Как да бъда щастлива сама със себе си

  • 3 345
  • 44
Здравейте,

От известно време се чудя как мога да бъда щастлива и спокойна сама със себе си. Имам чувството, че цялото ми щастие зависи от другия човек и когато нямам човек до себе си все едно не съществувам и изпадам в депресии, а когато имам човек до себе си изпитвам страх да не го загубя и тн. Според мен имам проблем с това и не знам как да се справя - как да бъда пълноценен човек сама със себе си, а не щастието ми да зависи от някой или нещо.
Виж целия пост
# 1
Трябва да си намериш хоби, аз примерно гледам клипчета с грим или чета книга. Защо непременно трябва да си с някой? Погледни от хубавата страна, не трябва да се съобразяваш, не трябва да "известяваш" ако заминаваш някъде. Самотата си има и своите привилегии.
Виж целия пост
# 2
Естествено, че е по-добре, когато имаш човек до себе си, но това не бива да те вкарва в зависимост и истерия. Това е най-сигурният начин да го загубиш, защото никой не обича да живее под напрежение. Успокой се и гледай позитивно на живота. Докато си сама се възползвай да правиш неща, които не можеш да правиш, когато не си сам. Отиди на някоя екскурзия, поспортувай, за да се вкараш в добра форма, прави експерименти с външният си вид, чети книги, научи се да готвиш - толкова много занимания има. Когато намериш човекът, който е за теб, връзката ти няма да се разпадне така лесно.
Виж целия пост
# 3
Чети книги , разхождай се с кучето ако имаш , а ако не дори и сама .
Излизай с приятели , прави това , което ти харесва . Не е нужно да имаш човек до себе си за да си щастлив. А когато срещнеш тоя човек , ако ти е дал сигурност и щастие няма от какво да се страхуваш .
Виж целия пост
# 4
Когато си сама може да правиш каквото си искаш, виж от тази гледна точка -да спиш, да ядеш, да гледаш нещо и т.н.
Предполагам и когато си сама оставаш насаме с чувствата си и не ти харесва.  Както те посъветваха много хобита и занимания.
Виж целия пост
# 5
Чувствала съм се добре и сама, и с половинка. За мен ключът е, че харесвам себе си, имам собствени интереси и занимания, не завися финансово от друг човек, съответно той може да ми е само бонус, но не и причина. За да е щастлив със себе си човек, трябва да се харесва.
Виж целия пост
# 6
Може би околният свят (например телевизията) ни втълпява, че задължително се нуждаем от половинка, за да водим пълноценен живот. Обаче обикновено пропускат важната подробност, че тази половинка трябва да е такава, че с нея да ти бъде по-приятно, отколкото сам. И много хора се впускат в прибързани, необмислени отношения с неподходящи партньори, колкото да не са сами. Защото така трябва. Защото иначе не си цял. Разни такива клишета.
Виж целия пост
# 7
Болна тема ми е това, защото имам близка приятелка, която познавам от много години и която през годините търпя всякакви мъже, само и само да не е сама. Като намери нов тогава пуска стария, нищо че бяха алкохолици, патологични ревнивци и какви ли не. Как ли не опитвах да я убедя, че е красива, млада, умна, финансово независима, да я въвличам в хобита и интересни дейности, но не и не. Не е щастлива сама. Явно има и такива хора. Аз пък съм обратното. Не че семейна не съм щастлива, но когато съм нямала половинка не съм страдала от този факт, нито съм търсила вглъбено.
Та, не знам какъв съвет да дам. Трябва да го почувстваш отвътре. Да си зависима от мъж е много тежко.
Виж целия пост
# 8
Вероятно има причина за това. Можеш да се свържеш с терапевт и заедно да установите на какво се дължи тази твоя потребност и как би могла да я преработиш, така че да не оказва толкова силно влияние върху живота ти.
Най-важното е, че си го осъзнала като проблем и търсиш решение.
Виж целия пост
# 9
Аз когато бях необвързана ми липсваше не секса , а това да бъда обичана от някой ,просто искам да усещам ,че съм обичана ,предполагам и при теб е същото ,не мога да ти дам съвет как да го преудолееш ,защото и аз не съм,но вече имам семейство такакаче предполагам и при теб нещата ще се наредят ,когато имаш съпруг и дете 🩷
Виж целия пост
# 10
Предполагам, че всеки има нужда да усеща емоционална близост с някого и лично за мен това най-много тежи при липсата на партньор.
Виж целия пост
# 11
Това е сериозен проблем, който пречи не само на теб, а и на партньорите ти, които товариш със задачата да са ти емоционална патерица. В крайна сметка в една хубава връзка, съотв. семейство хората се събират за да им е хубаво заедно, а не да си обслужват комплексите. Има и такива връзки, разбира се, но те са токсични в по-голямата си част. Хората, които "не могат сами", обикновено са прилепчиви, изискващи и обсебващи, в повечето случаи - ревниви и параноични. Това не е добра основа за връзка, отделно те прави уязвима за възползване от страна на всякакви недобронамерени хора. Подкрепям съветите за психотерапевт, за да се изясни къде е корена на проблема и съответно да се реши. Разбира се, че  човек има нужда от разбиране и топлота, но това не бива да е свързано с такива крайни чувства, каквито са описани в първия пост.
Виж целия пост
# 12
За съжаление , човек няма как да бъде добре с друг човек,  ако не се чувства комфорно когато е само със себе си. Не знам как да го поясня. Отношенията с друг човек са допълване ( обратното на напълване). Ако нямаш с какво да се самозапълниш то отношенията с друг човек са само отражение. Разбира се има хора доволни да живеят цял живот оглеждайки се и самоотразявайки се в другия, но дали това е добрата връзка.
Виж целия пост
# 13
Това се дължи на нещо, трябва да се намери и да се реши сега и завинаги.

Ние няма как да дадем отговор, нито терапевт може, но той ще покаже пътя на осъзнаване на проблема и неговото решаване.
Виж целия пост
# 14
Много ви благодаря за отговорите.
Мисля, че след като много мои близки роднини починаха и плюс, че всички мои близки приятелки се омъжиха и имат семейства и някак си се породи страх в мен да не остана сама завинаги. И не мога да се наслаждавам на живота както преди.
Благодаря ви и за съветите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия