Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 427

Благодаря за фрагмента.

Араселиа Ако Енгин дойде в България,ще направя всичко възможно да отида;)
Добре,че вече няма почти никакви мерки за ковид.


Може би ще отвлече  си Керимшах Направо,ще е голяма мъка.  Антипатичен ми е. Какво му е харесала Фара?  Нищо общо с Тахир. 
Сепиде как  си  седи най-спокойно на дивана? Как го е пуснала вътре?    Предала ли е Фара или е от отбора на бащата, заплашили са я?  Ще се окаже,че разкритието за триото и братята ще е в другия сезон. Нека може да има и трети

Всичко очаквах от Каан.. Но  да награби  чирвенокоската не Вера познава сина си. Отпусна му края  след като разбра,че е невинен. Явно няма да си извади поука.  И аз не харесвах Бекир,а  взе да ми става все по-симпатичен.  Накрая ще  се окаже,че искат да го линчуват отвсякъде.    За Гюнгюл,  ще е по-малкото зло.  Изпитва искрена емоция към нея.


През цялото време се чудех какво държи Фара, изглежда като втрещена. Очаквам играта да загрубее на всички фронтове.

"Казвам се Фара", трейлър 2 към еп. 14 на български:

Тук: https://vk.com/id223680451?z=video223680451_456239567%2Fc737a3e7 … pl_wall_223680451

И тук: https://videa.hu/videok/film-animacio/14-2.mp4-HVYI3ywYdtBw6tfC

Добро утро момичета

Изненада - сабах, сабах... Благодарности!

Ден сряда - последен за месец май, последен /засега/ и за нашата среща с Тахир, Фара и компания.
Каквото и да се случи довечера, имаме уверението, че наесен ще продължим напред.
Напрегнат и втори трейлър, бащата на Керимша се появи - видяхме му физиономията. Фара изпитва ужас, интересна ще ми е реакцията на Керимша. Той си го чакаше.

Да си пожелаем успешен ден, засега при мен има слънце, но слушам прогнозата -  пак дъжд... Направо ръждясахме. Искам хубаво и топло време вече...

Добро утро!

  Нина,и аз съм шокирана, не съм забелязала Каан да заглежда рижавата, предполагам ,че тя го е нападнала, а той нали не може да отказва.



Шансовете на Бекир силно растат. В него харесвам иронията, с която подхожда към нещата, тая тънка усмивка ми харесва. Харесвам хората, които гледат с насмешка на проблемите в рамките на разумното, това не значи,че не ги решават, просто не се шашкат и драматизират.

На Фара бившия много се е сбабичосал може и от каскета, ама изглежда като чичка, какво му е харесала не се забелязва на пръв поглед Но страшното е ,че наистина изпитва ужас от него.



Растин ми е много сладък, защото е един слабичък ,пък с голяма глава и големи очи с дълги мигли. Големият ми син е така Като беше малък внимавах като купувах блузи ще му влизат ли през главата лесно.

Добро утро момичета.
Ако днес ни пуснат и малко превю...
Не се притеснявайте, тв Фокс е единствената, която не е зависима от производни такива на властта в момента. Вероятно затова и сериалите им не се гледат, както на нас ни се иска. Но пък новините им, винаги са най-гледани. Разчитат на обективността им. Предполагам, че нашите ПР шефове - брат и сестра Дурак, не случайно са сключили договор с тях за излъчване на сериала ни.



Довечера, ще изпратим 1-ви сезон. Да видим имаме ли толкова череши в градината...

Привет, момичета в нашата сряда
Много снимки от вчера, благодаря

Благодаря за фрага, да видим колко ще ни отпуснат да разберем, май не много ...
Бившия да не го дадат в последните кадри ?
За Бекир и аз съм съгласна с вас, по интересен е, противоречив герой, а Каан той си е такъв, живее без да се напряга и каквото му дойде на момента. Червенокосата пак на дневен ред, помислих си, че вече е излязла от сериала.

Дано да имаме все пак техните моменти в серията, чакам си аз

Хубав и по-малко мокър ден, до довечера

https://www.facebook.com/groups/3660115584110366

Поредният анализ от Навид Шахзад. Не е задължително да сме съгласни, но винаги ще научим нещо ново.

