Страхувам се да забременея отново

  • 1 308
  • 11
Здравейте.На 28 години съм.Мъжът ми е на 38 .Имаме детенце на 3 години . Всеки ден си мисля (той също ) колко ще е прекрасно да си имаме още едно дете .
Но при мисълта да съм бременна изпитвам ужас . Имах много трудна бременност.  Високо кръвно ,прееклампсия , лежане по болници няколко пъти.Ужасен стрес . Детето ми се роди началото на 8 месец със спешно секцио и беше в болницата две седмици.  Дълго бях в следродилна депресия след това и трудно излезнах от нея.  Последната година съм МНОГО по -добре ,но се иска още работа .

Страхувам се да забременея отново. Казвам си ...имаш си едно здраво детенце ,радвай му се ,не рискувай по -добре .
После виждам някоя мама с новородено бебче и сърцето ми се пълни с любов и копнеж .

Много съм емоционална и вдигам кръвно от това . Като се успокоя ми минава. Но за секунди ме обземат паниките.

Не мога да си представя да съм бременна с дете на 3 .. а ако се наложи да влезна в болница..не знам.  Детето си го носих много ниско и почти цяла бременност я изкарах с контракции.  Бях на легло .Имаше период се хранех само седнала защото бях с разкритие и не можех дори да сядам.Ставах и излизах само за прегледи. С малко дете на 3 не мога да си позволя да съм на легло и да изживея този ужас .

Искам детето ми да направи поне 6-7-8 години за да работим по второ дете . За да може да разбира ,че мама трябва да си почива повече. 
Познавате ли мъже направили дете след 40 ? Какво мислите по този въпрос. 

Но дори и  когато детето стане малко по -голямо .. просто не знам дали бих рискувала.  Благодаря, че ме изчетохте. 

🙏🏼❤️
Виж целия пост
# 1
Ами то не е задължително да имате второ щом желанието е по скоро емоционално провокирано. Мъжът Ви какво мисли?
Аз също бях с прееклампсия, бебето се роди по спешност и беше много малко, но честно казано не мисля че това би ме спряло да имам второ, в смисъл причината по скоро ще е на друго място, защото прееклампсията не е задължително да е факт при втора бременност. Не си давайте зор щом не сте готови.
Виж целия пост
# 2
Имам 5 деца и 6 бременности. Всяка бременност е различна (при мен третата беше най-тежка). Не си втълпявай предварително, че ще е тежка и втората.
Последните ни 2 деца са родени след 40 и на двамата. Най-малкият, когато аз бях на 47, съпругът ми на 49.
Ако само възрастта те притеснява - аз не виждам проблем. Дори с възрастта ставаме все по-спокойни и уверени, а отглеждането на малки деца ни е все повече удоволствие, отколкото ангажимент.
Относно репродуктивните качества - при нас се налагаше съдействието на репродуктивната медицина, но и на 20+ с първите 2, и на 30+ с третото дете имахме проблеми. Всъщност, № 4 (на 40 аз и на 42 той) си стана по естествен път изненадващо и за нас, и за лекарите.
Първите ни 2 деца имат 1 г. разлика, а до всяко следващо има по около 7 г.
Въпросът е само в желанието.
Виж целия пост
# 3
Здравейте . Написах по -горе в поста  ,че е нещо, което и той иска . Дори по -скоро е нещо, което той започва като тема. Не изключвам факта да имаме само едно дете  . Със сигурност сега не се чувствам готова . Притеснявам се ,че аз и сега вдигам кръвно (не е кръвно за лекарства,но би представлявало проблем за бременна жена) .



Ами то не е задължително да имате второ щом желанието е по скоро емоционално провокирано. Мъжът Ви какво мисли?
Аз също бях с прееклампсия, бебето се роди по спешност и беше много малко, но честно казано не мисля че това би ме спряло да имам второ, в смисъл причината по скоро ще е на друго място, защото прееклампсията не е задължително да е факт при втора бременност. Не си давайте зор щом не сте готови.
Виж целия пост
# 4
Аз също се страхувах от втора бременност. Останах си с едно, не виждам проблем. Мъжът ми никога не ме е притискал, решението беше изцяло мое. Нормално, все пак аз съм тази, която ще го износи и роди.

По принцип за всичко съм така. Не обичам насила да си създавам трудности, радвам се на живота и си гледам спокойстието Simple Smile Ако много искам нещо, тогава го постигам, без значение какво ще ми струва. Но за децата - просто исках да съм родител. След като станах веднъж, не изпитах нужда да го затвърждавам.
Виж целия пост
# 5
Може да осиновите второто. Или да ползвате сурогатна майка.
Моя колежка имаше проблемна бременност и раждане. В крайна сметка се реши на второ. За съжаление, въпреки всичките мерки взети от лекарите, разви ДИК синдром по време на секциото и почина. Но нейните проблеми май бяха с някакви резус фактори ако не се лъжа.
Осиновяване опция ли е?
Виж целия пост
# 6
Здравейте . Написах по -горе в поста  ,че е нещо, което и той иска . Дори по -скоро е нещо, което той започва като тема. Не изключвам факта да имаме само едно дете  . Със сигурност сега не се чувствам готова . Притеснявам се ,че аз и сега вдигам кръвно (не е кръвно за лекарства,но би представлявало проблем за бременна жена) .



Ами то не е задължително да имате второ щом желанието е по скоро емоционално провокирано. Мъжът Ви какво мисли?
Аз също бях с прееклампсия, бебето се роди по спешност и беше много малко, но честно казано не мисля че това би ме спряло да имам второ, в смисъл причината по скоро ще е на друго място, защото прееклампсията не е задължително да е факт при втора бременност. Не си давайте зор щом не сте готови.

