разходките и Музейко, както Музея на земята и хората. Огняново с минералните басейни и хотела във форма на дворец бяха голямата изненада за каката. Тя просто беше на седмото небе. Пловдив на мен мноооого ми хареса. В Марково също изкарахме много добре. Като цяло и 4мата сме възхитени от България. Ако бяхме още там сигурно щях да стана 100кг, много ми беше вкусна храната.

Кръщенето-благодаря за интереса- беше вълшебно. Обожавам да правя празник за детенце. Аз понеже съм част от двойка близнаци, които винаги всичко са правили заедно и все еднакво, не понасям общи празници и събиране на такива събития. Искам всяко дете да има своя си ден, своето празненство, да каже един ден мама за МЕН се е старала да е красиво, да се чувства специално. В църквата и на двете кръщенета усещах гордост. Не за друго, а защото мое дете стои там отпред и поема свои път с неговите отговорности и хубости. Да имат си кръсница, но това е празнуване на началото на самостоятелност.
В ресторанта заради бабата и други роднини имаше DJ. Много ми беше мило да се забавляват всички и да запомнят деня. Направих препратки към кръщенето на каката с декорацията. На бутишката с виното имаше заигравка с част от нейната декорация и на масите в ресторанта сложих фигурите на животни, които купих за нейното кръщене. Тогава те държаха буквите от името и, които заместиха номерацията на масите. А сега те държаха букет от балони с хелий на всяка маса. Пак предпометох "живи" цветя в саксия, вместо букети. На каката на кръщенето бях взела саксии с хризантеми, които след кръщенето засадихме в градина на село и всяка година си цъвтят. Сега взех пак грански цветя в саксия, в момента не се сещам за името им, съжалявам. И тях засадихме в същата тази градина. Едните ще цъвтят на пролет, а другите на есен, защото едното кръщене беше през октомври, а другото през май. Лятото е роден Матей, а зимата каката. Та цяла година поводи за усмивки. На Мати между другото, в църквата не му хареса, но в ресторанта беше щастлив. Танцува и той, лази напред, назад и раздава усмивки.

И аз го гледах това в Беббо, Дарина със сигурност няма любима играчка (освен ако аз не влизам в това число). Всъщност, за 1Юни ѝ взехме уокър, въпреки че си казах, че повече играчки няма да взимаме. Е, обръща му внимание, колкото аз на световната инфлация(никак)!!!
Телефоните и дистанционните ги харесва за дъвкане, а бих казала, че дистанционните не се пипат вкъщи. Забранила съм телевизията изцяло, само радио. Мъжът ми много страда, но това е. Дарина все още е фен на прахосмукачката, кабелите, контактите и шкафа с посуда, черпакът ис дъ бест, но пак не бих казала, че някое е любима играчка.
Иначе, също много си обича книжките, но някои, въпреки че са дебел картон, са поразкъсани на места. Отваря ги, разлиства и ми ги подава. Има и едни много готини карти с картинки и думи на "Пан":

Мога да се оплача, че всичко е в устата ѝ, последно вадихме капачка от сайдер...беше на бюрото, как я е достигнала за мен е мистерия...По този въпрос не бих я завела на пясъчник...на морето не знам... Детето на една колежка (беше на 4) яде пясък на плажа и после в изследванията при връщане в детската имаше някакъв сладур позитивен в акото. Изпиха по една таблетка цялото семейство и това беше, но все пак
За пясъчник само ако се покрива, виждала съм детски градини, в които са купили платнища, защото бездомните животинки могат да го заразят с гадости.

И последно, не мога да преценя дали вече съзнателно употребява "мама". Когато ме види на снимка(имаме дигитална фото рамка, която върти снимки по цял ден) сочи и казва мама, като ме види го казва...обаче понякога сочи и лампата и я мамосва...май не се брои за първа дума,а?

Аз тези майлстоунс не ги гледам много вече, но четох наскоро пак "Твоето невероятно бебе" на Ива Александрова, там много добре са описани показатели в различни области и при какво изоставане има повод за притеснение. Йо много си обича две зайчета от Икеа, така им се радва от бебе, пипа ги с пръстчета по ръцете, ушите, яде ги естествено...

И преди съм казвала той пляска с ръце още от 8-ми месец,но не маха  например, нито прави боц, колко и да му показвам,  въобще не ме отразява. От няколко дни почна с едни нови междуметия като види прасето,което му е любимото животно и почва " Аууу", Еййй, АААА и така докато бие с ръце по прасето от една книжка.

Аз щях да ви питам какви книжки с по-дебели страници имате? Тези с тънките листове биват бързо намачкани, а на една за малко да се пореже и ги избягвам.

Ние след 2 седмици трябва да ходим на море, ама нещо съм се размилила, май ще е още хладно и с тея кочини по  нашите плажове, говорих с роднините ми от морето и всички казват колко боклук изкарва морето по южното черноморие, а по принцип юни е най-чисто, та ако е студено, само да се довлачим и да висим там... Аз обожавам морето, да се къпя, гмуркам, хич не обичам само да седя на пясъка и ако е студена водата съм нещастна   За Гърция нямаме време да запазим нещо читаво, ще помисля, ако  не се чудех за някакъв планински комплекс, иска ми се нещо с хубави алеи за разходка, детски площадки да има какво да го занимаваме мъничкия. Тези от вас,които скоро ще ходите на почивка, на какво се спряхте?

За страховете, едно време бях голямо перде, ама сега вечер навън ми е бая creepy  и има ужасно съмнителни хора, вкъщи обичам да съм сама/ т.е. обичах, сега сме си партия с бебошкин /

Айде здравейте и от мен!
Не писах доста време, но всеки ден ви проверявам с интерес:)

За любима играчка и при нас няма. Стоян е с предпочитание към някоя/и, но ги променя през определено време.

Деси,  ние пуснахме Педиатричен панел в Геника по препоръка на дерматолога (щото пак изби дерматита след месеци затишие). Излязоха не малко непоносимости - краве мляко, яйчен белтък, пшенично брашно, чак и домат и т.н. Ще ги коментирам с педиатърката след 24-ти.

Мирра, с теб сме на една дата с раждането. Не остана, една седмица!
Запазихме и ние маса за 12 човека в заведение до нас. Уж ще е лято в София тогава, гледам прогноза за 29 градуса. Мисля да взема няколко балона за заведението и за вкъщи, може би и цифра и това ще е декорацията. Баба му ще направи торта, взех свещичка само и обмислям и някой топер да бодна. А и дрехи за рожденика имам да избирам тези дни, че с тези дъждове се чудя какво да е.

Моя човек още не се изправя, единствено се покатерва по мен и баща му от няколко дни.
Вчера бяхме на рожден ден на дядо ми (88г) и малчо пляска за първи път, беше много мило, но не повтори. Днес сме на рожден ден на негова наборка.  Да ви кажа срещите с повече хора му влияят негативно за мое голямо съжаление. Превъзбужса се, обърква ружима. Вчера едва заспа у дядото, а нощес се буди с рев 2 пъти, сутринта ме събуди в 6:15ч крив та крив.

Здравейте, мамчета.
Снощи ви четох и тръгнах да пиша, но започнах прекалено много да се ослушвам за шумове и реших, че ще оставя за светлата част от денонощието писането по тази тема. (Дописвам... то дойде следващата вечер докато напиша)

Параноята и мен ме тресе, но аз съм си страхлива, особено, ако съм сама. Тук бях споделяла, когато котка беше влязла в нас, а аз какво ли не си представях, че е.
Когато ММ беше за 4 дни командировка свекърва ми дойде, защото сама абсурд да остана вечер. Не, че и през деня не ме е страх. Постоянно следя дали е заключено. Когато е тъмно ме е страх и боклука да отида да изхвърля. Имаме камера във входа и се е случвало като чуя нещо притеснително да влизам в приложението и да гледам какво се случва.
Даже някакви черни мисли все ми минават през главата. Тревожна съм на моменти. Страх ме е като излизаме и ходим даже по тротоарите. Възмущавам се как карат като луди и какво ли не си представям. Абе не ми се мисли много...
Преди няколко вечери, беше през нощта, чувам пред вратата ни някакво дете нещо си говори и пее, но друг глас не се чува покрай него. Явно съм се уплашила още в началото, защото сърцето ми щеше да хвръкне още със събуждането. Заслушах се, но то продължи. То, че се изплаших е едно на ръка, но и като знам, че е дете и ако е само...ами още повече се изплаших. Събрах смелост, станах, погледнах през шпионката, но не се виждаше нищо, а се чува, че е точно пред вратата.  Накрая събудих мъжа ми за провери какво се случва. После се оказа, че комшиите нещо се карали и тяхното момиченце беше отвън пред нашата врата с братовчед да кажем (не знам какъв му се пада, голям човек е), но понеже е глух и не говори, затова не се чува нищо освен детето. И седнали на стълбите пред нас, по нощите. Леле, с това дърдорене на детето ми беше като филм на ужасите. После не знам колко време не можах да заспя.

Мъжът ми ходи да рита 2 пъти в седмицата и мен естествено ме е страх, но знам, че аз съм тази, която трябва да пази страховете на децата и трябва да се стегна.

Ако някой така ми навлезе в личното пространство (както на Деска на площадката) със сигурност ще се изплаша, но и ще го попитам много ли съм му интересна, че ме гледа така. Ще звънна и на мъжа ми, който до 3 минути ще долети да се запознаят, щом си търси компания. Много ги обичам такива нахалници.

Марти два дни нещо кривее на моменти. Очаквам нови зъби, освен ако вече не са се показали, но не дава да видя. Залепен е за мен и иска да го нося, вместо да обикаля. Сгушва се на гърдите ми и така си седи.
Станал е много гушлив. Бута се в брат си да го целува или си подлага носа той да му го целува. Много са ми милички, направо се разтапям като ги гледам. По-смело се изправя на крачета, вече и на дивана успява, макар че е по-висок. Страх го е обаче да се отпусне да пристъпва, даже ако го хвана за ръчички и се стяга.
Вчера пусках прахосмукачка, а той се изправил до дивана и през цялото време ми махаше с ръчичка и се смееше. Беше много сладък.

Хм любима играчка не бих казала, че има. Като ми види телефона и дистанционното веднага се спуска и е видял, че го отключвам като почуквам върху него, съответно и той го прави. Има си неща, които са му по-интересни от други. Главно обикаля стаите и навсякъде си намира какво да чопли. Все още всичко му минава през устата.
Аз чета само, когато спят. Не мога да се отпусна без да ги следя, пък кой ти и дава.

Най-новото му е, че започна да щрака с пръсти. Без звук, но е много сладък как си свива пръстчетата.

Запазихме ресторант и ние, че не остана време. По списък ще сме 12 човека, пък ще видим накрая. Подаръци още не сме купили. Украсата ще си я правим ние, така че не мога да помогна с цени.

Матеа, благодаря, че сподели за преживяванията ви. Много хубави места сте посетили. Дано сте се заредили с много положителни емоции.
Като каза за снимките. ..Марти всеки ден ме кара да свалям рамките със снимки да ги разглежда. Имаме една голяма и се катери по нея.

Докато съм се сетила да дам един съвет. Ако държите да вадите снимки на хартия на децата ГО ПРАВЕТЕ месец за месец или на няколко месеца!  Защото после се натрупват много. Ние имаме ужасно много снимки за вадене, защото не съм го правила навреме явно. Сега и с Марти си бях казала, че няма да се бавя, но ей го и на него от няколко месеца не съм. Лаптопът ни изгоря и в момента няма къде да си ги набележа. А снимки обожавам и искам много албуми!

Книжките щях да снимам, но ще е тези дни.

Книжки за мен са топ бебешките на Lidl. Ако може да си намерите от тях, демели и лесно се разгръщат, най-различни с капачета, сензорни, пъзели.
Имаме и от тези с дръжките, тях също успява да се ги разгръща и носи.
А има едни и с дръжки, които са много меки, не знам какъв е материала. И тях успява да се разгръща, много са леки и най-безопасни мисля.