Казвам се Фара - 13 еп

Турските телевизионни сериали са известни със своите натоварени графици, очакващи епизоди от два часа и половина, готови за излъчване всяка седмица. В реално работно време това се превръща в почти осемнадесет часа ежедневна работа на снимачната площадка, като останалите шест часа често се заемат едновременно с вмъкване на технически подробности като секвениране, редактиране на звука, корекция на цветовете, музика и най-важното, без да споменаваме критичните в последната минута промени в скрипта. Легендарните дванадесет подвига на Херкулес бледнеят в сравнение с разнообразните детайли на работата, която върви към завършване на една сцена, да не говорим за цял епизод. За щастие, турската производствена сцена продължава да привлича все по-талантливи актьори, както и нови участници, готови да учат в сянката на по-опитни технически лица.

Колкото и да беше щедър във възхвалата на сериала, неговия брилянтен сценарий, изключителен актьорски състав, качество на продукцията и отлично темпо, което постоянно ни държеше на ръба, предпоследният епизод за съжаление започна слабо, тъй като известна умора на сценариста се виждаше в използване на популярния трик за кошмара, който има Фара. Разбира се, има ироничен обрат в това, че Тахир, който не можеше да спи поради кошмари, сега може да спи спокойно, докато страховитите посещения изглежда са намерили нов дом, но човек не може да не контрастира сцените в”Мръсни пари и любов”, докато Елиф, измъчвана от кошмарите си, се утешава от Йомер. Въпреки факта, че той не я докосва в нито една от сцените, елементите на нежност и загриженост остават с нас дълго след края на гледането. Проблемът, както може да се види, е, че в стремежа си да изглежда силна, Демет не успя да постигне така необходимата атмосфера на уязвимост, толкова критична за достоверността на образа.

Разчитането до голяма степен на диалог за изграждане на образ е само първата стъпка към изграждането на характер, тъй като тихият език на тялото е този, който оформя ролята. Акюрек се е научил майсторски да използва очите си, докато преминава през цялата гама от полулегнали забавления, широко отворени от изненада, стеснени от гняв, сърцераздирателни сълзи, нежни от радост и т.н. но за съжаление неговата водеща дама все още не е овладяла начина, по който сърцето може да бъде накарано да говори през очите. Следователно сутринта на кошмарната сцена остава неубедителна, тъй като Демет се опира само на думи; особено когато разказва частта за намирането на високото неподвижно тяло на Тахир, лежащо покрито с чаршаф, а само краката му са открити. Страхът и ужасът се изразяват без трепет, намаляване на силата на звука до шепот или препъване в дума, за да се опише ужасната гледка.

За сравнение, малкият Керимшах, събуждайки се от повтарящ се сън, успява да бъде тъжен, замислен и повече от малко обезпокоен с голяма лекота. Връзката между високия мъж от едната страна и миниатюрната фигура от другата страна на стерилната завеса е топла, успокояваща, сякаш самото присъствие на Тахир действа като топло одеяло, поглъщащо малкото момче. Въпреки че все още не е видял лицето на баща си, Керимшах описва баща си като висок и красив като любимия си Тахир Аби. Това, че и майката, и синът са измъчвани от сънищата си, е симптом за това как шестото чувство, присъщо на всички хора, ни предупреждава чрез предвидливо подсъзнание за предстояща скръб или опасност.

Това, че Фара е много интелигентен, опитен медицински специалист, който е способен на най-дръзките действия, за да запази детето си в безопасност и сега е поела допълнителната задача да се грижи за изключителния мъж до нея, е похвално; но за да може изпълнението й да съответства на това на Акюрек, Демет се нуждае преди всичко от това да наслои гласа си и да разшири емоционалния си диапазон, за да изобрази уязвимостта, както и паническото отчаяние, а не единственото истерично изпълнение, което представя. Дори когато мисли само да извика Тахир за помощ по време на кошмара си, тя не успява да изрази сложните емоции, които човек би очаквал, което е особено забележимо във въображаемата сцена, в която тя разказва на Тахир за убийството на родителите му. Гняв, негодувание, загриженост – всичко е там, но има малко признаци за същественото очакване на болката, която тя ще му причини със своето откровение.

Затова Демет трябваше да смекчи изпълнението си от говорене с постоянно висок тон и висока скорост, което разгневи Тахир и те стояха, наслаждавайки се на нощния въздух на балкона си. Вече страхувайки се за безопасността на семейството си, не помага на Тахир да бъде упрекнат, че е изпратил свой човек в Иран или да твърди, че бившият любовник на Фара е много влиятелен мъж с връзки, които правят географските граници без значение. Постоянният залп от увещания на Фара е не само предизвикателство за добронамерените намерения и интелекта на Тахир, но и за гордостта му като мъж и защитник, което го принуждава за съжаление да отвърне гневно. При липсата на каквато и да е информация, споделена от Фара за бащата на Керимшах, Тахир е напълно в неведение за вида на мъченията, на които е подложил Фара, за да се страхува толкова много от човек, който живее на хиляди километри разстояние. Държейки я в тясна, топла прегръдка, лицето на Акюрек отразява множество емоции, вариращи от сянка на вина за прибързаността му, смекчена от загриженост и всеобхватна любов, докато той отчаяно се опитва да успокои обезумялата Фара. От своя страна Демет рядко успява да се справи с подобни деликатно изразени нюанси, които означават вина и съжаление поради невъзможността да се сподели цялата истина; точно както все още не сме видели развитието на нюанси на кокетство, дразнене или изоставяне в узряването на любовта между нейния персонаж и този на Акюрек. Докато цялото същество на последния свети при мисълта за „изненада“, която е предназначена само за тях двамата, „sen ve ben“ на Демет, макар и изречено с много радост, лесно би могло да доведе до известна нотка на пакост.

Следователно с извинение човек трябва да признае, че епизод 13 може би имаше най-слабото начало от цялата хубава работа, която човек е виждал през предходните седмици. Но вместо да се спираме на това твърде много, нека започнем с настоящото повторение на опитите на Тахир да впечатли Фара с придобиването на клуба и красивата песен на фарси, изпълняваща й серенада, която се превключва, за да представи Фара, пееща популярна турска песен за изненадан Тахир в неговия специален ден. Несвикнал на такова внимание и наслаждаващ се на всяка минута от новото изживяване, Тахир е запленен от красивата жена, която му пее. Моментът на дежа вю е изкупен допълнително от спомените на Тахир за минал момент, когато той й е признал любовта си и е бил „отхвърлен“, или поне така си мисли. Този път Фара е тази, която най-накрая признава, че го обича, но вместо да го остави да се наслади на момента, сценарият кара и двамата да хукнат, за да извадят изгорената торта от фурната. Забележката на Фара за това как „нещо“ изглежда се случва с Тахир, когато той влиза в кухнята – припомняйки си първата им целувка сред стоманените тенджери, тигани, ножове и принадлежности, свързани с мястото, допълнително подкрепя усещането, че двамата наистина са луди един по друг.

Химията обаче се създава само когато и двамата герои са еднакви. За да докаже своята гледна точка, човек трябва да обърне внимание само на малкото действие да предложи ягода, покрита със сметана, на любимия, както Тахир прави за Фара, когато признава, че желанието му за рождения ден се е сбъднало. Тахир захапва собствения си дял с ентусиазма на ученик, но когато предлага същото на Фара, човек очаква по-нюансирана реакция.

През цялата история на формите на визуалното изкуство храната е играла важна роля в предаването на ключови послания със скрити значения и емоции, които играят роля в развитието на характера и взаимоотношенията или възприятието, както в рисуването. Храната е централна дейност в много култури и е била използвана брилянтно за изобразяване на важни значения. Няма нищо по-секси от сцени, в които споделянето на храна, особено плодове, играе ключова роля в комуникацията на различни метафори, както във филмите или по телевизията. Помислете за факта, че изборът на суши от Елиф се играе като статусен символ на социалното неравенство в контраст с избора на Омер за сандвич с черен дроб; докато предложението й за ягода на закуска след нощ на правене на любов е изпълнено със спомена за споделеното удоволствие от начина, по който Акюрек вкусва плода. Човек би призовал всички зрители да проследят сцената на това как се яде супа в класическия филм Том Джоунс (1963) с Албърт Фини в главната роля или емблематичния стил и статус в началната сцена в Закуска в Тифани (1961), където Холи се играе от зашеметяващ Одри Хепбърн яде датско от хартиена торбичка с кафе в ръка, докато се взира във витрината на бижутерския магазин на Тифани. Ето защо не трябва да е изненада, че известният немски режисьор Уорнър Херцог казва, че „Напълно съм убеден, че готвенето е единствената алтернатива за правенето на филми“.