По този въпрос може да говорите с АГ -  хипотетично при бременност как би могло да се контролира това състояние, най вече за да знаете дали имате опции.
Виж целия пост
# 7
Здравейте.На 28 години съм.Мъжът ми е на 38 .Имаме детенце на 3 години . Всеки ден си мисля (той също ) колко ще е прекрасно да си имаме още едно дете .
Но при мисълта да съм бременна изпитвам ужас . Имах много трудна бременност.  Високо кръвно ,прееклампсия , лежане по болници няколко пъти.Ужасен стрес . Детето ми се роди началото на 8 месец със спешно секцио и беше в болницата две седмици.  Дълго бях в следродилна депресия след това и трудно излезнах от нея.  Последната година съм МНОГО по -добре ,но се иска още работа .

Страхувам се да забременея отново. Казвам си ...имаш си едно здраво детенце ,радвай му се ,не рискувай по -добре .
После виждам някоя мама с новородено бебче и сърцето ми се пълни с любов и копнеж .

Много съм емоционална и вдигам кръвно от това . Като се успокоя ми минава. Но за секунди ме обземат паниките.

Не мога да си представя да съм бременна с дете на 3 .. а ако се наложи да влезна в болница..не знам.  Детето си го носих много ниско и почти цяла бременност я изкарах с контракции.  Бях на легло .Имаше период се хранех само седнала защото бях с разкритие и не можех дори да сядам.Ставах и излизах само за прегледи. С малко дете на 3 не мога да си позволя да съм на легло и да изживея този ужас .

Искам детето ми да направи поне 6-7-8 години за да работим по второ дете . За да може да разбира ,че мама трябва да си почива повече. 
Познавате ли мъже направили дете след 40 ? Какво мислите по този въпрос. 

Но дори и  когато детето стане малко по -голямо .. просто не знам дали бих рискувала.  Благодаря, че ме изчетохте. 

🙏🏼❤️
Дай си малко време и детето да стане по-самостоятелно, а и ти ще позабравиш ( не всичко, но повечето неща).
Що се отнася познавам много мъже 40+, че и 50+ станали бащи. Моят мъж беше на 47 г. когато се роди малкия, кумците ни жената беше на 34 с първото, а с второто на 38, мъжът беше на 41 и 45, няколко приятелски семейства имаме такива които си направиха по второ или трето на 40+ години. По-важна е възрастта на майката, за мъжете не е от такова значение.
Виж целия пост
# 8
Според мен има все пак и още нещо, което трябва да се има предвид относно възрастта. Освен правенето на бебе, фактът че това дете ще става възрастен, тоест хубаво би било родителите да не са съвсем грохнали, когато то ще има нужда от тях по един или друг начин. Да не говорим за факта, ако родителите искат да доживеят и до внуци. Това не е най-важното разбира се, но е фактор, който все пак трябва да се има предвид. В моето семейство, ако се решим на второ, мъжът ми също ще е наближил 40-те, че може и да ги е навършил, не съм безкрайно щастлива от този факт, но така се случи, бебето не става на момента, в който го поискаме (в повечето случаи).
Така или иначе с второто винаги е по-трудно, първото като е самичко винаги се намира вариант с гледането, но с второ е друго. Ние например нямаме никаква помощ, страх ме е да си представя сценарии с две болни деца, двама родители на работа, безкрайни болнични и нито минута да няма кой да ни отмени, но това е нашата реалност и от тук нататък следва да преценим дали ще сме полезни като родители, ако децата са повече от 1. Ако ще ги правим за бройката и понеже видиш ли искаме, си е направо егоистично.
Виж целия пост
# 9
В днешно време когато бабите се пенсионират на 63, а дядовците на 65 и при условие, че тази възраст ще се увеличава, не мисля, че да станеш баща на 45 г. например е твърде късно(според държавата ти си в средата на трудовия си живот). Все пак детето ти ще е на поне 20 г. когато ти ще се пенсионираш и реално да помагаш с отглеждането на внучета. Защото ако родиш на 25, а родителите ти са на по 45-50 години, детето ти ще бъде почти абитуриент когато те ще имат възможност да го гледат. Едно време жените са се пенсионирали на 55г. с възможност да го направят на 52, така, да - могат да гледат внучета.
Що се отнася за продължителност на живота никой не знае какво време му е дадено. То за оня свят ред няма и не е редно да се разсъждава така. Все пак в случая не става въпрос да правят деца по на 60 години.
Виж целия пост
# 10
Познавате ли мъже направили дете след 40 ? Какво мислите по този въпрос. 
Намират се.
Баща ми беше на 41г, когато се роди брат ми, на 45г, когато се роди сестра ми и на 48г, когато се роди втория ми брат.
ММ беше на 47г, когато се роди малката ни дъщеря.

Не мисля, че в случая възрастта е проблемът. По-скоро ти трябва да поработиш върху себе си и да си изясниш колко силно искаш второ детенце и какъв риск си готова да поемеш. Или пък не си готова на компромиси със здравето.
И да, ако пак ти се наложи да лежиш по време на бременността, трябва да имате изготвен план кой ще помага с детето.
Виж целия пост
# 11
Щом те е страх, недей забременява.
С две деца не е по-лесно, отколкото с едно, защото щели да си играят самички. 🙂
Не мисля, че възрастта е чак такъв проблем. Аз самата родих след 40 г.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия