Как възпитавате децата си, за да станат качествени хора

На първо място за мен думите "възпитавам" и "послушен" са символ на соц култура - именно такава, чиято цел е да обучи хората да са с наведени глави, да ги смачка, да убие потенциал и всички да са равни, да изпълняват, да робуват и да не се обаждат много много. Аз съм враг на тази култура. Пред детето ми не използвам думи, като - много си послушен, много слушаш, ще слушаш ли, браво, че го изпълни както ти казах и т.н. и т.н.  Не използвам и не и няма, освен ако не е крайно наложително. Въобще, винаги, преди да сложа граница, се запитвам - слагам я, защото на мен ми е по-лесно и удобно така или защото е добре за него. Ако е първото - позволявам детето да продължи да прави, каквото прави, ако е второто, обяснявам защо не трябва да прави по дадения начин (като на възрастен човек). Позволявам детето да изучава света, дори и когато това включва разхвърляне, газене в калта, лежане по земята, опитване на пясък. Разбира се, не позволявам да се чупи и руши вкъщи, но пък позволявам да се маже храна по детското сторче, да се къса тоалетна хартия и подобни занимания, които детето извършва, защото изучава себе си и света. Живея с мотото - той е отделен човек и не е моя собственост. Не го уча да ми бъде удобен, напътствам го да опознава света и развива себе си. Соц културата с послушните деца и постоянното "не" обучава децата, така че да бъдат удобни на родителите и институциите. Резултатите знаем и виждаме какви са, вкл.по себе си. Резултатът от напътствията ми към момента са, че имам спокойно и уравновесено дете, което си има своите моменти, но знае граници, няма епизоди на тръшкания и истерии (разбира се, има мрънкания, които са желани, защото са показател, че детето де развива правилно), дете изпълнено с енергия и жажда да изучава, дете което няма проблем да остава с други хора, когато мама отива някъде, защото имаме здравословна връзка. Единственият път, когато плака с истерия за мен, беше когато пробно го пуснахме на ясла и с типичния соц маниер ми го изтръгнаха от ръцете, вместо да направят очакваната от мен плавна адаптация, с мое присъствие. От стресът се разболя на втория ден, прекратихме ходенето на ясла. Около 2 месеца след това се притесняваше, когато тръгна навън. Вече няма такъв проблем.
Държа строго на храната, хранене всички заедно, на режима, вкл.режим на сън. Всичко останало е както покаже, че трябва да е, водя се от детето. В същото време си правя моите неща и си следвам моите мечти, защото искам детето ми да има пример, че децата не са край на живота ти, а напротив - още по-голям стимул да постигаш.
Другото, което е, че още отсега говоря по теми "табу" - смърт (например, че ако падне на камъка, може да си удари главата, така че вече да не бъде тук с нас), знание къде са половите му органи и че трябва да ги пипат само мама, тати и баба и ако друг ги пипа, трябва да каже на мама, любовта между мама и тати, изразена чрез целувки. По натам ще говорим в ежедневието по теми за секс, наркотици и т.н., като това ще стане нещо стандартно, а не табу за разговор в нашето семейство. Нямам желание детето ми да се крие от мен и да го и страх или срам, ако направи глупост да дойде и да ми каже или да ме потърси за помощ. Аз съм израснала именно с такива страх и срам.
Другото е, че ежеминутно се обичаме, целуваме, казваме си колко сме важни, ценни, колко се обичаме, изразяваме всякакви чувства. Когато сэм тъжна или ядосана, не се крия, а му споделям и обяснявам, че това е нормална емоция, като всяка друга.
Надявам се все повече родители да следват този модел на отглеждане на дете. Светът ще е много по-добро място и ще е пълен с щастливи хора.

Ако имаше само един правилен модел за отглеждане на деца, светът отдавна щеше да го е открил и да практикува само него.

KPP малко ти е детето още. Пиши след някоя друга година пак

Enter Sandman, съгласна съм с теб. В същото време няма по-правилен модел за отглеждане на дете, от този да го обичаш каквото е, да му показваш ежедневно тази любов и да го подкрепяш да открива света и да се развива, спрямо своите потенциал и интереси.

cherenlebed, "само чакай да видиш ..." ми го повтарят от третия месец на бременността. Първо беше колко ще ми е лошо и тежко в следващите месеци, после беше как повече никога няма да си върна фигурата и да отслабна, да свикна, после беше да забравя вече за свобода, работа, външен вид, пътувания, сън, после беше да чакам да дойдат коликите, после беше да чакам да дойдат зъбите, после беше да чакам да дойде захранването, после беше да чакам да проходи, после беше да чакам да започнат тръшканията. Еми чаках, чаках - нищо не видях, освен любов и наслада от живота, който имаме заедно.
Идеята ми е - всичко е до вътрешна настройка. Едни само чакат, други се наслаждаваме на момента и грабим с пълни шепи.

Ама ти си мислиш, че ние не се наслаждаваме ли ?!

Ама децата ни не са на две, а в пубертета и ако не казваш не , ще стане интересно
Не споря с тебе, дерзай !
Моето дете беше изключително кротко - по природа (не си приписвам заслуги).
Ама сега като го карам да учи за НВО, не става само с медни приказки.
Ето с яслата си видяла проблем. Идва и ДГ, идва и училище...
Просто стила на поста беше наивистично- романтичен и леко назидаващ.

Според мен КРР е напълно права.
Моите деца са 5, като 3 от тях са възрастни хора и 2 от тях имат вече свои деца.

Отговори на въпросите спрямо моето дете момче на 16г.:

Как се държите, когато детето ви вбесява с поредната детска глупост,  без да го нараните и да се превърне в стресирано човече без грам самочувствие?
Говоря! Говоря постоянно, обсъждаме заедно всичко и му обяснявам до какво водят действията му. Как се чувствам аз от това, какво би могло да се случи, ако продължава да се държи по същия начин. Разбира се, изпускам се, но когато съм го направила и съм прекрачила някакви граници винаги му се извинявам и се старая да избягвам същата динамика.

Как показвате загрижеността и любовта си без да превръщате детето (особено момче ) в льольо, който без мама не може 1 филия хляб да си намаже?  Бидейки много наблюдателна безпогрешно разпознавам настроенията му и правя дребни жестове към него, които да му покажат загрижеността ми. Не използвам много думи, а действам. Питал ме е защо не използвам често мили думи и винаги отговора ми е един и същ: действията, са по-показателни от думите. С това искам да го науча, че показва отношение не само с това, което казва, а с това което прави. Иска ми се да е човек на действията, а не на сладките приказки. Едно от най-важните неща за мен за намирането на себе си, самостоятелността и самочувствието е спорта! С личен пример му показвам, че никога не трябва да се отказва и да е дисциплиниран за да постигне каквото мечтае. Дала съм му възможност през годините да открие своя спорт и сега, когато вече го откри го подкрепям изцяло за да върви напред и да е постоянен!

Как ги учите на самостоятелност без за се чувстват натоварени и твърде подчинени?
Обяснила съм му, че едно домакинство изисква поддръжка и да изпълнява неговата част от нея е задължително, за да можем да се справим и да живеем спокойно и в хубава атмосфера двамата. Не му възлагам прекалено много задачи, но достатъчно за да го държа анагажиран постоянно. Когато се развали нещо от техниката го моля да погледне. Той много се кефи и го виждам колко е горд от себе си когато оправи нещото и получи моята благодарност. Организира сам графика си: ставане, училищни ангажименти, излизане, учене, тренировки. Ако виждам, че бърка му посочвам какъв според мен е проблема и кое би го оптимизирало. Грижи се сам за собствената си поддръжка: пазарува си дрехи сам, записва си часове и ходи по фризьори и тренировки. Не съм ходила никога до залата където тренира, но го подкрепям по състезания с присъствие.

Как поддържате доверието към себе си за да ви споделят и не се отдалечавате, а в същото време да сте все така авторитет и имат респект?
Винаги когато му обещая нещо си го изпълнявам. Държа на същото от негова страна. Никога не се отказвам от веднъж взето решение пред него - казала ли съм му го, обсъдили ли сме го - става ! Не го лъжа и дори да е неприятна истината му я казвам. Говоря много с него подбирайки моментите в които е спокоен и отворен за комуникация. Никога не му досаждам или изнудвам за да разбера нещо което съм забелязала: настроение или постъпки. Той сам търси контакта с мен когато има нужда от съвет.
Никога не му налагам мнението си за приятелите му, но знае какво мисля за всеки от тях и изобщо за познанствата му. За мен средата е един от най-важните фактори за израстването на едно дете и я следя внимателно, но от дистанция. Давам насока, без да я налагам. Никога не се намесвам в комуникацията и разговорите му. Прекъсвам го рядко и то най-вече когато спорим. Той ми се възмущава основно за тази черта и ми го е казвал. Мотивирам го за спорта, но реалистично - без да напомпвам самочувствието му без покритие. Многото хвалби поне на него не се отразяват добре, защото се отпуска. Имаме една наша си шега под формата на въпрос: хвалба или предизвикателство? Ако каже хвалба му казвам хубавото което е направил в конкретния ден и съм запомнила, ако каже предизвикателсто използвам да му подскажа с какво не се е справил под формата на предизивкателсто: да е по-подредена стаята му. Не му казвам директно, че не я е оправил добре, а просто го предизвиквам да го направи по-добре следващия път. Така не чувства провала като такъв, а като нещо върху което да стъпи за да стане по-добър.
Дала съм му личен пример да се изправя след като се е провалил и да се бори още повече. Личния пример за мен е фундаментален.
Накратко ключовите думи за родителството ми са: комуникация, честност, постоянство, спорт, личен пример и действия!

Моите деца са вече втора градинска група
Разбират  много добре смисъла на речта, философстват, питат, отговарят се

Дисциплината я борим първо с говорене, щом не става - отнемане на играчки, прибиране веднага от улицата щом сме престроени да мине кола, накрая се хвърля като камикадзе и шашка шофьор и мен. Следва и навиване в такъв момент,  после обяснения.

Преди два дни за пореден път в магазина се правят, че не чуват, имах малко дребни в джоба и уговорката беше сок и кроасан или едни мини кексчета.
На касата почнаха да ядат на бройка линдор бонбони, тоя номер вече и преди е бил, но сега пак казвам - момчета, не нося пари в момента, спрете се
Хубаво, че зад мен познато момиче доплати
Сега поне месец магазин няма да видят магазин.

За детската градина ясно им се заявява, че там има правила и се спазват
Новия сезон започна с 26 присъстващи деца, няма как
Сами се обслужват в градината - тоалетна, събличане, обличане, хранене, обувки

Времето ни заедно, обикновено четем книги и дискутираме по илюстрации, обичат логически и развиващи задачи. Единия е попивателна и дърпа вниманието и на другия да седне

Искат да излезем вечер в 21 часа навън, ок, излизаме

Зимата на няколко пъти им разреших да пляскат по локвите до пълно намокряне, направо хвърлих долните дрехи.

В нас стените са издраскани като индианска пещера, бях против, в един момент се примирих
Още малко и ще ремонтираме

Говоря им като на възрастен, нищо, че ми отговарят като деца.

Споделянето в момента е като ги карам да опишат деня си в градината, с кого си играят, защо, кой не харесват и защо.
Карам ги с някоя дума да опишат, така добивам представа за случващото се в градината, интересно ми е какъв профил деца харесват.
Извода, който си правя, че децата са отражение на родителите, копират ни в маниери, дейности

За спорта съм на малко различна позиция, че задължително е нещо много положително и непременно възпитава
Да се спортува за здраве е хубаво, но и някаква свръх амбиция може да е вредна

Добре, ще чакам и ще видя

Шефи, напълно съгласна съм с теб за спорта и амбицията. Но спортът е много важен, от гл.т.на създаване на навици и дисциплина, също и учи на това да приемаме загубите като нещо нормално. От здравословна гледна точка не коментирам, там е еталон. Сега съм записала моя на плуване и детски фитнес, ще видим кое ще ни хареса повече. Още някоя друга година, ще го запишем на тенис, също и на ски. Искам да израства със спорт и правилно хранене, като част от ежедневието. Разбира се, вкъщи също всички живеем по този начин и даваме пример с поведение.