Lidl книжки


С пластмасови дръжки



С меки дръжки

Най-накрая пляскане! Така чаканото пляскане се случи днес! Все още е доста непохватно, но удря там ръце една в друга някак, радва се, доволна съм! Че бая се бях притеснила, не знам що така се филмирах с тва пляскане и защо толкова го чаках.

Книжки за игра при нас фаворит са ето тези: https://www.fiut.bg/da-opoznaem-sveta-mojata-p-rva-biblioteka-zh … neni-knizhki.html С тях учим и животните, вадят се, пъхат се обратно, хвърлят се… даже днес баща му ги лепи и подвърза, щото дадоха фира от прекомерна употреба. Носят на много лиги и дъвкане също.

Тея дни ми дойде гениалната мисъл, че ако искам да проходи по-бързо, трябва да го вдигна от земята - още от 3-4 месечен си живее на пода, но ми хрумна, че трябва да прекарва повече време прав. Досега си се изправя тук там, но играе предимно седнал на пода. Преместих разни играчки на дивана, от няколко дни е там - играчките на дивана, той стъпил прав на пода. Изненадва ме, че изкарва почти целия ден така. Резултата обаче е на лице, защото вече все повече и повече прави крачки по мебелите, прехвърля се от една мебел на друга. Притесних се, че няма много време до септември, а не искам да почва ясла преди да е проходил, та се опитвам да стимулирам повече и да забързам (здравословно) процеса.

Боли ме зъб, трябва да ходя да си направя снимка, а да ми е толкова трудно и сложно… мрън. Понеделника чука на вратата - пак мрън. И още веднъж мрън, щото е 11 и половина, а аз не спя. Защо?? Мрън!

При нас любима играчка се оказа тази топка за навън - навсякъде трябва да е с нас, иначе не става 😂
Благодаря за идеите за книжки, ще ги потърся! 🤗
Онзи ден взехме тази игра с дървеното чукче за начукването на едни дървени, еми не му е интересно, само ги вади и ги носи нанякъде тези дървенките ,,пирони,, 😂
И при нас не пляска, аз също съм се зафилмирала 😅
Не се притеснявай, Мира, ще започне! ❤

Мира, да не те обезкуражавам, но Йоан втори месец е все прав и се придвижва покрай мебелите сам, но не е проходил самостоятелно. Пробвахме вече няколко пъти да видим за ръчички ако го държим дали ще ходи, но директно коленичи, не желае такава помощ от нас. За сметка на това няма проблем да се държи за “имагинерни” опори вече - оня ден се изправи до празен кашон от памперси, хванал го с 2 пръста - кашонът не му дава стабилност като дивана, но явно идеята че държи нещо го прави стабилен.

За книжки, поредицата Играй и учи на ПАН също са идеални за сега: https://www.pan-bg.eu/knigi/igray-i-uchi-zhivotnite-2045.html

Ох да, подозирам и аз, че ще е нещо подобно. Но пък има нужда от заякване в кръстчето, та все ще му е от полза. От любопитство го бях пробвала и аз наскоро - изобщо не иска да се изправи даже на ръце. Научи се да кляка обаче, голям е смешко. Вече поне не тупва по дупе като иска да седне 😀

Отнема време процесът на прохождане, да. И аз си мислех, че по-бързо ще се случва, ама не. Сега в началото на месеца  като направи няколко самостоятелни крачки си викам - ехе, той ще проходи до рождения си ден. Но сега вече не го виждам така Все още предпочита да пълзи, в някои дни изобщо няма желание да стои прав. Мускулатурата заяква постепенно. Общо взето не помня кога почна да се изправя по мебелите, но минаха няколко месеца оттогава. Което не значи, че няма да се случи по-бързо при някои дечица, но не се знае. До септември има голям шанс да се случат нещата.

Аз да ви се похваля вчера купих самозадвижващи се колички от Пепко и голяма игра пада с тях. Търкаля ги по пода Изкарахме и една настинка, но вече се оправя.

Искам да поръчам торта с украса за РД. Можете ли да ми препоръчате? Аз знам една сладкарница в Красно село, но приемам и други идеи.

Какви са тези колички, би ли показала? 😁❤