Защо искате деца ?

  • 58 293
  • 2 566
# 75
Е, много ясно, че не на 23!

😁

Аз не споря, че си права. Може и да е така, защото не съм го преживяла и не знам какво е. Но има и родители, които не си обичат децата и може би не е при всеки. Аз много се страхувам, че няма да ги обичам. Даже ако 2 г някой е залепен за мен и трябва 24/7 да му угаждам, ме е страх да не ме гледате после в криминалната хроника.
Виж целия пост
# 76
Бебета, които реват денонощно, са рядкост. Има ревливи бебета, но чак денонощно са единици. Има и много спокойни, които първите 3 месеца само спят и ядат и пълнят памперса. За недоспиването - просто свикваш. Много неща човек си мисли, че не може да ги направи, но после го прави, че даже се чувства нормално. Може би най-голямата промяна за мен беше, че вече нищо не зависи от мен. Първо са нуждите на детето и после всичко останало. Което понякога обърква плановете на цялото семейство, но няма друг начин, детето не може да бъде неглижирано.
Виж целия пост
# 77
И при мен нещо подобно като при Шерилин. Плюс някои травматични изживявания, плюс не особено добър семеен модел. Роля играе и физическото ми състояние, което не предполага от мен да излезе пълноценен родител. Разбирам, че в идеалния случай няма сама да го отглеждам това дете, но и не ми се струва редно да очаквам другия родител да полага допълнителни усилия, за да компенсира моите слабости.
Виж целия пост
# 78
Няма как да не си обичаш детето, това в инстинкт. Те  животните  защитават децата  си до смърт, какво остава за човек.
Всякакви притеснения в това отношение са неоснователни, наистина има някои случаи на тежка патология, но са свързани с някакви заболявания, или временни  състояния, както е следродилната депресия.
Виж целия пост
# 79
Аз имах много лека бременност. Никакви проблеми, бързо мина, а аз си бачках почти до края. Но въпреки това в един момент тотално ми писна и исках вече да раждам. Не бях вманиачена по това, което ми се случва - знаех, че има човече в мен, което расте и за което се надявах да е добре. Като се роди изпитах обич, но явно минах през следродилна депресия, защото първите 1-2 месеца бях по-раздразнена отколкото развълнувана. Не усетих прословутия майчински инстинкт веднага, а по-скоро гледах с носталгия към времето, в което бях по-безгрижна. Но бебето ми се поочовечи, спря да реве за всяко едно нещо и на мен всичките глупави мисли ми излетяха от главата. Много го обичам, не си представям живота си без него. Изнервям се рядко и за кратко - бебето ми (с изключение на първите 1-2 месеца) спи цяла нощ, не се буди, не ме буди, почти не реве, доволен и щастлив е, играе си самостоятелно, бързо се адаптира. Няма за какво да се оплача за момента. Да ми е жив и здрав.
Виж целия пост
# 80
За съня и аз имах същите мисли преди раждането. Падна ми се бебе, което спи нощем. През деня ми разказваше играта, но осем часа сън през нощта любезно ми предоставяше. И като спеше, приличаше на ангел. People Angel Даже понякога се усмихваше и смееше насън.
Пюрета (срам не срам) не съм правила. Ползвах чудесна държавна детска кухня в провинцията, после в София съм вземала и готови пюренца като добавка към не толкова щедрите порции в софийската, и то бебешкият период мина.
Виж целия пост
# 81
С нагласата, че трябва да угаждаш постоянно на детето си, наистина ще ти е трудно. Wink
Виж целия пост
# 82
С нагласата, че трябва да угаждаш постоянно на детето си, наистина ще ти е трудно. Wink

Може би не се изразих правилно, нямам предвид да готвя 10 манджи за обяд и да мрънка, че не иска нито една или да му купувам всичко, за което ревне в магазина.. по-скоро имах предвид топло ми е, студено ми е, облечи, съблечи, мий ръцете.. липсата на всякаква самостоятелност ще ме побърка. Постоянно да фасилитирам някого… 🤯
Виж целия пост
# 83
Ами то в крайна сметка няма задължителни неща. Ако не искаш деца, не раждаш. И не трябва никой да съди избора на човек.
Виж целия пост
# 84
Ами то в крайна сметка няма задължителни неща. Ако не искаш деца, не раждаш. И не трябва никой да съди избора на човек.
Е, разбира се, просто си коментираме тук. Не става дума за съдене или нещо подобно.
Виж целия пост
# 85
И аз имах предвид същото. Simple Smile
Топло/студено - оправя се, огато може. Когато не може - ти решаваш. Гледаш да ти е удобно на теб.
Виж целия пост
# 86
Хубаво е и двамата в двойката да са на едно мнение по въпроса с децата. Той е важен и основен. Ако единият не иска деца, а другия иска, кофти ситуация.
Виж целия пост
# 87
Точно така. Дори много да се обичате, ако сте на различно мнение точно по този основен въпрос - няма да ви бъде.
Виж целия пост
# 88
Дъщеря ми ревеше през 3 часа.И не сме спали нормално цяла година.
Безсънието ме тормозеше.
Обикновено спях тежко и не чувах нищо преди да се роди тя.
Но след това само да мръдне в кошарата и аз ставах-инстинкт....

Имах лека бременност,но накрая вече бях толкова огромна,че не можех да си вържа сама обувките ,нямах търпение да се роди бебето и ми беше все едно какво ще ме правят лекарите само то да е живо и здраво...
Виж целия пост
# 89
На 23 години и аз не съм примирала за деца. Желанието за мен се появи след срещата на човека, с който вече имам деца.
Любовта към детето трудно може да бъде разбрана от не родител. Да износиш дете освен физически, носи и своите емоционални промени. Връзката между майка и дете започва да се гради още тогава и се разгръща и осъзнава с грижите около детето.
Няма как да обичаш някой като детето си, защото това е една различна привързаност и любов, не като към братя, родители, близки.
На сила, за дълг, деца не се правят или поне не бива.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия