Как възпитавате децата си, за да станат качествени хора

Публикувана: 10 май 2023, 00:55 ч.
Последно мнение: 18 май 2023, 21:01 ч.

1 789
13

Новак

10 май 2023, 00:55 ч.

Наясно съм с така популярните травми от детството .Самата аз съм потърпевша и знам как се отразяват на целия ни живот и решенията, които взимаме и целия ни характер.
Детето ми е на 4 годинки(момче) и съм объркана какъв стил е най-подходящ за да порастне в стабилен, свободен,здраво стъпил на земята човек.
В ежедневието ни се улавям, че съм двете крайности-или му се карам, в стремежа си за има респект към мен и изгради полезни навици или после ме хваща болезнено чувство за вина и го гушкам, играя си с него прекомерно и вече свикна да съм на негово разположение постоянно, а аз работя, имам куп домакински задължения.
Въпросите ми са:
Как се държите, когато детето ви вбесява с поредната детска глупост, без да го нараните и да се превърне в стресирано човече без грам самочувствие?
Как показвате загрижеността и любовта си без да превръщате детето (особено момче ) в льольо, който без мама не може 1 филия хляб да си намаже?
Как ги учите на самостоятелност без за се чувстват натоварени и твърде подчинени?
Как поддържате доверието към себе си за да ви споделят и не се отдалечавате, а в същото време да сте все така авторитет и имат респект?
Много сложен баланс трябва, а усещам, че изпускам юздите и още го третирам като новороден, а е време да се стегна.
Ще съм благорадна ако се включат и родители на вече порастнали деца, които се гордеят с родителският си стил, който им е помогнал да отгледат положително настроени, смели, щастливи млади хора.
Благодаря

Виж целия пост

amy_nka

Потребител

# 1 10 май 2023, 07:33 ч.

Цитат на: Came lita в ср, 10 май 2023, 00:55

1. Как се държите, когато детето ви вбесява с поредната детска глупост, без да го нараните и да се превърне в стресирано човече без грам самочувствие?
2. Как показвате загрижеността и любовта си без да превръщате детето (особено момче ) в льольо, който без мама не може 1 филия хляб да си намаже?
3. Как ги учите на самостоятелност без за се чувстват натоварени и твърде подчинени?
4. Как поддържате доверието към себе си за да ви споделят и не се отдалечавате, а в същото време да сте все така авторитет и имат респект?

0. Заглавието ми звучи тъпо. "Качествен" човек не е мой стремеж. "Добър и можещ" човек е моят стремеж.
1. Наранявам му самочувствието. Има в излишък и за това почва с лиготията.
2. Натъртвам му истината - докато не се научи сам да си закопчава панталона и да си връзва обувките, хич да не ми се прави на "голям". Оставям го да види последствията от невъзможностите си, като в последния момент го спасявам. Не позволявам да греши и да не приема, че е сгрешил.
3. Тука вече по неволя се научи още от 2-годишен, че се налага да остава за кратко сам вкъщи докато аз трябва да свърша някоя неотложна работа навън. Давам му и задачи, които носят отговорност, като например "сипи гранули на котките, докато се върна".
4. Гледам да сме приятели, което налага да имам интерес към неговите интереси. Задавам му въпроси и му отговарям на въпросите като дете, не като възрастен. Детският свят за мен е неприкосновен.

Виж целия пост

Ket_G

Ентусиаст

# 2 10 май 2023, 07:56 ч.

Важно е един родител да е балансиран. Ама е трудно.
Когато детето прави нещо нередно, му се обяснява със строг тон. Не изпадаш в истерия, не крещиш, не удряш.
Съответно после няма как да те гризе съвестта и да изпитваш вина.
Даваш елементарни задачи и след като ги изпълни казваш браво, а не търсиш кусури. Увеличаваш задачите постепенно. Не обиждаш детето, не лепиш етикети. Ако прави нещо лошо, осъждаш постъпката, а не него.
Когато един родител е балансиран и реагира нормално на случващото се, детето израства без страх и споделя. Ако му се карате за всичко, ще крие.
Аз съм с двама тийнейджъри момчета. Супер самостоятелни са. И двамата споделят засега, но когато решат. Не разпитвам много, не досаждам. Възприемам ги като големи хора, оставям ги сами да си взимат решенията, за което много хора ме упрекват.
С една дума гледате да не се превърнете в истерична, мрънкаща и досадна майка 😉

Виж целия пост

Fever Ray

# 3 10 май 2023, 08:24 ч.

1. Как се държите, когато детето ви вбесява с поредната детска глупост, без да го нараните и да се превърне в стресирано човече без грам самочувствие? - Както бих се държала и с възрастен. Говоря, обяснявам къде са сгрешили. Наказвам с определени ограничения, а не физически.
2. Как показвате загрижеността и любовта си без да превръщате детето (особено момче ) в льольо, който без мама не може 1 филия хляб да си намаже? - С прегръдки, с думите колко се гордея с тях, с внимание, общуване, с време заедно. Но не върша нищо, което децата могат сами да свършат.
3. Как ги учите на самостоятелност без за се чувстват натоварени и твърде подчинени? - Давам им отговорности. Поставям задачи, съответни на възрастта им. Те са част от домакинството и си отговарят за своята част от него.
4. Как поддържате доверието към себе си за да ви споделят и не се отдалечавате, а в същото време да сте все така авторитет и имат респект? - Не искам да съм авторитет, а човек, на когото да имат доверие. Самата аз им споделям. Не се държа с тях като с малки или с глупави и неразбиращи. Всяка вечер имаме правило, че семейството вечеря заедно и си разказваме деня. Когато някой има проблем или нужда от помощ, тогава се коментира и търси решение от всички. И всички участват, независимо от възрастта им.

Виж целия пост

Рошличката

# 4 10 май 2023, 09:17 ч.

Собствен опит нямам към момента, но наблюдавам приятелка с 11 годишна дъщеря. Тя говори с нея като с възрастен, обяснява й внимателно и търпеливо, дава й право сама да избере и изслушва нейните разсъждения. За мен това е еталон за възпитание и съжалявам, че самата аз не съм възпитана по този начин. При мен беше винаги "ти не можеш, ти още си малка", докато тя прави точно обратното - давай, опитай сама, ако не можеш, аз ще ти помогна.

Виж целия пост

CvEtEmOe

Ентусиаст

# 5 10 май 2023, 10:50 ч.

Цитат на: Came lita в ср, 10 май 2023, 00:55

Въпросите ми са:
1. Как се държите, когато детето ви вбесява с поредната детска глупост, без да го нараните и да се превърне в стресирано човече без грам самочувствие? - За всичко тайната е баланс. Но когато мама и тате не са балансирани, няма как и децата да са.
На въпроса - много зависи от моментното ми психическо натоварване - понякога крещя, друг път обяснявам през зъби, най-добре е, когато със спокойствие и търпение успея да обясня разбираемо, че сега не може, но ще се случи еди кога си.
2. Как показвате загрижеността и любовта си без да превръщате детето (особено момче ) в льольо, който без мама не може 1 филия хляб да си намаже? - Отново Баланс - старая се да отделям време за гушкане и лигавене, както и за сериозни неща. Старая се да поставям ясни граници. Не винаги ми се получава.
3. Как ги учите на самостоятелност без за се чувстват натоварени и твърде подчинени? За това у дома отговаря татко им. Аз много трудно пускам контрола и съм обсебваща. Той успява са им дава пръстранство за развитие и по-спокойно да им делегира отговорности. Пу пу - за сега е добре.
4. Как поддържате доверието към себе си за да ви споделят и не се отдалечавате, а в същото време да сте все така авторитет и имат респект? - Това ми е много важно. Просто не ги лъжа. Никога и за нищо. Винаги казвам какво мисля, когато питат. Понякога не са съгласни естествено. Понякога се налага да повтарям, че съм предупредила и да ги оставям да си понесат последствията.
Много сложен баланс трябва - това е отговорът на всички въпроси...

Фактите са, че ако родителите не са балансирани и децата не са.
У дома в последно време решаваме точно този проблем. Работя аз върху себе си - да съм по-спокойно, да изгоня или опитомя собствените си демони, за да може да ги спестя на децата си. Променя се и таткото...

Много е трудно и процесът е ужасно мъчителен и дълъг, но работи.
Успех!

Виж целия пост

Орлина

# 6 10 май 2023, 11:36 ч.

Цитат

Наясно съм с така популярните травми от детството .Самата аз съм потърпевша и знам как се отразяват на целия ни живот и решенията, които взимаме и целия ни характер.

А аз съм на принципа, че човек винаги ще има за какво да обвинява родителите си.
Реагирам, както ми дойде отвътре и според ситуацията. Все пак и аз съм човек, не мога винаги да действам като по учебник.

Виж целия пост

vondito

# 7 10 май 2023, 14:45 ч.

Възпитавам с пример най-вече. Синът ми е на 5, много пакостлив. Най-лесно ми е като се поставя на негово място и се опитам да разбера защо е направил нещо. Говоря и му обяснявам като на възрастен още от съвсем малък, с подходящи думи и тон, разбира се. Поставям ясни граници, не ми е цел да съм му приятел. Той приятелчета вече има. И много често оставям и баща му да овладее ситуацията. При момчетата е много важно да имат мъжки пример вкъщи. Намеси и бащата във възпитанието, оставяй ги да правят неща само двамата, нека имат тяхно време. Някои неща аз не ги разбирам, само с тати ги правят.

Виж целия пост

hrrisss

# 8 10 май 2023, 16:18 ч.

Аз възпитавам децата си така както са възпитавали мен. Спазвала съм японския принцип- да не се наказват деца до 3 години и това е. Може да звучи нескромно, но постоянно получавам адмирации за това какво представляват. От момента, в който бяха малки до сега.
https://www.edna.bg/za-roditeli/syzdadoha-li-deca-chudovishta-sh … -roditeli-4648065

Виж целия пост

maiathebee

# 9 10 май 2023, 22:25 ч.

Цитат на: Came lita link=topic=1552160.msg46405821#msg4640582
[b

Въпросите ми са:[/b]
Как се държите, когато детето ви вбесява с поредната детска глупост, без да го нараните и да се превърне в стресирано човече без грам самочувствие? - ами как.. карам се и му казвам, че ако не спре няма да получи еди какво си, нещо което иска. Понякога това за подаръка от Дядо Коледа само ако слуша, оше действа ако много много сгафи, наистина отнемам нещо
Как показвате загрижеността и любовта си без да превръщате детето (особено момче ) в льольо, който без мама не може 1 филия хляб да си намаже? - тука малко не схващам примера с филията. Стремя се да показвам любовта си по всички възможни начини.много гушкане, борене, целуване. Задължително преди да си легне си казваме, че се обичаме и винаги ще се обичаме, независимо от всичко. Не страдам от стереотипи, момче ли е, момиче ли.
Как ги учите на самостоятелност без за се чувстват натоварени и твърде подчинени? няма нужда да го уча, защото той сам иска всичко да прави, примерно си пуска дрехите в пералнята, чисти си масата, подрежда си играчките, помага ни като готвим, за прибирането на чиниите и тн. Иска всичко сам.
Как поддържате доверието към себе си за да ви споделят и не се отдалечавате, а в същото време да сте все така авторитет и имат респект? не го осъждам, не го критикувам ако сгреши. Насърчавам го да опита пак, показвам ако е нужно, давам съвети примерно как да се държи в градината като ми сподели нещо.

