За парите, любовта, семейството

Аз през годините си промених мнението по въпроса, предвид обстоятелствата.
С първите 2 деца работехме и си ги гледахме и двамата. После с 3 и 4 стана по-трудно, ползвахме бавачка, разкъсване се, хем децата са с големи разлики и кантората ни е в сградата, където живеем, а и сами сме си шефове, което не налагаше да седим по цял ден в офиса. Тогава разбрахме, че най-добре е аз да съм майка и жена - т.е. да се грижа за домакинството и децата, а той да работи и да се старае основно да го прави от дома, за да са децата ни и с двамата.
Сметките ни винаги са били общи. Имотите са на мое име и на децата ни.

Нарци, подсети ме за една случка, която е добра храна за размисъл. Мой приятел, около 34 се хвана с една мадама, разделена с детенце. Тя живееше на квартира, той - собствен апартамент. Тя получаваше някакви пари от бившия, които са над официалната издръжка ( което супер, естествено) и също работеше. Бившият обаче, разбрал за новия ѝ приятел и казал, че спира кранчето. Естествено, голяма тъпотия, понеже не си представяйте, че тя с тия пари е издържала новия си или нещо подобно...
И в крайна сметка тя поиска новия ѝ приятел да ѝ плаща квартирата. На мен ми се стори странно, понеже те бяха заедно от скоро и беше някак странно да иска такова нещо. В крайна сметка се разделиха, явно имаха различни очаквания. Въпросът е, че тази жена не помисли как да си качи дохода, а как да поиска от друг това, което не ѝ достига.

Бащата е готов да хвърли детето си на чужда издръжка, майката иска друг да ù плаща квартирата? И такива хора се размножават. Страхотен материал.

Ако майката се събира с друг мъж да живее, бащата може да откаже да плаща вече квартирата ИМ, ама ако майката все още си живее сама с детето и само има приятел, защо?

Защото е ревнив комплексар, най-вероятно.

А, че тя иска новият да й плаща наема …. Чак не искам да коментирам, че ще е малко грозно.

Гледам Шерилин пак е спец по темата за децата и всичко покрай тях. Да, масималното майчинство не е скапан доход. И не, въпреки това не е задължително да е близо до реалната заплата, защото има таван на осигуровките, а ти може да вземаш много повече от това. На мен с максималното майчинство доходът ми падна 2 пъти с второто дете за първата година.
Доходите ни са общи, всичко се прави в интерес на семейството, разбира се, и да носи вътрешно удовлетворение на всеки от двамата. Аз си падам кариерист и работохолик, като се старая да балансирам оптимално, за да не страда семейството от изборите ми. Никога не съм чакала на мъж да ме издържа, нито пък смятам, че като изкарвам по-голямата заплата вкъщи, трябва да седна на дивана след работа и да не пипна нищо.

Малко хора знаят, че и 8 бона заплата да вземаш, категорично няма да са 90% от тази сума през първата година, а МНОГО по-малко.

Добавям:
Една позната така се договори с майка си. Та майка й ще пусне майчинство вместо нея и ще гледа детето, защото заплатата и е тройно по-малка, а моята приятелка ще работи.
Ако излезе в майчинство, няма да вземе и 50 процента на реалната си заплата през първата година. Не казвам, дали го одобрявам като решение или не.

Melusine, разбира се , че максимално майчинство не значи , че винаги е близо до заплатата. Обаче поне с него е някакъв приличен доход за 1вата година. Ако първата ти е 1000 лв тогава лошо… по-добре направо и втората си стой. 300 лв разлика се преглъща.

За спец не се имам, но за мен е важно нещата да са ясни преди бебето, че да няма лоши изненади после и разочарования.

Защо завъртяхме към майчинството? Децата са деца поне 18 г. Всичко се случва и все още в България основният полагащ грижи е майката, което пък означава основният прецакан.
Ох що ли се записах в темата, като ми е болна и хич не ми се говори....

