- Вие сте невероятна жена - каза той.
- Ами. Малко смотла падам - отвърна тя.
- Искате ли да пием кафе? - попита той.
- Щом вие искате.
Две кафета, две коли, пакет "Кемъл" - 3,60 лв.
- Мога ли да ви поканя на вечеря? - попита той.
- Ако това ще ви достави удоволствие - отвърна тя.
- Какво да поръчам?
- Каквото на вас, същото и на мен.
Две малки ракии, две салати чушки с маслини, две порции кавърма, две питки, една бутилка червено вино, бакшиш - 47 лв.
- Къде живеете? - попита той.
- Тук -отвърна тя.
- Аз съм по-отдалеч, но ще идвам при вас всеки почивен ден.
- Не вярвам. От мен всеки си отива. Никой не идва.
- Аз ще бъда единственият, който след всяко заминаване ще се връща.
Бензин за един месец - 160 лв.
- Защо днес изглеждате тъжна? - попита той.
- Имам рожден ден. Не знам дали това е повод за радост - отвърна тя.
- А пък аз имам подарък за вас.
Парфюм - 60 лв.
- Кога мога да ви се обаждам по телефона? - попита той.
- Когато поискате - отвърна тя.
- Харесва ли ви, като започвам разговора със "Скъпа, мислиш ли за мен?"?
- Започвайте както намерите за добре.
Телефон за месеца - 80 лв.
- Искате ли да си купя къща във вашия град? - попита той.
- Нищо не разбирам от тия работи - отвърна тя.
- Няма какво да разбирате, просто бъдете хубава. Ще потърся такава с огромен прозорец. Вие ще се разхождате пред него, облечена само с моята голяма мъжка риза.
Къща $30 000, дадено капаро $2000, майсторите изчисляват ремонта на $10 000. Хонорарът за адвокатите още не е сметнат.
- Обичам те! - каза тя.
- Това не ми е по джоба - отвърна той и изчезна.
15.04.2000 г.
Берлин