Виж целия пост

Uncommon

# 10 13 май 2023, 19:55 ч.

Според мен, детето трябва да се възпитава с уважение към него самото, но и в уважение към родителя. Нито аз мога да съм пренебрежителна към неговите действия и желания, нито да допускам моите да се пренебрегват. Доволна майка - доволно дете.
Тоест, не може да ми се качва на главата, но и аз не мога да налагам неща, които не са обяснени.
За маловажните неща детето трябва да има право на мнение и мнението му да се зачита.
За важните неща детето пак има право на мнение, но там е решаващо мнението на родителя.
Имам предвид, че родителят трябва много добре да си избира битките и да не се налага за всяко нещо и на всяка цена.

За мен винаги номер 1 е било - детето да ми има доверие, за да може спокойно да се обърне към мен в тежък момент, да ми споделя всичко, и добро, и лошо, а не да търси неадекватни странични съвети и да не взима погрешни решения за съдбоносни ситуации. Това се отнася за по-големите деца, но смятам, че е много важно и това доверие трябва да се печели през цялото време. Децата да чувстват, че има там едни мъдри хора, които са винаги на тяхна страна и са като едни скали зад децата си и това са родителите им - това сме ние.

Виж целия пост

vondito

# 11 13 май 2023, 21:02 ч.

Много си права за доверието. Иначе след определена възраст вече ще могат успешно да ни лъжат, за да се измъкнат от някоя ситуация. Предпочитам да знам “грозната” истина, отколкото да ми хвърлят прах в очите. Но аз съм човек, който сравнително рядко губи самообладание и мисля, че от всяка ситуация има изход, ще се стремя и това да им предам.

Виж целия пост

Nedinka

Ентусиаст

# 12 14 май 2023, 23:56 ч.

Цитат на: hrrisss в ср, 10 май 2023, 16:18

Значи и аз съм следвала този принцип, защото не съм наказвала детето до три години. Просто не виждам каква причина може да има, че да наказваш тригодишно. Моят син на тази възраст дори не говореше. На десет и половина обаче наказвам на поразия. Вече почти съм стигнала до момента, в който като кажа ‘направи това и това, иначе ще те накажа’, той веднага се изстрелва да свърши искането. Но аз държа на казаното - ако му обещая подарък или развлечение, знае, че ще го получи, но също така знае, че няма да се поколебая да го лиша от същото, ако се провини. Пропускал е не един рожден ден заради провинения. В общи линии е наясно къде са границите.

Виж целия пост

snowwhite12

# 13 18 май 2023, 21:01 ч.

Според мен най-важното от много важни неща при отглеждането на дете е детето да бъде уважавано. Детето, с което се отнасят с уважение, има по-голям шанс да стане уважително-към другите и към себе си, а това е ключов момент. Качествен човек е широко понятие. Добре възпитан и уверен в себе си, трудолюбив, силен психически, различаващ добро от лошо... списъкът може да е дълъг.

Обидите, накърняване на достойнството, заплахи, емоционална нестабилност от страна на родителите, някаква сурова строгост, сурови анализи на личността на детето като например (,,никой няма да те обича такъв", ,,от теб нищо няма да стане", ,,никой не иска да е приятел с теб като те гледа така"), неуважителен език към детето, опити за публично разобличаване на грешките му-всичко това с цел възпитание-за мен води до потресаващи последици за детето и психиката му. Такова поведение за жалост не се забравя и детето развива мъст към родителите си, после тя се превръща в дълбока тъга, несигурност, недоверие и който успее лекува раните си и прощава. Който не-тежко му.

Аз съм решила уважението към детето ми да бъде приоритет номер едно. Хареса ми мнението на Fever Ray, не искам да бъда авторитет. Това не пречи да науча детето си на дисциплина, уважителност, добри навици, да казвам не с твърдост, когато трябва, но винаги ненакърнявайки достойнството му. И любов естествено, много любов.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Въздухът е свобода – доверете се на надеждните ни инхалатори!

8 080
124

Нашите деца от 1 до 6 години

Бъдещи първокласници в Люлин - мнения за училища

28 434
139

Училища

ПГ по телекомуникации - приети 2018-та

17 486
71

Училища