Има и адекватни мъже, които вършат наравно всичко с жена си. Моят е такъв, НО!!!! Детето ми е кърмено до година и 6,7 месеца. Изключително кърмено до шестият си месец. След това до годинката беше на едно, максимум две заместени хранения. Еми, там е майката, братче. Няма баща, няма баба, няма гледачка, няма ясла, няма никой. Ние бяхме като слепени особено първите месеци. НИКОГА не ми е пречило - напротив. Това са ми най-милите моменти и вече спомени. Има периоди, в които съжалявам, че го отбих , защото ужасно много ми липсва тази близост. Нашето си време. Не гледам на детето и майчинството в частност, като на пречка за кариерното ми и социално развитие. Имам да работя до 60 и кусур години, ама детето ми е мъничко и зависимо от мен веднъж. Като го тряснат тийн хормоните и не иска да ме поглежда един ден, ще си давя мъката в работа и срещи с приятели. За момента той ми е основен приоритет и се чувствам чудесно! Признавам, че можем да си го позволим и финансово, въпреки че не е както предишният ни стандарт на живот. И това време ще дойде.

Добре де, само питам, като има нов мъж в живота на майката, не е ли редно той да поема своята част от разходите по общото им жилище, издръжка на домакинството и т.н. ? Издръжката от бившия би трябвало да отива само за директни нужди на детето, останалото е работа на новото семейство. Те тук ще кажат, че трябва на новия и ракията да му купува, ама малко не стоят нещата така

Няма правилна рецепта. Акъл на никого не давам и отдавна съм спряла да се изказвам категорично, щото не знаеш какво ще ти дойде до главата. Аз също съм правила компромиса с по-ниско платена работа с повече свободно време, за да мога да обслужвам децата. Мъжът ми работи на смени и това позволява също да поема разни неща.
Никога не съм се чувствала притисната или да ми се е държало сметка за разходи. Винаги съм се чувствала сигурна и подкрепена в моменти, когато съм била слаба.
Но с напредването на годините усещах как разни неща се случваха по неговия начин и моите предложения биваха отхвърляни и аз оставях нещата така. Да уточня, че не става дума за принципи за отглеждането, възпитанието на децата или разходи свързани с тях. За разни битовизми от сорта, да се разчисти еди какво си, да се направи нещо по къщата или двора, кога какво да се предприеме и кога и дали да се извадят едни пари (обикновено за големи разходи става дума) и въобще как да се подходи към даден проблем за решаване. Имало е скандали и разправии, но пак нещата се случваха "на неговото". И всичко това ескалира в един момент и аз се изнесох.
Брак нямаме, къщата си е негова, всеки си има отделни сметки, съответно аз отидох на квартира, а децата останаха при баща си. Ситуацията в момента е тегава за всички ни, но нещата се успокоиха. Говорим си, виждаме се, чак гаджета го играем. Издръжка давам на децата (нищо, че едното е почти на 20). Всъщност те са ми най-сърдити и се чувстват пренебрегнати и обидени от моите действия, но единия благославя наличието на пералнята, другия на миялната....и да готвят се научиха..и тримата.
В заключение - всяка жена да си има лична сметка и да се стреми да поддържа прилична наличност в нея. Като живееща сама, трябва да отбележа, че разходите ми за храна, режийни и подобни са направо смешни на фона на разходите по децата.

Безумно обичам дъщеря си, но като стана на 9 месеца, прекратих майчинството и се върнах на работа. Бях на път да изтрещя вкъщи, не беше финансова причината.


Виждам го напоследък редовно. Две колежки на работа са с деца в градина и откачам. Все едното е болно, все едната отсъства, а понякога и двете, което пък пряко се отразява на моята работа. Аман вече, тия деца бащи нямат ли?! Даже не става дума за пеленачета... И защо все майките опъват, се чудя?!

Малко оффтопик, ама във връзка с последното мнение, НОИ 2 месеца бавиха едни 3 дни болничен на мъжа ми за малкото дете, защото "това дете майка няма ли, трети болничен подред пуска бащата?!" - това цитат от педиатъра, на когото са звъняли да проверяват защо издава болничен за едногодишно на бащата...

Изрично казах, че не става дума за пеленачета, дори не и за дете в ясла, а за деца в градина. Това значи над 3 години. А ония в НОИ са явно два века назад в разбиранията си, ега ти изказването...