За да продължим по-нататък, трябва само да разгледаме многото сцени на Тахир, приготвящ храна и готвене, което е чудесен начин да ни покаже какъв човек е той. Селективен, както в избора на месо или плодове, умел в оръжията, както размахва остър нож, за да отдели това, което е ценно от ненужното, както в одирането на мазнината от месото, нарязването на месо с умението на майстор готвач, оставянето на храна във фурната за още няколко минути, за да се получи перфектната кора, която е ясна метафора за търпение и съвършенство с близки кадри на лицето му, интензивно погълнати от дейността – сцените говорят език, различен от този на думите. Сцената с яденето на ягоди след провала на овъглената торта за рожден ден беше идеална възможност за Демет да изгради подобна връзка с мъжа, който й предлага плода. За съжаление, тя избра да го изиграе на чисто опростено ниво, което е разочароващо, колкото и лишено от въображение, въпреки факта, че сценарият, намеквайки как кухнята влияе на Тахир, й дава възможност да реагира с малко повече чувственост.

След слабо начало, до голяма степен поради слабото представяне на Демет, епизодът започва да набира по-бързо темпо, тъй като няколко събития натрупват пластове напрежение в бърза последователност, добавяйки тревогите на Тахир. Инцидентът с почти комичната иранска тройка, държана под дулото на пистолет от Тахир, хвърлящ плодове, бързо се спуска в напрежението на по-сериозния бизнес. Веднага идентифицирайки оръжието, носено от емисаря, като правителствено оръжие, Тахир очаква неприятности, докато е ескортиран да се срещне с иранския дипломат в офис в непосредствена близост. Първият контакт на Тахир с човека, когото Фара толкова отчаяно е обичала в миналото, е глас в другия край на телефонния разговор, насрочен за посещението му. Забулената заплаха на мъжа за евентуално посещение в Истанбул се противодейства от също толкова смисленото уверение на Тахир, че се отнася добре с гостите, чиито нива на гняв започват да стават видими с коригирането на фамилното име на Фара. В хитър ход да отклони подозрението, Тахир цитира ревността като причина за запитванията си за мъжа, като разговорът завършва със зловеща бележка, тъй като Тахир забранява на Бехрам да споменава името на жена му.

Отпускайки известно облекчение от напрежението, Хайдар и Адил, другите двама мускетари са най-сладките мафиоти, които човек е виждал от най-дълго време. Изпълнявайки почти като гръцки хор техните коментари за шефа, който мрази да празнува рождения си ден, те са почти модерна версия на легендарната двойка - слабият Лаурел и дебелият Харди. С опита си да създаде малко настроение, като блокира камерата, не успявайки да впечатли и без това напрегнатата Фара, „скромното“ припомняне на симпатичния Хайдар за собствения му опит с жени по-рано си струва да се усмихнем. Оставяйки двамата да пазят семейството му, докато Тахир се занимава с „други“ работи, дори куриерът, който носи първите добри новини за Фара, бива нагрубен от твърдоглавите хора.

Търсейки съвет как да процедира след явно заплашителното обаждане, Тахир прави фаталната грешка да обсъди бъдещите си планове с човека, когото смята за свой сурогатен баща и ментор. Важно е да се отбележи колко умело Али Галип използва Тахир и сина на покойния му брат Бекир като пионки, за да провежда своите 'бизнес' дейности, докато собственият му син Каан е държан на безопасно разстояние и 'чист' от всичките си незаконни дейности от яростната Вера. Представяйки грижовна бащинска снимка, вълкът е повече от готов да нахрани лешоядите с двете сирачета, докато собственото му дете е в безопасност, но по волята на съдбата и двамата са на ръба да се освободят, което патриархът от Акънджъ никога няма да толерира. Успокоявайки Тахир с обещаните интервенции, Али Галип незабавно моли за помощ за последен път, знаейки, че чувството за дълг на Тахир никога няма да му позволи да каже не.

