Страх от шофиране

Спокойно, тя колата е като бебето, с времето ѝ свикваш и спираш да се шашкаш 
Нищо страшно няма, това е просто машина, която прави само каквото ѝ казваш. Научи си първо правилника, за да ти е ясно какво се случва на пътя и си намери спокоен и опитен инструктор и ще видиш, че не е толкова трудно.

Е пробай, де. Те учебните коли не са изцяло под твой контрол, и да сгафиш нещо има човек до теб да оправи нещата моменталически.

И мен ме беше страх, а на всичкото отгоре и трудно се научих. Но с времето свикваш и става лесно. Спокойно!

Преди да взема книжка нямах никакво желание и мотивация, имаше и доза страх. Изкарах я на 22, въпреки че повечето ми връстници вече имаха. Това е едно от най-добрите решения, които съм взимала. Свободата и удобството, които идват с книжката и колата са незаменими. Няма вече задушни междуградски автобуси, имам свободата да отида и да си тръгна от някое място, когато си поискам. Зимата не мръзна по спирки, детето ми не диша прахоляка в метрото. Мога да продължавам с позитивите. Страхът от шофиране е реално нещо, но е и бягане от отговорност, без да искам да обидя някого. Познавам хора с такъв страх, ами и двамата все пак си се возят и ползват удобствата на автомобила. Ами то в една катастрофа пострадват обикновено всички, не само шофьорът.

Беше ме много страх, взех книжка и 7 години нямах практика. След това взех че си казах или започвам да карам или не ... Взех допълнителни часове кормуване и купих кола преди 5 години. В началото беше трудно, страх, треперене, потене , всичко накуп. Излизах в ранни зори за да ида на работа с колата , тръгвах си обаче в 17:30 в най-тежкия трафик и то в София и сама... така малко по малко, ден след ден човек се учи и адаптира. Днес 5 години по-късно изобщо не искам да си помисля как бих останала без кола. Истината е курсовете дават една много малка база, всичко останало се учи и свиква в движение.

Преди 15 години,когато изкарах шофьорския курс имах желание,но ми липсваше увереност да карам сама.Точно за това след като взех изпита,приключих с карането.15 години се возихме като чували с картофи насам-натам.Когато ходим по-далеч използвахме влака или автобуса или чакаме на брат ми да ни вземе на някоя по-далечна разходка.Преди почти 2 години ми прещрака и реших ,че искам да карам кола.Казах на мъжа ми,той се противи,но бързо си промени мнението,като му излезнах с тезата,че ще ходим по екскурзии и разходки.Подчертавам,че преди това нямахме кола и никога не сме имали такава.Мъжа има книжка,но е от страхливите и не желае да кара,та единствения ни щанс беше аз да съм шофьора.Обадих се на бившия ми инструктор и започнах,но се оказа,че съм забравила абсолютно всичко,а той беше станал супер нервен и крещящ.Отказах се и започнах да се оглеждам за жена инструктор,но кротка такава.И намерих.И започнах от А,Б да се уча.Тя беше достатъчно кротка за да ме изтрае .Имах огромен проблем със скоростите,затова бившия ми инструктор искаше да си купим автоматик,защото не мога да се справя със скоростите.А ние имахме вече купена кола-със скорости!Отчаях се,че ще продавам новата ни кола,купена току що.С новата инструкторка леко-полеко запонах да карам и изкарах 2 месеца опреснителни часове.Накрая дойде времето да се качва в нашата кола...с брат ми за да ми пази страха.Леле колко се притеснявах,леле колко псувни отнесох по кръстовищата само аз си знам.Леко полеко се отпуснах да карам и сама в града-излизах по-раничко съботите и неделите докато няма движение по светофарите.И започнах!Година и половина по-късно зад гърба си имам навъртени почти 20 000 км,а за една година навъртях 15 000.Аз си се занимавам с колата,споменах по-горе защо.Аз си я мия на автомивките,сама ходя по сервизите...Няма такова удобство!!!Когато искаш и където искаш ходиш!Прибираш се когато искаш,без да си зависим от никой и нищо!Сега работя като "такси"-карам и взимам детето от училище и мъжа ми от работа.От както се затопли всяка събота и неделя сме по разходки.От Връшка чука на сръбската граница,та чак до Русе сме обиколили всички градове и села,водопади,пещери и еко пътеки.Много съм доволна и се питам защо не го направих това по-рано.

Аз в момента карам шофьорски курс.
Да дам малко контекст-единствена съм(е и баща ми няма книжка, той не е успял да вземе листовките преди много години и се е отказал) без книжка от близките ми. Ужасно страхлива съм, само нещо да ме разклати и съм легнала на земята да се "бетонирам", за да не падна. Имам страх от лед(откровено си рева зимата, ако трябва да мина през заледена улица), защото ме е страх, че ще падна. Не се качих на Крушунските водопади, защото ме хвана страх по стълбите Като дете с близък съм преживяла катастрофа с кола, за която нямам ясен спомен, по-скоро помня след това възстановяването на този мой близък, но явно съм си "изтрила" спомените от травматичното събитие.
Не карам колело-страх ме е. Не се возя на нищо бързо.
Преди 2-3 седмици за пръв път в живота си се качих на блъскащи се колички(винаги съм отказвала, защото...ме е страх) и то защото вече бях записана на шофьорския и си казах, че поне на тази атракция да се кача, преди истинската кола
И фобия от високо имам, от летене със самолет(пия хапчета, за да успея да издържа).
Та на фона на това, реших, че на дърти години вече ще се науча. Ще стискам зъби, ще се стегна и някак ще го направя.
МИналата седмица си взех листовките и беше първото ми кормуване. Първият път палих на един паркинг и правих завои, дори излязох веднъж на един обиколен път в Дружба(София). Вторият път беше тръгването под наклон и ме накараха и да изляза на един булевард, карах няколко минутки.
Онзи ден само карах из дружбенските улици и булеварди.
Много е страшно Оцъклена съм и напрегната през цялото време, но за мен е постижение, че все пак го правя, не си вдигам краката и ръцете и да се оставям просто да умра. В понеделник ще отида пак, ще се цъкля и ще стискам зъби, но ще се науча. От сега съм казала на инструктура си, че ще искам допълнителни часове.
При мен паниката играе голяма роля, стъписвам се и забравям какво ми е казал да направя и започвам хаотично да натискам педали, да въртя волана, но вярвам, че с напредване на часовете ще се справя.
Вярвам, че не сте чак като мен, такива като мен са по-скоро рядкост. Но щом аз седя в колата и се пъна да я карам-всички могат И рано или късно ще се отпусна, ще се науча, ще си взема и изпита и даже ще карам лед това. Планувам и да паркирам по-добре от мъжа ми.
Намерете си търпелив инструктор, някой, който хем да знае, че е нужно да преодолеете страха си и да не се държи кофти, но и да ви стяга в подходящите моменти и да ви надъхва.

Съветвам те да запишеш курсове за автоматик.
И аз бях супер наплашена и едвам се навих да тръгна на курсове, то пък се оказа, че въобще не е страшно!
Имай предвид, че на курсовете ще се движите с 30-35 км/ч, инструкторът има педали в краката и   няма да те пусне на пътя преди да се е уверил, че ще се справиш.
Първото ми кормуване беше на паркинг на строителен хипермаркет, чак след това тръгнахме по улиците.
Щом си го решила вече, действай!
Мога да препоръчам много добър инструктор в София, Люлин, ако си наоколо.

Като тръгнеш да шофираш, никой освен теб няма да знае дали те е страх и от колко време имаш книжка.

А колата е като всяка машина - научаваш се. За твое спокойствие - избирай си някой ден от седмицата,когато няма много коли и отивай нанякъде, на разходка, да пазарувате... Примерно неделя сутрин тръгвате нанякъде с колата, караш си спокойно, ще свикнеш.

Благодаря ти, това страшно ме успокои! Незнаех, че и инструктора има педали, надявам се и кормило да има.🤣🤣 Ние живеем в село, с има няма 300 жители, но ще карам курсовете в София, аз съм от там. Най-много ме притеснява, че никога не съм опитвала да карам тая пуста кола, а баща ми така ме молеше да ме учи... Дори кола ми купи, ей така си седи в София и ръждясва 🤣🤣

По-добре с инструктор. То потеглянето е най-страшното ако си за пръв път на шофьорското място, колата просто лашка напреди и хвърчиш, паника, чудиш се какво да натиснеш, а ако има инструктор до теб той контролира това да стане плавно и вече като усетиш че сама си я подкарала идва едно такова огромно удоволетворение на мястото на паниката, изчезва страх и всичко 😁 А и има по-малко опасност да съсипеш съединителя на тренировъчната кола отколкото на домашната, пък са скъпи.

За кормило - пред него няма, но ще те избута от шофьорското място, ако се наложи.

Не бой се, инструкторите са срещали всякакви случаи, ще те научат. Не си втълпявай, че не можеш, това наистина ще те гипсира. Отпусни се и ще се получи. То е като ходенето - и на него трудно си се научила, но се е получило, нали така?

Автоматик ти трябва. Само газ и спирачка. Не е космически кораб. Можеш го, знай че можеш.