Пълен Глад 2

В момента не съм на кето веган заради другото лечение.

Ставам, вода с пробиотици

В периода 11- 16 ч изпивам 1,5 л. Морковен сок + будвиг купа ( извара, ленено олио, ленено семе, боровинки и малини, капка мед/ кленов сироп)

Вечеря към 6-7, нещо като броколи и лилав /сладък картоф на пара / императорски приз със зеленчук / супа / безглутенова паста - в момента така ям.

Веган кето би било .. старт на деня- кафе/чай/цикория, ЗЕЛЕН фреш/ смути или червен плод или суров кето десерт към 2 , вечеря в 6 - салата, супа, и всякакви кето пици, запеканки, спагети от тиквички, всичко от суровоядската кухня (зеленчук) върши работа (онзи ден правих суровоядски тортили, питки за сандвичи) , едамаме, тофу. И включвам и риба понякога към това. За мазнини ползвам зехтин, ленено, орехово олио, кокосово масло и тахан, смлени ядки - основно бадеми орехи кашу, най-вече орехи. Сусамовите и други ядкови тахани за мен не са много опция, но като цяло са. С авокадото аз лично също не прекалявам.

П.с в бъдеще бих оставила и будвиг купичката за закуска, която пак не е веган, но и няма как да е, рецептата й е само с нискомаслена био извара краве, козе или овче. Има чудесни ползи за здравето, кето е. Може би по-кето би било да е високомаслена,  но не бих го направила. Когато тялото не приема много калории и не приема и въглехидрат в същото време..автоматично почва да образува кетони

Благодаря ти,Еа.
Имам книга "Кетовеганизъм" на Уолф,но повечето продукти не са типични за нашите ширини,а и растителните масла силно ме притесняват.Не ти ли е гладно?
А сега на какъв режим си ако не е тайна?
Долче,ти как си? Фастваш ли и днес?

Еа, никакво месо ли не ядеш? Не знам дали въпросът ми е уместен (извинявам се, ако не е), но заради лечението или по други съображения?
А имам дълъг път с фастовете.🙂 Започнах постепенно, като в началото хем бяха по-кратки, хем не бяха само на вода, кафе и сол- а гладувания по доктор Фънг (допуска се по малко мазнина в кафето, вода с ябълков оцет, бульон). Постепенно свиквах с по-дългите, с по-изчистените...Много хубава схема ми беше понеделник и сряда по минимум 36 часа фаст (обикновено ставаха поне 40-42 ч, защото се хранех вечер), а в петък и събота по минимум 48 ч (като пак почти винаги ми се получаваха по повече часове). Тази схема трябваше да е по доктор Фънг в оригинал (36 ч, 36 ч, 48 ч)- на мен ми действаше много добре на кръвната захар! Вече /като свикнах с поредните дни фаст/ и 72 ч (3 поредни дни) започнаха да ми се струват ок и сега не мога да реша коя схема предпочитам. И двете схеми ми се отразяват добре на КЗ- отчитам, че при 3-4 поредни дни на хранене (дори и при кето под 20 грама вгх дневно) КЗ започва към трети- четвърти ден пак леко да се покачва...
Въпросът с фаст по време на годишнината при мен опира по-скоро до мотивация и тренинг, отколкото до воля.😊

Долче, благодаря за ценния пост!

Sun sea, чудесно е да има тема, където можем да обсъждаме тези неща и да има кой да разбере написаното!🙂 Да не се лъжем, в масовия случай, фаст над 48 часа се приема за някакво велико мъчение, тормоз, глад...

Възхищавам ви се на мотивацията, тренинга и волята. Аз съм правила само 2 пъти по 40 часа гладуване и повече не издържам.
Как успяхте да постигнете тази сила на духа и тялото?

Аз съм правила най-дълго 27 часа, което на фона на последните постове не звучи никак впечатляващо... но отначало и толкова ми звучеше немислимо. Та, въпрос на адаптация и на нагласа си е, иска време просто. Е, иска и мотивация де, никой не го прави от скука а от съответните съображения - кой да е по-здрав на общо основание, кой да бори определено състояние, кой за да изглежда по-млад и прочие.
Реално погледнато аз и тези по 26-27 часа ги прекъсвам защото не съм посмяла да оставя и през нощта да не ям че ще ми станат вече още повече и не си вярвам в натоварен ден след това как ще съм. А не че съм била прегладняла и да не мога да издържа повече. В напълно нормална кондиция съм си до края, даже доста пъти имах и дълга разходка точно в последните час-два от такъв фаст.
За момента все още се оправдавам с прекалено динамичното си ежедневие, но имам желание да пробвам и по-дълги фастове, смятам че ще мога. Това, за което не мога да разчитам в натоварен ден е че ще мога да проям постепенно и по малко след това, както си е редно. Храня се интервално от над 5 години, предимно 16:8 или 18:6, та съм свикнала на две положения - 1. Ям и 2. Не ям Малки или чести подхапвания са ми голямо Не, затова тая част малко не съм я измислила как да стане.

Аз искам да успея да се науча да се контролирам, да имам силна воля и търпение. При мен също няма проблем с това, че няма да ям 2-3 дни, а кланще се захраня, а не натъпча като за последно.

Момичета, относно мотивацията - навиеш ли си го на пръста, постепенно става навик.
Дотолкова, че при мен, ако не постя мин. 24 ч. седмично, започвам да чувствам как тялото ми се подува претоварва от храната - може би, защото доста съм изчела и изгледала и знам, че тялото има нужда от време да храносмила, да почива, да обновява клетките си. И ако постоянно тъпчем храна, създаваме на тялото си работа в повече, задръстваме пътищата му за самолечение и нормално функциониране, а ТО е една съвършенна система, която може да се самопречиства, самоочиства - точно както се случва в природата -горите, океаните - там от където и нашите клетки живот произхождат.
Няма болест(хронични заболявания да кажем), хормони, излишни килограми, хреми, настинки, ковиди, алергии, които да не могат да бъдат преборени с глад ( с различна продължителност според състоянието), или нека поне да кажем - превентирани.
За всички с ИР и диабет, отново ще препоръчам филмчето, което можете да изгледате в youtube -СУРОВОЯДСТВОТО - излекуване на диабет за 30 дни. 30 дни, хора, само 30 дни - това е нищо време! И толкова много може да бъде поправено даже и с храна, а какво ли би станало, ако се съчетае и с гладуване.

И ето на- супер неусетно направих поредните 24ч. - вчера приключих да се храня в 17:00... и днес съм си приготвила зеленчуци за зелено смути, ще хапна и салата..

Sun, много благодаря за книгата, ще я намеря. Има безкрайни опции за рецепти, аз си измислям вечно разни неща и тялото ми се чувства наистина супер на веган кето + риба. Имам няколко книги за суровоядски кулинарии, които отлично пасват в този план. Масла и олиа ползвам определени и само студени, не готвя с мазнина, готвя с вода и подправки само. Масла/олиа са много вредни при висока термична обработка (създават оксидативен стрес) и когато дълго престоят и гранясат. Веган кетото не е нужно да е супер високо мазнинно. Кетоните така или иначе се образуват като се съчетае ниския прием на въглехидрат + хранене в прозорец. Не прекалявам с мазнините, ползвам ги, но без оливане.

Dolce, не подкрепям консумацията на месо и по хуманни причини, а и защото не вярвам, че човешкото тяло е създадено за храносмилане на месо. Пример: червото на лъв е дълго 3 м., а на човека е около 11 м. (като при всички тревопасни). Дългият път по чревната система прави месото трудно смилаемо, почват процеси на гниене, които водят до най- различни болести. Повече инфо за това в скрит текст :

Лечителят Петър Димков е казал "Не допускайте в стомаха и червата ви цяла нощ да се въргаля мършата на месото".. и за мен това си е месото.. една мърша, една мъртва енергия, пълна с болка, страх, паника, ужас, стрес и мъчителна смърт. Не искам това в себе си, в моите клетки.

Още мисли на известни вегетарианци като Майстора , Толстой, Сенека, Да Винчи, Питагор..- линк в скрит текст :

Не мисля да ви натоварвам с повече от това, защото не ми е цел да променям отношението на никого към храната.

Просто аз в себе си искам да възпитавам АПЕТИТ към животворни храни, пълни с витамини, минерали, ензими, лекуващи, носещи живота в себе си. А апетита се възпитава. Изживяла съм го, знам го. Всичко е в главата.

Простете ми за дългия пост, ама толкова обичам да си говоря с вас

Еа, благодаря за отговора!🙂 Хубаво е да се споделят различни гледни точки (поне на мен винаги ми е интересно да прочета такива) и всеки да открива своя начин и своя път. Старая се да съм толерантна към избора на другите и да отчитам факта, че моята истина не е задължително да е истината на друг човек. Много обичах плодове и зеленчуци, бобови, картофи, пълнозърнест хляб, но с проба и грешка стигнах до настоящия си хранителен режим.
Относно фастовете- аз също толкова много свикнах, че има моменти, когато ми липсва това усещане. Старото ми аз щеше да е на съвсем друго мнение, разбира се, нямаше дори да може да си го представи...😅😆
За мотивацията- когато е достатъчно силна, няма нужда от усилия на волята. Звучи даже твърде обикновено, за да е вярно, но е така. Когато нещата се случват постепенно, тогава е по-лесно. Необходимо е да се свикне първо с определен период без храна и за известно време да може човек след това да се храни нормално- без след това да се яде по-голяма порция. Това трябва да се "тренира", докато се превърне в навик. Иначе няма смисъл да се преминава към повече часове без храна. Т.е. по-кратки, но по-чести фастове, могат също да носят здравословни ползи и е добре всеки да следва собствения си ритъм и комфорт. Например на мен ми отне години, за да направя първия си фаст от 72 ч, в началото и 20-24 ч ми се струваха твърде голямо предизвикателство...Моментите, когато усещах, че съм готова да изляза от зоната си на комфорт, всъщност са ми били много голяма мотивация. Дори и да е ставало дума за още един или два часа.
При мен не работи мотивация като сваляне на килограми, да изглеждам по-добре заради някой друг и подобни. Но здраве, начинът по който се чувствам, да мога спокойно да си закопчея дреха, да не ме боли нищо- ето такива неща ми въздействат доста. Покрай ИР, анемия и разни дефицити, бях забравила какво означава човек да се чувства добре, да има енергия, да не е изморен...🤪 То просто дотолкова свикваш все да ти се спи, да нямаш енергия и сили за нищо, че го приемаш за нормално състояние и се чудиш как тези хора около теб имат толкова енергия...😃

Някой път, по-натам, може да си направим групово предизвикателство за 72 часа фаст, ако се съберем една по-голяма група и тук да си пишем как минава при всяка… ако това ще мотивира някои момичета или пък ще им действа успокояващо, че не предприемат това нещо сами

аз ще се включа, само моля без коментари за мършата в стомаха ми 🙏🙏🙏
преди три седмици хванах гадния вирус с драйфането и дрисъка, все още всеки опит да ям зеленчуци води до силни стомашни болки

Извини ме, ако така си разбрала думите ми. Имам си своите вярвания, но никой друг не съдя и определено не се изживявам като хранителна полиция. Споделям мислите ми за моето битие

няма нищо
приятно ми е да те чета 🍀