Добре дошли в най-веселата тема!
Старите теми:
Виж целия пост
Старите теми:
Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...38
- Публикувана: 6 май 2023, 19:24 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2023, 17:07 ч.
# 1
6 май 2023, 19:43 ч.
Малкия Тошко към баща си :
- Тате, имаме задача от училище да опишем какво е "неудачна шега".
- Неудачна шега, сине, e когато майка ти ме лъже, че взема противозачатъчни, а се раждаш ти.
Майката ядосано от кухнята :
- Пълни глупости! Неудачна шега е, когато баща ти ме убеждаваше, че е шеф на голяма компания, а после се оказа, че компанията е... пиянска.
- Тате какви са тези хапчета Durex?
- Колко пъти съм ти казвал да не ми ровиш в джобовете!
- Ама те бяха в чантата на мама...
Виж целия пост
- Тате, имаме задача от училище да опишем какво е "неудачна шега".
- Неудачна шега, сине, e когато майка ти ме лъже, че взема противозачатъчни, а се раждаш ти.
Майката ядосано от кухнята :
- Пълни глупости! Неудачна шега е, когато баща ти ме убеждаваше, че е шеф на голяма компания, а после се оказа, че компанията е... пиянска.
- Тате какви са тези хапчета Durex?
- Колко пъти съм ти казвал да не ми ровиш в джобовете!
- Ама те бяха в чантата на мама...
# 2
6 май 2023, 19:44 ч.
Благодаря за новата тема! 
Писмо до Радка
"Радке, веки си купихме парламент - обширен и пространствен, покрит с лъскав паркет. Купихме си и самопръскачка за переля и паужините. Като дадем свинете, дето ги гуим за Родопа ще си купим кола "Орел" или "Семка". Май ще бъде "Семка", понеже "Орело" не го бива.
Купихме си нафтена печка, ладилник и на детето лакардион. Пък на балкона си имаме леандре и фекус. Куфнята цялата е обезпечена с финансови плочки. Да видиш какви сервизи имаме, какво удобничество. Имаме един сервиз, в който си изхождаме всички нужди. И в най-големия студ си влазям, хич не ме е еня, сядам си удобническата и даже понякога си прочитам писанията, или си навивам кълбетата за чергите. Ама то не е като на село, дето одифме зад плевника в оня ми ти студ, да ти замръзне задника. Еле порцелановата му чиния, иде ти да вземеш лъжицата та да сърбаш от нея. Думам на Гатя да си гупиме путьойли за ола, та га седне чиляк, задника му да потъне на меко, га че е седнал някому на пъпа. Пък той ми дума "Умно кажеш Миче, ама това ке стане по-нататък, защото сега имаме финансово разстройство и не сме възможни".
Ела ми Раде на гости, арабийската ша та посрещнем. Ша си облека писуара на гюлевите цвекя, па той е дълъг ча до питети и съ влачи пу земята.
Раде, га ме търсиш, Марийка нема да ме търсиш, Мери ша ма търсиш – тъй ми е пиздонима на обръщението, знаят ма из цялата маалъ и в квартала. Из града си създавам публичност..."
- Твоя верна Мери
от фейса
Виж целия пост
Писмо до Радка
"Радке, веки си купихме парламент - обширен и пространствен, покрит с лъскав паркет. Купихме си и самопръскачка за переля и паужините. Като дадем свинете, дето ги гуим за Родопа ще си купим кола "Орел" или "Семка". Май ще бъде "Семка", понеже "Орело" не го бива.
Купихме си нафтена печка, ладилник и на детето лакардион. Пък на балкона си имаме леандре и фекус. Куфнята цялата е обезпечена с финансови плочки. Да видиш какви сервизи имаме, какво удобничество. Имаме един сервиз, в който си изхождаме всички нужди. И в най-големия студ си влазям, хич не ме е еня, сядам си удобническата и даже понякога си прочитам писанията, или си навивам кълбетата за чергите. Ама то не е като на село, дето одифме зад плевника в оня ми ти студ, да ти замръзне задника. Еле порцелановата му чиния, иде ти да вземеш лъжицата та да сърбаш от нея. Думам на Гатя да си гупиме путьойли за ола, та га седне чиляк, задника му да потъне на меко, га че е седнал някому на пъпа. Пък той ми дума "Умно кажеш Миче, ама това ке стане по-нататък, защото сега имаме финансово разстройство и не сме възможни".
Ела ми Раде на гости, арабийската ша та посрещнем. Ша си облека писуара на гюлевите цвекя, па той е дълъг ча до питети и съ влачи пу земята.
Раде, га ме търсиш, Марийка нема да ме търсиш, Мери ша ма търсиш – тъй ми е пиздонима на обръщението, знаят ма из цялата маалъ и в квартала. Из града си създавам публичност..."
- Твоя верна Мери
от фейса
# 4
6 май 2023, 20:05 ч.
Пак от соца 
В едно село, от близкия областен град, пристигнал партиен работник, за да разясни на хората как ще живеят при комунизма, за който толкова много се говори.
И казва:
- Другари, при комунизма всичко ще струва по 1 лев.
Селяните недоверчиво:
- Е как по един лев? Апартаментът колко ще струва?
- Един лев.
- Ами бирата?
- И тя един лев.
- Кибритът?
- Един лев.
- А заплатата?
- И заплатата един лев.
Виж целия пост
В едно село, от близкия областен град, пристигнал партиен работник, за да разясни на хората как ще живеят при комунизма, за който толкова много се говори.
И казва:
- Другари, при комунизма всичко ще струва по 1 лев.
Селяните недоверчиво:
- Е как по един лев? Апартаментът колко ще струва?
- Един лев.
- Ами бирата?
- И тя един лев.
- Кибритът?
- Един лев.
- А заплатата?
- И заплатата един лев.
# 5
6 май 2023, 20:10 ч.
- Тате,защо във всяка къща жената готви?
- Защото по закон тате,всеки затворник трябва да бъде хранен.
---
Руснаците обявили, че до няколко месеца ще имат ваксина срещу AstraZeneca
---
Свети Петър: - Какво те води насам? - Инфаркт. - Е, поне е било от сърце!
----
В библиотеката: - Имате ли някаква литература за дискриминацията на джуджета? - Вижте в ъгъла на най-горния рафт.
Виж целия пост
- Защото по закон тате,всеки затворник трябва да бъде хранен.
---
Руснаците обявили, че до няколко месеца ще имат ваксина срещу AstraZeneca
---
Свети Петър: - Какво те води насам? - Инфаркт. - Е, поне е било от сърце!
----
В библиотеката: - Имате ли някаква литература за дискриминацията на джуджета? - Вижте в ъгъла на най-горния рафт.
# 7
6 май 2023, 20:40 ч.
Репортнах концерт на Веско Маринов за нецензурно съдържание. Сега служител на YouTube ще трябва да изгледа внимателно всичките 92 минути 
Виж целия пост
# 9
6 май 2023, 21:01 ч.
Като стана дума за шефове:
- Шефе, в понеделник ще закъснея малко за работа.
- Кога ще дойдеш?
- В сряда.
Виж целия пост
- Шефе, в понеделник ще закъснея малко за работа.
- Кога ще дойдеш?
- В сряда.
# 10
6 май 2023, 22:38 ч.
Чудя се защо вселенският патриарх си е винаги от нашата планета?
Искам да се оплача, че ментовите бонбони, които слагат в писоарите в тоалетните, са отвратителни на вкус...
Катаджията Пешо беше убеден, че Великият пост е караулката на Църна маца.
СМС до съпруга: Скъпи, до Халите е намерен труп на мъж без мозък и с малка пи*ка. Моля те, обади ми се веднага, че се притеснявам!
На касата в магазина:
- Господине, плащането с Вашата карта не минава.
- Така ли? Я пробвайте с Вашата!
- Скъпи, отивам за хляб.
- Вземи си яке, че вали!
- Взех! В куфара ми е!
Огромен космически кораб навлиза в Слънчевата система. На пулта за управление два динозавъра наблюдават Земята на мониторите и единият казва:
- Най-накрая, след 60 милиона години отново у дома!
Другият:
- Дано маймуните не са пипали нищо…
Мъж заварва жена си да кърми сина им. Изнервен, той започва да нарежда:
- Ти нормална ли си?! Не разбра ли, че вече е прекалено голям за това?
- Ти не можеш да проумееш здравата природна връзка между една майка и нейната рожба, а робуваш на предразсъдъците, които обществото насажда.
- Иване, ти да мълчиш! Говоря с майка ти!
Виж целия пост
Искам да се оплача, че ментовите бонбони, които слагат в писоарите в тоалетните, са отвратителни на вкус...
Катаджията Пешо беше убеден, че Великият пост е караулката на Църна маца.
СМС до съпруга: Скъпи, до Халите е намерен труп на мъж без мозък и с малка пи*ка. Моля те, обади ми се веднага, че се притеснявам!
На касата в магазина:
- Господине, плащането с Вашата карта не минава.
- Така ли? Я пробвайте с Вашата!
- Скъпи, отивам за хляб.
- Вземи си яке, че вали!
- Взех! В куфара ми е!
Огромен космически кораб навлиза в Слънчевата система. На пулта за управление два динозавъра наблюдават Земята на мониторите и единият казва:
- Най-накрая, след 60 милиона години отново у дома!
Другият:
- Дано маймуните не са пипали нищо…
Мъж заварва жена си да кърми сина им. Изнервен, той започва да нарежда:
- Ти нормална ли си?! Не разбра ли, че вече е прекалено голям за това?
- Ти не можеш да проумееш здравата природна връзка между една майка и нейната рожба, а робуваш на предразсъдъците, които обществото насажда.
- Иване, ти да мълчиш! Говоря с майка ти!
# 11
7 май 2023, 03:58 ч.
В аптеката: - Какво желаете
- Тест за бременност.
- А какъв?
- Отрицателен ако може...
Виж целия пост
- Тест за бременност.
- А какъв?
- Отрицателен ако може...
# 12
7 май 2023, 07:59 ч.
До скоро една от най-обсъжданите теми беше връщането на казармата – онази черна прокоба, която дебне зад ъгъла горките, крехки мъже и заплашва тяхната физическа, психическа и емоционална цялост.
Не бих желала да ви скандализирам, но от тази трибуна тук искам да се обявя за моментално и пълно връщане на казармата. Колкото по-бързо я върнем, толкова по-доволна ще съм.
Но, разбира се, при едно условие. Тя да е достъпна само за многодетни майки. Или за майки на особено буйни деца.
Нямам търпение да върнат казармата, да получа призовката, да нарамя пушка и да се обърна към мъжа си с думите „Отивам в казармата, съжалявам, но ще трябва да се оправяш сам“ и после внимателно и тихо да затворя вратата зад гърба си, за да не събудя децата.
Колко да е страшно в тази казарма?
Щяло да има много готвене, чистене и стоене прав в казармата. Господи, смея се през сълзи.
Колко чистене, готвене и стоене прав да има?
Откога мечтая да ми дадат един казан, да нахвърлям безразборно 40 пакета боб, 35 чушки, едно кило олио, едно кило пипер и да кажа „Яжте“ без заплахата всички да започнат да се кривят в погнуса, да имитират повръщане и да започнат да крещят „Не го искааам тоя гадеен боооб“.
Наместо това – дълги маси и десетки многодетни майки, облечени в зелените си дрехи, ядат боб разсеяно и от време на време някоя се провиква „Страшен боб, благодаря ти, че сготви вместо мен. Здраве желаем“.
Мечтая да ми връчат една четка за зъби, една кофа и да търкам фугите на коридора, докато не стана едно цяло с голямото вселенско съзнание. Да не се тревожа, че старшината не си е написал домашното, че другият старшина се е наакал в гащите, че свинското загаря, че проектът ми е две седмици назад, че трябва да се обадя на лекаря на третия старшина, за да го питам кога му е ваксината. Само аз, четката за зъби и фугата. Една майка – Буда в казармата, която чисти в пълна концентрация.
Щели сме да имаме униформи.
Чудесно. Няма да има 5 вида различни перални – една за бяло, една за цветно, една за червено, една за вълна и прочие. Край с гардеробите, край с милионите чорапи в различни размери. Два чифта униформи, три чифта чорапи и блаженството на простия живот.
Искам да давам наряд. Да стоя права цяла нощ в тишина, да наблюдавам звездите и да си мисля колко е спокойно и тихо около мен. Никой не реве. На никого не никне зъб, никой няма шарка, разстройство, кашлица, заекване. Въшките не са проблем, защото в казармата не е като в детската градина. В казармата не връщат никого за въшки, докато ти плачеш истерично в банята и се чудиш как ще ходиш на работа и ще си гледаш детето. В казармата въшките и военното дело вървят ръка за ръка.
Искам да марширувам. Нарамила огромна раница, пълна с неща, равностойни на онези, които всеки ден мъкна – две кила патладжани, кило домати, 9 пилешки бутчета, две кила картофи, лаптоп, документи, резервни обувки за децата, кърпи, памперси, зарядно за телефона, бисквити, био сок… извинете, отнесох се. Както и да е, имах предвид нещо тежко, с което да обикалям с часове и най-сетне да отслабна. Да си обърна внимание, защото извън казармата това просто нямам никакво време. Но в казармата ще имаме тичане, маршируване, клекове, лицеви опори. Всекидневен, безплатен фитнес. След 6 месеца ще съм с онези мечтани плочки на корема, които се стремя да направя от 1987 година.
Искам да си лягам рано. В девет ако може, благодаря. Вечер, щом изгасят лампите, с другите майки ще си шушукаме колко е тихо в казармата, какъв чудесен ред има, как всички си подреждат дрехите и обувките и никой не си разпилява пъзела по пода. После доволно ще се смеем преди да потънем в дълбок сън чак до 6 часа, когато всички ще ставаме заедно, а не майките да стават в 6 и половина, а мъжете да спят до осем, до девет и други блажени часове, защото „трябва да се наспят, че после са на работа“.
Искам някой друг да крещи вместо мен. След всичките години крещене „Колко пъти съм казала, че…“, „Как е възможно да …“, „Вие в гората ли сте отраснали?“ и прочие, бих искала Българската армия да ме замести в тази ми функция. Нека някой друг крещи, аз ще кимам в знак на съгласие, защото, в края на краищата, убедила съм се от опит – който крещи, е един нещастен, изморен човек, докаран до крайност, който е прав, но никой не му обръща внимание. И не само ще кимам в съгласие, а от време на време ще се провиквам „Точно така, благодаря ви, лейтенант Иванова. Благодаря ви, че си правите труда да крещите и изразходвате малкото ви останали нерви и сили, за да ни научите нас на нещо. Искате ли чаша вино и кекс? Здраве желаем!“
Искам да слушам военни маршове. Искам да отворя тази уста и от нея да не излиза за разнообразие „Олд макдоналд хед а фарм“ или „На дивана, под юргана“ а мощно да запея „Шуми Марица окървавена!!“ без някой да шътка и да ми шепне “Престани да крещиш, ще разстроиш децата!!!”
Искам и да стрелям. Да застана на онази проклета мишена, да се замисля за размера на социалните надбавки, състоянието на тротоарите в София, фактът, че не съм била на фризьор от 4 години и да започна да стрелям, да стрелям, докато всичко се оправи, не се успокоя и усетя аромата на пролетните цветя.
И когато ми разрешат телефонно обаждане до вкъщи и мъжът ми в паника ми изкрещи в слушалката “НО ТЯ НЕ ИСКА ПИЖАМАТА НА КОНЧЕТА, ИСКА ПИЖАМАТА НА ЗЕБРИ, А АЗ НЕ ЗНАМ КЪДЕ Е И ТЯ НЕ СПИРА ДА РЕВЕ!!!!”, аз ще му кажа “Но, съкровище мое, аз съм в казармата. Не мога да ти помогна. Трябва САМ да разбереш къде е пижамата на зебри. Знам, че ти е трудно, но аз все пак имам да браня територията ни от вражески сили”. И ще затворя.
И накрая, когато се върна от казарма, да говоря за това до края на живота си с мъченически израз на лицето. А след някоя и друга година да ме викнат в запас. Защото нивото на армията трябва да се поддържа.
А ако започне война и се наложи да ида на фронта, нима се съмнявате, че ще има нещо по-страшно и опасно от майка на три деца с пушка в ръка?
Извинете, прави сте. Има.
Майка на четири.
Елисавета Белобрадова
Виж целия пост
Не бих желала да ви скандализирам, но от тази трибуна тук искам да се обявя за моментално и пълно връщане на казармата. Колкото по-бързо я върнем, толкова по-доволна ще съм.
Но, разбира се, при едно условие. Тя да е достъпна само за многодетни майки. Или за майки на особено буйни деца.
Нямам търпение да върнат казармата, да получа призовката, да нарамя пушка и да се обърна към мъжа си с думите „Отивам в казармата, съжалявам, но ще трябва да се оправяш сам“ и после внимателно и тихо да затворя вратата зад гърба си, за да не събудя децата.
Колко да е страшно в тази казарма?
Щяло да има много готвене, чистене и стоене прав в казармата. Господи, смея се през сълзи.
Колко чистене, готвене и стоене прав да има?
Откога мечтая да ми дадат един казан, да нахвърлям безразборно 40 пакета боб, 35 чушки, едно кило олио, едно кило пипер и да кажа „Яжте“ без заплахата всички да започнат да се кривят в погнуса, да имитират повръщане и да започнат да крещят „Не го искааам тоя гадеен боооб“.
Наместо това – дълги маси и десетки многодетни майки, облечени в зелените си дрехи, ядат боб разсеяно и от време на време някоя се провиква „Страшен боб, благодаря ти, че сготви вместо мен. Здраве желаем“.
Мечтая да ми връчат една четка за зъби, една кофа и да търкам фугите на коридора, докато не стана едно цяло с голямото вселенско съзнание. Да не се тревожа, че старшината не си е написал домашното, че другият старшина се е наакал в гащите, че свинското загаря, че проектът ми е две седмици назад, че трябва да се обадя на лекаря на третия старшина, за да го питам кога му е ваксината. Само аз, четката за зъби и фугата. Една майка – Буда в казармата, която чисти в пълна концентрация.
Щели сме да имаме униформи.
Чудесно. Няма да има 5 вида различни перални – една за бяло, една за цветно, една за червено, една за вълна и прочие. Край с гардеробите, край с милионите чорапи в различни размери. Два чифта униформи, три чифта чорапи и блаженството на простия живот.
Искам да давам наряд. Да стоя права цяла нощ в тишина, да наблюдавам звездите и да си мисля колко е спокойно и тихо около мен. Никой не реве. На никого не никне зъб, никой няма шарка, разстройство, кашлица, заекване. Въшките не са проблем, защото в казармата не е като в детската градина. В казармата не връщат никого за въшки, докато ти плачеш истерично в банята и се чудиш как ще ходиш на работа и ще си гледаш детето. В казармата въшките и военното дело вървят ръка за ръка.
Искам да марширувам. Нарамила огромна раница, пълна с неща, равностойни на онези, които всеки ден мъкна – две кила патладжани, кило домати, 9 пилешки бутчета, две кила картофи, лаптоп, документи, резервни обувки за децата, кърпи, памперси, зарядно за телефона, бисквити, био сок… извинете, отнесох се. Както и да е, имах предвид нещо тежко, с което да обикалям с часове и най-сетне да отслабна. Да си обърна внимание, защото извън казармата това просто нямам никакво време. Но в казармата ще имаме тичане, маршируване, клекове, лицеви опори. Всекидневен, безплатен фитнес. След 6 месеца ще съм с онези мечтани плочки на корема, които се стремя да направя от 1987 година.
Искам да си лягам рано. В девет ако може, благодаря. Вечер, щом изгасят лампите, с другите майки ще си шушукаме колко е тихо в казармата, какъв чудесен ред има, как всички си подреждат дрехите и обувките и никой не си разпилява пъзела по пода. После доволно ще се смеем преди да потънем в дълбок сън чак до 6 часа, когато всички ще ставаме заедно, а не майките да стават в 6 и половина, а мъжете да спят до осем, до девет и други блажени часове, защото „трябва да се наспят, че после са на работа“.
Искам някой друг да крещи вместо мен. След всичките години крещене „Колко пъти съм казала, че…“, „Как е възможно да …“, „Вие в гората ли сте отраснали?“ и прочие, бих искала Българската армия да ме замести в тази ми функция. Нека някой друг крещи, аз ще кимам в знак на съгласие, защото, в края на краищата, убедила съм се от опит – който крещи, е един нещастен, изморен човек, докаран до крайност, който е прав, но никой не му обръща внимание. И не само ще кимам в съгласие, а от време на време ще се провиквам „Точно така, благодаря ви, лейтенант Иванова. Благодаря ви, че си правите труда да крещите и изразходвате малкото ви останали нерви и сили, за да ни научите нас на нещо. Искате ли чаша вино и кекс? Здраве желаем!“
Искам да слушам военни маршове. Искам да отворя тази уста и от нея да не излиза за разнообразие „Олд макдоналд хед а фарм“ или „На дивана, под юргана“ а мощно да запея „Шуми Марица окървавена!!“ без някой да шътка и да ми шепне “Престани да крещиш, ще разстроиш децата!!!”
Искам и да стрелям. Да застана на онази проклета мишена, да се замисля за размера на социалните надбавки, състоянието на тротоарите в София, фактът, че не съм била на фризьор от 4 години и да започна да стрелям, да стрелям, докато всичко се оправи, не се успокоя и усетя аромата на пролетните цветя.
И когато ми разрешат телефонно обаждане до вкъщи и мъжът ми в паника ми изкрещи в слушалката “НО ТЯ НЕ ИСКА ПИЖАМАТА НА КОНЧЕТА, ИСКА ПИЖАМАТА НА ЗЕБРИ, А АЗ НЕ ЗНАМ КЪДЕ Е И ТЯ НЕ СПИРА ДА РЕВЕ!!!!”, аз ще му кажа “Но, съкровище мое, аз съм в казармата. Не мога да ти помогна. Трябва САМ да разбереш къде е пижамата на зебри. Знам, че ти е трудно, но аз все пак имам да браня територията ни от вражески сили”. И ще затворя.
И накрая, когато се върна от казарма, да говоря за това до края на живота си с мъченически израз на лицето. А след някоя и друга година да ме викнат в запас. Защото нивото на армията трябва да се поддържа.
А ако започне война и се наложи да ида на фронта, нима се съмнявате, че ще има нещо по-страшно и опасно от майка на три деца с пушка в ръка?
Извинете, прави сте. Има.
Майка на четири.
Елисавета Белобрадова
Препоръчани теми