Което ни отвежда до други събития, които са като гладиаторски конфронтации, тъй като масата за хранене отново се превръща в арена, което също е коментирано в по-ранни есета. Точно както предишната вечеря за отпразнуване на сватбата на Каан и Гьонюл беше завършила катастрофално с Перихан на ръба на разкритие за миналото, отдалечавайки се от масата, оставяйки объркана Гьонюл неспособна да разбере на какво е станала свидетел; сега виждаме, че докато семейство Акънджъ се събира около пищно подредената маса за вечеря в къщата на Али Галип, за да отпразнува рождения ден на Тахир, на масата има и неканени гости като гняв, негодувание, объркване и фалшиви претенции. Докато измамното другарство се върти в смеха, който придружава храненето, видимата враждебност и мрачност на Фара се забелязва, тъй като тя едва успява да преглътне храната си, след като се натъква на грижливо пазената тайна на Али Галип и Вера, от която настръхва косите. Нотка на трогателна тъга се носи във въздуха, когато научаваме, че „рожденият ден“ е просто датата, на която Тахир е записан като деня, в който се е запознал с Акънджиите, а не датата му на раждане, която той не знае. Сред будния Бекир, забравилия Каан и будната Баде; Тахир и Гьонул са единствените невинни хора, които седят наоколо, сякаш заобиколени от „семейство“, но са непознати и за двамата, ужасяваща тайна очаква разкриването, което ще ги натъжи дълбоко.

Дискусията за зодиакалните знаци и техния ефект върху личността добавя друго измерение към привидно радостната вечер, когато въпросите на Фара за смъртта на родителите на Тахир повишават температурата до степен, че Фара трябва да се отдалечи, за да си поеме въздух. С бодливото й поведение, което повдига повече от няколко вежди, което засяга най-вече Тахир; въпреки че новината за преместването във Франция е посрещната с ужас и изненада от всички присъстващи, вечерта завършва с неудобна нотка. Със съответната тайна, която тежи на всеки един в сърцето, докато Тахир и Фара се прибират вкъщи, заключени в загадъчна тишина, и двамата се поглеждат крадешком един към друг от време на време. Настояването на Тахир Фара да му каже какъв е проблемът принуждава Фара да каже на Тахир да спре колата само за да си представи, че тя му казва шокиращата истина за родителите му. Неспособна да направи същото в реалния живот, въпреки отчаяното желание, тя сяда обратно в колата в емоционално изтощено състояние и се свлича на леглото си, докато Тахир тихо се измъква, за да посрещне адвоката си в мазето. Има малко, което адвокатът може да добави към това, което Тахир вече е чул, с изключение на това, че човекът на име Бехрам Азаде се разгневил от брака на Фара и е бил разубеден да предприеме каквото и да е действие само от баща си. Това, което би било добре да запомним, е огърлицата, която Керимшах беше спасил от джебчията в автобусното депо, когато за първи път се опитаха да избягат. Огромното облекчение на Фара, когато го намери, придаде на бижуто особено значение, което непременно ще се появи, когато връзката с Иран се задълбочи.

Успоредно с тези събития, друг разказ се разиграва, докато Бекир добавя към магазина си за снимки в офиса на Орхан, когато Гьонюл се сдобрява с майка си. Нашата оценка за Бекир започва да регистрира лека промяна от просто ревнив, прибързан, амбициозен мъж, който чувства, че е бил пренебрегнат от чичо си, към по-уважаван човек, който има меко отношение към малкото момиченце, което му предложи захаросана ябълка и сега е омъжена за братовчед му. Можем да видим, че основният сюжет е значително подкрепен от вторични сюжетни линии, които добавят повече храна към повествованието, тъй като настоящият епизод започва да тъче съществена сюжетна линия с Баде, Бекир, Орхан, Али Галип, Мехмет и Иляс, които играят основа и вътък/нишки в гоблен, който е започнат преди много години.

Една допирателна, която изглежда обещаваща, е връзката между Фара и Баде, тъй като те взаимно пазят тайните си, което може да се окаже изобличаващо, ако Али Галип научи за тях. Откритието на Баде за озадачаващото присъствие на Фара в офиса на нейния чичо остава недокладвано, тъй като от нейна страна Фара заплашва да разкрие това, което Баде е разкрила на Мехмет относно мистериозния инцидент с донора. Оказвайки се все по-заклещени между опасни кръстосани течения, които могат да бъдат фатални, и двете избират да запазят мълчание до момента, в който решително аматьорските усилия на Мехмет да хване черно-белите агнета заедно се провалят. Не само, че сцената е лошо организирана, тя е едно от онези „удобни“ парчета от пъзела, които отвеждат хрътка по следите на Фара.

Разочароващо внезапното падение на Орхан, чиято репутация на блестящ полицай все още се запазва. Дори обикновено опърничавата Перихан печели известна симпатия като жена, но човек не може да не се почувства нещо повече от раздразнение от „истинския“ Орхан, докато той удря шамари на Иляс или чете на Али Галип акта за бунт след изтичането на информация за тяхната среща. Въпреки ретроспекциите на Бекир и Орхан, проследяващи началото на тяхното черно/бяло пътуване, което получава нов живот след разпадането им заради Вера; партньорството между двамата стари наемници е осмивано не от кой да е, а от Бекир, докато той се опитва несръчно да ухажва Иляс в имитация на значителните постижения на чичо си. Липсвайки финеса или интелигентността на по-възрастния мъж, Бекир е като невестулка, опитваща се да подражава на ловната тактика на вълк.

Гръцката дума за невестулка се превежда като „малка булка“, тъй като древните гърци поддържали суеверието, че невестулката е озлобена булка, която е приела маската на животно и ще унищожи булчинските рокли на бъдещите булки. От друга страна, животното е трябвало да няма търпение за измама и е помогнало да се копае дълбоко, за да се открие информация, за да се коригира несправедливост, премахвайки негативната сянка, под която човек е принуден да живее. Гледайки как Бекир се сприятелява с приличащия на бял заек Гьонюл, човек не може да не сравни проницателния прочит на характеристиките на невестулката с действията на озлобен Бекир, който непрекъснато търси информация, която да добави към скрития си кеш. Знаем, че той все още има нещо близко до съвестта, тъй като се възпротиви да убие донора на Керимшах и определено се чувства неудобно, когато е в присъствието на детето, но в същото време човек не може да пренебрегне факта, че като обръща толкова много внимание на Гьонюл; той може просто да се опитва да вкара клин между младоженците, които се държат повече като „съквартиранти“, отколкото като младоженци! Има и нещо, наречено „мозъчна невестулка“, което е тихият глас в главите ни, който ни казва, че всичко, от което се страхуваме, ще се сбъдне, принуждавайки ни да живеем в постоянен страх, както в случая с Фара.

Що се отнася до темата за животинския свят, тихата, но изключително подкрепяща и любяща Сепиде може да се сравни само с бял гълъб, доволен да седи на слънчев перваз. Все пак се забелязва топлият поглед, който Адил хвърля към нея, докато пристига с тортата за рождения ден на Тахир заедно с Хайдар. Съществува и невероятният факт, че вълците са същества, които вярват в истинската любов, което трябва да изпълни сърцата ни със страхопочитание към делата на природата. Наблюдавано е, че след като двама вълка се влюбят един в друг, само смъртта може да ги раздели, което прави силен аргумент хората да се учат от животните. Тахир и Фара веднага ни идват на ум, когато се появят подобни открития, тъй като тяхната свирепа защита на любимите хора може да се съревновава само с толкова великолепно животно като легендарния прародител на турците.

Страхът е един от тези странни двигатели на човешкото въображение и в случая на Фара не само нейното въображение е отговорно за кошмарите, които има; но постоянният натиск да живееш между двама страховити противници като Али Галип от една страна и бързо приближаващия призрак на сенчестия Бехнам Аазаде. Докато тя се опитва да се справи с демоните си, Тахир се обръща по най-непредсказуем начин към не кой да е, а към Мехмет за помощ при разследването на човека, който му е телефонирал от Иран. Животът в цялата му сложност не е извън това да ни изненада с обратите, на които ни подлага; тъй като братя, които са толкова чужди един на друг, колкото и заклети врагове, сключват временно примирие, за да си помогнат взаимно. Двамата мъже, които се изправят един срещу друг, стоят между своите изпръскани с кал коли, паркирани на ръба на езеро, са най-странната двойка, която човек може да си представи. Дори обикновено лекомисленият Мехмет е трогнат от напрежението и страха върху лицето на Тахир, тъй като е дори по-видимо, отколкото е виждал върху лицето на човек, опитващ се да се самоубие. Това, което е трогателно в размяната и евентуалното ръкостискане, което запечатва завета, е, че Тахир поверява любимите си хора несъзнателно на единствения си жив роднина, тъй като не е сигурен в собственото си оцеляване в резултат на цунамито, набиращо сила отвъд границите.

Въпреки това, ако има герой, който постоянно ни изненадва, това е Баде. Странна, бърза, умна и добра в това, което прави, сестрата на Бекир се грижи за братята и сестрите в домакинство, като не пази особено приятни спомени за нито един от тях. Яростно независима, тя не се притеснява от това да разкрие чувствата си на кавгаджията Мехмет, който никога не й казва добра дума, камо ли да показва истинската си привързаност и я поставя в опасна позиция, тъй като той предаде доверието й. Непоправимо глупав, Мехмет я ранява дълбоко с незаинтересованото си отношение към нейната безопасност или чувства. И все пак виждаме, че Баде има смелостта да се противопостави на системата Акънджъ, не само като се сприятели с Фара, но и като предупреди Фара, че подслушвателното устройство е проследено, без да подозира, че хитрият й чичо умело е сложил бръмбар в чантата й. Реакцията на Али Галип е бърза и безпощадна, тъй като вместо да събере информация за Бехнам, както е обещал на Тахир, той разкрива коза, който е Керимша, на човека, който представлява такава заплаха за семейството на Тахир.

Безмилостното действие на Али Галип е достатъчно, за да смрази кръвта при мисълта какво очаква Фара, но преди да се срещнем с мъжа, който се е превърнал в такава заплаха за нея и Керимшах, трябва да стоим безпомощни, докато Баде и Фара са мишени на стрелба, докато колата им е паркирана. Разговаряйки с Фара, всичко, което ужасеният Тахир може да чуе по телефона, е смъртоносният звук на стрелба и счупено стъкло, докато Мехмет гледа с дълбока загриженост. Последният изглед, който заснема камерата, е капеща кръв върху телефон сред счупено стъкло, докато лицето на Тахир регистрира ужас и огромен страх.

Добро утро!
Да започнем деня с Енгин!
Последната серия вече пътува към нас,а Енгин я репостна на стори!

Отново в пресата: Енгин Акюрек ни напомни забравените ценности със "Безвремие"

Здравейте в нашият ден🤗

Много се радвам на всички снимки с Енгин от последния снимачен ден. Навсякъде усмихнат, въпреки умората. Каквото и да се случи довечера, знам че Тахир ще оцелее, защото ни чака 2 сезон. И че Енгин е бил щастлив и се е забавлявал с колегите си на финала. Тези факти ме успокояват за предстоящата драма довечера.

Надявам се Тахир да не бъде ранен, но предвид факта, че се изправя срещу Агата, вероятността за това е голяма.
Бехнам не ми изглежда никак страшен на вид, очаквах по-внушителен тип. Дали Сепиде наистина го е пуснала в апартамента и дали има нещо общо с него. Притеснява ме какво може да направи този тип срещу Тахир.

Енгин е споделил в сторито си за раздаването на автографи.

Добър ден момичета.
В нашият ден сряда - много усмивки и настроение.
И при нас за сега е слънчево, но не се знае кога ще го обърне на дъжд.



Аз довечера няма да съм на онлайна, защото съм на работа, но ще гледам серията след това.
Последна финална серия за сезона и цяло лято ще гризем нокти и ще се чудим какво ни очаква в продължението.
Дано Бехнам(нали така е името),не е навредил на Адил и Хайдар, когато е решил да се добере до Керимшах, и дано Сепиде да няма пръст в тази работа.
Защо Гюнюл и Каан разрешиха на родителите си да вдигнат сватба,когато и двамата знаят, че не се обичат и, че всъщност тяхното е един фиктивен брак (повече отколкото този на Фара и Тахир) с който искат да накажат родителите си. И тази червенокосата, явно много държи да остане в семейството, като видя, че нищо не се получава с Тахир, пък след това и с Бекир, реши да се овеси на врата на Каан, а пък и той, вероятно няма нищо против. Големият мъжкар.
Бааде и Мехмет, май ми се струва, че най - после ще си поговорят на темата любов.
А Тахир и Фара ще ги очакват неочаквани неща. На сватбеното тържество Тахир дали няма да е решил, че е дошъл момента да се изправи срещу Али Галип и дано Фара успее навреме да укроти гнева му. Великата четворка Тахир, Мехмет, Фара и Бааде според мен ще имат дълъг разговор и ще се споразумеят да работят заедно и да си помагат, а се надявам към тях да се присъедини и Бекир.
Ще успеят ли в края на този сезон да разкрият агнетата и разберат, че Тахир и Мехмет са братя, незнам, може да го оставят за началото на втори сезон. Та да се чудят нашите от кой да се пазят по - напред, защото ще са заобиколени все от врагове.


                                                    Хубав ден на всички.

Страхотни нови снимки💕

УАУ, черната пантера и неговата лейди

Снимките без надписи - ами прекрасни са.



В сторитата и на двамата.



Енгин в стори.

Наште хора 😍





Идола на Енгин - евала, ашколсун 🙂