„Желязната дама“ на Франция и нейния създател ...
Раждане
Скрит текст:
Първият и единствен син на гвардейския офицер Франсоа Александър Бьоникхаузен се ражда на 15 декември 1832 година в Дижон, Франция. Александър Густав Бьоникхаузен е потомък на пруски дезертьор живял в немската провинция Айфел.
В ранното си детство дава вид, че ще спази традицията за неграмотните инженери. Той изобщо няма интерес към училището, а предпочита да ходи в химическата фабрика за оцет на чичо си и да изучава процесите там. В последните два класа на лицея обаче изведнъж се запалва по литературата и историята, започва да чете и да учи много.
В ранното си детство дава вид, че ще спази традицията за неграмотните инженери. Той изобщо няма интерес към училището, а предпочита да ходи в химическата фабрика за оцет на чичо си и да изучава процесите там. В последните два класа на лицея обаче изведнъж се запалва по литературата и историята, започва да чете и да учи много.
Образование
Скрит текст:
Без да е отличник, младият Густав завършва средното си образование и се явява на приемен изпит за постъпване във висше училище. Както преди, резултатът му е добър, но не му позволява да влезе в Политехниката. Бьоникхаузен завършва така наречената “Централна висша школа” с диплома на инженер. Той, както и останалите негови състуденти, се насочват към частния сектор.
На 25 започва работа в една инженерна фирма и почти веднага му падат големи поръчки – проектиране и строеж на два железопътни моста, които той изгражда със съвсем новите тогава технологии – кесони със сгъстен въздух и хидравлични цилиндри.
На 25 започва работа в една инженерна фирма и почти веднага му падат големи поръчки – проектиране и строеж на два железопътни моста, които той изгражда със съвсем новите тогава технологии – кесони със сгъстен въздух и хидравлични цилиндри.
Смяната на фамилията
Скрит текст:
След кратък стаж като служител, той бързо създава собствено предприятие. Специализира се в строежа на стоманени мостове, парни котли и виадукти. Винаги точен в изпълнението на отговорните обекти и редовно оправдава доверието на клиентите си. Името му започва да се произнася с уважение. Както често става в подобни възходящи кариери, човешката завист и подлост изиграват огромна роля.
През 1875 година, малко след загубената от Франция война с Прусия, срещу младият предприемач е направен донос, че е прикрит пруски шпионин и работи в полза на Императора Бисмарк. Като доказателство се изтъква фамилното му име. Автор на доноса е чертожникът, работещ в самото предприятие на Густав Бьоникхаузен. Младият предприемач има не само силен характер. Със съдебен процес, той доказва своята невинност и за улеснение приема като фамилно име Айфел, името на областта, от която е дошъл неговият прадядо.
През 1875 година, малко след загубената от Франция война с Прусия, срещу младият предприемач е направен донос, че е прикрит пруски шпионин и работи в полза на Императора Бисмарк. Като доказателство се изтъква фамилното му име. Автор на доноса е чертожникът, работещ в самото предприятие на Густав Бьоникхаузен. Младият предприемач има не само силен характер. Със съдебен процес, той доказва своята невинност и за улеснение приема като фамилно име Айфел, името на областта, от която е дошъл неговият прадядо.
Семейството
Скрит текст:
Густав Айфел възлага на свои близки проучване за подходяща съпруга. Освен към тях, той се обръща към един нотариус и към един свещенник. Търсенето включва следните параметри: социалното положение на родителите на кандидатката, зестрата, качествата и недостатъците ѝ. В писмо до баща си Густав е още по-конкретен: “Бих се задоволил със жена със скромна зестра, лицето – без значение, за сметка на това да е непретенциозна, добра домакиня и да ражда здрави деца.”
Избраницата е Женевиев Годоле. В деня на сватбата тя е на 18, той – на 30 години. По всичко личи, че съпругата отговаря на неговите изисквания, защото му ражда 5 деца: две момчета и три момичета. Женевиев умира на 8 септември 1877 година, само на 33 години.
Избраницата е Женевиев Годоле. В деня на сватбата тя е на 18, той – на 30 години. По всичко личи, че съпругата отговаря на неговите изисквания, защото му ражда 5 деца: две момчета и три момичета. Женевиев умира на 8 септември 1877 година, само на 33 години.
Статуята на свободата
Скрит текст:
Айфел създава инженерна компания на свое име. Скоро след това, в Париж е започнала реализацията на една гигантска статуя, творчество на френския скулптор Огюст Бартолди. Тя трябва да символизира приятелството между френската и американската републики. Поводът е 100-годишнината от създаването на САЩ. Точно тогава, изпълнителят на вътрешната конструкция, Виоле льо Дюк умира. Бартолди кани Айфел да поеме щафетата за реализиране на престижния обект.
Структурата е изработена от ковано желязо и мед в работилницата на Айфел край Париж. Отделните части са свързани с нитове, набивани ръчно в дупки, направени предварително. Статуята тежи около 220 тона и е доставена в 200 сандъка в Ню Йорк на 19 юни 1885 година. Американците посрещат френския подарък с артилерийски залпове и заря. Монтажът е реализиран от френски работници и инженери върху цокъл, приготвен от американците. Точността и издръжливостта на конструкцията се оказват безупречни.
Авторитетът и майсторството на Густав Айфел са световно признати и пътят към реализацията на още по-внушителен метален паметник е широко отворен.
Структурата е изработена от ковано желязо и мед в работилницата на Айфел край Париж. Отделните части са свързани с нитове, набивани ръчно в дупки, направени предварително. Статуята тежи около 220 тона и е доставена в 200 сандъка в Ню Йорк на 19 юни 1885 година. Американците посрещат френския подарък с артилерийски залпове и заря. Монтажът е реализиран от френски работници и инженери върху цокъл, приготвен от американците. Точността и издръжливостта на конструкцията се оказват безупречни.
Авторитетът и майсторството на Густав Айфел са световно признати и пътят към реализацията на още по-внушителен метален паметник е широко отворен.
Други съоръжения
Скрит текст:
Айфел е построил много железопътни линии, моста в Бордо, моста над река Дуро при град Порто в Португалия, моста на Дунав в Сегед, Унгария, моста на Червената река в Ханой, Виетнам и други в Египет, Боливия, Перу, моста “Пондул Айфел” в Румъния, по който минават руските войски през 1878 година на път за България; виадукти; “Западната гара” в Будапеща, гарата в Сан Себастиан; двореца на културата в град Яш, Румъния; въртящия се купол на обсерваторията в Ница, който, въпреки че тежи 100 000 кг, лесно може да се завърти само от един човек; усъвършенствал е подвижните мостове, един шлюз на Панамския канал и други.
Аеродинамиката
Скрит текст:
След 1893 година, знаменитият инженер се оттегля от всичките си инженерни активности и се отдава на научни изследвания, свързани с метеорологията, аеродинамиката и телекомуникациите, в които има огромни приноси. Създава изследователска лаборатория и започва да прави проекти за самолети. През 1917 година патентова един от първите изтребители, за да се издигне по-високо от тристаметровата си кула. Най-високата точка на живота му, обаче, си остава върхът на Айфеловата кула.
Финалът
Скрит текст:
На 27 декември 1923 година, в Париж, големият френски инженер и учен умира спокоен в дома си на 91, докато слуша Бетовен, Пета симфония, Анданте.
Франция отдава дължимото на своя гений с 200-франкова банкнота и бюст на Айфел в подножието на Айфеловата кула, изработен от скулптора Антоан Бурдел.
Франция отдава дължимото на своя гений с 200-франкова банкнота и бюст на Айфел в подножието на Айфеловата кула, изработен от скулптора Антоан Бурдел.
100-годишнината от Френската революция
Скрит текст:
Световното изложение от 1889 година в Париж съвпада със 100-годишнината от избухването на френската революция. Страната се съвзема икономически с бързи темпове от последната война. Изложението трябва да покаже, че Франция се връща на световната сцена през голямата врата. Идеята за строеж на кула, като свидетелство на прогрес и величие плъзва из проектантските бюра. В комисията, съставена от министерството на Търговията и индустрията, както и от кметството на Париж, постъпват 107 проекта. В края на състезанието остават два, единият е на Жюл Бурде, другия на Густав Айфел.
Първата кула е от гранит, материя чуплива и лишена от гъвкавост, докато желязото в ръцете на майстор като Густав Айфел взима формата на дантела. Айфел се показва не само като блестящ инженер, но и убедителен преговарящ. Той атакува конкурентния проект с аргумента, че металната кула след края на изложението може да бъде разглобена и преместена другаде. Дори определя цената за премахване на конструкцията – 700 000 франка.
За реализацията на проекта е образувано сдружение от инвеститори. Айфел влага 3 милиона лични средства, другите пари са на държавата и няколко банки. Предвидлив преговарящ, под претекст за възвръщаемост на вложения от него труд, той получава 20-годишна концесия на обекта.
