Защо искате деца ?

  • 58 935
  • 2 566
# 2 535
И даже биха предпочели да не съществуват без баща? Wink
Зависи в какво вярваш. При прераждането душата ти може да не се прероди като дете на Иванка, а като дете на Марийка, но тя ще се роди като нечие дете.
Виж целия пост
# 2 536
И даже биха предпочели да не съществуват без баща? Wink
Е толкова не преувеличавам. Казах щастливи и успешни, но това си е липса, голяма. Не е ок да се планира така. Според мен.
Виж целия пост
# 2 537
При това положение ако най-важното е да съществуваш, независимо как, въобще да няма аборти, защото плодът бил с тежки увреждания. Ражда се, че инак няма да съществува. С един крак, с три ръце - ще се оправи, да съществува е важното.
Виж целия пост
# 2 538
Повече от очевидно е, че нямам предвид да съществуваш как да е, с три крака, с пет ръце или с тежко заболяване (макар че всъщност самия плод никой не го е питал и не знае какво мисли), а дали е по-добре да не съществуваш, ако си без баща при същите други условия, с две ръце, два крака и без увреждане.

Ако те питат дали предпочиташ дюнер, който не е идеална храна, или глад, очевидно не казваш: "щом е по-добре дюнер, значи според теб може и отровен дюнер".
Виж целия пост
# 2 539
Когато родителите са двама, може да се разделят или единият да умре и пак да остане сам. Когато родителят е един,винаги може да срещне човек,който да бъде добър родител.
Кръвта невинаги определя чувствата или отговорностите.
Виж целия пост
# 2 540
Въпросът е кой слага границите след които няма право да се имат деца. Кои са тези граници? Защо са?
Виж целия пост
# 2 541
Когато родителите са двама, може да се разделят или единият да умре и пак да остане сам. Когато родителят е един,винаги може да срещне човек,който да бъде добър родител.
Кръвта невинаги определя чувствата или отговорностите.
Естествено, че може и е нещастие. Планирано да го създаваш това нещастие като ситуация ми се струва тъпо.
Виж целия пост
# 2 542
Само дето не виждам защо да е нещастие.
Виж целия пост
# 2 543
Само дето не виждам защо да е нещастие.
Защото децата имат двама родители биологично и липсата на единния ги кара да се чувстват зле. Нещо значимо им е в по-малко. Не знам защо изобщо се налага да го обяснявам.
Виж целия пост
# 2 544
Липсата на родител винаги се отразява. Когато изначално знаеш, че ще си съвсем сам родител, е по-различно от това да сте двама, а впоследствие да се разделите или единият да почине. Нямам идея как се компенсира пълната липса на друг родител. Децата винаги се вълнуват от произхода си.
Ако едно дете е вече налично, напр. оставено за осиновяване, ми се струва страхотно да бъде отгледало дори и от сам родител.
А в случаите, в които сам човек решава да се сдобие с биологично свое дете, което няма да има реално друг биологичен родител, то той се движи от сили и желания, които ние, вече имащите деца, няма как да си представим и проумеем. Това са си лични решения, важното накрая е детето да е желано и гледано с обич. Другото - има много решения. Вкл. самотните родители не остават вечно сами, има и други близки в картинката и т.н.
Виж целия пост
# 2 545
Бояна, мисля, че е малко цинично да ми се обяснява точно на мен за липсата на биологичен родител, та да, няма смисъл.

За вълнението от произхода - ами не точно. Аз страдала много повече от факта, че съм къдрава и висока. Липсата на баща не ми е пречила особено, поне не съм осъзнавала какво би било С баща. Сега се замислям, но гледам - майка ми добре се е справила и аз добре се справям.
Виж целия пост
# 2 546
Само дето не виждам защо да е нещастие.
Защото децата имат двама родители биологично и липсата на единния ги кара да се чувстват зле. Нещо значимо им е в по-малко. Не знам защо изобщо се налага да го обяснявам.
Налага се, защото както се вижда има хора, които не го осъзнават.
И пълнят дупки като си поръчват/създават деца. Дали сама жена или сам мъж няма значение.
Едно човешко същество се превръща в куче взето от магазина, за да запълни някаква "липса" без мисъл за неговите нужди и емоционални вреди.
Виж целия пост
# 2 547
Ами не точно. Аз страдала много повече от факта, че съм къдрава и висока. Липсата на баща не ми е пречила особено, поне не съм осъзнавала какво би било С баща. Сега се замислям, но гледам - майка ми добре се е справили и аз добре се справям.
И баща ми се е справил добре, не е бил в ежедневно страдание, приятелите му без баща също, но им се е отразило. Говорила съм с всичките, може би понеже са момчета и бащата им е по-важен, но се отразява. Това си е празнина. Не ми се струва ок да се планира дете с кардинална липса от този тип. Като се случи човек се справя, но има достатъчно неща, с които едно дете трябва да се справи, мислех си, че искаме поне предвидимите проблеми да ги спестим. Нали искаме най-доброто за децата си.

Бояна, мисля, че е малко цинично да ми се обяснява точно на мен за липсата на биологичен родител, та да, няма смисъл.

Трябва ли да съм наясно с биографиите на всички потребители? И ти казах, баща ми е без баща, а и майка му е изгубила баща си. Отрасла съм сред доста хора с един родител и аз, мога да си коментирам от тази позиция. Пък като не ти е болка къде е проблемът?
Виж целия пост
# 2 548
Истинско щастие е, че желаещите да определят как, дали и при какви условия другите да се размножават, са малцинство, и дай боже такова да си останат завинаги. Всъщност в свят, в който са мнозинство, аз изобщо не бих живяла.
Виж целия пост
# 2 549
Аз пък не разбирам как да имаш баща, но да е насилник, пияница, наркоман може да бъде толкова по-добре от това да нямаш. Ставала съм свидетел на подобни "семейства" и тормозът и стресът могат да бъдат огромни. Имах една съученичка, чийто баща я пребиваше редовно. В седми клас идваше с ужасно много грим, за да прикрие синините. Чудеше се къде да се дене, само и само да не се прибира. Тя нямаше "дом", нито "семейство". Така че не можете да ме убедите, че такава ситуация е по-добра, отколкото тази на бъръльо.
По-добре да си живея с "празнината", отколкото с такава "плънка".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия