Пълен Глад 2

  • 39 282
  • 555
# 450
Пък аз понякога се оттавам на мъката, стреса и проблемите. Не съм робот, чувствата ми ме притискат чат-пат. Да контролирам на 200% целия си живот така и не успях. И злини ми се случваха и ще се случват, и стресът не винаги зависи от мен да е под контрол. Не съм сам-сама във вселената, завися и от куп други фактори. Малките ми прегрешения (в очите на друг сигурно са огрлмни, не малки), ме правят човек. Изплаквам си рева, изпивам си виното, избудувам си проблемите, чуквам по някоя торта, когато съм уморена да съм вечно под контрол. Не ме е срам от това.
Виж целия пост
# 451
Изплаквам си рева, изпивам си виното, избудувам си проблемите, чуквам по някоя торта, когато съм уморена да съм вечно под контрол. Не ме е срам от това.

завиждам на хората които могат да хапнат и да притъпят лошите емоции. особено ако е торта и вино! На мен в такива случай ми се стяга гърлото и не мога да хапна и хапка или да пийна нещо. Като съм в стрес измършавявам и хич не изглеждам добре макар и слаба.
Виж целия пост
# 452
Е, то е различно. От болка до болка, от проблем до проблем. При диагнозата на детето ми и мен ме стегна гърлото и година не можех да близна нещо. Но в друга ситуация пък не ми бяга апетита. Работен стрес с глад не мога да боря, например Simple Smile
Виж целия пост
# 453
На мен всякакъв стрес ми стяга гърлото. Просто при по-голям стрес изпадам в анорексични килограми. Обратна пропорционалност - по-висок стрес, по-ниски килограми. Като гледам как съм се окръглила, живея добре в момента Simple Smile .
Виж целия пост
# 454
Пък аз понякога се оттавам на мъката, стреса и проблемите. Не съм робот, чувствата ми ме притискат чат-пат. Да контролирам на 200% целия си живот така и не успях. И злини ми се случваха и ще се случват, и стресът не винаги зависи от мен да е под контрол. Не съм сам-сама във вселената, завися и от куп други фактори. Малките ми прегрешения (в очите на друг сигурно са огрлмни, не малки), ме правят човек. Изплаквам си рева, изпивам си виното, избудувам си проблемите, чуквам по някоя торта, когато съм уморена да съм вечно под контрол. Не ме е срам от това.
[/quote
Не приемайте така крайно и превратно нещата
Не става въпрос всичко да е под контрол или че може да е идеално, а за това, че големият хаос и неглижираните проблеми създават стрес, носят усещане за неудовлетвореност и чувство за вина. Тези три неща ни карат да блъскате кортизол до припадък, да се тъпчем, да имаме безсънни нощи, сърцебиене, кръвно, диабет, че дори булимия- те разболяват, освен че пречат на добрите тонус, форма и настроение.
Ако правиш едно и също, няма нужда да чакаш различен резултат, това ми беше мисълта и важи на 100% за емоционалното хранене, то е следствие, а не първопричина .
Виж целия пост
# 455
Е точно такова влизане в крайности съм описала, че се избягва с това, да не си на 200%. Защото не сме машини.
Не разбрах кои са трите неща, които блъскат кортизола.
Аз, както бях писала, съм на възраст, в която менопаузата при някои е факт, при други-чука на вратата. Та безсънието ми ми идва дюшеш/ Чета, гледам телевизия (нямате си идея какви хубави филми дават понякога нощем), защото то не ми е от стрес конкретно. Неща - които денем не мога да си позволя да върша, поради липса на време. Хаос и неглижирани проблеми при мен липсват. Аз съм болезнено подредена с вечно извадени на показ проблеми, за да се решават своевременно. И обичам торта Simple Smile
Въпреки, че умея да управлявам точно това в ежедневието ми-да няма никакъв хаос, да са прилично предвидими и решими проблемите, стрес не ми липсва, като на всеки от нас, живеещ в днешното общество. Защото, пак казвам, не зависи всичко от нас.
Балансираното меню винаги е било добра основа/ Както за здрави хора, така и за болни. Гадът е "друга бира". Поне за мен. С глад се тонизирам точно. С балансирано меню никога не съм се чувствала така точно тонизирана, най-много да се обработвам сама себе си колко много калявам волята си, нежелаейки торта около мен Simple Smile Такъв напън, да се превъзпитавам, да си внушавам колко много не бива, вредно е и как аз не, не го желая - ме уморява двойно повече и ми предизвиква стрес. И мъка Simple Smile Затова, признавам си, не съм така стриктна, бях писала някъде напред, някъде на около 50% съм. Затова и гладът ми импонира чудесно, защото изключвам тогава всякакви усилия да мисля за храна - такава, каквато често не обичам, а трябва.
Виж целия пост
# 456
Е точно такова влизане в крайности съм описала, че се избягва с това, да не си на 200%. Защото не сме машини.
Не разбрах кои са трите неща, които блъскат кортизола.
Аз, както бях писала, съм на възраст, в която менопаузата при някои е факт, при други-чука на вратата. Та безсънието ми ми идва дюшеш/ Чета, гледам телевизия (нямате си идея какви хубави филми дават понякога нощем), защото то не ми е от стрес конкретно. Неща - които денем не мога да си позволя да върша, поради липса на време. Хаос и неглижирани проблеми при мен липсват. Аз съм болезнено подредена с вечно извадени на показ проблеми, за да се решават своевременно. И обичам торта Simple Smile
Въпреки, че умея да управлявам точно това в ежедневието ми-да няма никакъв хаос, да са прилично предвидими и решими проблемите, стрес не ми липсва, като на всеки от нас, живеещ в днешното общество. Защото, пак казвам, не зависи всичко от нас.
Балансираното меню винаги е било добра основа/ Както за здрави хора, така и за болни. Гадът е "друга бира". Поне за мен. С глад се тонизирам точно. С балансирано меню никога не съм се чувствала така точно тонизирана, най-много да се обработвам сама себе си колко много калявам волята си, нежелаейки торта около мен Simple Smile Такъв напън, да се превъзпитавам, да си внушавам колко много не бива, вредно е и как аз не, не го желая - ме уморява двойно повече и ми предизвиква стрес. И мъка Simple Smile Затова, признавам си, не съм така стриктна, бях писала някъде напред, някъде на около 50% съм. Затова и гладът ми импонира чудесно, защото изключвам тогава всякакви усилия да мисля за храна - такава, каквато често не обичам, а трябва.
Мисля, че хората сме различни и за всеки от нас работят различни решения.
Избягването на стреса и постигането на някакво прилично ниво на спокойствието е най-важно за хората, които имат жестоки пристъпи на глад.  Не бива нищо да си налага преко сили човек, не бива и да се примирява с неща, които го тровят и го карат да се чувства зле. Това ми беше мисълта, която е и ваша ми се чини.
Виж целия пост
# 457
Някой желаещ да се включи в един тридневен фаст на вода? От идната сряда, до петък съм го планирала.
Виж целия пост
# 458
Брой ме и мен от сряда.🙂
Тъкмо приключвам тридневен фаст, наскоро правих и седемдневен. Реших за известно време да въведа пак ежеседмичните тридневни фастове (ще видим докога), а сряда ми пасва идеално.
Виж целия пост
# 459
Здравейте! Да се включа и аз. Имам опит с гладуванията през годините -поне по няколко на година. Миналия месец правих 10 дни, а утре евентуално приключвам 7 дневен глад. Въпреки опита ми не успявам да задържа трайно свалените кирограми. В никакъв случай не съм наднормена и не това е основната ми цел, но някак ми се иска да променя храненето след гладуванията и резултата да е по-траен. При вас как е? Задържате ли свалените кг и другите позитиви трайни ли са? Как е храненето ви след това?
Виж целия пост
# 460
Аз последно исках да направя 5 дни, но на четвъртия трябваше да преустановя, заради тежест и неприятни усещания в бъбреците. За това сега ще опитам само 3.
От този последния фаст свалих около 1,5кг и за 2 седмици не се е върнало нищо. Аз нямам хич за сваляне, даже целта ми не е намаляване на теглото. Искам малко прибиране в коремната област и автофагия.
За траен резултат и запазване на изгубеното тегло, единственото решение, което аз знам е НВВМ хранене.
Виж целия пост
# 461
Аз понякога задържам кг, друг път се връща някакво водно тегло. При всички случаи имам минуси. Аз също като Nevermoresleep съм на ВМ-НВХ хранене между фастоветe.
Виж целия пост
# 462
Някой от днес или от утре на воден фаст за 3-4 дена ? Имам да свалям по принцип точно 2/3кг и нямат сваляне. Отделно и коремчето искам да прибера малко ..
Виж целия пост
# 463
Да, аз съм на минимум тридневен фаст (започнах вчера в 16 ч).🙂
При мен е ежеседмичен на този етап. Условно съм избрала като дни сряда, четвъртък и петък всяка седмица, като фастовете ми започват, разбира се, след храненето във вторник, а приключват или с ранна вечеря в петък, или с хранене след 12 ч на обяд в събота (обикновено не закусвам).
Виж целия пост
# 464
Моят е планиран за 27, 28 и 29 че скоро правих и да не е прекалено често.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия