Защо искате деца ?

Седи си "домакиня" и гледа децата, които вече са пълнолетни. Цял живот лежи на мъжа си. Естествено, той очаква от нея да върши всичко. Според вас очакванията оправдани ли са? Мислех преди, че не е редно, но тя сама така си го е направила. Не знам как живеят така някои жени, на мен никога не би ми било спокойно, още по-малко пък с две деца. Всичко се случва. И някой ден как ще се пенсионира, не знам. Ако мъжът се спомине по-рано - на някакво наследство ли ще разчита, или на децата да я гледат...

Естествено, че ако работиш домакиня правиш всичко. Това е идеята. Познавам домакини на различна възраст и в различни страни, съвсем са си ок. Във Франция едната сутрин кара децата на училище, взима ги на обяд да обядват, после ги връща, след училище ги води по спорт или помага с домашните, през останалото време готви чисти, пазарува. Това си е яко бачкане. Там през 6 седмици децата са във ваканция от две седмици, преди в сряда не учеха, трябва си човек да ги гледа, иначе се плаща на друг. Финансово не мисля, че е риск, защото при развод с домакиня и тя ще получава издръжка, не само децата. То и у нас по закон е възможно, ама не съм и чувала някой да плаща издръжка на бившата, те повече и на децата хвърлят минимума.

Aко са пълнолетни и вече взели живота си в ръце, издръжка ще получава ли?
Също така има и други неща, които могат да се случат, освен развод.
Последното изречение е така и това е много тъжно.

За мен е дребнаво да се дели непрекъснато всичко наполовина - бюджет, домакинска работа, грижи за децата и всякакви задължения. Семейството би трябвало да е едно цяло, а не като някакви съквартиранти, които само гледат кой какво е дал тази седмица и мрънкат. В семейния живот има различни периоди и не може винаги всичко да е еквивалентно. Сега все едно да вземем да се сърдим защо ние трябва да кърмим и да не се наспиваме, а мъжът да си спи. В друг период, пък, мъжът ще се нагърби с нещо и ще му се стори, че жената нищо не прави. Затова мога да ви кажа, че тънките сметки и дребнавостите в едно семейство, не водят до нищо добро. Най-много да си избодете очите и да се разделите накрая.

Аз бях с две почти сляти майчинства. Гледах децата доста време и поради причината, че исках да си спестя ясла с непрекъснато болни деца. Понеже си работим самостоятелно с мъжа ми, в този период съм работила само ако имам време. Но бях поела почти изцяло грижите за децата и домакинството. А мъжът ми в този период не ми е поискал и една стотинка. Не мисля, че съм прецакана, че всичко у дома аз съм го правила. Напротив, виждах, че мъжът ми знае колко много върша и как един дом няма да се изчисти сам, децата няма да бъдат нахранени сами, и съответно ме освободи от финансовата грижа за абсолютно всичко. И аз имах спокойствието да мисля само за децата и да съм до тях. И не, не чувствам, че ме е издържал. Аз вършех достатъчно много работа. После постепенно започнах да увеличавам работните си ангажименти, когато и двете деца започнаха по-редовно да ходят на градина. Но покрай многото боледуване през зимата, често се налагаше пак да оставам вкъщи по една, две седмици. А като съм си вкъщи, разбира се, че ще пусна миялна, прахосмукачка и пералня, а няма да чакам мъжа ми да се прибере в 8-9 и да чисти той. На по-късен етап е имало случаи, в които той е оставал с децата у дома, а аз съм била по задачи през деня. Ами принудително е пускал прахосмукачка и почиствал кухнята и съдовете след хранене, т.е. каквото е било належащо. Не обича домакинската работа, но и не обича мръсотията, а след едно ядене на децата, под масата всичко е в трохи и е неизбежно да не се почисти след тях. Затова казвам, че периодите и ситуациите са различни, и не може да се гледа във всеки един момент кой какво е свършил.

"някои даже участват с майчинството си в плащането на сметките и разходите на децата." Много ясно, че ще участват, нали са и техни децата?
Аз пък наблюдавам наоколо много всеотдайни млади татковци, даже на плуването след нас има група за плуване на бебета и почти всички там са с бащите. Моят мъж също е мнго всеотдаен родител и е склонен да гледа детето винаги, да се грижи за нея всякак и т.н. Та определено тенденцията е към все по-голямо участие на бащите. Даже може да стигнем скоро и европейците, при които майката си пийва питието и си зяпа телефона, а таткото храни бебето, наглежда другите деца и не я закача

Огромна е разликата. Когато са разпределени аз разполагам с тях, в другия чакам той да ми отпусне "лептата". Когато моите са при мен, мога да си правя сметка с тези пари, а не друг да ми я прави. Когато ми потрябва нещо, отива да си го купя, не чакам да ми "дадат на ръка". И т.н. Иначе е все едно на работа, да трябва да си искаш от шефа за всеки разход, вместо да си получаваш директно заплатата. Би ли се съгласил? И в крайна сметка, щом парите са общи, защо не ги дадеш на жената всичките, и тя да ги разпределя? Нали няма разлика?

Мъжете им също считат, че това е в реда на нещата, но при предложение те да останат вкъщи по бащинство, а жените да се върнат на работа, подскачат като ощипани.

Интересно ми стана, че Крис си трупа парички на тайно от жена му място, а жена му дали има спестявания? Последното ми е по любопитно.

В моето семейство не са общи - всеки от нас си има сметка, по която си получава дохода и другия не му наднича в нея. Имаше мисля тук тема/анкета преди време - някои семейства правят така, някои имат пък една обща сметка и всеки си внася парите в нея и теглят общо.
Затова те питах - ако на теб и мъжа ти (когато го проимаш) парите ще ви са общи, какво значение има дали ще ти дава - нали и без това ще държи всичките си пари там?
А ако са ви отделни, тогава значи няма "семейни" пари, а има твои и негови, и ти очакваш от неговите да дава на теб.
Ако изкарвате, да речем, средната заплата за София 3000 лв. и ти излезеш майчинство, получаваш първата година обезщетение 90% или 2700 лв. И той понеже взема 3000, ти ще му кажеш "давай ми сега по 150, за да се изравним и двамата да разполагаме с по 2850, понеже на мен сега ми намаля дохода, пък ти правиш кариера докато аз ти гледам детето?
Шах и мат!