Първата кула е от гранит, материя чуплива и лишена от гъвкавост, докато желязото в ръцете на майстор като Густав Айфел взима формата на дантела. Айфел се показва не само като блестящ инженер, но и убедителен преговарящ. Той атакува конкурентния проект с аргумента, че металната кула след края на изложението може да бъде разглобена и преместена другаде. Дори определя цената за премахване на конструкцията – 700 000 франка.
За реализацията на проекта е образувано сдружение от инвеститори. Айфел влага 3 милиона лични средства, другите пари са на държавата и няколко банки. Предвидлив преговарящ, под претекст за възвръщаемост на вложения от него труд, той получава 20-годишна концесия на обекта.
Видни личности като Ги дьо Мопасан и Александър Дюма-син, се обявяват против издигането на Айфеловата кула, която за тях е изключително
грозна. Впоследствие самият Ги дьо Мопасан често е виждан да обядва в един от
ресторантите на първо ниво. Попитан защо ходи там, след като не харесва кулата, той
хитроумно отговаря, че това е единственото място, от което тя не се вижда.
грозна. Впоследствие самият Ги дьо Мопасан често е виждан да обядва в един от
ресторантите на първо ниво. Попитан защо ходи там, след като не харесва кулата, той
хитроумно отговаря, че това е единственото място, от което тя не се вижда.
“Айфел сигурно е полудял”
Скрит текст:
28 януари 1887 година е денят на първата копка. Срокът за реализация на проекта е изключително къс – малко повече от една година. На всички нива условията за работа са изключително трудни. Най-трудни са основите, които трябва да понесат тежестта на 7300 тона желязо и да гарантират сигурността на хилядите посетители. За двата крака от страна на “Марсовото поле” се изкопават 7- метрови дупки. Изливат се бетонни плочи с по 2 метра дебелина и стабилността е постигната.
С другите два крака от страната на Сена, полагането на основите са оказва много по-сложно. От близостта на реката почвата е пропита с вода. За да стигнат до твърда земя изкопчийте слизат до 15 метра дълбочина. Густав Айфел прилага техника с “въздух под налягане” и помпи, за да отклони подземните струи вода. Поради мизерното заплащане, от 75 стотинки на час и изключително тежкия труд на строежа, избухват две стачки. Иначе отношенията между него и персонала са добри. Работниците го уважават и имат доверие в неговото ръководство.
Строителството на кулата продължава 26 месеца (точно 2 години, 2 месеца и 5 дни). 50 инженери, архитекти и чертожници изготвят 5300 прецизни чертежа. Останалите работници наброяват около 250 души. Височината на кулата е 327 м заедно с антената на върха, а конструкцията ú е максимално олекотена. Кулата има три етажа – съответно на 57, 115 и 274 метра височина. Това е най-високата сграда в света до 1930 г., когато в Ню Йорк е построена Крайслер Билдинг. И днес е най-високата сграда в Париж.
С другите два крака от страната на Сена, полагането на основите са оказва много по-сложно. От близостта на реката почвата е пропита с вода. За да стигнат до твърда земя изкопчийте слизат до 15 метра дълбочина. Густав Айфел прилага техника с “въздух под налягане” и помпи, за да отклони подземните струи вода. Поради мизерното заплащане, от 75 стотинки на час и изключително тежкия труд на строежа, избухват две стачки. Иначе отношенията между него и персонала са добри. Работниците го уважават и имат доверие в неговото ръководство.
Строителството на кулата продължава 26 месеца (точно 2 години, 2 месеца и 5 дни). 50 инженери, архитекти и чертожници изготвят 5300 прецизни чертежа. Останалите работници наброяват около 250 души. Височината на кулата е 327 м заедно с антената на върха, а конструкцията ú е максимално олекотена. Кулата има три етажа – съответно на 57, 115 и 274 метра височина. Това е най-високата сграда в света до 1930 г., когато в Ню Йорк е построена Крайслер Билдинг. И днес е най-високата сграда в Париж.
“Няма друг флаг, който да разполага с 300-метров пилон“
Скрит текст:
В края на март 1889 година е приключен третия етаж. Срокът е спазен и ентусиазмът расте. До последната тераса се стига с вита стълба. Броят на стъпалата е 1892. Тази цифра не е случайна. Тя символизира прокламирането на френската република през 1892 година. Освен стълбата, на посетителите са предоставени 4 полегати и един вертикален асансьор. Целият вътрешно-транспортен комплекс е революционно постижение на техниката.
Откриването е отбелязано с 21 топовни салюта. Издигането възлиза на близо 8 млн. френски франка, които са в голяма степен изплатени още по време на световното изложение през 1889 г. По време на изложението всеки ден бива официално открит и закрит с топовен изстрел от върха на кулата. Топът съществува и днес и е собственост на един от наследниците на Густав Айфел.
Откриването е отбелязано с 21 топовни салюта. Издигането възлиза на близо 8 млн. френски франка, които са в голяма степен изплатени още по време на световното изложение през 1889 г. По време на изложението всеки ден бива официално открит и закрит с топовен изстрел от върха на кулата. Топът съществува и днес и е собственост на един от наследниците на Густав Айфел.
Хитлер покорява Франция, но не успява да покори Айфеловата кула.
Скрит текст:
Убеждават го, че по време на войната няма откъде да се намерят резервни части и фюрерът така и не се качва на емблематичната кула. През 1944 г. Хитлер нарежда кулата да бъде разрушена заедно с целия град. Но неговият генерал, който е военен губернатор на Париж, го убеждава да не го правят и кулата е запазена за комуникационни цели.
А само часове след освобождението на френската столица от немците, асансьорите заработват съвсем нормално. След войните Айфеловата кула започва нов живот. През 1984 г. американски пилот преминава със самолета си под арката ú. През 1983 г. посреща 100-милионния си посетител, през 1993 г. – 150-милионния, през 2002 – 200-милионния, през 2010 – 250-милионния.
А само часове след освобождението на френската столица от немците, асансьорите заработват съвсем нормално. След войните Айфеловата кула започва нов живот. През 1984 г. американски пилот преминава със самолета си под арката ú. През 1983 г. посреща 100-милионния си посетител, през 1993 г. – 150-милионния, през 2002 – 200-милионния, през 2010 – 250-милионния.
Айфеловата кула е завършена през март, но официално открита за публиката на 15 май 1889 година. Интересът, който поражда, се превръща в триумф. Самият Айфел не крие гордостта си: “Аз дадох на френското знаме най-високата мачта в света!”
И малко любопитни факти ...
Изграждането й отнема 2 години, 2 месеца и 5 дни – 180 години по-малко от другата забележителна атракция на Париж – Нотр Дам.
Асансьорите пътуват на общо разстояние от около 103 000 км на година.
Виктор Лустиг, известен измамник, „продава“ кулата за скрап 2 пъти.
В зависимост от метерологичните условия кулата се свива с около 15 сантиметра.
Пребоядисването на кулата, което се случва на всеки 7 години, изисква 60 тона боя.
Има редица други копия по света, включително един в Лас Вегас и един в тематичен парк в Китай.
Първоначално е планирано Айфеловата кула да стои 20 години, след което да бъде демонтирана.
Френският автомобилен производител Citroen използва кулата като гигантски билборд между 1925 и 1934 г. – името на компанията е „запечатано“ на кулата с помощта на четвърт милион крушки и това е записано като най-голямата реклама в света в рекордите на Гинес.
През 2008 г. жената с фетиш към предмети се ожени за Айфеловата кула, сменяйки име си на Ерика Ла Тур Айфел в чест на своя нов „партньор“.
Кулата съдържа 18 000 метални части, свързани заедно с 2,5 милиона нитове.
За отбелязването на 125-годишнината от завършването на Айфеловата кула, Британските Вирджински острови пускат специална монета от 10 долара.
През 1960 г. Шарл дьо Гол предлага кулата временно да се демонтира и да се изпрати в Монреал. Планът обаче бива отхвърлен и Айфеловата кула не „заминава“.
Имената на 72-ма инженери, учени и математици са гравирани отстрани на кулата, всеки от които е допринесъл за нейното изграждане.
На Айфеловата кула има 20 000 електрически крушки, които блестят нощем.
През 1905 г. местният вестник организира шампионат по катерене по стълбите в кулата. М. Форстиет печели, като успява да достигне до втоото ниво на кулата за 3 минути и 12 секунди.
При откриването на Айфеловата кула, асансьорите не са функционирали и всички гости е трябвало да я изкачат пеша.
Точно под върха Густав Айфел си построил таен апартамент, за да му завиждат всички (и го постигнал). Там се събирал със свои приятели учени, които дори извършвали експерименти в малката лаборатория, прикрепена към апартамента. Днес апартаментът още си е там, почти непокътнат, отворен за любопитните посетители. Вътре восъчните фигури на Айфел и дъщеря му посрещат американския учен Томас Едисън.
Добре Дошли в Новата Тема
Да си я направим интересна и разпускаща!
,