За парите, любовта, семейството

Така както го виждам аз, в една семейна единица, това, чв си родил дете не ти дава правото да не работиш (да внасяш доход). Колко струвал домашния труд, как спестявал заплати на чистачки и прочие става за фейсбук, но в  реалния живот не работи и правилно. Извън относително краткия период на малки деца, когато жената би трябвало все пак и майчинство да получава,  домашния труд и грижата по децата се поделят. Така че, права в този смисъл,  върху доходите, получени от мъжа няма.

Това право може да даде само ако е той е съгласен да поеме изцяло издръжката, за определен период, или въобще.  Като изключим, или премахнем ( със спестявания, собственост, или по някакъв друг начин) вероятността жената да остане изведнъж в ситуация да не може да разчита повече на парите на мъжа си и без работа,  този вариант работи добре при много двойки.

Онази тема си беше тролска, затова беше и така зададена. Друга подобна пак от вчера - жена ми продаде наследствен имот малко преди да се разведем, 5-10 години по-късно как да я прецакам и да искам дял от онези пари. Сега избуяха семейно-финансовите теми, както преди 6 месеца бяха десетките дезориентирани "младежи", които питаха дали да се върнат да живеят в България, ще им стига ли заплатата. Преди тях бяха десетките "гимназистки", които се чудеха дали да учат ядрена физика или нещо друго лесно, докато решат какво им се прави.

Всичко, ама абсолютно всичко е общо при нас. Неговата заплата, моите майчински, които втората година са 710 лева ( красота!) Спестявания и т.н. Няма мое и твое.

Ако остана без работа и доходи, ще разчитаме само на неговата, естествено и тогава ще е същото.

Мъжът да си стиска стотинките и жената да очаква да си заработи пари с, да ги нарека, женски дейности, е все една и съща липса на любов.

Според мен , зависи от самочувствието на мъжа и нагласата на жената. Не делим нищо да е по равно, за нас такова ще е рецепта за катастрофа. Жилище си купихме преди сватбата, на името на двамата. Около нас имаше двойки, в които мъжът купуваше непосредствено преди това, сигурно има причина.
 ММ никога не ме е питал за какво и колко харча. Аз никога не съм изпитвала чувство за малоценност, че изкарвам по- малко пари, съобразявам се с по- големите покупки- уреди, например. Считам, че ако жената доброволно склони глава и покаже несигурност в решенията, мъжът ще поеме цялата власт, независимо за какво.

Винаги съм смятала, че жената трябва да е финансово независима, защото това дава свобода. Това не означава състезание между партньорите. Означава да не седиш без работа, защото щом си родила, край, вече той е длъжен да прави всичко.

Майчинство не винаги означава смотан доход. Ако човек е мислил преди това (разбирам, че не всички го правят), няма да е лош дохода. Първата година майчинството е доста близко до реалната заплата, която получаваш преди това. Втората година е опционална, много майки се връщат на работа и аз лично това бих направила. Има жени и с пасивни доходи, ако получаваш 1-2 наема може и да си докарваш добра "заплата" дори без да работиш. Това вече зависи и от "богатството" в семейството.

Въобще не смятам, че мъжът е длъжен да отглежда и жена си, както тя не е длъжна да му сервира вечеря всеки ден в 19:00 и да му събира чорапите от пода. За мен домакинстването е най-неприятната работа от всички, мразя да чистя и да подреждам. Обаче за работа съм топ, мога да работя и по 12 часа, да правя овъртайм и да взимам допълнително неща. Това ме зарежда повече, отколкото ме изтощава.

Относно вчерашната тема, четох я, но докато тръгна да пиша, я заключиха. Мисля, че тя не е точно типичен пример. В случая голяма част от парите бяха дадени от роднина на мъжа. Някак няма да е честно роднините да искат да купят апартамент на човека, а той да се окаже после чужда собственост. Ако човек наследи имот, то при развод пак си остава само негов.


С мм не сме имали никога скандали и проблеми за пари. Като се запознахме бяхме толкова без нищо, че сме яли ориз на фурна, полят с 1 консерва домати, която струваше 0.99 лв. Още си го спомням. Било е преди 9-10 г. И като знам през какво сме минали, всеки ден съм благодарна, че имаме добри работодатели и живеем добре. Не сме богати, но сме добре. Като сме минали през това, просто няма сега как да се караме и ядосваме за глупости. Важни решения взимаме заедно. Аз по едно време яко бях отпуснала кесията, купувах си дрехи, обувки, чанти и не спестявах 1 лв. Тогава си поговорихме, осъзнах, че е тъпотия и започнах по-нормално с харчовете.

Е, този същият, който се развежда преди хикс години, през 2019 г. пише, че се връща в България с жена си и детето, а уж е разведен от повече време. Двама адвокати имал, ама пита дали може да съди жена си за личното ѝ имущество. Ама иначе какво нещо. Жена, ако тръгне да се оплаква, че свекървата ѝ се меси, веднага ѝ скачат, че живее в чужд дом и няма права, ако мъжът ѝ я е наврял при майка си в детската стая. Пък ако пусне тема как иска да съди бившия си мъж след развода за дял от личното му имущество, сигурно ще я разпнат виртуално между 4 коня в 4- те посоки на света останалите жени и мъжете  Мъж, който на всичко отгоре има и деца от предишен брак, ако пише как иска да съди жена си за личните ѝ имоти, получава реакции от сорта "Ами така е, брато, големи използвачки са жените. Как не ги е срам, че не са споделили парите и личното си имущество с теб".

Шери,

И аз бях така смела в изказванията, че втората година се връщам на работа. Бях най-големият работохолик, когото познавам. Извънредният труд ми беше хоби.. Наистина бях жестока корпоративна акула! 

Толкова ти се променят приоритетите и те завърта живота, че ако някой ми беше казал, как се чудя детето да не тръгне на ясла И след втората година, щях да му се изсмея в лицето..

Е то това е проблема на българката. Дългото майчинство и естественно с това, възникналото усещане, че трябва да е издържана.
Рядко има такова майчинство по света. Няколко седмици или месеци е обичайното и жените се връщат на работа. Домакинската работа и гледането на дете се поделя.
Ако жена иска само да гледа деца и да си стои вкъщи, защото това и е приоритет, трябва предварително да е уточнила това с мъжа, за да знаят с какви доходи разполагат и кой ще работи за да издържа семейството и кой ще е вкъщи.
Прости са нещата. Приоритетите се слагат на масата и се уточняват нещата. Доходите от майчинство са ясни, всеки може да си направи сметката.
Но, така като чета, все още има жени, които раждат деца с мисълта за апартамент и други облаги.

Напълно е възможно, Luellis, за това не споря. Човек не знае и какво дете ще му се падне, помня как братовчедка ми не се адаптира в детската. Баба ми я гледаше и ако не беше тя, не знам леля ми как щеше да се върне на работа и след 2рата година. А бяха гладни години и беше важно да работи.

Аз просто съм от хората, за които доходът е важен. Не сме богаташи, не разчитаме на родители, бизнеси, наеми и подобни. Каквото си изкараме, това харчим, нямаме помощ. Съответно ако остана със 710 лв, това означава да си загубим половината семеен доход. В момента изкарваме сходни заплати и за това говоря към днешна дата, въпреки че не съм бременна или с дете. Тоест, за да запазим стандарта или мм трябва да си намери работа за двойно повече пари, или да паднем с 1/2 от дохода си. Нито едното ми харесва, нито другото. Дори да плащаме частна ясла, пак ще е по-изгодно да работя, защото ще остават повече пари. Да не говоря за собственото си усещане, не обичам да съм зависима или по някакъв начин да съм ограничена от нещо. Наскоро ме хвана хрема и болка в гърлото. Едно ходене до аптека за спрей за нос, таблетки за смучене, витамини беше 50 лв. И това беше за мен, без истински лекарства и някакви усложнения. За дете сигурно ще е 100. С тия 710 лв просто не съм сигурна, че бих поела риска да живеем с доход, който не ми харесва как изглежда цифрово.

Аз живея в БГ и съответно ще имам възможност да ползвам тукашните условия за майчинство. Ако бях в чужбина щях да имам 2-3 месеца и това е. Тогава нямаше да ми е по-лесно. Мисля, че 1 година дори е лукс на западноевропейските 2-3 месеца.

Като го пратиш детето на ясла, нали знаеш, че на първата седмица ще си е вкъщи за още 3.. 100 лева за лекарства ще ти се струват като блян небесен. Досиетата на децата под 2 ( или на 3) при личните лекари е като роман на Достоевски…

П. П - Ако го приемат. Иначе частна с такса над 1000 лева. И като не ходи 80 процента от времето - пари на вятъра..

Майчинството втората година наскоро го направиха 710 лева. При мен втората година -2021 г. беше 380 лева, та 710 лева са си двойно повече. Според мен, ако семейството може да си го позволи, за детето е хубаво и втората година да се гледа от родител. След втората година е добре за родителя да го пусне на детето заведение и да работи, за да не загуби рутина, а и защото 2-годишно направо стопява лагерите на човек при 24/7 гледане от 1 човек. Това с колко ще паднат доходите, не е от такова значение, ако дори и с паднал доход, парите стигат.

Ами за мен е елементарно - жената трябва да е независима и тогава никой не може копче да й каже. Аз не съм била без доход по време на майчинството. Първата година си взимаш пълна заплата /ако си се осигурявал реално /, а втората бях на 380лв, но имах достатъчно спестени пари да я изкарам ако по някаква причина бях останала сама с детето. После си се върнах на работа и мога спокойно да се издържам себе си и детето си, ако се наложи. Т е. Не завися от дохода на мъжа ми. Да, той ни издържа попъи изцяло, ама ако нещо се прецака в нашите отношения, мога да се справя сама. Демек съм незасивима и никой не може да ми казва и определя права или задължения. Ако е щастлив с мен, такава каквото съм, чудесно, ако нещо не му изнася, е свободен да затвори вратата от външната страна.

Аз директно смятам частна ясла. Държавна дори не бленувам, защото не вярвам да има места. Знам, че е по 1000 лв. И пак ще ми остават повече, отколкото ако получавам 700 чисто. Ако тръгне на ясла на 2 пак ще боледува. Това е неизбежно. Също така не искам да губя рутина в работата, нито позиции в кариерно развитие. Все пак освен майка, съм и професионалист. Това дете няма да е вечно на 2, ще има нужда от доста разходи, а аз от стабилност.

Бях 2 седмици болничен плюс 4те почивни дни за великден, станаха 17 дни,в които не работех. Не можех да се занимавам с университета, нито да спортувам. Нищо. Възстановявах се от операция. Полудях. Просто накрая вече исках да прегриза синджира. Ако се чувствам по подобен начин и с две години майчинство, няма да му мисля и ще се връна.

Това, мисля, е свързано с масовото у нас виждане за мъжка и женска работа, как след развод с жената, мъжът се развежда и с децата, а също и че като дава мъжът издръжка, тя не е за детето, а за оная мърла, майка му. Не бих го нарекла точно търсене на облаги, по-скоро подковаване, че ако мъжът си тръгне, тези деца ще имат нещо. Нямам наблюдения да е пълно с мъже, които тръпнат да гледат активно дете, включително сред тези, които вече имат поне едно.
Понеже това води до въпроса коя ги е взела пък тези - тази с тиктакащия часовник.