Базедова болест

Прощавайте но може ли някой да ми обясни как така йода е вреден за нас с ХИПЕРФУНКЦИЯ а навсякаде пише че се лекува с радиоактивен ЙОД, и понеже аз съм още в началото дали някой може от опит да напише кога идва подобрението и кога след поставянето на диагнозата е почнал физически натоварвания.Благодария предварително.

Здравейте момичета,
днес пак прехвърлих последните страници с мненията ви и за пореден път се убедих колко интелигентни, информирани  и човечни са участничките в този форум. Да си призная след първата си среща с форума и осъзнаването на неравната битка, която ми предстои ревах като изтървана поне две седмици непрекъснато и на нова сметка се изпокарах с близките си. Толкова се бях отчаяла. Сега обаче нещата ми се струват доста по-различни и смятам, че не трябва да драматизираме излишно а наистина да пробваме да обърнем спиралата на мисленето си в положителна посока. Цитираха ми наскоро един от доайените на ендокринологията в Пловдив, който обичал да казва:"Спокойно, от гуша не се умира - с гуша се умира..." Предполагам за някои не звучи успокоително, но е първокачествен образец на черен лекарски хумор, та затова реших да го постна.
Та трябва да си търсим светли точки. Силно препоръчвам занимания с йога . Не толкова като средство за оздравяване, колкото за успокояване на мислите, дишането, сърцето, слънчевия сплит, изтощената от болестта нервна система (при мен тя пострада най-силно от заболяването). Чрез йога пасивно се учим  и на толерантност и на възвисяване над всичко дребно . Да сме над нещата без да ги подценяваме или да се възгордяваме. Държа да подчертая, че съм вярващ човек, православна християнка. Но заниманията с йога никога не са ми се виждали в разрез с християнските ценности. Занимавам се от години, но за съжаление безсистемно, хаотично и нередовно. Никога не съм имала инструктор а съм карала някак на интуиция, следвайки основното правило при асаните, че човек трябва да се чувства удобно и приятно докато ги изпълнява. Сега ми хрумва, че това май е по-добрия вариант отколкото човек да случи на лош инструктор. Въобще всички видове физическа активност са подходящи. От 5 години се занимавам с Пилатес (прекрасна система, разработена на базата на йога) и съм много доволна. Препоръчвам и нея. Но най-важното е да не се прави заради един или друг конкретен резултат, а заради самото удоволствие от практикуването.   Иначе е безсмислено, повярвайте ми. И без това се напъваме да се справим с всичко и така "прегаряме". Трябва да признаем най-вече пред себе си, че не сме съвършени, всичкоможещи и вездесъщи, но че имаме своите качества и те са безценни и трябва да ги опазим. Че имаме нужда да не се чувстваме виновни. Че имаме нужда от помощ и разбиране, от забавления, разтоварване, разнообразие, много чист въздух, веселие и смях. Който обича да ходи на море - да ходи на море, щом е щастлив там, то едва ли ще му навреди. Който обича да пие кафе- да си го пие без да си мери чашите. Щом му доставя положителна емоция, значи вредата се неутрализира. Не трябва да се ограничаваме безкрайно, защото самото лишение от неща, които обичаме ни напомня винаги за заболяването и обостря клиничната картина тъй като ни комплексира. Трябва да приемем пустата му болест с всичките и гадни симптоми и проявления и да сме благодарни, че е такава а не някоя друга. Трябва да спрем да се питаме за причините заради които ни е споходила, трябва да я приемем като изпитание и да се опитаме да се справим с нея. Без да се амбицираме излишно,  не ни пука за крайния ефект. Докато мислим за резултата, животът ни минава в непрестанни тревоги и ядове. А имаме толкова неща, за които да мислим и да се тревожим. Не трябва да обвиняваме никого и НАЙ-МАЛКО СЕБЕ СИ. И наистина АМА НАИСТИНА ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИМ ДА ПРОЩАВАМЕ, КАТО ПЪРВО ПРОСТИМ НА СЕБЕ СИ (на мен себепрощаването винаги ми е било най-трудно). Ако направя подробен и обективен списък на приятелите, роднините и познатите си, ще се окаже , че поне половината (да не и повечето) имат проблем със щитовидната жлеза; други имат и съпътстващи екстри като увреждане на други жлези с вътрешна секреция, много по-опасни състояния. Това според мен показва, че сме се предали и сме позволили на стреса да ни съсипе. Което не е редно.Всичко ни влияе, стресира и обърква а и заради болестта все по-трудно ни става да се справяме с проблемите. Мислим по-лошо, ирационално, нямаме енергия да се справяме и с най-малкото предизвикателство. Допреди да започна лечение и най-невинната забележка на непозната простовата лелка на улицата можеше да ми докара 160 пулс и да ме извади от равновесие. Не ме е срам да си го призная. Човек забравя понякога колко зле се е чувствал. Аз например изживях ужасен кошмар преди изобщо хормоните ми да излязат от норма.
В момента съм на 2 хапчета Тирозол на ден и Пропланолол: коремът ми е като на бременна в 7 месец жена,  имам си отоци навсякъде по тялото, които се появяват без никаква странична причина и затова не се поддават на контрол, според кантара само през последния месец трябва да съм качила към 5 кила, като при това се храня на 1/3 от нормалното за мен с нискокалорична и здравословна храна а и се движа порядъчно ( нямам представа това наистина ли са мастни депа или задържам чудовищно много течности), кожата ми се лющи, нежеланото окосмяване продължава да се увеличава, желанието ми за секс скандално се срина почти до  точката на замръзване, и ми иде да вия от чувство на безпомощност. Но вместо това аз пренастройвам мисленето си в посока на това, че ръцете ми не треперят, че солта от потта не белее по дрехите ми във всеки един годишен сезон, че не се треса като болен от  Паркинсон и не ми иде да пребия от бой всеки шофьор  който ми е отнел предимството или ми е свирнал просташки с клаксона а защо не и всяка касиерка, която ме е погледнала накриво (не съм се била с тях, но им крещях) Има и куп други неща, които се компенсират , и за които не ми се говори. Някой черногледец ще каже:"Да, ама може хормоните ти да пощуреят пак и симптомите да се върнат. А, сега кажи какво ще правиш?" Бих отгояворила автоматично, че , такава евентуалност не е изключена. Но тогава пък метаболизмът ще се ускори и  ще отслабна бързо без да се напъвам. Няма винаги да сме валат де, ама ха. Нали, момичета? Обичам ви и ви стискам палци.

Днес съм настроена епистоларно
По повод на това как лекарите обичат да ни ограничават се сетих ЗА един дърт ама много готин виц.

Лекар:-И никакъв алкохол няма да пиете повече през целия си живот!
Пациент:-Ама докторе, аз никога не съм лизвал алкохол. Въздържател съм.
Лекар: - Тогава няма да пушите!
Пациент: - Цигара не съм слагал в уста, докторе. Алергичен съм към тютюнев дим.
Лекар: - Ще трябва и да забравите секса за дълго време, ако искате да оздравеете!
Пациент: - Аз вече и не мога да си спомня какво е секса, докторе. Инвалид съм от войната.
Лекарят (малко объркан, но твърдо решен да не се дава): Ахъм, инвалид значи...хм хм....А какво обичате да  ядете и пиете?
Пациент:- Много обичам да пия минерална вода с капка лимонов сок, докторе.
Лекар(ТРИУМФИРАЩО):- И НИКАКВА МИНЕРАЛНА ВОДА НЯМА ДА ПИЕТЕ ПОВЕЧЕ!
Аз предлагам образно казано всяка от нас да си пие минералната вода на воля(аз лично мога да я редувам  и с бира) Наздраве!

Аз пък откакто се сетих, че една приятелка изкара бая време на Бета-блокери, поради кардиологичен проблем, а не ендокринологичен и напълня от тях , почнах да подозирам, че и Бета-блокерите май дават такова отражение.  Аз например си спомням, че като започнах лечението с Тирозол първите 3 месеца не приемах Бета-блокери като съпътсвтваща терапия и свалих от самосебе си 3-4 кг(преди това не само не бях отслабнала ами и бях по-закръглена от обичайното за себе си). Като включих Бета-блокерите нещата се преобърнаха. Това, че не го пише в листовката като страничен ефект, не значи, че при някои хора не може да се случи. Приятелката ми правеше по 400 коремни преси да отслабне без видим ефект. Като спря лекарствата се нормализира.